Мери Хигинс Кларк
Бягство (41)

41

Инспектор Ед Слоун беше на смяна от осем до четири, но в пет и половина часа в петък следобед той все още беше в участъка, седнал на бюрото, върху което беше разстлано досието на Рик Паркър. Радваше се, че е петък. Надяваше се, че поне през почивните дни федералните служби ще го оставят на мира.

Последните два дни цареше голяма суматоха. От вторник, когато Рик Паркър не се появи на уговорената среща, и без това трудните взаимоотношения между нюйоркската полиция и федералния прокурор станаха открито враждебни.

Слоун направо побесня, защото едва когато двама федерални агенти пристигнаха да питат за Паркър. Гари Болдуин си призна, че разполага със свидетел, който да докаже, че Рик е бил в хижата в Стоу същия следобед преди злополуката с Хедър Ланди.

Болдуин не беше благоволил да сподели с тях тази информация, размишляваше Слоун, но като разбра, че смятам да натисна Паркър, има наглостта да се оплаче на областния прокурор.

Добре, че областният ме подкрепи, мрачно отбеляза Слоун. В разговор на четири очи областният прокурор беше напомнил на Болдуин, че нюйоркската полиция води разследването по извършено в нейния участък убийство и че възнамеряват да доведат случая докрай. Подчертал бе също така, че нещата биха се развивали много по-добре, ако федералните власти проявят желание за сътрудничество и споделят наличната информация, но все пак със случая се занимава нюйоркската полиция, а не федералните служби.

Поради факта, че областният прокурор го беше защитил, въпреки че се наложи да изслуша тирадата на Болдуин за важното веществено доказателство, изчезнало от сейфа на нюйоркския инспектор, Слоун се чувстваше задължен на всяка цена да открие Рик Паркър и да го накара да даде показания.

Освен ако вече не е мъртъв, разбира се, мислено отбеляза той, което никак не е изключено.

В противен случай изчезването на Рик беше сигурен признак, че са на вярна следа. Това хвърляше известна светлина върху въпроса защо убиецът на Изабел Уеъринг така лесно беше успял да мине за адвокат от престижна фирма, която беше сред постоянните клиенти на „Паркър & Паркър“. Вече знаеха, че Паркър е бил в хижата и Хедър Ланди се е уплашила от него само няколко часа преди смъртта си. През четирите месеца, изминали от убийството на Изабел Уеъринг, Слоун беше събрал доста изчерпателни данни за Рик Паркър.

Познавам биографията му по-добре от него самия, мислеше си Слоун, докато за пореден път препрочиташе дебелата папка.

„Ричард Дж. Паркър младши. Единствено дете. Тридесет и една годишен. Изгонен от два престижни колежа за притежание на наркотици. Подозрения (без доказателства) за продажба на наркотици — вероятно са платили на свидетеля да се откаже от показанията си. На двайсет и три години, след шест години следване, най-сетне завършва колеж. Таткото се наложило да изплати нанесени по време на бурен купон щети.

През цялото следване разполагал с неограничено количество пари. За седемнадесетия си рожден ден получава Мерцедес кабрио. По случай завършването на колежа му подаряват апартамент до Сентрал парк.

Първо и единствено работно място — в агенцията Паркър & Паркър. Пет години във филиала на 67-ра Западна улица, от три години — в главния офис на 62-ра Източна.“

За Слоун не беше никак трудно да научи, че колегите на Рик от уестсайдския офис го презират. Един бивш служител на „Паркър & Паркър“ беше казал: „Рик се разкарваше по купони цяла нощ, а на сутринта се появяваше махмурлия, още друсан с кокаин, и започваше да тежкарее из офиса“.

Преди пет години бащата на Рик беше предпочел да уреди по вътрешен начин опита за изнасилване на някаква секретарка, за да не стане въпросът публично достояние. След тази случка Паркър старши беше спрял кранчето на доходите на сина си. Приходите към сметката на Рик бяха спрени и го бяха поставили на основна заплата плюс комисионна от продажбите, както всички останали служители.

Таткото явно е решил да обърне другата страница и да се покаже твърд, саркастично отбеляза Слоун. Само че тогава се беше появил нов проблем: твърдата линия не можела да поддържа пристрастието на сина към кокаина.

За пореден път Слоун прегледа тази част от досието. Откъде Рик намира пари за наркотици и ако е още жив, кой му плаща, за да се крие?

Слоун извади нова цигара от вечния пакет в джоба на ризата си.

В биографията на Рик Паркър младши се забелязваше определена тенденция. Въпреки напористия си и избухлив нрав, Паркър старши неизбежно се намесваше всеки път, когато синчето загазеше. Както този път.

Ед изпухтя и се надигна от стола. Теоретично не би следвало да е зает през почивните дни и жена му правеше големи планове за почистването на гаража. Само че плановете й ще трябва да се променят, а гаражът да почака. Слоун трябваше да отиде до Гринидж, щата Кънектикът, за да си поговори с Р. Дж. Паркър старши. Да, определено беше настъпил моментът за лично посещение в постоянната резиденция, където Рик Паркър беше отраснал, обграден с всичко, което може да се купи с пари.