Александра Кампбел
Флирт за една нощ (27)

26

На следващата сутрин пристигнах в офиса с един час закъснение, защото прекарах повече от обикновено надвесена над тоалетната чиния; безброй пъти прочетох думите „Айдиъл Стандард“, без да реша дали ще издържа мъчение като пътуване в метрото. Състоянието ми дори ме радваше, понеже в офиса непрекъснато пристигаха изследвания, според които при жените с особено остра форма на сутрешно гадене имало осемдесет процента по-малък риск да направят спонтанен аборт.

— Поздравления! — провикна се дежурният на рецепцията към мен.

Влязох в асансьора, а Белинда Бракън излезе. Погледнах я опулена.

— Да — усмихна ми се тя. — Браво. Да знаеш, че истината е да престанеш да разчиташ на секса. Освен всичко друго, той вече не е на мода. Не спада към сексапилните неща. Ха-ха. — Очевидно бе много доволна от малката си шега. — Браво. — Тя отстъпи малко, за да мога да огледам новия й по-изискан външен вид: ниските обувки, заменени с високи токчета, вълнените костюми, забравени заради по-лека и много по-скъпа материя, подчертана от блясъка на бижутата на врата и ушите. — Наистина те поздравявам — повтори тя. — Вземи „Май Лайф“ например. Нашите претенциозни читатели няма да посмеят да признаят, че все още го правят. То е все едно да носиш чанта на „Фенди“ с форма на франзела от хиляда деветстотин деветдесет и осма вместо от тазгодишната колекция. Трябва да ти призная нещо: наложи ми се да променя толкова много в „Май Лайф“, дори връщахме материали от печатницата. Успяхме да заменим „Двайсет начина да го възбудиш“ с „Новото спално бельо — меко, чувствено, единствено за теб“. Всъщност използваме голяма част от същите снимки, променихме само заглавието и цитатите.

Гледах я и мигах. През хиляда деветстотин деветдесет и осма е имала нещо общо единствено с франзелите, нарязани за сандвичи с кайма. Отново започваше да ми прилошава.

— Господи, таксито ми. Трябва да вървя, миличка. — Втурна се към лимузината, която я очакваше. Аз ли полудявах, или Белинда? Не говореше и не изглеждаше точно като Илейн наистина, но вече нямаше нищо общо с мило усмихнатата жена, която само преди няколко седмици обясняваше как се премахват упорити петна и как блатът за торта да бухне повече.

Откъде беше научила толкова много за живота ми?

Как бяха научили всички? А най-важното бе какво мисли Питър Рени по въпроса. Не бях работила тук достатъчно дълго, та да се чувствам сигурна като бременна.

— Страхотна новина, нали? — възкликна Камила.

— Да, разбира се — съгласих се унило аз. — Толкова отдавна чакахме, а всичко това ме притесняваше много повече, отколкото си признавах. Но откъде знаят всички? — Насочих въпроса си към Камила, главната кандидатка за разпространител на тайната ми.

Тя ми показа някакъв лист.

— Питър Рени изпрати докладна записка до всички.

Какво?

Прочетох я.

„Списанието «Хау?» е разпродадено до последния брой!“, тръбеше заглавието.

„Бих искал да поздравя Лиъни Лукас и целия екип на «Хау?» с това рекордно постижение. Коледното издание бе разпродадено за по-малко от десет дни и дори в склада не е останало нищо. Както добре знаете, успехът води след себе си разочарования, а това невероятно постижение означава, че до излизането на януарския брой на «Хау?» на десети декември по будките и в книжарниците няма да има от нашето списание. Поздравявам всички!“

Преглътнах. Добре че не се издадох. Да си златното момиче, може да се окаже много по-лесна задача, отколкото да си признаеш, че си бременна. Освен това блясъкът ми щеше да помътнее, ако на този етап си признаех престъплението да забременея. Съветът на Линдси — да си прикривам корема пред костюмарите — бе най-доброто за кариерата ми и би отложил проблема поне със седем месеца.

Трябваха ми няколко мига да се възстановя и да осмисля истината. „Хау?“ бе разпродадено. Това бе коледното издание с притурката на „Белингъм Глас“ и то бе изчезнало наведнъж. Дори не бях мечтала за подобно постижение.

Луси ми подаде слушалката.

— От предаването „Мили Рой“.

Дискусионно предаване! Представих си как седя на модерно канапе в ярки цветове и обяснявам, че съвременните жени търсят по-добър и по-удобен живот. Те вече имат достатъчно самочувствие и приемат успеха в кариерата за даденост, а вечер обичат да се приберат в красивия си дом.

— Ние сме реалистки — представях си как говоря. — Не очакваме жените да стържат ряпа или да бъркат чеснов сос след уморителен ден в службата (не го и правехме, особено след като изпратих инструкции в готварския отдел), но показваме как да постигнем най-лесно определен начин на живот.

— Искат телефона на Сафрън Пери — обясни Луси.

Камила остро вдигна поглед.

— Не им го давай. Защо да й правиш услуга?

В първия момент се поколебах, но поклатих глава.

— Погледни в моя тефтер, Луси. — Опитвайки се да открие тефтера, Луси събори няколко неща.

Кой да си помисли? Притурка към голямо списание, която повечето хора изхвърлят, а заради нея вече търсят Сафрън за телевизионна програма. Надявах се тя да им каже колко много държи на усамотението си. Усмихнах се. Ако Сафрън знаеше, че ще дам телефона й, сигурно щеше да ми обясни в подробности как се затъпява от телевизията, а тя самата никога не се заседява пред екрана.

— Това би съсипало кариерата ми. Направих притурката за „Белингъм Глас“ като лична услуга, ала вече си научих урока и никога повече няма да се повтори.

Най-хубавото на флиртовете за една нощ е, че вече нямаше да се появяват изневиделица. Поне така си мислех. Сафрън нямаше да ни безпокои повече.

Сърцето ми трепна. Бебе, страхотно списание и никаква следа от Сафрън, която не е нито слаба, нито елегантна, а налята, трътлеста и с целулит. Време бе да я оставя завинаги зад себе си, а ако бях достатъчно умна, досега щях да съм го направила. Тя просто е жена.

Камила ми подаде вестника с колонката на Илейн. „Оказва се наистина много разумно да си вършиш работата от къщи“, пишеше тя. Обясняваше колко нейни приятелки са предпочели да напуснат любимата си работа и да си останат у дома. „Предразсъдъците, насочени срещу майките, решили да си стоят у дома, са достигнали небивали размери, но жените вече се бунтуват. Доста хора смятат, че съм уволнена. Не можеха да повярват, че съм се отказала от кариерата си, за да съм у дома. (Сетих се за драстичния спад в продажбите на «Май Лайф» и повдигнах вежди.) Това е то новото виждане: жена, която не работи, не може да работи. През осемдесетте и деветдесетте години станахме свидетели на първото поколение жени, разбили стъкления похлупак, под който бяха скрити. Новото хилядолетие ни въведе в първото десетилетие на истинския избор. Все повече и повече жени имат възможност спокойно да изразят предпочитанията си дали да запазят работата си заради вече остарялото схващане, че жената има право на кариера.“ Поли стоеше до бюрото ми с готов материал.

— Аз не работя заради „остаряло схващане“ — измърмори тя. — Работя заради парите.

— Повечето от приятелките на Илейн са омъжени за банкери и партньори в адвокатски фирми — уточни Камила. — Могат да издържат по шест жени, ако така им скимне.

Прегледах набързо останалата част от статията с обясненията на Илейн: като не работела, пред нея се разкрили неподозирани възможности; никога нямало да разбере за тях, ако продължавала да работи от девет до пет.

— Така можеш и да участваш в дискусионни предавания, и да пишеш роман — кискаше се Камила.

— Какво? — Дръпнах отново вестника. — Да ходи на изложби и да чете страхотни романи, калпазанке. Забелязахте ли обаче, че не споменава и дума за времето, прекарано с децата си?

Камила продължаваше да се киска.

— Явно е забравила за съществуването им. Онзи ден във фитнеса видях основната им детегледачка, а те имат и детегледачка за уикендите.

Статията продължаваше: „Новата ми свобода да избирам ме обогатява като човек“. Поли изсумтя.

— И на мен ми се иска да се обогатя като човек. Ако е възможно, с някой по-тлъст чек.

— Сестра ти Лора е на телефона — прекъсна ни Луси.

— Виждаш ли, дори журналистките твърдят, че е по-добре да си стоиш у дома — ликуваше Лора. — Имаш късмет, защото докато бебето ти спи, и ти ще можеш да пишеш подобни статии и така ще изкарваш по малко пари, за да плащаш после на детегледачка.

— Лора! — Огледах се бързо. Всички бяха далече и нямаше начин да са чули. — Обичам си работата. И ще си я запазя. Тук се говори за избора на жената — изсъсках аз. — А то е нещо друго. Ти прави каквото сметнеш за правилно и аз ще правя каквото аз смятам за правилно.

Лора се разсмя.

— Чака те кофти изненада, друго не мога да ти кажа. Изобщо няма да ти е толкова лесно, колкото си мислиш. Чакай и сама ще се убедиш.

Кофти изненадите май нямаха край. За тази щях да почакам. Взех статията за новия, по-простичък начин на живот, поръчана за априлския брой. Изглеждаше доста сложна. Старият, по-простичък начин на живот очевидно бе прекалено семпъл и елементарен, затова пък новите насоки съдържаха много непознати моменти. Дори повече от много, както разбирах. Прегледах какво е включено като магазини и цени и ми се зави свят. Трябва да си новобогаташ със стабилен доход, за да се вместиш сред новите почитатели на простичкия начин на живот, поне на мен така ми се струваше.

— Съпругът ти. — Луси ми прехвърли разговора. Той ми се стори напрегнат.

— И тази вечер, опасявам се, ще закъснея.

— Няма нищо. — Не ме притесняваше. — Познай какво е станало! — Разказах му за продажбите.

— Страхотно! — Долових как топлотата се връща в гласа му. — Наистина чудесно. Скоро ще имаме двоен повод за празнуване.

Уговорихме се той да се върне към осем.

— Къде ще ходиш? — попитах аз. Обикновено ми казваше. Вече беше затворил. Нищо. Довечера ще разбера.

— Камила — оставих статията за новия прост начин на живот, — как смяташ, сексът отживелица ли е, демодиран ли е вече?

— Ами… — Стори ми се объркана. — Всички знаем какво е, нали? Онези работи с тройките, спах с любовницата на баща ми, двайсет начина да го възбудиш, сексиграчките, всичко вече е пробвано, многократно изпитвано и така нататък.

Наистина ли? Изглежда, бях изпуснала поне две десетилетия, защото заниманията ми се бяха свели до работата и да се омъжа.

Тя си подпря брадичката и се замисли.

— Затова отговорът е да, до известна степен. Малко му е минала модата.

— Сексът не е ли нещо вечно?

Камила се замисли още повече.

— Той е класика. — Обясних думите си с пример от аксесоарите. — Нали знаеш, като кашмир или съвършената бяла шемизета.

Лицето й се проясни.

— Да, май да. Може и така да се каже. — Взе да прегледа една статия, приведе се над нея и след пет минути беше приключила.

— Знаеш ли? — Отново вдигна глава и смръщи малкото си носле. — Тази зима белите класически шемизети не са твърде на мода. — Тонът й много ми заприлича на Белинда Бракън. Поклатих глава.

И каква стана тя? Сексът бе официално провъзгласен за мъртъв. Камила никога не би обула неподходящи обувки, още по-малко би облякла жилетка от миналата година. Зачудих се дали изтупаните млади мъже, които нервно си оправят вратовръзките, докато я чакат долу на рецепцията, знаят тези подробности.

Щом Уил се прибра, му разказах всичко това, изпаднала в чудесно настроение, но забелязах, че той не ме слуша.

— Какво?

— И Камила, и Белинда Бракън са на мнение, че сексът вече не е на мода.

Засмя се разсеяно и ме погледна многозначително — искаше да се убеди дали наистина съм казала такова нещо.

— А при мен в кабинета все още идват болни, заразили се по полов път.

Въздържах се да му кажа, че гимназистите едва ли са се отказали, но не това беше темата на разговора ни. Попитах го къде е бил.

— Никъде. Защо? — поколеба се той.

— Защото закъсня.

— Закъснял ли съм? — Обърна ми гръб. — А, да, закъснял съм.

Чаках.

— Никъде не съм ходил. Всички останахме в кабинета. Трябваше да разгледаме въпроса с финансирането.

Учудих се.

— Не го ли обсъждахте миналата седмица?

— Обсъждахме го, но не успяхме да го приключим.

Не давах пет пари. Беше скучна работа. Но по телефона той представи нещата, сякаш се канеше да ходи някъде, а не да закъснее заради някакво заседание. За момент се зачудих, а после забравих. Бременността ме превръщаше в различен човек. В момента единственото ми желание бе да си легна. Веднага. Преди вечеря. Пъхнах се под юргана и започнах да си мисля за имена. Ние нямаше да имаме нито Зак, нито Хиро. Трябваше да бъде нещо по-различно. Например Мод. Или Алис. Само че се бяха навъдили прекалено много момичета на име Алис.