Съмърсет Моъм
Театър (7)

VII

Първата година на брака им щеше да бъде много бурна, ако Майкъл не беше толкова уравновесен. Само радостта от това, че е получил хубава роля, предпремиерната треска, или възбудата след някоя вечеринка, на която бе изпил няколко чаши шампанско, бяха в състояние да насочат практичния му ум към любовни помисли. Никакво ласкателство, никаква съблазън не можеха да го прелъстят, ако на другия ден го очакваше някаква делова среща, за която бе нужна свежа глава, или пък му предстоеше игра на голф, за която му беше нужно точно око. Джулия му правеше безумни сцени. Ревнуваше го от приятелите му в Клуба на артистите, от игрите, които го отвличаха от нея, от официалните обеди, които той не пропускаше под предлог, че трябва да се запознава с хора, които биха им потрябвали. Изпадаше в ярост от това, че когато тя стига до истеричен припадък, той остава съвършено спокоен, със скръстени ръце и с добродушна усмивка на красивото си лице, като че ли всичко това бе просто забавно.

— Нали не мислиш, че тичам подир някоя жена? — питаше Майкъл.

— Откъде да знам? Всеки може да види, че не даваш пукната пара за мен.

— Много добре знаеш, че за мен си единствената жена в света.

— Боже мой!

— Не разбирам какво искаш.

— Искам любов. Мислех, че съм, се омъжила за най-красивия мъж в Англия, а излезе, че съм се свързала с една кукла, един манекен!

— Не говори глупости. Аз съм обикновен нормален англичанин, а не италиански латернаджия.

Джулия сновеше напред-назад из стаята. Те притежаваха малък апартамент на Бъкингам Гейт, в който нямаше къде да се разгърнеш, но Джулия правеше невъзможното. Тя повдигна ръце към небето.

— Можех да бъда кривогледа и гърбава. Можех да бъда на петдесет години. Нима съм толкова непривлекателна? Така унизително да моля за твоята любов. Ах, колко съм нещастна!

— А това беше сполучлив жест, скъпа. Като че ли запращаш крикетна топка. Запомни го.

Тя му хвърли презрителен поглед.

— Ето единственото, за което мислиш. Сърцето ми се къса, а ти ми говориш за жестове, които съм направила съвсем случайно.

Но по изражението на лицето й той разбра, че тя го складира някъде дълбоко в паметта си, и знаеше: при случай Джулия щеше да се възползва от него.

— В края на краищата любовта не е всичко на този свят. Тя е хубаво нещо в подходящо време и подходящо място. Добре се развличахме през медения си месец, това е неговото предназначение, а сега е време да се заловим за работа.

Беше им провървяло. И двамата бяха успели да получат прилични роли в пиеса, която имаше успех. В ролята на Джулия имаше една силна сцена, която винаги предизвикваше бурни аплодисменти. Удивителната красота на Майкъл беше своего рода сензация. Майкъл със своята коректна предприемчивост, със своето весело добродушие им правеше прекрасна реклама и техните снимки започнаха да се появяват по страниците на илюстрованите описания. Често ги канеха на вечери и Майкъл, въпреки спестовността си, не се колебаеше да харчи пари, за да забавлява хора, които можеха да му бъдат полезни. В такива случаи Джулия просто оставаше поразена от щедростта му. Менажерът на театъра, в който играеха, предложи на Джулия главната роля в новата пиеса и при все че в нея нямаше нищо подходящо за Майкъл и на Джулия много й се щеше да откаже, той не й разреши. Каза, че не могат да си позволят чувствата им да пречат на работата. А скоро и Майкъл получи роля в една историческа пиеса.

Когато избухна войната, и двамата бяха на сцената. За гордост и отчаяние на Джулия Майкъл тутакси се записа доброволец, но с помощта на един от бившите колеги на баща си, който заемаше важен пост в Министерството на войната, много скоро получи офицерско звание. Когато Майкъл замина за Франция, Джулия горчиво съжали за всичките упреци, с които толкова често го бе обсипвала, и реши, че ако го убият, ще свърши със себе си. Искаше да стане милосърдна сестра и също да замине за фронта, та поне да тъпчат по една и съща земя, но Майкъл й обясни, че неин патриотичен дълг е да продължава да играе, и тя нямаше сили да се възпротиви на молбата му, която можеше да се окаже последна. Майкъл от душа се наслаждаваше на войната. Беше много популярен в полковия клуб и старите кадрови офицери го приемаха като свой човек, независимо от това, че е актьор. Като че ли семейството на потомствени военни, от което произлизаше, бе оставило своя отпечатък върху него, защото той инстинктивно започна да се държи и дори да мисли като професионален офицер. Проявяваше такт, умееше да се държи в обществото, ловко пускаше в ход връзките си и просто неминуемо щеше да попадне в свитата на някой генерал. Прояви се като добър организатор и прекара последните години от войната в състава на Главното командване. Завърна се с чин майор и с кръста и ордена на Почетния легион.

През това време Джулия изигра редица големи роли и бе призната за най-добрата от по-младите актриси. По време на войната театърът процъфтяваше и Джулия спечели от това, че участваше в пиеси, които дълго не слизаха от сцената. Заплатите се повишиха и с помощта на разумните съвети, които Майкъл й даваше, тя успяваше да измъкне от театралните менажери по осемдесет лири на седмица въпреки тяхното нежелание. Майкъл се завърна в отпуск и Джулия беше безумно щастлива. При все че ако беше пасъл овце в Нова Зеландия, не би бил в по-голяма безопасност, Джулия се държеше така, като че ли кратките мигове, които Майкъл прекарваше с нея, са последните дни, в която му е съдено да се наслаждава на този свят. Тя гледаше на него, като че ли току-що се е спасил от кошмара на окопите, и бе нежна, грижлива и невзискателна.

Точно преди края на войната Джулия го разлюби.

В това време беше бременна. Майкъл смяташе, че е неразумно да имат дете тъкмо сега, но Джулия наближаваше тридесетте и реши, че ако въобще искат да имат деца, не бива да отлагат повече. Положението й в театъра бе толкова стабилно, че можеше да си позволи да изчезне от сцената за няколко месеца, а можеха да убият Майкъл всеки миг — разбира се, той твърдеше, че нищо не го застрашава, но просто я успокояваше, дори и генералите, и тях ги убиваха, — единствено заради детето му можеше да продължи да живее. Очакваха бебето в края на годината. Джулия жадуваше за Майкъл както никога. Тя се чувстваше прекрасно, но малко объркана и безпомощна, страшно тъгуваше за прегръдката му, ужасно се нуждаеше от неговата защита и покровителство. Майкъл пристигна. Бе удивително красив в добре скроената униформа с нашивки на щабен офицер и корона на пагоните си. Беше загорял и в резултат на лишенията, изпитвани в Генералния щаб, бе понапълнял. Късо подстриган, безгрижен и стегнат, той изглеждаше военен до мозъка на костите си. Настроението му бе великолепно не само защото се бе завърнал у дома за няколко дни, а защото краят на войната вече се виждаше. Майкъл имаше намерение да се уволни от армията колкото е възможно по-скоро. Какъв е смисълът, че има връзки, ако не ги използва добре? Толкова много млади актьори бяха напуснали сцената — кой от патриотизъм, кой затова, че останалите в родината патриоти бяха направили живота им непоносим, кой поради военната мобилизация, — че главните роли бяха попаднали в ръцете на хора или негодни за военна служба, или уволнени от армията след тежка контузия. Обстановката беше рядко благоприятна, а Майкъл разбираше, че ако не губи време, ще може да си избере роли каквито пожелае. А когато напомни на публиката за себе си, двамата биха могли да си потърсят театър и с името, което Джулия си беше спечелила, да си създадат собствена трупа без никакъв риск.

Те говориха за това до късно през нощта, а след това си легнаха. Тя страстно се притисна до него, той я прегърна. След тримесечно въздържание Майкъл беше настроен на любовна вълна.

— Ти си моята най-прекрасна женичка — прошепна той.

Притисна устни до нейните. И изведнъж Джулия почувства странно отвращение. Едва се въздържа да не го отблъсне. По-рано й се струваше, че тялото му, неговото прекрасно младо тяло, ухае на цветя и мед, тя сладостно вдишваше този аромат и това усещане бе едно от нещата, които я приковаваха към Майкъл, но сега по някакъв тайнствен начин Майкъл бе загубил очарованието си. Джулия съзна, че той няма вече аромата на младостта и е станал просто мъж. Леко й прилоша. Не можеше да отвърне на неговата страст и копнееше Майкъл да удовлетвори желанието си колкото е възможно по-бързо, да се обърне на другата страна и да заспи. Джулия дълго не можа да затвори очи. Беше ужасена. Сърцето й прималя, тя разбра, че се лишава от нещо много скъпо, беше й жал за самата нея, беше готова да заплаче, но в същото време тържествуваше. Струваше й се, че му отмъщава за всички предишни и толкова горчиви мъки; беше се освободила от оковите, които я привързваха към Майкъл, и ликуваше. Сега беше на равна нога с него. Джулия изтегна крака и въздъхна с облекчение: „Господи, колко е прекрасно да бъдеш господарка на самата себе си.“

Те закусиха в спалнята, Джулия в леглото, а Майкъл на малка масичка до нея. Докато той четеше вестника, тя се вглеждаше в него. Нима някакви си три месеца са могли така да го променят? А може би през всичките тези години тя бе гледала на Майкъл с очите, с които го бе видяла най-напред, когато бе излязъл на сцената в Мидълпул с цялото великолепие на младостта и красотата си и я бе поразил с любов като със смъртоносна болест? Той все още беше удивително красив. В края на краищата бе само на тридесет и шест години, но младостта му беше отминала. С късо подстриганата си коса, обветрена кожа, малки бръчици, които бяха започнали да набраздяват гладкото му чело и да се появяват в края на очите му, той се бе безвъзвратно превърнал в мъж. Беше изгубил своята хлапашка грация, жестовете му бяха станали еднообразни. Поотделно тези неща бяха дреболии, но взети заедно изменяха абсолютно всичко в нейния остър и преценяващ поглед. Майкъл беше остарял.

Продължаваха да живеят в малкия апартамент, който бяха наели още като пристигнаха в Лондон. При все че в последно време Джулия печелеше доста, струваше им се, че няма смисъл да се местят, докато Майкъл е все още в армията. Но тъй като очакваха бебето, жилището им безусловно бе твърде тясно. Джулия огледа една къща на Риджънтс Парк и много я хареса. Пожела да се премести там отрано с оглед на раждането.

Прозорците на къщата гледаха към градината. Над етажа, където се намираха гостната и столовата, имаше две спални, а на втория етаж — още две стаи, които биха могли да се използуват като занималия и спалня за детето. Майкъл хареса всичко, дори цената му се стори умерена. През последните четири години Джулия печелеше толкова повече от него, че предложи да мебелира къщата за своя сметка. Те разговаряха в една от спалните.

— Мога да поставя в своята спалня онова, което имаме — каза тя. — А за теб ще купя от Мейпъл една хубава гарнитура.

— Не искам да давам много пари за моята стая — усмихна се той, — едва ли ще я ползвам толкова често.

Майкъл обичаше да спи в едно легло с нея. Без да бъде страстен, той беше нежен и чувстваше животинска наслада да я усеща до себе си. Много години това й доставяше най-голяма радост. Сега самата мисъл я раздразни.

— О, не съм уверена, че можем да си позволим тези глупости, докато не се роди бебето. Дотогава ще се наложи да спиш сам.

— Не съм мислил за това. Ако смяташ, че така ще бъде по-добре за детето…