Мери Хигинс Кларк
Бягство (40)

40

В петък вечер Том Линч смяташе да изпие едно питие с братовчедка си Кейт след представлението. Това беше последното представление на трупата в Минеаполис и той искаше да се сбогува с нея. Освен това се надяваше, че тя ще успее да го развесели. Откакто Алис Карол му каза, че в живота й имало друг мъж, той се чувстваше потиснат и в резултат на това нищо не му вървеше. Продуцентът на предаването на няколко пъти го подсещаше да си погледне получените обаждания, а пък и самият той чувстваше, че звучи плоско по време на интервютата с гостите.

В събота вечер в театър „Орфей“ имаше премиера на „Пътуващ театър“, представен от някаква пътуваща трупа, и пръстите простото сърбяха да набере номера на Алис и да я покани да го гледат заедно. Даже си беше намислил какво ще й каже: „Този път ще ти дам да изядеш последното парче пица“.

В петък вечерта той реши да отиде в спортната зала и да се поизпоти малко. Срещата му с Кейт беше чак в единайсет, нямаше какво друго да прави дотогава. Трябваше да си признае, че тайничко се надяваше да завари там Алис, за да поговорят и тогава може би тя щеше да си признае, че не е чак толкова сигурна за този мъж в живота й.

На излизане от мъжката съблекалня се огледа, но беше повече от ясно, че Алис Карол я няма там. Всъщност вече знаеше, че не се е появявала цяла седмица.

През стъклената преграда на офиса се виждаше как Рут Уилкокс разговаря сериозно с възрастен господин с посивели коси. Забеляза как Рут няколко пъти тръсна глава и дори му се стори, че забелязва известна неприязън в изражението й.

Какво ли иска пък този, може би отстъпка в цената, каза си Том. Трябваше да потича, но му се искаше да попита Рут дали е чувала нещо за Алис.

— Том, да знаеш, какви новини имам за теб! — посрещна го въодушевено Рут. — Затвори вратата. Не искам никой друг да чуе.

Том се досети, че новините трябва да са свързани с Алис и със сивокосия господин, който току-що излезе отвътре.

— Този човек каза, че търси Алис — довери му Рут, която чак се задъхваше от вълнение. — Бил й баща.

— Баща ли? Глупости. Алис ми каза, че баща й починал преди много години.

— Може и така да ти е казала, но това е баща й. Или поне така твърди. Показа ми даже нейна снимка и попита дали съм я виждала.

Журналистическите инстинкти на Том се събудиха.

— Ти какво му каза? — предпазливо попита той.

— Нищо не съм му казала. Откъде да знам дали не е данъчен служител или нещо подобно? Казах му, че не знам. После той ми разказа, че дъщеря му и жена му се били скарали жестоко, разбрал бил, че дъщеря му се е преместила преди четири месеца в Минеаполис. Жена му била много болна и много държала преди да умре, да се сдобри с дъщеря си.

— Звучи ми като пълна измислица — отсече Том. — Надявам се, че не си му дала никаква информация за нея.

— Не, разбира се — твърдо рече Рут. — Казах му само да си остави името и ако установя, че въпросната млада дама членува в нашия клуб, ще й кажа да се обади вкъщи.

— Той не ти ли каза как се казва и къде е отседнал?

— Не.

— Не ти ли се струва доста странно?

— Господинът подчерта, че би предпочел да не казвам на дъщеря му, че я търси. Не искал отново да изчезне. Стана ми жал за него. Чак се просълзи.

Едно съм сигурен по отношение на Алис Карол, помисли си Том — независимо за какво са се скарали, тя не е от хората, които биха обърнали гръб на майка си, особено при положение, че е на смъртно легло.

Хрумна му и още една мисъл, която му се стори особено примамлива. Ако Алис не казва истината за семейството си, може би и мъжът, за когото спомена, не съществува, каза си той. Това го накара да се почувства значително по-добре.