Шърли Бъзби
Сърце за превземане (10)

Глава девета

Фанси направо побесня от тези думи. Прониза Чанс с изпепеляващ поглед, дръпна се и се зарече за нищо на света да не се омъжва за него, пък да става, каквото ще. Чанс трябваше да хвърли огромни усилия, докато накрая я убеди, че наистина се е хванала в капана и няма мърдане: ако иска да държи и занапред главата си високо вдигната и в колониите, и в Англия, няма друг избор, освен да се омъжи за него. Беше очевидно, че каквато бе ядосана, Фанси ще пожертва доброто си име, Чанс обаче хладнокръвно изтъкна, че на карта е заложено не нейното име, а името на сестра й Елън, която ще бъде опозорена до гроб, ако Фанси продължава да се инати и да отказва да се венчае за него. Когато Чанс отиде да се облече за срещата със Сам, Фанси не се бе примирила със съдбата си, но явно вече разбираше каква ужасна беда я е сполетяла. Щом Чанс тръгна към вратата, тя го изпроводи с убийствен поглед и със сърце, преизпълнено от гняв.

Имаше много причини Чанс да държи да се срещне насаме със Сам, не на последно място, защото не искаше да дава възможност на Фанси да се измъкне от брака с него. Сам беше прословут с добротата си и ако англичанката пробудеше състраданието му, не бе изключено той да се опита да измисли начин тя да се изплъзне от капана на Чанс. Младежът може и да си втълпяваше, че се води единствено от желанието за мъст, но дълбоко в себе си съзнаваше, че би дал всичко на този свят, само и само Фанси да стане негова жена, и представеше ли си, че са женени, отмъщението биваше измествано от съвсем други чувства.

Сам не бе никак доволен от случилото се, но и той подобно на Лети го прие не чак толкова тежко. Станалото станало, нямаше смисъл да го обсъждат и да се вайкат — така нямаше да променят нищо.

Чанс се радваше, че Фанси не присъства на срещата. Не тя, а той бе забъркал цялата тази каша и искаше да се увери, че Сам е наясно с това. За него беше важно Сам да не си мисли лошо за Фанси. Освен това Чанс, а не Фанси бе член на семейството. Сам нямаше власт над Чанс, ала тъкмо той бе глава на многолюдния сплотен клан на Уокърови, докато Фанси не беше нищо повече от гостенка. Гостенка, от която Чанс се бе възползвал по най-недостоен начин, както изтъкна покрусен Сам.

По-възрастният мъж омекна, щом разбра, че Чанс наистина смята да се ожени за баронесата. Чанс обаче съзнаваше колко много го е разочаровал и се питаше дали си е струвало да отмъщава с такава висока цена на Джонатан. Бъдещата му жена го мразеше, смяташе го за най-коравосърдечния злодей под слънцето, за капак с позорната си постъпка той бе помрачил топлите си отношения със Сам и Лети. До този миг не си бе давал сметка, че мнението им е така важно за него. Нима тласкан от необузданото желание да отмъсти на Джонатан, бе изгубил завинаги тяхното доверие и обич?

— Знаеш прекрасно, че Джонатан няма да се примири току-така — рече бавно Сам, след като даде воля на гнева и огорчението си от случилото се. — Обиди го най-жестоко.

Двамата мъже бяха в кабинета на Сам, който се помещаваше в скромна постройка на стотина метра от господарската къща. Сам седеше зад огромното орехово писалище, бе сложил нозе върху ниско столче и гледаше замислено Чанс, който се бе разположил на тапицирания с кафява кожа фотьойл отсреща.

Облечен във всекидневните си дрехи: брич от еленова кожа и бяла памучна риза, обут в хубави кожени ботуши, Чанс бе самото въплъщение на син на богат плантатор от Вирджиния. Сам го погледна и се натъжи. С едва загатнатата подсъзнателна наглост в осанката, с безразсъдния блясък в сините очи, каквито имаха всички Уокърови, Чанс можеше преспокойно да прилича на сина му, стига той да бе оживял.

Младият мъж сви рамене:

— Помниш ли да е имало време, когато брат ти да не се е чувствал оскърбен дори от това, че съм се появил на бял свят. По причини, които знае само той, Джонатан смята за обиден дори факта, че съм се родил.

Сам се свъси горчиво.

— Знам, знам. Всичко щеше да се оправи, ако онзи проклетник Морли те беше признал за свой син. За мен е загадка защо и досега се инати и не го прави.

— Джонатан не се гневи, че съм незаконороден — възрази спокойно Чанс. — Ти, братовчедката Лети, повечето Уокърови вече изобщо не обръщат внимание на това. Защо ще го прави Джонатан?

Сам поклати глава.

— Нямам представа. Мъчно ми е да го призная, но подозирам, че дори и да беше законороден, Джонатан пак щеше да си намери причина да те мрази. — Той погледна мрачно Чанс. — А колкото до теб, млади момко, ти само усложняваш нещата. За бога, Чанс, какво те прихвана?

Без да поглежда Сам, Чанс се вторачи в ботушите си и промълви:

— Тя е много красива. Опасявам се, че съм си изгубил ума.

Сам въздъхна гневно.

— Я не се занасяй, Чанс! При други обстоятелства щях да бъда на върха на щастието, че най-после си забравил Джени и си намерил друга жена. Но защо, за бога, трябваше да харесаш тъкмо лейди Меривейл? — Не очакваше младежът да му отговори, затова продължи уморено: — Вероятно съзнаваш, че положението е много деликатно. Добре поне, че годежът не е обявен официално. Но никак няма да е лесно да оправим нещата. Още преди баронесата да пристигне, всички шушукаха и умуваха каква ли е целта на нейното посещение. Констънс правеше какви ли не намеци, но не посмя да признае, че Джонатан смята да се жени за лейди Меривейл, за което при сегашните обстоятелства мога да съм й само благодарен. Джонатан също беше доста потаен, макар и да даде да се разбере, че скоро ще се жени. Всъщност до снощи дори не бях сигурен за коя от двете сестри Меривейл. В един момент ми се струваше, че негова избраница е баронесата, в следващия — сестра й. Да ти призная, бях доста озадачен.

— Е, поне за мен знаеш със сигурност за коя от сестрите възнамерявам да се оженя — отбеляза сухо Чанс.

— Да, така е. Жалко само, че не избра по-приличен начин да оповестиш намеренията си — отвърна мрачно Сам. — Не стига, че дамите бяха отвлечени от онези жалки разбойници Такърови, ами сега трябва да измисля и как да държа Джонатан далеч от теб, така че внезапната ти венчавка с лейди Меривейл да изглежда съвсем почтена. Няма да е никак лесно, така да знаеш.

Чанс се замисли.

— Дали да не обясним неочакваната сватба с това, че Такърови отвлякоха англичанките и после ние с Хю ги намерихме? — подсмихна се той. — Прелестната девойка се влюбва в красивия ослепителен герой, в момъка, който я е спасил от участ, по-горчива и от смъртта?

Сам го погледна с присвити очи.

— Това ли стана? — поинтересува се той мрачно.

Устните на Чанс потрепериха.

— Може би.

Решен на всяка цена да ограничи възможно най-много клюките и скандала, Сам се зае да обмисля как да направи така, че скорошната венчавка да изглежда съвсем благоприлична. Намисли да вдигнат сватбата набързо и да поканят само най-близките роднини: Морли и семейството му, някои от братята и сестрите на втория баща на Чанс със семействата си. Повечето живееха само на петдесетина километра от Уокър Ридж и на драго сърце щяха да дойдат в плантацията, за да видят как Чанс Уокър се жени за истинска английска благородничка, особено пък при положение че според мълвата тя е трябвало да се венчае за Джонатан. Дума да няма, слухът щеше да плъзне като горски пожар из цялата колония, но ако Уокърови се постараеха да не вдигат много шум, и това чудо щеше да трае три дни и щяха да се отърват с малко щети.

Имаше опасност Джонатан и Констънс да осуетят всичките му планове семейството да се обедини и да защити своята чест, а ако не присъстваха на венчавката, щяха да плъзнат какви ли не слухове. Затова просто бе задължително да бъдат на сватбата, на която Чанс щеше да вземе за жена лейди Меривейл, а Сам трябваше да се погрижи всичко да мине без кръвопролития.

Когато малко по-късно си тръгна от кабинета на Сам, Чанс като цяло беше доволен. Двамата се бяха разбрали, че при всички положения той ще се ожени за лейди Меривейл веднага щом бъдат уредени формалностите и че Сам и Лети ще имат грижата всичко да изглежда достопочтено. Чанс беше прав да се радва — бе постигнал целта си и бе направил своя жената, която искаше Джонатан. Още по-доволен бе, че Сам и Лети не винят за случилото се Фанси.

Сам вече бе помолил внимателно Джонатан и майка му да се преместят временно във Фоксфийлд, плантация на около двайсет и пет километра нагоре по течението на реката, и докато всичко се уреди, да останат в малката, ала уютна къща, построена от един от членовете на рода Уокърови, вече покойник от доста време. Чанс с изненада научи, че те са се съгласили, и волю-неволю призна, че сега-засега отсъствието им ще облекчи живота на всички. Така в къщата нямаше да са изложени на напрежение и разногласия — беше очевидно, че Сам не желае да рискува между Чанс и Джонатан, а и Констънс — да избухне разпра. Джонатан и майка му щяха да се върнат, преди другите от семейство Уокърови да са пристигнали за сватбата, и Сам се надяваше дотогава те да са се примирили, че Чанс ще се венчае за баронесата. Чанс обаче се съмняваше в това и изгаряше от любопитство да разбере как Сам е успял да накара Джонатан да се махне за малко от плантацията.

Каза си, че ще е разумно да изчезне от господарската къща, докато Джонатан и Констънс заминат за Фоксфийлд, и не се върна в нея. Като си свирукаше тихо, тръгна да се разхожда покрай редиците къщурки за робите и стопанските постройки зад кабинета на Сам и навлезе в гората. Не беше поел към определено място, просто убиваше времето, докато Джонатан и майка му напуснат Уокър Ридж. Но накрая закрачи покрай реката и стигна до мястото, където тя започваше да лъкатуши сред дърветата. Мястото беше закътано, той го обичаше и като момче често бе идвал тук.

Застана на отвесния бряг над водата — зад него се простираше прохладната зелена дъбрава, в нозете му тихо бълбукаше река Джеймс. Оттук се виждаха само злачните тютюневи полета и криволичещата пътека към къщата, инак по нищо не личеше, че наблизо живеят хора. Чанс изпита приятното чувство, че е много далеч от Уокър Ридж и е сам-самичък. Чуваха се само унасящото жужене на насекомите и тихият ромон на реката, плискаща се о брега, а също сегиз-тогиз и песента на пойните птици. Беше много ведро и спокойно.

Чанс се прозина и след като седна на избуялата трева, се облегна на дънера на голяма върба. Денят беше топъл, през тесните листа на върбата се просмукваше жълта слънчева светлина и младежът усети как напрежението, обзело го от мига, в който е започнал да крои безразсъдните си планове, малко по малко го отпуска. След десетина минути вече беше затворил очи и се бе унесъл.

Нямаше как да знае колко време е спал, но внезапно се събуди от лек шумол. Продължи да лежи, без да се помръдва, и се напрегна да чуе откъде идва шумът, който го е вдигнал от сън. Погледна небето и видя, че слънцето се е снишило, а от удължените сенки разбра, че вече се свечерява. Звукът се чу отново — идваше откъм пътеката — и Чанс се поотпусна. Сам и Лети вероятно бяха пратили някого от слугите да го потърси.

Но на пътеката изникна не прислужник, а Фанси и върху смуглото лице на Чанс бавно грейна щастлива усмивка. Тя беше много красива в простичката пола на зелени райета и обточената с дантела блуза от тънък-претънък памук над бледожълтата фустанела. На главата си беше сложила широкопола сламена шапка, прихваната с широка жълта панделка, а тъмнокестенявата й коса се спускаше на меки къдри чак до кръста. В едната ръка носеше голяма ракитова кошница. Не се зарадва, когато го видя.

— Лети каза, че сигурно си тук — изпелтечи младата жена, след като се приближи до Чанс. Махна към кошницата, която носеше и добави хладно: — Каза, че вероятно си огладнял, и понеже съм твоя… — В гласа й се появиха метални нотки, лицето й пламна от яд. — Понеже съм твоя годеница и предстои да се оженим, е редно да ти донеса това.

Чанс я погледна изпод гъстите си тъмни мигли.

— Много мило.

Очите на Фанси проблеснаха.

— Не исках да идвам. Но нямах друг избор — Лети и Елън ми надуха главата, молиха ме как ли не. Ако зависеше от мен, щях да те оставя да умреш тук от глад.

Чанс се усмихна, белите му зъби проблеснаха на фона на загорялото до бронзово лице.

— Бива ли да говориш така, херцогиньо, на бъдещия си съпруг?

Младата жена изсумтя, още малко и да запокити кошницата по присмехулното му лице. Мразеше го до смърт. Чанс нямаше право да е толкова красив, да се излежава пред нея като паша, който оглежда любимката от своя харем. Черната му коса се спускаше на буйни къдри върху челото и раменете, бялата му памучна риза бе разкопчана до средата и разкриваше неприлично много от гладката мургава кожа. Бричът от еленова кожа очертаваше дългите му силни нозе; Фанси си спомни как сутринта в леглото същите тези нозе са се допирали голи до нея и усети, че й се мае главата. Нямаше да допусне да го харесва. За нищо на света. Чанс беше отвратителен. Погледна го с неприкрита погнуса и му метна кошницата.

— Ето. Вземи. Донесла съм ти ядене и нямам намерение да правя нищо повече за тебе.

Чанс, който се бе облегнал нехайно на дънера на върбата, се понадигна и се наведе напред, за да доближи кошницата до себе си. Изви вежда и попита Фанси:

— Сигурна ли си, че не мога да те убедя да хапнеш с мен? Доколкото познавам Лети, е сложила храна и за двама ни.

— Не, благодаря — отвърна сковано Фанси. — Не съм гладна. Освен това колкото по-малко неща споделям с теб, толкова по-добре.

— Знаеш ли — подхвана умислено Чанс, — съвместният ни живот няма да е никак приятен, ако и занапред упорстваш с това недружелюбно отношение.

Фанси си пое ядно въздух.

— Ако толкова се тревожеше за съвместния ни живот, трябваше да помислиш хубавичко, преди да се промъкваш като крадец в леглото ми.

Тя се завъртя на пети, решена да стои възможно най-далеч от това покварено същество, но най-неочаквано Чанс я сграбчи за полите и я притегли с все сила към себе си. Фанси изгуби равновесие, изпищя уплашено и падна назад… в ръцете му.

Кокетната й шапка се килна на една страна, полата и фустанелата й се вдигнаха неприлично над коленете, Фанси прониза с поглед Чанс.

— Как смееш! — извика вбесена.

Чанс се усмихна. Беше доволен от резултата. Сладката й уста беше на сантиметри от неговата, той я стискаше в обятията си, тя седеше върху бедрата му и той усещаше как от всяко движение на дупето й се възбужда все повече.

Фанси почти веднага долови каква опасност е надвиснала над нея. Бяха сами и да извикаше, никой нямаше да я чуе в непроходимата гора. А бе повече от очевидно, че Чанс е възбуден. Тя преглътна притеснено, осъзнала, че е почти изключено някой да наруши поне известно време усамотението им — за разлика от сутринта в леглото.

За свой срам почувства как сърцето й бие все по-учестено, и то не от страх или гняв. Мощното силно тяло на Чанс под нейното отприщи вълна от морна топлина, която я плисна, гърдите й в миг натежаха, зърната им набъбнаха и изпъкнаха под плата на роклята, Фанси усети миризмата на Чанс: топла, мъжка, на мускус.

Почти веднага се отказа да се съпротивлява и погледна момъка с широко разтворени плахи очи и влажни устни. Видя красивото му лице, очите с гъсти мигли, дръзкия нос, прелестно изваяните скули, чувствените устни. Колкото и да й беше горчиво, трябваше да си признае, че Чанс Уокър е грабнал сърцето й още от мига, в който го е зърнала. Той я вбесяваше, непрекъснато й се подиграваше, но въпреки това двамата се привличаха неудържимо дори когато тя бе най-ядосана. Докато го гледаше, усмивката му угасна и ненадейно той й се стори направо разярен с черната коса, падаща на буйни къдри по раменете и около лицето му. Ала от топлите пламъчета в кобалтовосините му очи кръвта на Фанси забумтя лудешки.

Чанс промълви нещо — проклятие или молба — и впи устни в нейните, като я притисна до себе си. Започна да я целува като обезумял, направи я пленница на ненаситните си милувки, стисна я с все сила за ръцете.

Фанси направо остана без дъх от усещанията, плиснали се по цялото й тяло под напора на твърдите устни на Чанс, на търсещия му език, който проникваше все по-надълбоко. Никой мъж, дори съпругът й не бе пробуждал у нея такива откровено плътски желания, никой мъж не бе карал тялото й да жадува за още и още ласки, да копнее да бъде обладано.

Уплашена, възбудена, замаяна от страст, Фанси почти не усети кога Чанс е смъкнал шапката й и я е положил внимателно върху мекия килим на тревата. Тя виждаше едва-едва слънцето, процеждащо се през затворените й клепки, долавяше уханието на цветя и магнолия в топлия влажен въздух, но онова, което бе погълнало съзнанието й, беше Чанс, надвесил се с едрото си тяло над нея, и ненаситната му уста, впита в нейната.

Той я целува дълго, така че разпали докрай огъня в тялото й и прогони всяка свързана мисъл от съзнанието й. Фанси изобщо не усети кога е обвила ръце около врата му, не забеляза, че издава тихички насърчителни звуци, когато той е плъзнал бавно длан надолу и е обхванал зажаднялата й за ласки гърда. Щом я докосна, щом пръстите му стиснаха през плата на роклята зърното на гърдата й, Фанси почувства как я пронизва чисто женска възбуда. Ниско през стомаха я преряза горещина, която между бедрата се превърна в непоносим настойчив глад — глад, какъвто тя не познаваше.

Никога дотогава не бе желала мъж, не беше искала някой да я обладае, но с Чанс… С Чанс вече не бе господарка на мислите и тялото си. Беше достатъчно той да докосне кожата й, и тя се пробуждаше за чувства и усещания, които й бяха напълно непознати. Винаги се беше смятала за студена и недосегаема за първичните инстинкти, раздиращи другите хора, а ето че в обятията на Чанс установи, че е точно толкова безсилна да устои на страстта, както и всички останали. Копнееше той да я милва, да усеща устните му върху своите, нещо повече дори, тя също да го гали, да чувства топлата му стегната плът под дланта си, да долавя пулса му, да проучи всеки сантиметър от тялото му.

Беше стъписана, ужасена и силно заинтригувана от онова, което й се случваше. Знаеше, че трябва да се съпротивлява, и за миг се опита да си спомни защо, ала точно тогава ръката на Чанс се плъзна лениво по бедрото й, сетне под полите и фустанелата. Фанси затаи дъх и впи инстинктивно пръсти в косата му тъкмо когато търсещите му пръсти я докоснаха по съкровеното местенце между бедрата.

За миг си възвърна здравия разум. Сетне обаче младежът плъзна устни надолу по вратлето й и тя простена:

— Ч-ч-чанс, не мисля, че…

— Недей да мислиш, Фанси. Недей. Чувствай — простена той с глас, прегракнал от сласт, и отново прокара устни по нейните.

Тя се подчини, когато умните му пръсти отместиха бельото и я замилваха по къдравите косъмчета между бедрата. От ласките му сякаш я прониза огън и замаяна от плисналите я сладостни усещания, Фанси си каза, че с нея е свършено.

Докато пръстите му проучваха всяка влажна гънчица, тя усети как я обзема непреодолимо желание и се загърчи диво в ръцете му, като прокарваше трескаво длани по раменете и гърба му и подръпваше ризата. Искаше, изгаряше от страстта да го докосва и милва.

Усетил отклика й, убедил се колко влажна е между краката, опиянен от сладостните й устни, Чанс забрави всичко, възпирало го до този миг. Фанси го беше мъчила в сънищата му прекалено дълго. Беше го изкушавала непоносимо с близостта си. Трябваше да я има. И то още сега.

Развърза брича, извади набъбналия си член и въздъхна дълбоко от облекчение. Отмести с властни ръце тънките одежди, отделящи го от целта, и легна между бедрата на Фанси. Обхвана с длани хълбоците й и я повдигна към себе си.

Фанси се вцепени, внезапно проумяла през мъглата на страстта какво всъщност става. Отвори рязко очи.

— Недей! Спри! О, изобщо не исках да…

С изкривено от сласт лице, с блеснали очи Чанс я погледна, опитвайки се да разбере какво му казва. Да спре ли? Тя да не е полудяла? Или просто се опитва да подлуди него? Беше нежна и покорна под него, той знаеше, че е възбудена, чувстваше го. Тялото му се бе изопнало като тетива, бе достатъчно едно бързо движение, и той щеше да намери така бленуваното облекчение. А Фанси искаше да спре!

Чанс стисна болезнено очи. Фанси се поразмърда, докосна го с бедро по твърдия член и Чанс потрепери. Тя искаше прекалено много от него. И все пак…

Младежът си пое запъхтяно въздух, отвори очи и погледна поруменялото от страст лице на Фанси, подпухналите й устни. Стисна я за дупето и свел глава, захапа лекичко през дрехата зърното на гърдата й и почувства диво удоволствие от сладостната тръпка, пронизала тялото й. Пророни с пламенни устни, долепени до гърдата й:

— Не искай това от мен, Фанси. Желая те… умирам за теб. Хайде…

Целуна я, сля устни с нейните, затърка предизвикателно тяло, замилва я с едри длани по дупето.

— Хайде да го направим — простена срещу устните й. — Хайде.

Възпламенена от целувката и топлото му тяло, от дръзкото плътско усещане на кожата му опряна о нейната, Фанси забрави благоприличието, доброто възпитание, здравия разум. Желаеше Чанс. Тялото й бленуваше за него, тя искаше отчаяно да разбере какво още се крие зад черната магия, с която този мъж я беше омагьосал. И обви ръце около врата му, задвижи тяло в покана, стара като света, и се отдаде на Чанс, без да си дава време да умува, запленена от топлата сласт, плъзнала във вените й.

Чанс простена, затърси ненаситно устните й, понадигна я още малко, за да се намести между бедрата й, и я облада бавно. Тя беше толкова стегната. Толкова хубава. Толкова съвършена.

Когато Чанс я облада, Фанси не смееше дори да диша, чувстваше се отмаляла и зашеметена, с плът, отпусната и разтворена за едрото му тяло. Никога дотогава не бе изпитвала подобно нещо — разтрепери се от шеметна наслада, щом той започна да се движи и да прониква бавно в нея.

Докато Чанс я любеше, докато устните му се плъзгаха възбуждащо по нейните, а мощното му тяло проникваше все по-трескаво в нея, тръпката, която бе пробудил у Фанси, започна да нараства, да се усилва, Фанси посрещаше всеки тласък с безразсъдна страст, като повдигаше хълбоци, и всеки път, щом телата им се допираха, я пронизваше наслада, за каквато тя дори не бе подозирала, че съществува. Младата жена се гърчеше в разпътен унес под него, гънеше предизвикателно език около неговия, милваше го едва ли не отчаяно по гърба. Всеки тласък, всеки допир на телата им я пронизваха с наслада и Фанси бе смаяна от страстния си отклик. И през ум не й беше минавало, че може да има такова любене. Внезапно я плисна мощна вълна на удоволствие, тя извика изумена и възторжена и притисна Чанс още по-силно до себе си.

Усетил как тялото й се изопва и се тресе от сладостна тръпка, Чанс също свърши със сподавен накъсан стон, разтърсен от удоволствие, каквото изпитваше за пръв път. Остана без дъх, забави движенията си и усети как го пронизват последните слаби пориви на насладата. После вдигна глава, подпря се на лакти и погледна Фанси в лицето.

Тя вдигна бавно клепачи — в топазените й котешки очи се четяха наслада и замая, и Чанс си помисли, че никога през живота си не е виждал такава хубост. Страните на Фанси бяха поруменели, устните й бяха розови и подпухнали от целувките, невероятната й тъмна коса с цвят на шоколад се спускаше на див водопад около нея. Вторачен в лицето й, в невинно предизвикателното й изражение, Чанс усети как сърцето му се свива. За своя изненада почувства, че отново се възбужда.

Върху лицето на Фанси се изписа стъписване, когато и тя усети какво му става. Погледна го с разширени от изумление очи.

— Толкова бързо? — изпелтечи младата жена и се изчерви като рак.

Чанс се усмихна тъжно.

— Е, може би звярът ни дава да разберем, че не е напълно мъртъв. Ще поживее още, за да ви служи вярно, госпожо.

Фанси никога не си бе разменяла с мъжа си такива интимни шеги и не знаеше как да отговори. Освен това бързо осъзна какво точно се е случило и притеснението и вината, че се е държала така необичайно, в миг изместиха насладата. Смути се още повече, когато внезапно видя, че Чанс е облечен, както всъщност и самата тя. Плисна я срам. Тя, баронеса Меривейл, се въргаляше в тревата като последната уличница! И то с мъж, когото дори не харесваше.

Вцепенена от ужас, избута с все сила Чанс, без да го поглежда в смуглото лице.

— Махни се от мен — рече му задъхано.

Чанс се поколеба, после обаче си даде сметка, че съвсем в стила на жените настроението й рязко се е променило, и се претърколи настрани.

— Както кажеш, херцогиньо! — каза весело младежът.

Фанси стисна зъби, но не отвърна нищо. Все така, без да го поглежда, седна и с разтреперани ръце започна да оправя роклята си. С крайчеца на окото виждаше, че Чанс се е излегнал на земята до нея и се е подпрял на лакът, а бричът му още не е пристегнат. За щастие нямаше и следа от „звяра“, но въпреки това младата жена бе много притеснена и смутена. Място не можеше да си намери от възмущение, направо не можеше да повярва, че е била способна на такова нещо. А ето че го беше направила! Личеше си недвусмислено от леката приятна болка между бедрата и изпръхналите й устни. Тя беше целувала Чанс, беше го милвала, беше му позволила да я люби. Да я прелъсти. Да превърне във факт причината за прибързания им брак.

Най-неочаквано очите й се замъглиха от обзелите я подозрения, тя прониза момъка с поглед и каза укорно:

— Направи го нарочно, нали?

Чанс не я разбра, реши, че му говори за начина, по който я е любил, и само й се усмихна и провлече закачливо:

— Да, нарочно, херцогиньо. Нарочно му се насладих, и след като се оженим, възнамерявам съвсем нарочно да те любя при всяка възможност.

Вече вбесена и омерзена от всичко, случило се от сутринта до сега, Фанси избухна. Още преди да е успяла да помисли се извърна и зашлеви с все сила Чанс. Изсъска му с пламнали очи:

— Ти си най-ужасният, най-непоносимият мъж, когото съм срещала през живота си. Умът ми не го побира как ще живея и ден, ако се омъжа за теб.

Усмивката на Чанс помръкна още щом ръката на Фанси се допря до лицето му. Той седна и разтърка замислено бузата, която го наболяваше.

— Ще ми кажеш ли с какво го заслужих? Преди броени минути ме милваше и прегръщаше, наслаждаваше се не по-малко от мен на любенето — хич не се и опитвай да отричаш. И нека те предупредя — добави Чанс с присвити очи, — удариш ли ме още веднъж, не отговарям за последиците, така да знаеш.

Фанси се възмути.

— С какво си го заслужил ли? — почти изкрещя тя. — Нарочно ме злепостави, като се намъкна неканен в леглото ми. — Младата жена си пое вбесена дъх. — А сега съвсем пресметливо направи така, че фарсът от тази сутрин да стане истина. После пък го обръщаш на шега. Сякаш това не стига, ами си седнал и да ме заплашваш.

— Не съм те заплашвал — поправи я внимателно Чанс. — Само те предупредих.

Фанси скочи и грабна шапката. Сложи си я рязко на главата и се тросна:

— Аз също те предупреждавам: ожениш ли се за мен, ще превърна живота ти в истински ад.

Чанс пак се облегна на лакът и й се усмихна.

— Колкото и странно да ти прозвучи, херцогиньо, аз обичам да си играя с огъня.

Фанси стисна зъби, изсумтя, завъртя се като фурия и вбесена си тръгна.

Чанс я изпроводи с поглед и се усмихна още по-широко. Бракът с неговата херцогиня обещаваше да бъде интересен. Изключително интересен.