Александра Кампбел
Флирт за една нощ (21)

20

Фалшивата менопауза се оказа голямо забавление. Стига подобни неща да ви забавляват. Цели десет дена си слагах чантата в хладилника, крехки неща като марули се оказваха по столовете, а после сядах върху тях, да не говорим как почервенях като рак, когато съобщих на Питър Рени, че не мога да приема предложението му.

Все едно ме печаха на бавен огън. Пламъците плъзнаха по врата ми, обяснявайки му желанието си „Хау?“ да затвърди позициите си, преди да се заема с нещо друго. Бях поемала хормони само един ден, така че не беше честно да стоваря цялата вина върху тях. Той ме погледна любопитно.

— Разочарова ме, Лиъни. Очаквах да се възползваш от положението.

— В друг случай бих го направила, просто сега… — Насилвах объркания си мозък да измисли нещо смислено. — Лични причини — заявих аз.

— Така ли? — Погледна ме учудено. — Лични причини, значи.

— Временни лични причини — добавих аз. Искаше ми се да обсъдя проблемите си с него, ала да доверя плановете си за забременяване на изпълнителния директор, като знаех недоброжелателното му отношение към бременностите и параноичното му отношение към работещите майки, бе все едно да задействам граната.

— Дано да не съжаляваш — измърмори той.

Вече съжалявах.

Изпратих Камила в „Белингъм Глас“ с новите предложения и текстове.

Не останаха поразени от дългите й крака, символичната поличка и изящните й форми.

— Смотаняци — произнесе тя присъдата си, когато се върна. — Въпреки че онзи нещастник с червените бузи не спря да ме гали по коляното.

— Дейв Бекет. — Двете с Мейв се спогледахме и се съгласихме относно някои предимства, започнеш ли да остаряваш.

— Между другото — добави весело Камила, — възприех като мой служебен дълг към „Хау?“ той да гледа повече в бедрата ми, отколкото в предложенията. — Тя се изкиска. — Не спря да повтаря „чудесно, чудесно, чудесно“, докато ме галеше, галеше, галеше.

Без да се нарече феминизъм, това плачеше за бутилка шампанско в близкия бар. Камила се отряза — аз отпивах колкото да симулирам пиене — и сподели мечтата си да бъде като мен.

— Като мен ли? — Не повярвах на ушите си. Значи, като й възлагах допълнителни ангажименти и отговорност, бях реализирала изненадващо добър ефект. — Защо точно като мен?

— Ти си постигнала успеха, нали? Супер работа, готин мъж… между другото, много е мил. Имаш си собствен живот.

Дори не спомена децата. Зачудих се дали не се опитва да ме размекне. Освен това се оказа, че няма за себе си високото мнение, демонстрирано в дамската тоалетна.

— Ти имаш свой живот. — Беше невероятно тъкмо аз да изтъквам подобно нещо. Тя изглеждаше великолепно, разполагаше с пари, да не говорим колко двайсет и шест годишни имаха късмет да се надяват на работа като нейната.

— Моят живот, значи. — Захили се над чашата с шампанско. — Моят живот са мъже и нощни клубове.

— Виж — подхванах аз, макар лично за мен мъжете и нощните клубове съвсем да не бяха толкова неприятни и досадни, — понамали ходенето по нощни клубове през седмицата и започни да идваш навреме на работа. Тогава ще те товаря с повече отговорност и много скоро ще си готова за повишение.

— Наистина ли? — Стори ми се изненадана, сякаш някой й препоръчваше нов, непознат досега билков лек. — Дали ще помогне?

— На мен ми помогна — заявих аз. — А и тъкмо преди да станеш на трийсет, е моментът да затвърдиш позициите си, да напреднеш в кариерата, та когато се омъжиш и имаш деца, да си на ръководен пост.

Тя се замисли за секунда.

— Ти защо никога не си раждала?

„Никога“. Думата издрънча в ума ми все едно се затваряше метална врата. Ръката ми се разтрепери. Веднага се стегнах.

— Да ти призная — по необходимост придадох на гласа си весели, небрежни нотки, — не ми остана време. Годините просто летят.

Всяка по-възрастна жена, като Мейв, щеше да прозре какво се крие зад този лековат тон, ала Камила — далеч от мисълта за деца — остана спокойна, защото не работеше за жена, настояваща да ползва отпуска си през август.

Реших да се възползвам от приятелското й настроение.

— Знаеш ли, че „тати“ ни е отрязал рекламата?

— Мама му стара. Няма смисъл аз да повдигам въпроса пред него. Никога не чува какво му говоря. Намери ми тази работа, защото смята, че женските списания са едно нищо.

— Както сама си забелязала, не е така. — Беше време да престана с колегиалния тон. — А ако се отнасяш към офиса като място да запълваш часовете, преди да отскочиш на поредното парти, никога няма да стигнеш върха. Имаш талант, Камила. Не го пропилявай. Иначе ще докажеш на „тати“, колко е бил прав и всъщност има една празноглава щерка.

Тя се изчерви.

— Не се държа все едно всичко е парти.

Съжалих задето бях толкова откровена. Току-що започнахме да се сработваме, а аз скапах нещата с моето авторитарно отношение.

— Добре. Съгласна съм — усмихна се неочаквано тя. Върнахме се в офиса в приятно мълчание. Загубата на реклама доста ме смущаваше, пък и се страхувах, защото ми се налагаше да отсъствам през ден заради прегледите.

В офиса цареше оживление.

— Белинда Бракън е приела поста главен редактор на „Май Лайф“.

— Много странен избор. — В съзнанието ми изплуваха класическите й вълнени костюми и спретнати бели шемизети, съвършени за образа, който лансираше „Хоум Лайф“, сегашното списание на Белинда. Човек трудно би намерил по-драстичен контраст между нея и изтънчената, бляскава екстравагантност на Илейн, хармонираща със стила на „Май Лайф“. Изглежда, на „Май Лайф“ все пак щяха да се отразят добре някоя и друга идея какво да правим с останалото къри, как се махат петна от велур и тук-там по някоя статия за оралния секс, озаглавена: „Да гълтам, или не?“.

Несъмнено Белинда е казала, че „Май Лайф“ е страхотно списание и мечтано предизвикателство, че е очарована и във възторг да поеме по стъпките на толкова много прославени редактори. Точен и изключително тактичен отговор. Съвсем различно от напористата Илейн. Спомням си я как преди година, когато я назначиха, тя открито заяви: „Ще влея малко живот в това заглавие“.

Отидох да разбера какво е мнението на Мейв по въпроса. Беше погълната от предварителни отчети за продажбите. Като директор получаваше сведения от всички главни редактори на списанията от групата.

Беше качила на носа си очилата с лъскави рамки, четеше и се мръщеше.

— Да не би нещо да не е наред?

— А? — Побърза да затвори всичко и си свали очилата. — Нищо.

Настаних се до бюрото й.

— Всъщност не виждам защо да не ти кажа. Само си мълчи. — Подаде ми разпечатките.

За да разбера значението на цифрите, трябва много да се съсредоточа, но сега в очите ми се набиха невероятно и фактите. Откакто Илейн бе поела работата, продажбите на „Май Лайф“, флагмана на групата, спадаха драстично. Цифрите се понижаваха с всеки месец.

— Сигурно има някаква грешка.

— Страхувам се, че няма — въздъхна Мейв.

— Значи Илейн е била уволнена, а не е искала да прекарва повече време със семейството си.

— Така излиза. Всъщност тя скочи, преди да я бутнат.

Нещата си идваха на мястото. Не се сдържах и се изкисках.

— Ясно защо Питър Рени побесня. Едва ли е искал да разкрие пред целия свят причината тя да си замине. Това би се отразило зле на „Май Лайф“. Тя надигра коза му.

— Така е. И обяснява отчаяните му опити да запълни празнината. Илейн съсипваше репутацията на „Май Лайф“ пред целия град, без да й мигне окото, а нямаше кой да се изправи и да я опровергае приказките й. Затова се наложи да назначи Белинда. — Мейв въздъхна. — Трябва да ти призная, че ще мине много време, преди отново да назначи работеща майка за главен редактор. А и честно казано, не го обвинявам.

Беше крайно несправедливо.

— Поведението на Илейн няма нищо общо с майчинството! Просто децата й дойдоха като удобно извинение. Сега едва ли ги вижда повече, отколкото докато работеше тук. Наела си е офис близо до къщата им и плаща на две секретарки. На това му казва „да работиш вкъщи“. А в големите корпорации достатъчно майки се скъсват от работа.

— Повечето се отказват, стане ли им трудно. И така объркват нещата. — Мейв поклати глава. — Съжалявам. Не е редно да ти разправям всичко това. Не е… — тя потърси правилния израз — не е правилно от гледна точка на фирмената политика.

Бях потресена. Ако признаех пред Мейв, че отказах страхотната работа в „Май Лайф“, защото съм започнала процедури за забременяване, дали нямаше да чуя обвинението, че „напускаш потъващия кораб“? Опасявах се, че ще го направи. Ако пък вярвах на думите на Лора — не се е върнала на работа, защото парите едва покривали грижите по детето — не излизаше ли, че тя си е избрала по-лесния път? Беше безсмислено да си задавам подобни въпроси.

Наистина ли бях готова да зарежа всичко? Една недоволна, макар и малка част от мен нашепваше: „Точно така“. От друга страна, подозирах, че част от недоволството на Лора е страхът никога повече да не се върне на работа. Но какво друго й оставаше да направи?

Поне можех да размахам Линдси като пример.

— По-голямата ми сестра заема много висок пост в Ситито. А има три прекрасни деца. Никога не е изоставяла работата си.

— Сериозно? — На Мейв й се стори забавно. — Браво на нея.