Мери Хигинс Кларк
Бягство (63)

63

Алекс Карбайн се обади в ресторанта на Ланди и поиска да говори с Джими. Изчака известно време, после чу гласа на Стиви Абът.

— Алекс, мога ли да ти бъда полезен с нещо? Не ми се ще да безпокоя Джими. Днес е много потиснат.

— Много съжалявам, но трябва да говоря лично с него — обясни Карбайн. — Между другото, Стиви, Карлос да е идвал при вас да търси работа?

— Да, идва. Защо?

— Защото, ако е още там, предай му, че при нас вече няма работа за него. Сега можеш да ме свържеш с Джими.

Той отново зачака. Когато Джими Ланди вдигна слушалката, по гласа му си личеше, че е страшно напрегнат.

— Джими, разбирам, че нещо не е наред. Мога ли да ти помогна?

— Не, но ти благодаря, все пак.

— Слушай, съжалявам, че те безпокоя, но се сетих нещо и бих искал да го споделя с теб. Разбирам, че Карлос се е върнал да търси работа при теб. Не го взимай!

— Нямам такова намерение, но защо? — попита на свой ред Джими.

— Защото имам чувството, че не му е чиста работата. Не мога да се отърва от мисълта, че Лейси Фаръл е била проследена и открита от онзи убиец в Минеаполис, където федералните са я били скрили.

— О, значи там е била? — възкликна Джими. — Не знаех.

— Да, но само майка й го знаеше. Тя накара Лейси да й каже. И понеже аз бях този, който я убеди да накара Лейси да направи това, сега се чувствам отговорен.

— Не си постъпил много умно — отвърна Ланди.

— Никога не съм имал претенциите да съм умен. Виждах само, че Мона се разкъсва от безпокойство. Все едно, вечерта, когато Мона научила, че Лейси е в Минеаполис, си беше купила „Минеаполис стар трибюн“ и го беше донесла на вечеря. Видях я да го прибира на идване към масата, но не съм я разпитвал и не е ставало дума за него. Но ето какво исках да ти кажа: забелязах по едно време, че когато Мона отиде до тоалетната, а пък аз се занимавах да обикалям гостите, Карлос се въртеше около масата ни — уж да оправи салфетките. Забелязах го, че премести чантата и е твърде възможно да е погледнал вътре.

— Типично за Карлос — отвърна Ланди. — Никога не ми е бил симпатичен.

— Карлос ни обслужваше и следващия път, в петък вечер, когато Мона спомена за новия спортен клуб, в който Лейси се била записала и където имало хубаво игрище за скуош. Струва ми се нещо повече от чиста случайност, дето няколко часа по-късно в клуба се е появил някакъв тип, който разпитвал за нея. Човек просто трябва да събере две и две, нали така?

— Хмм — измърмори Ланди, — звучи ми така, сякаш Карлос е заработил нещо повече от обичайния бакшиш в петък вечер. Трябва да вървя, Алекс. Скоро ще ти се обадя.