Шърли Бъзби
Сърце за превземане (19)

Глава осемнадесета

С пламнали страни Елън нахълта като хала в първата конюшня, хладна и сенчеста, която й се изпречи пред очите. За късмет не бе сбъркала: тук държаха кобилите, които всеки момент щяха да се ожребят, и разплодния жребец. Чанс и Хю също бяха вътре и се възхищаваха на жребеца, пристигнал от Англия. Конят стоеше с вързани крака на широката пътека между боксовете и от лъскавата кървавочервена козина и проблясващата черна грива и опашка си личеше, че откакто е пристигнал в Дяволското свърталище, тук са се грижели повече от добре за него.

След като Елън влезе с гръм и трясък в конюшнята, жребецът изцвили и се вдигна на задни крака. Двамата мъже погледнаха към девойката, а конят внезапно отметна красива глава и се разцвили така, че се разтрепериха дори мертеците. Елън се сепна от цвиленето и развесели двамата мъже, като побърза да отстъпи назад.

Чанс й рече с усмивка:

— Не се плаши, Елън. Конят е вързан здраво и няма как да ти навреди. Освен това Обещанието на Дяволското свърталище, както го кръстихме, явно си пада кавалер — допълни той и потупа изваяния врат на жребеца.

Макар и за миг смутена от внезапното цвилене на коня, Елън бързо си възвърна самообладанието. Приближи се към двамата мъже, погледна Хю и каза със свито гърло:

— Ако зет ми може да се лиши за малко от теб, бих искала да поприказваме насаме… още сега.

Усмивката на момъка помръкна и той отвърна троснато:

— Не виждам защо да го правя. Няма причина и Чанс да не чуе това, което имаш да ми казваш.

Елън се изчерви още повече и погледна умолително към Чанс. Той вдигна вежда, забелязал признаците на гневно вълнение върху лицето й. Погледна замислено и леденото лице на Хю. Човек трябваше да е сляп и глух, за да не види, че нещо не е наред между двамата влюбени, но тъй като Хю не му бе изплакал болката си и Чанс нямаше намерение да се меси, той не се беше питал какво точно става. Личеше си обаче, че Елън е решена да постигне своето, и понеже който е разумен, не се бърка в караници между влюбени, ако иска и след това да си запази добрите отношения и с двамата, Чанс сви рамене и каза напосоки:

— Ще отведа Обещание и ще ида да потърся жена си. Не се и съмнявам, че се е затъжила за компанията ми. — Без да обръща внимание на ужаса, изписал се в очите на Хю, Чанс се поклони на Елън и прошепна: — С твое позволение.

Тя кимна отсечено и впери очи в лицето на Хю. Чанс бързо отвърза жребеца и го поведе, оставяйки Елън и Хю сами в прохладната конюшня.

Елън едвам сдържаше възмущението и почти не изчака Чанс да се скрие от погледа й, когато пристъпи напред, заби пръстче насред широките гърди на Хю и подхвана разпалено:

— Как смееш да вярваш на такива долни лъжи за мен! Как изобщо смееш!

Момъкът не бе очаквал такъв гневен изблик, затова се свъси и попита не особено благоразумно:

— Моля? За какво говориш?

— Ще ти кажа аз на теб за какво говоря! За Джонатан! — отвърна с омраза девойката.

С русите букли, обрамчили лицето й, с розовите от вълнението бузки и блесналите от яд сини очи тя се стори на Хю много красива. „Прекалено красива“, помисли си той горчиво, усетил как вече познатата болка в гърдите му се усилва. Въпреки че се бе заричал стотици пъти да не го прави, я погледна и почувства как мъчителната решимост да си няма вземане-даване с нея се разсейва яко дим. Напомни си мрачно, че колкото и миличка да му се струва тя сега, всъщност си е едно напълно безнравствено същество, жестока млада жена, която омагьосва невинните мъже и после, след като си набележи нова жертва, ги зарязва безмилостно — както е направила с Джонатан. Беше се заклел да прави, да струва, но да не допусне подобно нещо да сполети и него. Припомни си със свито сърце, че последното, което е сторил Джонатан, е да го помоли да внимава и да не се хваща в капана на непорочната външност на Елън. Другият мъж го беше предупредил и че тя вероятно ще се опита да отрече всичко, и ако Хю тълкуваше правилно сценката, която Елън му разиграваше, и думите й, младата жена се мъчеше да направи точно това.

Хю отново усети гневната болка, съпътствала го неизменно, след като Джонатан му бе отворил очите за истинската природа на Елън, затова попита студено:

— И какво точно е сторил братовчед ми Джонатан?

Елън тропна с краче.

— Я не се прави на ни лук ял, ни лук мирисал! Знаеш прекрасно, че ти е казал нещо, заради което се държиш с мен така, сякаш съм прокажена. Голям глупак си, ще знаеш, ако си повярвал и думичка от онова, което ти е надрънкал онзи негодник и мръсен лъжец, братовчед ти.

Хю вдигна ехидно вежда.

— И какво излиза, значи не си развалила годежа си с него?

Елън потисна обзелото я желание да го зашлеви през лицето и процеди през стиснати зъби:

— Разбира се, че съм го развалила. Самата аз помолих да го направим и понеже годежът не бе оповестен официално, не виждам нищо позорно в това. Още преди да тръгнем от Англия, се бяхме споразумели, че идваме в колониите, та ние двамата с Джонатан да видим дали си подхождаме. Но официално не беше уточнено нищо — Фанси настоя да изчакаме и ние, слава богу, се съгласихме. — Очите й помръкнаха. — За твое сведение Джонатан никога не ми е искал ръката. Просто оповести годежа пред теб и другите. Дори не ме е питал какво мисля аз.

— Нещо не ми се вярва, пък и не виждам защо си решила, че това ме интересува.

За миг Елън изпадна в такова вцепенение, че на Хю му идеше да я притисне в обятията си и да я целуне. Но бързо се овладя и я погледна ледено.

Пълното му безразличие и хладните думи окончателно отприщиха необуздания гняв, тласнал я така безразсъдно да се изправи пред Хю. Най-неочаквано тя се почувства невероятно унизена. Беше ясно, че каквото и да каже, не ще промени мнението на момъка за нея. Малко по малко си възвърна спокойствието и й се прииска да сложи край на тази конфузна и за двамата сцена и да остане сама, за да се погрижи за разбитото си сърце. С блеснали от непролетите сълзи очи Елън се обърна и каза прегракнало:

— Извинявай, няма да ти досаждам повече. Изтълкувала съм погрешно отношенията ни.

Лицето на Хю внезапно се изкриви от болка и той пророни:

— Точно както и Джонатан.

— В какъв смисъл? — попита остро Елън и пак го погледна.

Хю вече бе отворил уста и не можеше току-така да бие отбой. Реши да кара без недомлъвки и изтърси:

— Излишно е да се преструваш пред мен. Знам всичко. Джонатан сподели как си му внушила, че го обичаш и ще се венчаете. — Той продължи, без да среща очите й: — Каза ми още, че без да чака да минете под венчилото, е правил любов с теб, понеже е бил съвсем сигурен, че възнамеряваш да му станеш жена. Твърди, че единствената причина да не удържиш на думата е, че си се отегчила от него и си решила, че е по-забавно да прелъстиш мен.

— И ти си му повярвал? — ахна ядосано младата жена.

Хю стисна зъби.

— Защо ще ме лъже? И той се злепоставя не по-малко от теб.

— Защо ли? — изкрещя тя разгневена. — Наистина ли не знаеш? Та нали вие с Чанс предупредихте мен и Фанси да внимаваме с него? Нима Джонатан се е променил чак толкова през седмиците, откакто се познаваме? Нима по някакъв чудодеен начин се е превърнал в светец, чиито думи са извън всякакво подозрение? И нима ме уважаваш толкова малко, че слушаш него, а на мен не признаваш дори правото да се защитя?

В гласа й имаше толкова страст и мъка, че Хю се разколеба дали братовчед му е казал истината. Припомни си смутен, че Джонатан не се слави с кой знае каква почтеност. Колко пъти Чанс беше повтарял, че лъжата и измамата са втора природа на братовчед им, особено когато той се домогва да получи нещо? За пръв път от онзи смазващ следобед Хю си наложи да мисли трезво и си даде сметка, че ако Джонатан е смятал да се ожени за Елън, а тя се е отказала в последния момент, надали е щял, както подобава на почтен мъж, да стои настрани. Не, щеше да направи всичко възможно, за да я накара да страда. И ако е подозирал, че тя е дала сърцето си на друг, е щял да се постарае, без да подбира средствата, да разбие щастието й.

Стъписан, момъкът се взря в Елън: в съзнанието му най-ненадейно се бе прокраднало ужасното подозрение, че Джонатан го е взел за последния глупак. А той, заслепен от мъчителна ревност, беше изтълкувал думите му като чиста монета и беше повярвал, че Елън е изпечена мръсница. С горчиво прозрение осъзна, че онова, което Джонатан му е надрънкал, няма как да е истина, особено пък за милото нежно съзнание, което Хю бе обикнал тъй силно през последните седмици.

В този момент обаче у Елън нямаше нищо мило и нежно — тя го пронизваше с гневен измъчен поглед, въпреки това Хю усети как го обзема надежда. Помисли си едва ли не зашеметен, че не е важно колко ядосана му е тя. Беше си го изпросил с това, че бе повярвал и за миг на омразните твърдения на Джонатан. Важното беше, че се е проявил като лековерен глупак и че погълнат от собствената си мъка, е наранил едно от най-крехките същества, които някога е познавал. В миг се ободри — беше му хрумнало нещо и от несретата, преследвала го последните няколко дни, не остана и следа. Нима постъпката на Джонатан не показваше, че братовчед му е убеден: Елън има дълбоки чувства към Хю? Инак защо ще се опитва да го настройва срещу нея? И нима гневът и огорчението на Елън не доказваха, че тя държи много на него и на доброто му мнение за нея? В противен случай защо ще се разстройва толкова от хладното му отношение? Значи излизаше, че… че тя го обича… точно както Хю обичаше нея? Сърцето му се разтуптя лудешки.

Ненадейно убеден, че е на прав път в догадките си, той пристъпи напред и върху лицето му се изписа нежност. Пресегна се и хвана девойката за ръка.

— Искам да ти поднеса, Ели, най-искрените си извинения — усмихна се момъкът тъжно. — Май ще се окаже, че съм се държал като най-големия глупак, за което съжалявам. Ако онзи следобед не бях полудял от ревност, щях веднага да проумея, че Джонатан се опитва да ни раздели. — Сетне добави с гърлен глас: — Само един слепец като мен не ще разбере, че такова сладко нежно създание като теб не може да се държи толкова долно, както твърди Джонатан. Наистина съжалявам, че ти причиних болка.

Нежното сърце на Елън бе на път да се разтопи от топлия поглед и тон на Хю. Тя обаче си припомни каква дълбока рана й е причинил момъкът и устоя на мощното желание да се хвърли в обятията му и да му каже, че му прощава. С неприсъщо за нея озлобление младата жена си каза, че няма да му се размине току-така. Той я беше обидил. Елън вдигна властно брадичка и се тросна:

— Може и да съжаляваш, но ще съжаляваш още повече, ако си въобразяваш, че с някакво си извинение ще заличиш болката, която ми причини.

Хю я притегли към себе си със самодоволни дяволити пламъчета в очите.

— Нима наистина съм те наранил с постъпката си? — попита той задъхано. — Нима наистина държиш толкова на мнението ми, любов моя?

Смутена, Елън си даде сметка, че е на крачка от пълната капитулация, дръпна ръката си от здравата му хватка и каза:

— Не разчитай особено на това, че съм се разстроила от лошото ти мнение за мен. На никого не му е приятно да петнят името му без основание. — Дръпна се малко от Хю и след като си пое дълбоко дъх, за да се поуспокои, допълни делово: — Радвам се, че можахме да си поговорим насаме. Нека загърбим това неприятно недоразумение и се държим естествено. — Елън понаведе глава. — Хайде отново да сме верни приятели.

Понеже да се „държи естествено“ и да бъде „верен приятел“ с Елън бе последното нещо, което Хю искаше, той не остана доволен от думите й.

— Това ли само ще ми кажеш? — попита младежът намусено.

Елън разшири очи.

— Ами да, драги ми господинчо, какво друго имаме да обсъждаме?

Хю се свъси — вече не беше така сигурен какви точно са отношенията им.

— Предупреждавам те, Ели, не си играй с мен!

— Не бих посмяла, драги ми господине — прошепна тя и сведе целомъдрено очи.

Завъртя се на пети, тръсна прелъстително руси къдри и от здрачната конюшня излезе с напета походка в ярката слънчева светлина навън, а Хю я изпроводи със сломен и озадачен поглед.

„Женска му работа! — отсъди той жлъчно. — С тях не можеш да излезеш на глава!“ Не ги разбираше, и толкоз!

Когато след малко Чанс се върна при Хю, той се въсеше и си мърмореше, както разчесваше лъскавата козина на дългокраката дореста кобила. Преди броени минути Чанс бе срещнал Елън, която направо грееше от щастие, и беше очаквал да види върху лицето на Хю същото изражение, но явно пак не бе разбрал какво точно става.

Взе от сандъка с такъмите, оставен на пътеката, гребена и влезе в просторния бокс, където работеше и Хю, и след като се зае да разчесва другия хълбок на кобилата, попита:

— Да не се е случило нещо? Не ми се виждаш особено щастлив.

— Не съм — потвърди с пресъхнало гърло младежът. — Не мога да реша дали първо да удуша с двете си ръце Елън и после да извикам на дуел Джонатан, или първо да убия него и чак след това да удуша нея.

— Я обясни!

Хю изсумтя.

— Хайде, от мен да мине — рече той и погледна над кобилата Чанс. — Като начало знай, че съм най-големият глупак под слънцето. Нашият скъп братовчед Джонатан ми наговори какви ли не гадости за Елън, а аз, моля ти се, не само го изслушах, ами взех, та му и повярвах.

Чанс присви очи.

— Значи е очернил Елън, така ли?

Другият младеж внезапно забеляза опасните пламъчета в очите на Чанс и се извърна.

— Не знае никой друг — усмихна се той горчиво. — Всъщност подозирам, че съм единственият, който ще седне да му слуша тъпотиите, без да го цапардоса по лицето.

Ако се опитваше да попритъпи гнева на Чанс, Хю не успя да го стори.

— И какво ти каза Джонатан? — попита той със злокобен глас.

Момъкът поклати глава и стисна вироглаво устни.

— Ако някой обявява дуел на Джонатан, то това ще бъда аз. Той обиди моята жена.

Настроението на Чанс в миг се промени и той се ухили до уши.

— Виж ти! А Елън знае ли този преинтересен факт?

Хю се смръщи.

— Не. Според нея трябвало да сме „приятели“.

Каза го толкова погнусено, че Чанс прихна.

— На твое място, приятелю, нямаше да увесвам нос. Ако тя не държеше на теб, надали щеше да си прави труда да ти обяснява, че доброто й име е осквернено. Доколкото познавам жените, съм готов да се обзаложа, че Елън си е наумила да те понакаже, преди да се предаде и да си излее душата.

Хю кимна мрачно.

— И аз така се опасявах.

Чанс така и не усети, че Фанси е влязла в конюшнята и се приближава към бокса, където работеха, затова се тросна:

— Колкото до Джонатан… май ще се наложи да почакаш, докато си разчистя сметките с него и му отмъстя. После прави, каквото щеш.

Хю се вторачи в четката, която движеше по тялото на кобилата, и попита уж напосоки:

— Питал съм се дали след толкова време пак виниш него за смъртта на Джени. Или мразиш Джонатан по навик.

— Това не е никакъв навик, Хю. Виня тъкмо него — отсече Чанс. — Просто умувах какво точно да направя, за да му покажа, че не може безнаказано да прелъстява чуждите жени и после да ги зарязва на произвола на съдбата. Искам Джонатан веднъж завинаги да разбере, че трябва да плати, и то много скъпо, задето тъй нехайно проваля живота на другите.

— Много вода изтече оттогава, Чанс — прошепна момъкът. — Джени е в гроба от цели седем години. Не е ли време да забравиш за мъстта, станалото станало. И да убиеш Джонатан, няма да върнеш Джени. Сега вече имаш нова жена, нов живот. Защо да рискуваш да го унищожиш само колкото да си отмъстиш за едно отколешно злодеяние?

Чанс се засмя страховито.

— Не искам, приятелю, да убивам Джонатан. Ако беше толкова просто, щях да съм го направил още преди години. — Той поклати глава. — Не, не искам да го убивам. Смъртта ще е твърде бърза и милостива за него. Искам този себичен копелдак да се мъчи като грешен дявол, докато е жив. Няма да се успокоя, докато той не види какво е да загубиш завинаги нещо, което е ценно за теб и не може да бъде заменено с нищо. Докато не види какво ми е било на мен през всичките тези години, и не скърби и оплаква огромната загуба.

Усмивката, с която Фанси искаше да ги поздрави, застина върху устните й и тя замръзна насред пътеката между боксовете — думите на Чанс още кънтяха в ушите й. Най-неочаквано всичките й съмнения, свързани с брака им, отново избуяха с пълна сила и Фанси съжали, че точно сега е решила да разглежда плантацията. И че когато е влязла в конюшнята, не се е чул някакъв шум, с който тя да предупреди двамата мъже, че вече не са сами и всяка тяхна дума кънти пределно ясно. Фанси можеше, разбира се, да се измъкне тихомълком, преди да е чула докрай поверителния разговор, но краката й сякаш бяха залепнали насред пътеката и тя не можеше да се помръдне.

— И как смяташ да го направиш? — попита смутен Хю.

— Като му отнема нещо, което значи много за него… и го оставя да живее с мисълта, че държа здраво в ръцете си най-ценното му притежание.

Думите му се врязаха като нож в съзнанието на Фанси. Още от самото начало беше ясно: Чанс е убеден, че тя от сестрите Меривейл е избраницата на Джонатан, и ако младата жена се нуждаеше от потвърждение, че не е била нищо друго, освен пионка в ръцете на Чанс, решил да си отмъсти на Джонатан, вече го бе получила. През цялото време си беше втълпявала, че греши за Чанс и за подбудите му да се ожени за нея, но явно не бе така. Оказа се, че е била права, и едва покълналата в душата й надежда, че бракът им ще бъде радост и за двамата и тя е подценявала Чанс, в миг угасна. Огорчена си даде сметка, че пак се е оставила да я плени смуглият му чар, че предателските й чувства са я тласнали към усещането за лъжовно щастие, и в гърдите я прониза тъпа болка.

Преизпълнена от гневни угризения, че още в началото не се е вслушала във вътрешния си глас и не се е престрашила да изтърпи скандала, на който е щяла да бъде изложена, ако отмени брака, Фанси се обърна и излезе нечуто от конюшнята. Чувстваше се кръгла глупачка. Но не можеше да вини никого, освен себе си — и не по-малко глупавото си сърце. Просто нямаше как да отрече, че е омъжена за един безочлив негодник, в когото на всичкото отгоре е влюбена до полуда.

След като се затвори в стаята си, започна да обикаля напред-назад и да се пита в несретата си какво да прави. И дума не можеше да става да си тръгне. Въпреки всичко беше омъжена за този човек и го обичаше. Това горчиво признание й струваше много, страшно много, но Фанси не се сещаше за друга причина, с която да обясни странните си постъпки. Беше достатъчно Чанс да я погледне, да й се усмихне, да протегне ръка, и тя припкаше след него, както покорно пале — подир господаря си. Фанси не само беше влюбена в мъжа, за когото се бе венчала, но той бе и възмутително чаровен и дори и да я докоснеше съвсем лекичко, я плисваше вълна от трескаво желание. Би трябвало да е на седмото небе от щастие, че е омъжена за човек, когото обича и чиято близост й доставя удоволствие. Но Фанси определено не беше щастлива.

През времето, изминало след сватбата, беше успяла да се отърси от много от съмненията и опасенията си. С усмихнатите си очи и закачливите устни Чанс й беше помогнал да забрави фатално лесно, че са се оженили при твърде странни обстоятелства. Ала Фанси пак не можеше да отрече, че не познава твърде добре новия си съпруг и в някои събития около венчавката им той е приличал по-скоро на негодник и мошеник, отколкото на почтен човек. Чанс непрестанно се променяше и с това я объркваше и я хвърляше в смут. Ту я злепоставяше най-безочливо и я принуждаваше да се омъжи за него. Сетне пък приемаше да се въздържа от съпружеските си права… и то цял месец. Фанси усети как я пронизва тръпка. Месец, който щеше да отлети като миг.

Тя затвори очи и стисна юмруци. Какво да прави? Да се преструва, че не е чула онзи проклет разговор? Знаеше, че не ще успее да го стори: колкото и да си затваряше очите за този въпрос, той отново и отново щеше да изниква в съзнанието й и да я тормози непоносимо. Бе длъжна да узнае истината. Сърцето й се свиваше при мисълта какво може да научи, но беше решена на всяка цена да разбере дали Чанс я е взел за жена колкото за да си отмъсти на Джонатан, или има и друга причина. Причина, която да притъпи ужасната болка в гърдите й.

Вечерята не беше от най-приятните. А би трябвало да е обратното. Жегата от деня беше спаднала, въздухът вече не бе така влажен, трапезарията беше просторна, с изискано обзавеждане, храната беше — иска ли питане — много вкусна, да си оближеш пръстите, а Джед и Мариан се справяха блестящо с пренасянето й. Но на Фанси й се струваше, че яде клисав стар хляб в студен усоен зимник. Беше толкова погълната от мъката си, та не забелязваше как Хю гледа свъсен през масата Елън, а сестра й е необичайно весела и лъчезарна, ако се съди от усмивките й и оживения разговор, който водеше с Чанс. Въпреки радушното отношение на Фанси, Ани Клемънс все още се притесняваше от положението, в което се е озовала, и общо взето си мълчеше, освен ако не я попитаха нещо.

На Чанс му беше приятно, че Елън флиртува невинно с него, и все пак забеляза, че Фанси няма апетит и е някак си потисната. Често й отправяше замислени погледи. Обиколката из къщата и градините беше минала добре, последния път, когато той бе видял преди вечерята жена си, тя се усмихваше и поне на пръв поглед изглеждаше щастлива в новия си дом. Какво ли се беше случило междувременно?

Чак след като всички се разотидоха за през нощта по стаите си, той успя да поговори насаме с Фанси. След като дамите се бяха качили да си легнат, двамата с Хю бяха пийнали коняк. Когато малко по-късно се прибра в стаята си, Чанс изненадан завари жена си все още облечена, както по време на вечерята. Чакаше го, седнала на един от фотьойлите, тапицирани във виненочервена кожа, с ръце, скръстени върху скута, и непроницаемо лице. Дали се сърдеше? Или беше обидена? Примирена? Вероятно и трите, помисли момъкът.

Смъкна набързо сюртука, развърза шала около врата си и след като прекоси стаята и отиде при Фанси, й рече:

— Не очаквах да те намеря тук.

— Къде другаде да бъда? Нали ми заповяда да спя в леглото ти!

В гласа й прозвуча някаква странна нотка и Чанс усети как настръхва от притеснение. За да има време да обмисли положението, седна на леглото и си изу припряно обущата. Очевидно нещо мъчеше Фанси, но колкото и да се опитваше да се досети какво, той така и не разбра.

Изправи се, застана пред младата жена и с ръце на хълбоците рече предпазливо:

— Поласкан съм, че помниш моите… нареждания, но както гледам, не си облечена за сън. Освен ако не смяташ да спиш с тези дрехи.

Фанси го погледна и нещо в изпитателните й топазени очи смути Чанс още повече. Той се надвеси и като се подпря на страничните облегалки на фотьойла, попита с лице, само на педя от нейното:

— Какво има, Фанси? Какво се е случило, та ме гледаш така?

Тя си пое дълбоко въздух, без да сваля очи от неговите.

— Защо се ожени за мен, Чанс? — попита внезапно. — Защо направи така, че да съм принудена да ти стана жена?

Момъкът застина и се отдалечи една крачка. Погледна Фанси през рамо и каза със свито гърло:

— Сигурен съм, че вече си си направила заключенията.

Тя кимна бавно.

— Да, направила съм ги, но искам да чуя и твоето обяснение. Защо?

— Защо ли? — повтори Чанс уж весело. — Как защо? Стори ми се толкова неустоима, че не се сдържах.

— Я без плоски шеги! Заслужавам да ми отговориш. Защо се ожени за мен?

Понеже сам не знаеше отговора и съзнаваше, че от следващите му думи зависят много неща, Чанс тръгна безцелно из стаята, като се опитваше да проумее какво точно става.

Защо Фанси го питаше тъкмо сега? Защо беше така настойчива? И какво беше станало, та от днес следобед се беше променила до неузнаваемост?

— Защо ти е толкова важно да знаеш? И да ти обясня, това едва ли ще промени нещо. Женени сме, консумирахме брака си. Не е ли все едно дали съм те злепоставил? Станалото станало.

— Да, и трябва да се примиряваме с него, докато сме живи. Това обаче не ми отнема правото да попитам защо го направи. — Гласът й потрепери лекичко. — Злепостави ме съвсем преднамерено. Защо?

Чанс я изгледа под вежди, Фанси явно беше непреклонна — колкото и да се мъчеше да я отклони от въпроса, тя отново и отново се връщаше на него: защо онази сутрин се е промъкнал в леглото и е допуснал да ги заварят в такава срамна поза? Лошото бе, че и самият Чанс не знаеше. Знаеше само, помисли той подразнено, че тогава това му се е струвало съвсем логично. Бе решил да отмъсти на Джонатан и да се добере до нещо, което искаше повече от всичко на света: Фанси, която да бъде само негова. Но как да й го каже? Ако Фанси разбереше как е хлътнал по нея и как не се е спрял пред нищо, само и само да я има, тя щеше да се сдобие с оръжие срещу него. Момъкът се подсмихна горчиво. На нея надали щеше да й стане особено приятно и да разбере, че се е решил на постъпката си, тласкан от такова долно и дребнаво чувство като мъстта. Чанс внезапно осъзна със свито сърце, че желанието да отмъсти на Джонатан е било само повод и ако негова избраница е била някоя друга жена, а не Фанси, той за нищо на света не би тръгнал да върши подобно нещо.

Погълнат от мислите си, Чанс извърна поглед от нея. Ако се опиташе да обясни колко раздвоен е за най-дълбоките си чувства към нея, щеше да нагази в опасни води — не бе изключено здравият му разум съвсем да се замъгли и той да изтърси нещо глупаво… например така и така, влюбен съм до полуда в теб още от мига, в който те зърнах. Желая те, само като си помисля за теб, за нежните ти устни и прелестно тяло, и се възпламенявам целият. И други дивотии от този род. Нали след смъртта на Джени се беше зарекъл никога повече да не допуска да се влюбва? И да не позволява щастието му да зависи от някаква си жена?

Без да обръща внимание на Фанси, Чанс отиде при дългата маса и отвори една от многото кристални гарафи. Наля си коняк и се върна да седне срещу младата жена. Загледан в искрящата кехлибарена течност, попита внезапно Фанси:

— Защо е толкова важно за теб да знаеш подбудите ми?

Тя се усмихна горчиво.

— Защо вечно отговаряш на въпросите с въпроси?

Момъкът вдигна рамене и отпи от коняка.

— Да предположим, че ми е интересно да узная защо този въпрос ти е хрумнал точно сега.

— Днес следобед влязох в конюшнята — отвърна с равен тон Фанси. — Бях тръгнала да те търся. Исках да проверя дали имаш време да ме поразведеш. — Тя не издържа на вторачения му поглед и сведе очи. Започна да си играе с плата на роклята си, сякаш това бе най-занимателното нещо на света, и пророни едва чуто: — Ти говореше с Хю, спомена нещо за Джонатан, за Джени и някакво отмъщение. — Младата жена вдигна глава и отново срещна погледа му. — Не че съм искала да подслушвам, просто нямаше как да не чуя всичко до последната дума, което вие двамата си казахте. Този разговор хвърли обилна светлина върху някои неща.