Лайза Клейпас
Мой до полунощ (15)

Глава петнадесета

Стигнаха до изоставен лагер край реката, където бе стояло циганското племе. Останките още се виждаха; коловозите, оставени от колелата на вардос; кръговете опасана трева, на местата, на които бяха връзвали конете; плитките дупки за огън, пълни с пепел. И над всичко това се носеше тихият плясък на водата, която се блъскаше в речните брегове, проникваща в поддаващата почва.

Преди Амелия беше казала, че може да се справи без него. Кам й вярваше. Но това не означаваше, че няма нужда от него. А когато си бе помислил за заминаване, знаейки, че тя ще посрещне всичко без него, всяка частица в душата му се разбунтува.

Което означаваше, че плановете му са се променили. И нейните, въпреки че тя още не го знаеше.

Той слезе от коня и й помогна да стъпи на земята. По негово наставление тя седна на един повален буков пън, докато той стъкми импровизиран лагер. Чакаше, с чинно сгънати в скута ръце, гледаше всяко негово движение, докато той смъкваше купчина дебели одеяла от гърба на коня. След няколко минути вече бе запалил огън в оградена с камъни дупка и разгъна до него един сламеник.

Кам бе очаквал да се наложи да убеждава Амелия да дойде на сламеника, но тя изтича към него и се зарови под слоевете на юргана.

— В безопасност ли сме тук? — попита със заглушен глас.

— В безопасност си навсякъде, освен с мен — и като й се усмихна, той се отпусна до нея. Събу ботушите си и се пъхна под завивката, след което я привлече към себе си. Като си напомни за наградите, които щеше да спечели с търпение, прегърна я и зачака.

Огънят трепкаше и проблясваше с жълтите си ивици, поглъщайки начупените букови и дъбови клони, докато топлината се разнасяше във въздуха. Въпреки студената нощ, под завивките беше топло. По гърба на Кам се стекоха струйки пот и попиха в ризата му. Тъкмо когато реши да я съблече, ръцете на Амелия се провряха под нея и я вдигнаха. Малките топли пръсти блуждаеха по влажната му кожа. Където го докоснеше, мускулите потръпваха и се стягаха и беше толкова хубаво, че Кам изпусна една въздишка в косата й. Тя хвана краищата на ризата му и я дръпна нагоре. Без да се колебае, той седна, свали я и я хвърли настрана.

Амелия се сви в скута му, срамежлива като еднорог, дългата й коса се посипа по голите му гърди и рамене като копринена паяжина. Очарован, Кам не помръдна, докато тя притискаше устни към гърдите, към раменете, в основата на шията му и го целуваше палаво.

Пулсът му стана по-тежък, превърна се в думкане, горещината се сгъстяваше между всеки удар. Примитивната страна на природата му предявяваше правата си и изведнъж му хрумна, че може да е по-добре, по-мъдро първият им път заедно да е в по-цивилизована обстановка. Беше му трудно да мисли, изнемогващ от засилващата се горещина.

— Амелия… — ръцете му се стрелнаха към главата й, погали я. Топлите вълни на косата й се разляха по гърдите му и го накараха да настръхне. — Мониша… Няма да направя нещо, което не искаш. Искам само да ти доставя удоволствие, а затова има толкова много начини…

Лицето й блестеше на светлината на огъня, устните й бяха подпухнали от целувките му. Не можеше да спре да гледа устата й, мекия цвят на вино от червено френско грозде.

— Какво означава тази дума? — попита тя.

— Мониша ли? Обич, привързаност. Циганите я казват на жена, с която са интимни.

Сложи я да легне върху одеялата и светлината затанцува върху двама им. Прошепна нещо на стария език, каза й, че иска да я преследва, както слънцето преследва луната по небето, че иска да я изпълни, докато станат корту, едно същество, съединени. Съзнаваше само донякъде какво говори, опиянен от мириса й и топлината, която се надигаше от нейното тяло.

Разтвори халата и нощницата й, като насън издърпа мекия плат от дълбоките извивки на гърдите и кръста й. Беше направена толкова красиво, толкова сочна и стегната, бледата й кожа лъщеше на светлината. Сладострастни сенки се спускаха на местата, които жадуваше да докосне и да вкуси. По кожата й се разля очарователна розовина и той я последва с уста. Тя потръпна под него, ръцете й стискаха раменете му.

Обхвана в шепи гърдите й и започна да ги гали с дъх и език, докато станаха твърди и копринени. Всмука леко едното зърно между зъбите си и го задържа, докато тя не изскимтя и не се вдигна нагоре. Реакцията й разпали собственото му удоволствие, треперенето на тялото й стихна в неговото.

Кам дръпна нощницата между двамата. Падината на пъпа й се вдигаше и спадаше с всяко нейно вдишване и издишване. Той наведе уста и завъртя езика си в малки кръгове по него, изпълвайки кухината.

— Кам… О, почакай… — тя се гърчеше и го отблъскваше наистина.

Хвана ръцете й и ги притисна към тялото й, като дишаше тежко срещу корема й. Борейки се да си възвърне самоконтрола, Кам допря буза към кожата й с цялата нежност, на която беше способен.

— Няма да те нараня — прошепна. — Само щях да те целуна… да те вкуся…

Гласът й беше жален.

— Не там.

Той едва успя да потисне усмивката.

— Особено там — остави пръстите си да минат по ханша и бедрата й, да се заровят в меките къдрици. — Искам да познавам всяка част от теб, мониша… Остани неподвижна за мен и да… да те любя… да… — той се смъкна надолу, треперейки от копнеж. Мирисът на интимност и на женска кожа разпалиха в него неудържима жажда. Устата му мина по затворените й срамни устни. Отвори ги с облизване, заравяйки се в топлината, поглъщайки вкуса на нейното удоволствие.

Амелия мълчеше, дъхът й бе накъсан, краката й бяха притиснати от неговите. Тя безпомощно следваше криволичещото движение на езика му, цялото й тяло се извиваше и гореше от желание. Той я успокояваше, провокираше я, устата му се плъзгаше леко, игрива като лястовица в полет. Дъхът му падна върху влажната й плът. Той пъхна пръст в копринената вътрешност.

Тя издаде отчаян звук, когато изгуби напълно самоконтрол и той се зарадва на това, устата му я наказваше с нежност.

Измъкна мъчителя отвътре и тихите женски стонове преминаха в треперене. Тя се стегна и се извъртя, заби пръсти в косата му, хълбоците й запулсираха безпомощно, когато той облиза всяка конвулсия и туптене.

След малко отново я притегли към себе си, тялото й беше меко и благоуханно, косата й блестеше с матовия блясък на сатен. Ръцете й се увиха около него, а след това и краката й и той усети устата й срещу шията си. Тя се пресегна към закопчалката на бричовете му и не спря, докато хълбоците му не се оголиха. Втвърденият му до болезненост член подскочи освободен. Пръстите й го обхванаха и започнаха да го галят, докато Кам не се отпусна назад задъхан.

Лицето й пламтеше, очите й бяха полузатворени. Тя го докосна отново, издърпа го напред, като инстинктивно полюляваше хълбоци и бедра. Той устоя, държеше тежестта си провесена над нея, закриваше я от блясъка на лунната светлина, когато разпери пръсти и ги прокара отпред по тялото й. Тя потрепери, когато малкият му пръст докосна едната й гърда. После направи малки кръгове около натежалата заобленост, гледайки как зърното се втвърдява.

— Ако ме искаш, скъпа — прошепна той, — кажи го на цигански.

Тя обърна слепешком глава и го целуна по извивката на бицепсите.

— Какво трябва да кажа?

Той произнесе шепнешком лирични думи, чакайки търпеливо тя да ги повтори, като й помагаше, когато заекнеше. През това време се позиционира срещу нея все по-ниско, по-стегнато и точно когато последната сричка излезе от устните й, проникна силно в нея.

Амелия потръпна и извика от болка, а Кам се чувстваше разкъсан между съжалението, че я наранява, и отчаяното желание да е в нея. Невинната й плът се стегна около непознатото нахлуване, хълбоците й се вдигнаха, сякаш да го отхвърлят, но всяко движение само го придърпваше все по-дълбоко. Опита се да успокои болката, погали я, зацелува шията и гърдите й. Като взе розовото връхче в уста, той го засмука, прокара език по него, докато тя се отпусна под тежестта му и започна да стене.

Кам не можеше да се спре, забравил всичко, освен нуждата да се пъхне по-дълбоко в нежно стисналата го плът, топлите й крака се увиваха около него, сладката задъхана уста под неговата… Той шепнеше натрапчиво срещу устните й една дума… отново и отново… като издигаше глас екзалтирано все по-високо и по-високо.

— Мандис… мандис…

Моя.

Чувствайки, че всеки момент ще започне да се изпразва, Кам се измъкна и се отпусна върху потръпващото кадифе на корема й. Горещината се плъзна между тях. Той зарови глава в извивката на врата й и изпъшка. Нямаше друго такова чувство, което да прилича на това, помисли си той замаяно. Не би могло да има.

Удоволствието продължи, дори след като пулсът му се укроти до нормалното и способността му да мисли ясно се възвърна. Амелия се беше отпуснала под него и простенваше. Трябваше да се застави да излезе от нея, а същевременно толкова му се искаше да се наслаждава на чувството да я усеща.

Избърса с една носна кърпичка кръвта и влагата по тялото й, облече я в нощница и отиде да подкладе отново огъня. Когато се върна да настани отново одеялата отдолу, Амелия се притисна в сгъвката на ръката му.

Като гледаше пропукващия огън и се наслаждаваше на доверчивата тежест върху рамото си, Кам погали косата й. Тя заспа дълбоко; игривите пламъци хвърляха остри сенки от дългите й мигли върху бузите. Гледаше я със собственическото чувство на любовник, поглъщайки всяка подробност, контурите на лицето й, нежния наклон на носа, малките уши. Искаше му се да гризне крайчеца на ухото й, да играе с нея, но нямаше да стори нищо, което да разтревожи съня й.

Повдигна завивката върху снежнобялото й рамо и отхвърли назад къдрицата, паднала върху него. Всичко се беше променило, помисли си той. И нямаше връщане назад.