Мери Хигинс Кларк
Бягство (39)

39

— Недей така, Бони. Знаеш, че ти е приятно Джейн да се занимава с теб — увещаваше я Кит. — Ние с татко и с Нана отиваме на вечеря в Ню Йорк. Няма да се бавим, обещавам. Остави сега мама да се приготви.

Със свито сърце Кит гледаше измъченото личице на дъщеря си.

— Не забравяй, Нана обеща, че следващата седмица, когато Лейси се обади, ще ти даде да говориш с нея.

Джей вече си връзваше вратовръзката. Кит срещна погледа му над главата на Бони. С мимика му направи знак да й каже нещо утешително.

— Хрумна ми една прекрасна идея за Бони — весело каза той. — Кой иска да я чуе?

Бони дори не повдигна глава.

— Аз искам — обади се Кит.

— Когато Лейси си дойде, ще ги изпратя двете с Бони — само тях двете — в Дисни Уърлд. Как ти се струва?

— Да, но кога ще си дойде Лейси? — прошепна Бони.

— Много скоро — бодро каза Кит.

— Ще си дойде ли за рождения ми ден?

В гласа на момиченцето прозвуча надежда. На първи март Бони щеше да стане на пет години.

— Да, за рождения ти ден ще бъде тук — обеща Джей. — Сега върви долу, съкровище. Джейн иска да й помогнеш да направите сладки.

— Рожденият ми ден е скоро — доста по-весело каза Бони, която стоеше до тоалетната масичка на Кит.

Детето хукна надолу, а Кит изчака, докато стъпките й заглъхнаха по коридора.

— Джей, как можа?

— Кит, знам, че не бива така, но трябваше да й кажа нещо, за да я развеселя. Не бива да закъсняваме за тази вечеря. Ти не знаеш колко труд съм хвърлил по поръчката за казиното на Джими Ланди. Толкова време въобще ме бяха изключили оттам. На търговете ми подбиха цената за най-големите поръчки. Не мога да допусна нещо да се обърка точно сега, когато отново ме наеха.

Той си облече сакото.

— И още нещо, Кит, не забравяй, че Джими току-що е научил от частния детектив, когото е наел, че Лейси ми е снаха. Всъщност, Алекс каза, че Ланди точно затова организирал вечерята.

— Защо точно у Алекс?

— Понеже Ланди е разбрал, че Алекс се среща с майка ти.

— И какво още знае той за нас? — сърдито попита Кит. — Знае ли, че за малко не убиха и сестра ми в онзи апартамент — само ако беше влязла пет минути по-рано? Или че стреляха по нея пред нашата врата? Знае ли, че дъщеря ни се възстановява, след като беше ранена от куршум, и че сега се налага да я лекуваме от преживяния стрес?

Джей Тейлър обгърна с ръка раменете на съпругата си.

— Кит, моля ти се! Всичко ще се оправи, обещавам. Но сега е време да тръгваме. Не забравяй, че трябва да вземем и майка ти.

Мона Фаръл беше взела телефона до прозореца, за да види кога ще пристигнат.

— Те са тук, Лейси — каза тя. — Трябва да тръгвам.

Говореха вече четиридесет минути. Лейси знаеше, че помощник федералният шериф Свенсън сигурно губи търпение, но тази вечер нямаше никакво желание да прекъсне разговора. Изминалият ден беше толкова дълъг, а почивните дни бяха още по-мъчителни.

Миналият петък по това време я очакваше срещата с Том Линч. Днес обаче нямаше нищо, което да я зарадва.

Когато попита как е Бони, майка й отвърна така бодро, че Лейси веднага схвана — Бони не се е оправила напълно. Още по-малко я зарадва новината, че тази вечер майка й, Кит и Джей отиват на вечеря с Джими Ланди в ресторанта на Алекс. Преди да се сбогуват, Лейси отново предупреди майка си:

— И мамо, за бога, внимавай да не се издадеш пред някого къде съм. Трябва да ми се закълнеш, че…

— Лейси, нима смяташ, че не разбирам опасността, в която се намираш? Не се безпокой. От мен никой нищо няма да научи.

— Извинявай, мамо, просто…

— Няма нищо, скъпа. Наистина трябва да вървя. Не бива да ме чакат. Какво ще правиш довечера?

— Записах се в нов спортен клуб. Имали страхотно игрище за скуош. Сигурно ще отида там.

— Да, знам колко обичаш да играеш скуош.

Мона Фаръл наистина се зарадва.

— Обичам те, скъпа. Много ми липсваш. Довиждане — промълви тя накрая.

И забърза към колата, като си мислеше, че поне може да каже на Кит, Джей и Алекс с какво се занимава Лейси през свободното си време.