Мери Хигинс Кларк
Бягство (38)

38

Сенди Саварано установи, че диренето продължава по-дълго от очакваното. Някои агенции отговаряха охотно на въпросите му. Но се налагаше да провери на място всички места, където му казваха, че са взели на работа млада жена между двайсет и пет и трийсет и пет години. Други агенции отказваха да му дадат информация по телефона, което означаваше, че трябва да провери и тях.

Сутрин той обикновено обикаляше и оглеждаше, като отделяше най-голямо внимание на малките еднолични агенции. Те най-често се помещаваха в офиси с витрини към улицата, където човек лесно можеше да надникне само като мине по тротоара. В някои очевидно работеха само по двама души. Той подминаваше по-големите и преуспяващи агенции. В тях едва ли биха назначили човек без щателна проверка.

Късно следобед обикаляше спортните зали и клубове. Преди да влезе, паркираше и стоеше известно време в колата, за да разгледа хората, които влизат и излизат.

Сенди не се съмняваше, че в крайна сметка ще открие Лейси Фаръл. Работата, която ще си потърси, както и спортната дейност, с която вероятно ще се заеме, бяха повече от достатъчни за него. Човек не си променя навиците само защото си сменя името. И по-рано беше откривал жертвите си, дори с по-малко информация. Ще я намери. Всичко беше въпрос на време.

Сенди обичаше да се сеща за Джуниър, един информатор на ФБР, когото беше проследил в Далас. Единствената следа, с която разполагаше, беше, че си падал по суши. Суши беше станало много модна храна и в Далас бяха отворили множество японски ресторанти. Сенди седеше в колата си, паркираната пред ресторант „Суши Зен“, когато Джуниър излезе отвътре.

Сенди с умиление си спомняше изражението на Джуниър в мига, когато видя затъмненият прозорец на колата да се смъква и разбра какво ще го сполети. Първият куршум беше насочен в корема му. Сенди искаше да накара суровите рибки да се поразмърдат. Вторият куршум беше насочен към сърцето му. Третият в главата — хрумна му в момента.

Късно сутринта в петък Сенди отиде да провери агенцията „Ройс“ в Едина. Жената, с която говорило телефона, звучеше като даскалица. Отговори на първите му въпроси напълно свободно. Да, при нея работела млада жена, на двайсет и шест години, която смятала да вземе диплома за агент по недвижими имоти, но била напуснала, защото щяла да си има бебе.

Сенди попита дали на нейно място работи друга жена.

Заинтригува го паузата. Тя не изразяваше нито отрицание, нито потвърждение.

— Имам предвид една кандидатка — отвърна накрая госпожа Ройс. Да, тя също била във възрастовата група между двайсет и пет и трийсет и пет години.

Когато пристигна в Едина, Сенди паркира колата си пред супермаркета срещу офиса на Ройс. Остана там двайсетина минути, за да се запознае с района. Точно до офиса на агенцията имаше кулинарен магазин, където влизаше и излизаше множество народ. Железарският магазин по-надолу по улицата също имаше добра клиентела. В агенцията обаче не влизаха много хора.

Накрая Сенди излезе от колата, пресече улицата и с небрежна бавна крачка мина покрай офиса, за да го огледа отблизо. После се спря, сякаш за да прочете бележката, окачена на витрината на агенцията.

Вътре ясно се виждаше бюрото на рецепцията. Добре подредените книжа показваха, че там явно седи някой. По-навътре се виждаше едра жена с посивяла коса, седнала на бюрото в кабинета.

Сенди реши да влезе.

Милисънт Ройс моментално вдигна глава, когато звънецът над вратата дрънна, показвайки, че е влязъл клиент. Пред себе си видя консервативно облечен възрастен господин, който прецени, че е към шейсетте. Тя стана да го посрещне.

Историята му беше проста. Казвал се Пол Гилбърт и бил в Туин Ситис по работа, работел в 3-те М.

— Това означава „Миньорство и минно дело — Минесота“ — обясни той с извинителна усмивка.

— Съпругът ми работеше там през целия си живот — отвърна Милисънт, която не успя напълно да разбере защо така я подразни този непознат, който смяташе, че тя не знае какво означават 3-те М.

— Зет ми го местят на работа тук, а дъщеря ми чула, че Едина било много хубаво място — обясни той. — Тя е бременна и затова аз се заех да им потърся къща.

Милисънт Ройс се пребори с раздразнението си.

— Добър баща! — рече тя. — Ще ви задам няколко въпроса, за да видим какво бихме могли да предложим на дъщеря ви.

Сенди отговори без запъване на всичките й въпроси за името, адреса и нуждите на семейството на въображаемата му дъщеря, която държала наблизо да има детска градина за четиригодишния си син, голям заден двор и голяма кухня — страшно обичала да готви.

Половин час по-късно той си тръгна с визитната картичка на Милисънт Ройс в джоба, както и с обещанието й да намери за дъщеря му подходяща къща. Всъщност, сподели тя, една такава къща тъкмо се била появила в списъка им.

Сенди се върна в колата си отсреща и отново остана да седи, без да откъсва очи от вратата на агенцията. Ако има секретарка, която да работи на бюрото в приемната, най-вероятно е излязла да обядва, реши той, значи скоро ще се върне.

Десет минути по-късно една руса жена, към двайсет и няколко годишна, влезе в агенцията. Клиентка или служителка, чудеше се Сенди. Той излезе от колата и отново пресече отсреща, като внимаваше да не го забележат от вътрешността на офиса. Няколко минути постоя пред витрината на кулинарния магазин, зачетен в предложенията за деня. С ъгълчето на окото си обаче поглеждаше към агенцията.

Младата руса жена седеше на бюрото в приемната и говореше много оживено на госпожа Ройс.

За голямо свое съжаление, Сенди не можеше да чете по устните на хората, но ако можеше, щеше да разбере какво разправя Реджина:

— Милисънт, нямаш представа колко по-лесно е да седиш зад бюрото, отколкото да се грижиш за бебе с колики! Трябва да призная, че новата ти секретарка е по-подредена от мен.

Ядосан, че е загубил толкова време, Сенди бързо се върна при колата и потегли. Поредният празен фишек, каза си той. В района имаше и други обекти за проверка, така че той реши да продължи обиколката си из агенциите в покрайнините. Все пак късно следобед трябваше да се върне в центъра, за да направи обиколката си из спортните клубове.

За днес го очакваше поредният спортен клуб в списъка — „Туин Ситис“ на Хенъпин авеню.