Шърли Бъзби
Сърце за превземане (6)

Глава пета

Фанси знаеше, че Чанс ще я целуне и няма да е мил с нея — личеше си от пламналите му очи. Но бе прекалено смаяна, прекалено любопитна, усещаше прекалено силно присъствието му, за да се съпротивлява, пък било то и колкото от благоприличие. Стисна очи, когато твърдите му устни се впиха едва ли не грубо в нейните, и колкото и да я беше срам, трябваше да си признае, че я е пронизала сластна тръпка.

Като в просъница си даде сметка, че през всичките години, когато е била омъжена, си е била съвсем непорочна, ако е ставало въпрос за плътски желания. Никой досега не я беше целувал като Чанс. Никой. Тя го усещаше с всяка своя клетка, беше възпламенена така, както не я бе възпламенявал никой друг мъж. Чанс сякаш беше нахлул в цялото й същество. Притискаше я с яки ръце към себе си, а тя се беше долепила до широките му гърди и бе опряла бедра о мускулестите му нозе. Ами устата му… Устата му си беше чист сладостен грях, жарък и забранен, възбуждащ и опасен, прелъстителен и коварен, и толкова опияняващ…

В целувката му нямаше нежност, нямаше милост. Устните му, впити в нейните, бяха яростни и безпощадни и подразнена, Фанси си каза, че е редно да се възмути, а не го прави. Бе направо зашеметена от пробудените си сетива, вцепенена от неприкрито възбуждащото усещане, плиснало я при допира с топлото му тяло, с устните му, които направо я пиеха, с дланите му, ненадейно обхванали главата й и извърнали лицето й така, че Чанс да проникне още по-надълбоко в устата й и да не усеща нищо друго, освен чиста, оголена плътска наслада.

С нещо средно между стон и вик Чанс пъхна език между страстните й топли устни. Вкусът на кафето, от което Фанси току-що беше отпила, още се усещаше по езика й и той знаеше, че никога през живота си не е вкусвал нищо по-сладостно. Фанси го възпламеняваше, разпалваше неудържимо желанието му да обладае прелестното й тяло. Вбесен си даде сметка, че с нея той е сляп за всичко, освен за похотта, раздираща го отвътре, че младата жена пробужда с лекота у него други, по-дълбоки и мощни чувства — чувства, избили внезапно на повърхността, макар че Чанс отдавна ги смяташе за мъртви, и силната потребност да ги потуши едвам не го лиши и от последната останала му капчица самообладание. В трескавия стремеж да отхвърли нежността, плиснала го като топла вълна, той отпъди всяка свързана мисъл и се отдаде изцяло на страстта и сляпата похот. В този миг за него на света не съществуваше нищо друго, освен мекото тяло на Фанси и сладките й устни, нито вчера, нито утре, нищичко, освен младата жена в обятията му… Но малко по малко се съвзе от мисълта, че е на косъм от лудостта, от това да разкъса роклята й и да я обладае направо тук, при най-близкото дърво.

Най-неочаквано я отблъсна едва ли не с презрение и омраза. Въздъхна тежко, с очи, все така премрежени от мощните чувства, които още бушуваха в него, и каза:

— Смятай, че си се издължила! Никак не е приятно, когато една жена отвръща на целувката ти само от благодарност, пък била тази жена и херцогиня! — подсмихна се той презрително.

Зашеметена от това, че Чанс я е отблъснал така грубо, Фанси почти не разбра думите му — трябваше да мине близо половин минута, докато проумее какво й е казал. След като си даде сметка за смисъла на думите му, опасното желание, което бе изпитвала в прегръдката на Чанс, бе пометено от внезапно обзелата я ярост.

— Ах, ти, нагъл самонадеян дивак! — изсъска тя и го прониза с гневен поглед. — Как смееш да си въобразяваш, че съм отвърнала на целувката ти или че ще позволя грубиян като теб да ме мачка, само за да покажа колко съм благодарна!

Върху устните на Чанс заигра усмивка, която не бе от най-милите.

— Нима искаш, херцогиньо, да те целуна отново и да докажа и на двамата, че дрънкаш небивалици?

— Аз не съм херцогиня — процеди тя през стиснати зъби — идеше й да зашлеви Чанс по присмехулното лице. — Бях омъжена за барон Меривейл, затова и съм баронеса Меривейл. — Фанси се подсмихна. — Дори такъв дивак като теб би трябвало да разбере нещо толкова простичко. — От гордост тя добави: — А колкото до това дали ще ме целунеш отново, сториш ли го, само ще докажеш колко прав е бил Джонатан, когато каза, че си копелдак. Жесток, безмилостен копелдак, на когото не може да се разчита, че остане ли насаме с жена, няма да се възползва по най-долния начин.

— Бива ли да държиш такъв език, херцогиньо! Пък аз си мислех, че англичаните са строги и порядъчни — провлече Чанс — изведнъж му стана весело и приятно да се заяжда с Фанси не по-малко, отколкото да я целува, пък и това определено бе много по-безопасно.

Младата жена си пое дълбоко въздух, за да си възвърне самообладанието. Този човек беше невъзможен! И бе очевидно, че тя няма да спечели битката. Чанс Уокър бе прекалено нагъл, дори не усещаше, че го обиждат. Тя се стегна, придаде си възможно най-надменния вид и рече презрително:

— Ние, англичаните, казваме каквото мислим и не виждам нищо нередно в това да наричам подлеца подлец.

Чанс вдигна вежда.

— Но ти, херцогиньо, ме нарече копелдак — заяде се той тихо.

Тя се тросна ядно:

— И ще го направя още хиляда пъти от покривите на всички къщи в хиляда града!

Чанс се ухили с присмехулни пламъчета в сините очи.

— Наистина не ме харесваш никак, нали, херцогиньо?

— Не те харесвам ли? — пророни уж мило Фанси. — Не, не те харесвам, разбира се. Мразя те.

Чанс сигурно щеше да продължи и да я взима на подбив, но за огромно облекчение на Фанси точно в този миг се върнаха Хю и Елън. От предпазливото изражение върху лицата им си пролича, че са чули какво е казала. Фанси се насили да се усмихне и рече весело:

— А, ето ви и вас! Къде се губихте толкова време, вече се притеснявах да не ви се е случило нещо!

Елън носеше малко чугунено канче, напълнено догоре с тъмни зрели ягоди. Остави го и каза:

— Искахме да наберем повечко, за да вземем и за из път, затова се забавихме — усмихна се тя през рамо на Хю. — Според Хю някоя мечка май е обрала почти всичко преди нас.

Напрежението се разсея и следващите няколко минути те седнаха да закусят, а после се заеха да събират багажа. Не им отне много време и още преди слънцето да се е извисило в небето, пак поеха със спокойна крачка през гората.

Чанс не искаше да уморява жените, затова често спираше за почивка и ги оглеждаше изпитателно — да види доколко са изтощени. Личеше, че колкото и да се опитват да го прикрият, дните, когато от глад едва не са умрели, си казват думата и жените бързо се уморяват. Чанс отново се възхити на англичанките, колкото и да го вбесяваше това. Подсмихна се. Баронесата му бе показала недвусмислено чувствата си към него. Тя и Джонатан цял живот щяха да обсъждат какъв копелдак е той.

Чанс бе пуснал Хю да върви най-отпред, веднага след него крачеше Елън, следвана от Фанси — Чанс не сваляше очи от скования й гръб пред себе си. И нейната коса като тази на Елън бе сплетена на дълга дебела плитка, която стигаше почти до кръста. Докато вървяха през зеления здрач на гората, Чанс се почувства едва ли не омагьосан от лекото й полюшване. Фанси бе най-смайващото, непорочно, опасно същество, което беше срещал през живота си, и колкото и покварен да беше той, младата жена почти го бе пленила.

Колкото и отвратително да му беше, установи, че не може да си избие от главата спомена за нежните й устни, а също, че въпреки ядните думи и хладното държание той я желае все така силно. Това, че Фанси не го харесваше, дори пробуди у него ловеца. Това, както и мисълта, че тя ще стане жена на Джонатан. Джонатан му беше надянал рога, бе спал в брачното му ложе и се беше любил с жена му — какво лошо имаше в това и Чанс да отвърне със същото на кръвния си враг?

Беше му трудно да се отърси от мислите как ще отмъсти на Джонатан, още повече при положение, че тази мъст щеше да му даде нещо, което той желаеше неустоимо. Не се заблуждаваше, че не желае баронесата. Лошото бе, че му беше трудно да разграничи двете: отмъщението към Джонатан и желанието да се люби с изкусителката с котешките очи пред него. Лошото бе, каза си той свъсен, че не знаеше дали ако я отведе в леглото си, после ще я пусне някога да си тръгне.

Свъси се като буреносен облак: най-неочаквано Фанси му стана точно толкова неприятна, колкото и той на нея.

Вероятно единствен Хю забелязваше, че през следващите дни Чанс все е навъсен и необичайно избухлив. Фанси усещаше, че той се държи към нея с хладно, едва прикрито презрение. Това я дразнеше. Какво толкова се мусеше Чанс? Да си рече човек, че не той, а тя му се е нахвърлила най-безцеремонно, започнала е да го прегръща и да го целува като обезумяла. Младата жена си повтори мрачно, че Чанс е точно такъв, какъвто й го е описал Джонатан: груб, жесток, нагъл, безпардонен. Не би го погледнала втори път. Но за нейно огромно огорчение тя не можеше да си избие от главата и него, и разтърсващата целувка.

Положението нямаше да е чак толкова неприятно, ако двамата просто се избягваха един друг. За жалост това не беше възможно. Ден след ден четиримата бяха неразлъчни. А с гузната си съвест Фанси не можеше да забрави, че зависи точно от Чанс, ако иска да оживее. С това отношение към него вървеше срещу себе си и й идеше да потъне в земята от срам всеки път, когато той се прибираше в бивака с прясно месо или риба, всеки път, когато се пресягаше и й помагаше с красива топла ръка да прекоси някоя река или обрасла с гъстак долчинка. Всяка нощ, докато лежеше, завита с топлите одеяла, подсигурени от Чанс, нахранена с вкусната храна, донесена пак от него, тя се гърчеше от угризения при мисълта, че той стои някъде в мрака и я пази, закриля съня й. Фанси не можеше място да си намери от чувството за вина.

Ала още по-страшни от вината и срама, които я пиеха, от това, че по цял ден тя трябва да се примирява с присъствието му, което я изваждаше от равновесие, бяха откровено похотливите сънища, мъчещи я нощем. Чувстваше се унизена, вбесена, че дори в сънищата, над които нямаше власт, Чанс я прелъстява, възбужда я така, както не я бяха възбуждали и най-пламенните ласки на мъжа й. Копнееше неудържимо това ужасно пътуване най-сетне да приключи, а Чанс Уокър да изчезне в пущинака и никога повече да не се изпречва на пътя й.

Пътуването наистина щеше да е непоносимо, ако не бяха Хю и Елън. Въпреки тежките обстоятелства те приличаха на две весели палета, преливащи от възторг, несекваща енергия и ведро прелестно другарство. Фанси гледаше как вечер край огъня двамата се заливат от смях и се заяждат помежду си, как Хю свежда внимателно тъмна глава към русата главица на сестра й и си казваше с облекчение, че от необяснимата първоначална скованост на Елън към него не е останала и следа.

По-голямата сестра се усмихна. Наистина си беше трудно да не харесаш Хю Уокър. Той не само беше добродушен, внимателен и винаги любезен, но бе и хубав, очарователен, мил и забавен. „За разлика от братовчед си“, помисли Фанси и стисна зъби. Всъщност колкото и да й беше неприятно, трябваше да признае, че и Чанс е много красив.

Пътуването ставаше поносимо благодарение и на още нещо: по негласно споразумение Фанси и Чанс не позволяваха разногласията им да обхванат и Хю и Елън. През деня не беше сложно да прикрият враждебността си — почти нямаха време за разговори, ако не се броят съвсем наложителните учтиви реплики. Но когато спираха да пренощуват…

Фанси се страхуваше от спускащия се мрак, страхуваше се от онези мигове на неизбежна близост, когато се събираха около малкия огън, за да пропъдят все по-гъстия здрач. Чанс задължително се настаняваше точно срещу нея, а тя гледаше като омагьосана как танцуващата светлина на пламъците милва прелестните му черти, широкото чело, дръзкия нос, волевите устни. Чанс беше облечен в еленови кожи, лицето му бе потъмняло от слънцето, гъстата му черна коса се спускаше нехайно чак до широките рамене и той преспокойно можеше да мине за индианец, ако не беше наболата брада и очите му — очи, които ту проблясваха развеселено, ту, ако се спираха на Фанси, ставаха студени и помръкваха.

През тези вечери тя научи доста от историята на Уокърови. И Хю, и Чанс бяха сладкодумни разказвачи и разправяха за Уокърови така, че двете жени направо се прехласваха. Разказаха им за един свой прадядо, който станал пират — нападал и плячкосвал корабите в открито море. Друг пък се влюбил в дъщерята на индиански вожд, после обаче се предал пред молбите на семейството си и се оженил за бяла. Един от Уокърови убил с голи ръце пантера. Накрая Хю и Чанс им разправиха и за трагедията, сполетяла Сам и Лети, когато единственото им дете — син, се родило мъртво.

— О, колко тъжно! — възкликна Елън, когато Хю приключи разказа си вечерта на осмия ден от пътуването. — Господин Уокър ми изглежда свестен човек, сигурна съм, че и жена му е симпатична. Каква трагедия — толкова години да мечтаеш за дете и то да се роди мъртво!

Чанс отвърна сухо:

— Още по-тъжното е, че сега наследник на Сам е породеният му брат, нашият скъп братовчед Джонатан.

— Джонатан Уокър е добър човек — тросна се Фанси. — Не приляга да злословиш за някого, когато него го няма, за да се защити.

Чанс я погледна — в очите му, озарени от светлината на огъня, припламнаха присмехулни искрици.

— Каква прекрасна жена ще му бъдеш — винаги си готова да скочиш и да браниш този безсърдечен злодей!

— Не разбра правилно Фанси — намеси се и Елън и погледна нервно сестра си. — Джонатан е наш домакин, тъкмо той ни покани във Вирджиния. Ще е ужасно грубо, ако след толкова добрини, които той направи за нас, го одумваме зад гърба му.

Фанси забеляза притеснена, че Елън не е поправила Чанс, сбъркал коя от двете сестри ще се омъжи за Джонатан. При това не за пръв път. Ставаше все по-ясно, че Елън не възнамерява да обяснява на господата как точно стоят нещата.

„Още нещо, за което да мисля и да се притеснявам“, рече си по-голямата сестра.

Чанс реагира на думите на Елън доста по-различно, отколкото на упрека на Фанси — само се усмихна.

— Така да бъде, малката, приемам укора. Заклевам се в честта си, че до края на пътуването няма да чуеш от мен нищо лошо за безупречния ви домакин.

Елън го озари с усмивка.

— Благодаря. А сега ще ни разкажеш ли как бащата на Хю те е занесъл на братовчеда Андрю? Стори ми се много загадъчно и вълнуващо.

Хю насмалко да се задави с кафето, което пиеше, и стрелна с притеснен поглед Чанс.

— Не исках да й разправям… просто си говорехме и ми се изплъзна от езика — рече му гузно-гузно.

— Изплъзнало ти се е от езика ли? — повтори жлъчно Чанс. — Познаваш дамата от някаква си седмица, а както гледам, доста сте се сприятелили — толкова, че я угощаваш с разкази за старите семейни скандали.

Елън поруменя и много притеснена каза, сякаш за да се защити:

— Намираме се в твърде необичайни обстоятелства. Волю-неволю се опознаваме много по-бързо, отколкото ако не се бе случило всичко това. Колкото до другото, Хю не искаше да каже нищо лошо — разправи ми историята колкото да ме поразвесели и разсее, за да не мисля за тегобите. Ако това ти е неприятно, извинявай, нека говорим за друго.

— Не ми е неприятно — възрази безизразно Чанс. — Просто не смятам, че родителите ми или липсата на такива е подходяща и дори интересна тема. — Той прониза Хю с мрачен поглед. — В бъдеще предлагам да си намерите нещо друго, за което да говорите.

Темата бързо бе подмината, но отказът на Чанс да обсъждат това само разпали любопитството на Фанси. Тя реши при първа възможност да откопчи от Хю всичко, каквото може за Чанс. И получи тази възможност още на другия ден следобед, докато търсеха сенчесто местенце, където да си починат от жегата. Чанс тръгна на лов с надеждата да улови нещо, което да добави към оскъдната храна. След като направиха бивака, той се скри в гората и остави Хю сам с двете жени.

Няколко минути тримата си говореха колкото да става разговор, докато Фанси не рече уж между другото:

— Знаеш ли, стана ми интересно защо Чанс не иска да обсъждаме случилото се между баща ти и братовчед му — погледна тя изпитателно Хю. — Толкова позорно ли е било?

Хю се намести притеснено — явно се колебаеше дали след упрека на Чанс от предната вечер да подхваща отново темата.

— Не, не е позорно — отвърна той накрая. — Чанс просто е чувствителен на тази тема.

Елън го погледна с разнежващи сини очи.

— О, Хю, моля ти се, разкажи ни. Моля ти се! — Хю отново се подвоуми, тя обаче попита оживено: — Вярно ли е, че не знае кои са родителите му? — Младата жена пламна, осъзнала какво е изтърсила. — Ох, и аз съм една! Да кажа нещо толкова грубо!

Хю й се усмихна и поклати глава.

— Не, не си казала нищо грубо. Както сама изтъкна снощи, запознахме се при доста странни обстоятелства и обичайните правила на изисканото общество не важат за нас. — Усмивката му помръкна. — Пък и в рода на Уокърови всички одумват Чанс заради родителите му. — Младежът поруменя и добави плахо: — Повечето хора смятат, че негов баща е баща ми Морли и че Чанс е негов незаконен син, но че по някакви причини, които знае само татко, той предпочита да си мълчи.

Фанси ахна.

— Излиза, че Чанс ти е брат!

Хю се поколеба, сетне отвърна:

— И аз не знам. Баща ми отказва да говори за това и то продължава да си е загадка.

— Но това е невъзможно! — възкликна по-голямата сестра. — Чанс вероятно се досеща кои са неговите родители.

Хю се свъси.

— Единственият човек, който може да отговори на този въпрос — баща ми, мълчи като гроб. Ако се вярва на хората, една прекрасна сутрин през април татко отишъл у братовчед си Андрю с Чанс, повит в одеялце. Андрю и жена му Марта нямали деца, та не задавали излишни въпроси, когато баща ми им тръснал пеленачето в ръцете и ги помолил да се грижат за него, докато уреди нещо.

— Докато уреди нещо ли? — повтори свъсена Фанси. — Какво е искал да каже?

— Никой не знае, но явно така и не го е уредил. Чанс е отгледан от Андрю и Марта. Доколкото съм чувал, не е могъл и да мечтае за по-добри и обичливи родители. За жалост ги е изгубил твърде рано.

— Какво е станало? — поинтересува се Елън.

Хю въздъхна.

— Марта починала от треска есента на десетата му година, а Андрю бил убит от индианци лятото, след като той навършил шестнайсет. Чанс веднага тръгнал да търси диваците, погубили Андрю. — Младежът добави гордо: — Намерил ги сам-самичък, а после влязъл храбро в лагера и попитал кой точно е убил Андрю. — Хю поклати глава и досега възхитен от онова, което е сторил Чанс. — Вождът бил толкова смаян от смелостта му, макар и безразсъдна, че му разрешил да се срещне с убиеца на Андрю. И двамата били въоръжени само с ножове и се впуснали в схватка на живот и смърт. — Хю се усмихна едва-едва на Фанси. — И понеже Чанс и досега е с нас, е очевидно, че е успял да отмъсти за смъртта на Андрю.

— Убил е най-хладнокръвно човек! — ахна Фанси и върху лицето й се изписа погнуса.

Хю я погледна в очите.

— Ти не разбираш. След смъртта на Марта, Андрю му е бил и баща, и майка. Бил е всичко за него. Братовчед ми Андрю е бил мек човек. Бил е учен, обичал е книгите, бил е учител и е искал само едно: да предава познанията на младите умове и да ги формира — включително и ума на Чанс. Бил е състрадателен, не отказвал храна и покрив на никого, включително на индианците. — Гласът на момъка трепна. — И с какво му се отплатиха те — убили го един следобед в училището, което после опожарили. Дивакът, за когото явно ти е толкова мъчно, е убил и обезобразил човека, на когото Чанс е викал „татко“. Какво друго очакваш да стори той, освен да го убие?

Фанси извърна поглед. Даде си сметка, че Чанс Уокър е трябвало да направи тъкмо това — да потърси възмездие. Тя погледна Хю с очи, пълни с почуда:

— И е бил само на шестнайсет години?

Хю кимна.

За кратко се възцари мълчание. Тъкмо то да стане тягостно, и Фанси сякаш изрече на глас мислите си:

— Защо ли баща ти и досега не казва кои са родителите на Чанс? След толкова години едва ли ще предизвика скандал, особено пък ако той е бащата, както всички са убедени.

— А коя е майката? Досещате ли се коя би могла да бъде? — попита едва чуто Елън.

Хю поклати тъмнокоса глава.

— Не. Баща ми не проронва и дума — вече години наред, ако някой има глупостта да заговори за това, той просто излиза от стаята. Отказва да го обсъжда, и толкоз.

— Не е зле и ти да направиш същото — рече кисело Чанс, след като се показа от сумрачната гора.

Фанси усети как поруменява, а Елън отвърна гузно:

— О, не се сърди на Хю! Ние сме виновни, макар че не искахме да любопитстваме.

Чанс промърмори нещо и всички отново подминаха темата. Тя обаче продължи да ги гложди. И Фанси, и Елън бяха направо очаровани от загадката около родителите на Чанс. Същата вечер, докато четиримата седяха край огъня, Елън подхвана плахо:

— Извинявай, задето днес следобед изнудихме Хю да ни разкаже за родителите ти — ясно е, че въпросът е болезнен за теб.

Както винаги очарован от Елън, Чанс подметна весело:

— Не е болезнен за мен. Просто е скучен.

— Нищо подобно, много е интересен дори — възкликна Фанси с поглед, изпълнен с догадки. — Доколкото разбрах от разказа на Хю, никой не знае за теб нищо до мига, когато баща му те е дал на Андрю.

Чанс сви рамене.

— Сигурно е така, но това се е случило много отдавна и вече не мисля за него, както всъщност и повечето ми роднини. Човек трябва сам да си пробива път в живота. — Той погледна косо Фанси и сърцето й трепна. — От доста години нямам нужда нито от майка, нито от баща, които да ми треперят и да се грижат за мен.

— Не забравяй — намеси се разпалено Хю, — че ако не си бил ти, независимо кои са твоите родители, баща ми и до ден-днешен щеше да е черната овца в семейството. А и аз нямаше да се родя.

Елън погледна смаяна първо единия, сетне и втория мъж.

— В какъв смисъл?

— Докато не се е появил Чанс, баща ми е живеел ден за ден, пиел е и е развратничил — пропилявал е всичко, каквото е имал.

— Не вярвам Морли да е бил чак толкова лош, какъвто го изкарват някои наши роднини — отсече без заобикалки Чанс.

— Значи след като си се родил ти, той се е променил? — не мирясваше Фанси.

Чанс въздъхна и разръчка огъня с една пръчка.

— Така поне твърдят мнозина. Ако се вярва на леля Милисънт, сестрата на Андрю, след като ме оставил при Андрю и Марта, Морли направо се преобразил. Престанал да виси по долнопробните кръчми и с компаниите там, отказал се от пиенето — сега пийва съвсем по малко. От това излиза, че пак някъде по това време е започнал да работи за Сам Уокър, и то като презрян роб — прави го и досега — свъси се Чанс. — Човек да си рече, че го мъчат угризения на съвестта и само с къртовски труд за Сам той може да получи прошка за някакъв страховит грях.

Хю се засмя.

— Знам, Сам и досега разправя колко изумен е бил, когато четири години по-късно се е върнал от Англия и е заварил този надежден работлив младеж, който не слага и капка в уста, вместо нехранимайкото и пияницата, когото е оставил, преди да замине след смъртта на сина си заедно с госпожа Лети отвъд океана.

— Четири години ли! — ахна Фанси. — Господин Уокър е стоял в Англия цели четири години!

Хю кимна.

— Според семейното предание Сам се прибрал ненадейно два дни след трагедията и като видял къде е погребан мъртвороденият му син, просто хванал за ръката сломената си от мъка жена и се качил с нея на първия параход за Англия. — Хю погледна Елън, която се бе вторачила като омагьосана в него. — Е, не е смятал да отсъства толкова дълго — продължи той вглъбено, — но ако се вярва на братовчеда Джеремая, клетата госпожа Лети просто нямала сили да се върне в колониите, там, където е умрял синът й. Затова Сам прехвърлил всичко в ръцете на своите делови посредници и се вживял в ролята на английски благородник, докато жена му най-сетне била готова да се прибере в Уокър Ридж.

— Не е тайна и че Морли открай време се осланя на преценката на Сам — прекъсна го рязко Чанс, — и се питам дали, след като ме е оставил на сигурно при Андрю и Марта, не е смятал да се върне в Уокър Ридж, за да се посъветва със Сам.

Хю сви рамене.

— Възможно е, но дори и да е възнамерявал да го стори, за жалост по време на отсъствието му Сам се е върнал в Уокър Ридж и веднага е заминал за Англия, където вече Морли не е могъл да го намери. И понеже около раждането ти очевидно има някаква загадка, Морли едва ли е могъл да изложи случилото се в писмо, което да прати на Сам в Англия.

— А когато Сам се е върнал в Уокър Ридж, са били минали цели четири години и Морли не е имало какво да обсъжда с него — отбеляза безизразно Чанс.

Фанси не знаеше какво да каже — беше вперила очи в смуглото тайнствено лице на Чанс. Беше й малко мъчно за него — не за коравосърдечния мъж, какъвто бе станал, а за уплашеното момче, какъвто е бил. Представи си състрадателно какъв ужас е изживял — съвсем невръстен да не знае кои са родителите му и да понася одумките и догадките на Уокърови.

Чанс откъсна замислен поглед от огъня и забелязал израза на младата жена, се подсмихна.

— Надявам се острият ви интерес към родителите ми, или по-точно, към липсата на такива да е задоволен — отбеляза той с хладен твърд поглед. — И херцогиньо… не позволявай леденото ти сърце да се размеква от състрадание към мен. Последното, което искам на този свят, е съжаление от хора като теб.

Фанси се вторачи в него и състраданието й беше изместено от все по-острото познато желание да го удари по присмехулното лице. Най-неочаквано тя се изправи и изтръска намачканата си рокля.

— Съжаление към теб ли? — повтори Фанси презрително. — Изобщо не те съжалявам. Но наистина ми е мъчно за господин Уокър и за жена му. Техният син е починал, докато ти за жалост си оживял!