Мери Хигинс Кларк
Бягство (17)

17

Мона Фаръл седеше сама на една маса в известния нов ресторант „При Алекс“. Беше единайсет часът, а салонът и барът бяха все още пълни с посетители, излезли от театрите. Пианистът свиреше „Свободна мелодия“ и Мона внезапно почувства силна празнота. Тази мелодия беше от любимите на Джак.

Думите изплуваха в главата й:

„Времето ще стори много…“

Мона се хващаше напоследък, че постоянно е на ръба на сълзите. О, Лейси, помисли тя, къде ли си сега?

— Е, изглежда вече мога да отделя малко време да поседна с една прелестна жена.

Мона се стресна и вдигна глава. Усмивката на Алекс Карбайн се размаза пред очите й.

— Плачеш ли, Мона? — загрижено рече той.

— Не. Нищо ми няма.

Той седна срещу нея.

— Напротив, има нещо. Нещо конкретно, или просто така?

Тя се насили да се усмихне.

— Тази сутрин гледах CNN. Показаха някакво леко земетресение в Лос Анджелис. Всъщност не беше чак толкова леко. Една млада жена не могла да удържи волана и колата й се обърнала. Беше слаба и имаше тъмна коса. Показаха я как лежи на носилката.

Гласът на Мона затрепери.

— За миг си помислих, че е Лейси. Може и да е там, нали знаеш. Може да е навсякъде.

— Но не е била Лейси — успокои я Алекс.

— Не, разбира се, но съм в такова състояние, че като чуя за пожар, наводнение или земетресение веднага започвам да се безпокоя, че Лейси е там и е загинала.

Тя се опита да се усмихне.

— Даже на Кит й омръзна да ме слуша. Онзи ден в планината Сноубърд паднала лавина и повлякла няколко скиори. За щастие, спасили всичките, но аз останах специално, за да чуя имената им. Лейси обича ските и като нищо би излязла да кара в някоя буря.

Тя се протегна за чашата с вино.

— Алекс, не бива да те затрупвам с всичко това.

Карбайн взе ръката й в своята.

— Напротив, Мона. Когато говориш с Лейси, може би ще й кажеш какво ти коства всичко това. Искам да кажа, ако имаше някаква представа къде се намира, щеше да ти е по-лесно да го понесеш.

— Не, не мога да направя такова нещо. Не бива да се издавам пред нея. На Лейси сигурно е още по-трудно. Аз имам късмет. При мен са Кит и семейството й. И ти също. А тя е сам-самичка.

— Попитай я — настоятелно повтори Алекс. — И после не казвай на никого.

Той я потупа по ръката.