Мери Хигинс Кларк
Бягство (24)

24

Беше събота вечер и Мона Фаръл пътуваше към Манхатън за обичайната вече вечеря с Алекс Карбайн. Тя очакваше с нетърпение тези вечери, макар той често да я оставяше сама на масата, за да поздрави редовните посетители и знаменитости, които идваха в неговия ресторант.

— Много е забавно — уверяваше го тя. — Наистина нямам нищо против. Не забравяй, че преди бях женена за музикант. Нямаш представа колко бродуейски представления съм изгледала сама, понеже Джак беше в оркестъра.

Джак сигурно би одобрил Алекс, мислеше си Мона, докато караше по моста „Джордж Вашингтон“, след което зави по магистралата за Уест Сайд. Джак беше остроумен, много забавен и обичаше компаниите. Алекс е доста по-тих, но у него това е привлекателна черта.

Мона се усмихна при спомена за цветята, които Алекс й беше изпратил през деня. На картичката пишеше само:

„Дано направят деня ти по-светъл.“

Твой: Алекс

Той знаеше, че разговорите с Лейси й късат сърцето. Разбираше колко болезнено преживява тя случилото се и цветята бяха начинът, по който й показваше съчувствието и подкрепата си. Тя му довери, че Лейси й е казала къде се намира.

— Даже на Кит не съм казала — обясни тя. — Кит може да ми се обиди, че не й се доверявам.

Странна работа, продължаваше да размишлява Мона, докато движението по магистралата за Уест Сайд пълзеше едва-едва заради задръстване в дясната лента. При Кит всичко вървеше нормално и гладко, а с Лейси беше точно обратното. Кит се запозна с Джей, докато учеше в Бостънския колеж, а той в Тъфтс. Влюбиха се, ожениха се и сега имаха хубав дом и три прекрасни деца. Джей беше прекалено педантичен и понякога се държеше твърде надуто, но не можеше да му се отрече, че бе добър съпруг и баща. Онзи ден изненада Кит, като й подари златна огърлица, която харесал на витрината на Грум в Риджуд. Кит сподели после, че Джей се похвалил, че бизнесът му отново потръгнал.

Много хубаво, каза си Мона. Напоследък се беше поразтревожила, че нещата не вървят много добре. През есента си личеше, че Джей има проблеми.

Лейси също заслужава да е щастлива, мислеше си Мона. Сега й е времето да си намери подходящ мъж, да се омъжи и да създаде семейство, сигурна съм, че е вече готова. Вместо това обаче живее сам-самичка в непознат град, не може да мръдне оттам и трябва постоянно да се преструва на друг човек, понеже животът й е в опасност.

В седем и половина Мона беше на паркинга на 46-та Западна улица. Алекс не я очакваше в ресторанта преди осем, което означаваше, че има време да направи нещо, което й беше хрумнало по-рано.

На една будка на площад „Таймс“ продаваха вестници от разни части на страната — искаше, да провери дали нямат някой от Минеаполис. Ако се запознае по-добре с града, щеше да се почувства по-близо до Лейси, която може би дори четеше същия вестник.

Вечерта беше студена, но ясна и на Мона й беше приятно да се разходи пеша пет пресечки до площад „Таймс“.

Колко често идвахме тук, докато Джак беше жив, отбеляза мислено тя. Събирахме се с приятели след представленията. Кит не се интересуваше от театъра толкова колкото Лейси. Лейси от малка приличаше на Джак — влюбена беше в Бродуей. Сигурно ужасно й липсва.

На будката откри „Минеаполис стар трибюн“. Може Лейси да е чела същия този брой тази сутрин. Само като докосна вестника и веднага почувства Лейси до себе си.

— Искате ли торбичка, госпожо?

— Да, благодаря.

Мона бръкна в чантата да извади пари, а продавачът през това време сгъна вестника и го сложи в найлоново пликче.

Когато Мона пристигна в ресторанта, на входа имаше опашка. Забеляза, че Алекс е вече на тяхната маса и бързо отиде при него.

— Извинявай, малко позакъснях — рече тя.

Той стана и я целуна по бузата.

— Не си закъсняла, но лицето ти е студено. Да не би да си дошла пеша от Ню Джързи?

— Не. Подраних малко и реших да си купя вестник.

Карлос, техният сервитьор, витаеше наоколо.

— Госпожо Фаръл, позволете да ви взема палтото. Да взема ли и багажа ви?

— Нека остане тук — предложи Алекс. Той взе торбичката и я остави на празния стол до масата им.

Както винаги, вечерта беше приятна. По време на кафето Алекс Карбайн хвана ръката й в своята.

— Тази вечер не си много зает — пошегува се Мона. — Да си станал най-много десетина пъти.

— Реших, че може би затова си купила вестник.

— Не, но все пак успях да прегледам заглавията.

Мона се протегна да вземе чантата си.

— Мой ред е до тоалетната. Ей сега се връщам.

В единайсет и половина Алекс я изпрати до колата. В един часа ресторантът затвори и персоналът се разотиде по домовете.

В дванайсет и десет се проведе телефонен разговор. Съобщението беше кратко.

— Кажете на Сенди, че май е в Минеаполис.