Александра Кампбел
Флирт за една нощ (1)

Пролог

— Би ли се развела със съпруга си, ако си позволи флирт за една нощ? — Не откъсвах поглед от Мейв, докато тя с открито недоволство прокарваше лакирания си нокът по менюто в „Ол Тайд Ап“, ресторант с необичайни и доста стряскащи специалитети от източната и западната кухня.

Тя ме погледна учудено и отвори уста да каже нещо. Мейв бе имала трима съпрузи, поне за трима си признаваше, а точно сега никой не бе сигурен как стои положението с настоящия баровец.

— Мислим да пуснем статия с такова заглавие — заобяснявах гузно, съжалявайки защо изобщо повдигнах въпроса. Все пак като редакторка на „Хау?“, лъскаво женско списание с девиз: „Изкуството да се живее за удоволствие“, си позволявам да говоря почти за всичко, което си пожелая, и да се правя, че това ми е работата.

— Сериозно? — Очите й с леко увиснали клепачи, гримирани в перлени пастелни сенки, ми подсказаха, че не ми вярва. Хич не ме бива да изрека дори най-невинната лъжа.

Сервитьорът записа поръчката: две порции спагети с пържен джинджифил и горгонзола, гарнирани с пюре от цвекло — най-простичкото от всички твърде стряскащи предложения в менюто — две салати и, по настояване на Мейв, две чаши леденостудено бяло вино. Между другото отношенията на Мейв с истината са доста хладни.

— Тази сутрин съвсем се беше скапала в офиса. — Двете работехме за една компания, „Маглайф“. — Какво става?

Преглътнах и започнах да мачкам салфетката.

— Да не би Уил да си е позволил да преспи с някоя? — Мейв не знаеше какво значи да таиш любопитство.

В стомаха ми набъбна студен ужас и усетих как ми прилошава, когато чух думите, изречени на глас.

— Май да.

Сигурно бях напълно смахната да се доверя на Мейв, изпълнителен директор на „Хау?“, колежка, дори донякъде шеф, следователно жена, която по принцип не бива да узнава тайните на другите, да не би случайно някое нейно откритие да й се стори подходяща причина за уволнение. Ала Мейв гледаше всичко иззад лъскави розови очила, които надяваше при възможност, за да запази илюзията за младостта. Рядко съдеше хората и никога не си позволяваше да клюкарства.

— Сигурна ли си, че не си въобразяваш? Струваш ми се много изморена. — Съчувствието в очите й ме накара да се почувствам още по-зле.

— Знам какво е човек да си въобразява. — Усмихнах се много унило. — Ако си въобразявам, значи съвсем съм се побъркала.

Замълчах, обзета от болка, а след малко добавих:

— Станало е, докато бях в Париж за представянето и пускането на новия парфюм.

При думите „представяне и пускане“ Мейв веднага наостри уши и завъртя очи — опасяваше се да не би да е пропуснала някоя високобюджетна възможност.

— Кой парфюм? — попита сопнато тя.

— „Извънбрачна връзка“. — Зачудих се дали името на аромата не събуди подозрителността ми. Дали не ми подейства подсъзнателно и не ме накара да си сменя билета за първия полет в понеделник сутринта, вместо да остана да спя в хотел „Бристол“ с мраморните подове и кристалните полилеи от края на по-миналия век.

Вероятно рекламното мото на парфюма — „Всички го правят“ — ме тласна да се прибера на „Брануърт терас“ 37 и да пъхна ключа в красивата входна врата, боядисана в синьо, в осем без петнайсет сутринта, вместо кротко и безпроблемно да се върна в офиса по обяд, каквото бе първоначалното ми намерение.

— Къщата ми се стори празна — подхванах аз, — а леглото бе недокоснато. Уил се върна пет минути по-късно. Не беше облечен като за работа.

— Той какво каза? — Когато Мейв положи съчувствено длан върху ръката ми, забелязах облекчението, защото вече си беше издействала огромни суми от рекламния бюджет на „Извънбрачна връзка“. — Може да е било нещо съвсем невинно. — Беше съвсем нетипично за нея да ми пробутва подобни изтъркани баналности. Сигурно и тя е видяла рекламното мото на „Извънбрачна връзка“.

— Той каза, че не означавало нищо.

Лапнах от нарязаната на тънки пръчици салата, но така и не усетих вкуса й. Поне замълчах и не продължих да й разказвам какво изражение имаше Уил. Той ми се стори… ами, освен съкрушен не намирам с каква друга дума да опиша пребледнялото му изпито лице.

— Да не би да мислиш, че е нещо повече от флирт за една нощ? Страхуваш се да не те напусне ли?

— Не, положително е било един-единствен път. Засега. — Каква ирония. На Уил щеше да му бъде толкова лесно да си свие гнездо с друга. Да, щеше да е безкрайно болезнено, ала сравнително безпроблемно. — Не — повторих аз. — Случило се е един-единствен път. Сигурна съм.

— Виж сега. — Тя отпи от виното. — И аз имах подобни неприятности с Тими. Нали се сещаш, вторият ми съпруг. — Погледна замислено и разсеяно към прозореца, все едно вижда как миналото слиза от автобуса, спрял в края на улицата.

Проследих погледа й, но навън имаше само една бременна жена, застанала пред витрина. Извърнах се бързо и затворих очи, сякаш гледката ми причинява болка. Всичко ме заболя.

— Останахме заедно — въздъхна тя. — След това, разбира се, той трябваше да си тръгне. Беше един от най-щастливите моменти в живота ми. — Не бях сигурна дали говори за раздялата им, или за годините, прекарани заедно, и дори се замислих защо е трябвало „да си тръгне“, от опит обаче знаех, че няма начин да измъкна повече информация от Мейв.

Тя отново насочи вниманието си към моите проблеми.

— Даде ли ти някакво обяснение? Не че не може да измисли извинение. Интересното е какво съчиняват, за да се оправдаят. — Говореше като зоолог, започнал да проучва навиците на рядко срещан вид. — Къде са се запознали?

— Става дума за Сафрън Пери.

— О, Лиъни! — Мейв шумно остави чашата вино и отпусна рамене. Погледите ни се срещнаха. Знаеше колко неприятно е това. — Миличка, ужасно съжалявам.