Шърли Бъзби
Сърце за превземане (14)

Глава тринадесета

При тези думи Фанси я напуши неудържим смях. Успя да се овладее едва след като прехапа отвътре бузата си и си напомни какъв негодник е Чанс. В очите му обаче блеснаха дяволити пламъчета и Фанси се досети — той е доловил, че й е станало смешно. Каза уж възмутена:

— Такъв ли ви е хуморът тук, в колониите? Ще прощаваш, но не ми е забавен.

— Да ти призная, любима, когато една жена изглежда като теб, съм готов да й простя всичко — рече Чанс и се приближи, — дори липсата на чувство за хумор.

Фанси се помъчи да си спомни колко разгневена и нещастна е била, когато е избягала от зимната градина, но къде ти! След неприятната сцена в градината беше прогледнала за някои неприятни факти и не можеше да се преструва, че не е станало нищо. Беше омъжена за това вбесяващо същество с присмехулни сини очи. И колкото и да не й се искаше, ако трябваше да бъде честна със себе си, бе на крачка от това да се влюби в него.

Но дори и да беше влюбена, нямаше да допусне да му падне в ръцете като зряла круша. Чанс я беше обидил, твърде дълго беше правил каквото му хрумне. А Фанси беше горда жена и за нея бе важно да му се опъне, затова и се вцепени, когато Чанс обви ръце около нея и я притегли към мускулестото си тяло.

Младата жена успя да извърне глава и да се изплъзне от устните му, които я докоснаха лекичко по бузата.

— Недей! — рече му задъхано, вбесена, че когато Чанс я е прегърнал, по тялото й е преминала едва доловима тръпка. Стиснала очи досами богатата надиплена дантела отпред на ризата му, добави бързо: — Не се познаваме достатъчно добре… нека първо свикнем един с друг, преди да се сближаваме.

Чанс изсумтя.

— За пръв път те чувам да дрънкаш такива небивалици, херцогиньо! Ако случайно си забравила, нека ти напомня, че днес следобед се венчахме. И ако съвсем не съм си изгубил паметта, доколкото си спомням, вече се сближихме. — Върху устните му се появи чувствена усмивка и той допълни дрезгаво: — И то много.

Фанси отметна рязко глава.

— Не постъпваш кавалерски, като ми напомняш онази ужасна случка. Възползва се по най-долен начин от мен.

Чанс се ухили.

— Никога не съм твърдял, че съм кавалер, херцогиньо. Колкото до другото, ти го направи по своя воля — знаеше чудесно на какво съм способен, когато дойде при мен на реката. — Той я стисна лекичко за раменете. — Колкото и да отричаш, ти ме желаеше не по-малко, отколкото аз — тебе. Никой от никого не се е възползвал.

Фанси въздъхна ядно.

— Не е нужно да ми казваш, че не си кавалер. Аз ще ти кажа какво си: най-наглото, предизвикателно, долно, грубо, вбесяващо… — Но не се доизказа — вече не намираше думи, само се опита да се отскубне с пламнали топазени очи от прегръдката на Чанс. — Пусни ме — тросна се вбесена след миг, когато видя, че няма да успее да се измъкне.

— Да те пусна ли? — повтори Чанс с изумено изражение върху лицето. — И таз добра, херцогиньо, да те пусна, след като хвърлих толкова усилия да те имам? — Разтърси я лекичко и взрян в очите й, каза едва чуто: — Ти си моя. Не го забравяй никога — аз пък никога през живота си няма да те пусна. Ти си моя жена.

Фанси продължи да се дърпа, без да обръща внимание на сърцето си, подскочило лекичко при тези думи. Ядосана от реакцията си, прокле Чанс, задето успява да я изважда от равновесие и — колкото и да й беше неприятно да си признае — да й доставя наслада, и започна да се съпротивлява на почти неустоимото привличане между двамата.

Определено не искаше да го желае, да си признае, че във въздуха между тях прехвърчат искри. Нещо повече, не искаше Чанс да й хвърля прах в очите, да прави така, че тя да забравя колко долно е постъпил, за да се ожени за нея. Искаше да е в състояние да го възприема хладно и безразлично, да не мисли за нищо друго, освен за всичките му нечестни кроежи и лъжи. Когато бе далеч от него, не й беше чак толкова трудно да го постигне. Ала когато Чанс беше с нея… когато впереше бляскавите си сини очи в лицето й и върху големите му чувствени устни заиграваше усмивка, която сякаш я омагьосваше, когато я прегръщаше и я притискаше до прелъстително топлото си тяло…

Фанси съвсем се обърка, когато Чанс плъзна пламенни устни по нежната й откликваща кожа отстрани на вратлето и захапа ухото й, а тя усети колко силно я желае. За неин ужас кръвта й сякаш забумтя, главата й се замая, из цялото й тяло се плисна нега и тя разбра, че ако не действа бързо и решително, ще се поддаде на желанието.

По-скоро отчаяно, отколкото гневно се дръпна рязко от Чанс и успя да го ритне по коляното. Ударът бе изненадващ, кракът на момъка се подви и той пусна Фанси.

Тя дишаше учестено и стиснала юмруци, гледаше предизвикателно как Чанс се изправя бавно. Усмивката му беше помръкнала, сега вече сините му очи проблясваха ядно.

— Не се приближавай! — каза Фанси с тон, в който се долавяха и заповеднически, и умолителни нотки, когато Чанс пристъпи към нея.

Младата жена тръгна заднишком, само и само да се отдалечи.

— Няма пък — продума той тихо, без да сваля очи от нея. Върху смуглото му лице се появи горчива усмивка. — Желая те, херцогиньо. Твърде дълго съм те сънувал, та сега да позволя да ми бъде отнето онова, което ми се полага по право.

Фанси стигна стената — вече нямаше накъде да отстъпва. Топазените й очи блестяха от противоречивите чувства, които се бореха в душата й.

— Ако ме насилиш, ще те намразя — рече тя отчаяно.

Чанс поклати бавно глава и долната му устна се изви от откровено плътско желание.

— Нямам намерение да те насилвам. Когато те обладая, ти вече сама ще го желаеш — това поне ти обещавам.

— Не ми трябват твоите обещания — тросна се младата жена, когато Чанс се приближи още малко.

— Не искам между нас да се получава така — рече момъкът рязко, — но се опасявам, че не ми оставяш друг избор.

Още преди Фанси да е разбрала какво е наумил, той се наведе и за нейно унижение и изненада я метна на рамо, сякаш е чувал брашно.

— Какво правиш? — извика тя и го заудря с юмруци по широкия гръб.

— Нося жена си в брачното ложе — отвърна спокойно Чанс, после я изнесе от спалнята и отиде във всекидневната.

Носена най-позорно на рамо, Фанси не можеше да стори нищо, освен да размахва с все сила ръце и крака, което изобщо не попречи на Чанс. Без изобщо да обръща внимание на гневните й изблици, той отвори вратата на всекидневната и продължи най-хладнокръвно нататък по коридора към своята стая.

Поруменяла, но не само защото Чанс я носеше с главата надолу, младата жена изсъска:

— Пусни ме, негодник такъв! Ще ни види някой.

— Безспорно — отвърна невъзмутимо той, без да забавя крачка. — Ако се беше държала, както подобава, нямаше да ме принуждаваш да стигам дотук.

Смаяна от предизвикателните му думи, тя тутакси престана да се съпротивлява и ахна възмутено:

— Така значи, аз съм те принудила!

— Да, ти — потвърди Чанс и избухна в смях. — Ти ме принуди да предприема това отчаяно действие, така че се сърди на себе си.

Фанси едвам се сдържа да не изпищи. Виж го ти него колко нагъл бил! Да прехвърля вината върху нея! От гняв направо се задъха, но пак се приготви за съпротива. Ала пърлещите думи, които се канеше да изстреля по негов адрес, застинаха върху устните й, понеже за свой ужас тя чу как една от вратите наблизо се отваря.

Лицето й стана мораво, сърцето й направо спря, когато Фанси видя Сам.

— О! Вие ли сте били! Чух някакъв шум и си рекох… — подхвана той.

— Извинявай за тупурдията — отвърна любезно Чанс, сякаш изобщо не носеше на рамо жена по нощница. — Тъкмо отивахме с Фанси да си легнем.

— Ясно — прошепна Сам, без да крие, че се е развеселил. — Е, лека нощ тогава!

И затвори вратата. В коридора се възцари странна тишина. Фанси беше сигурна, че никога през живота си не е изпадала в такова неудобно положение, и продължи да виси безжизнено върху рамото на Чанс — искаше й се да изчезне, да потъне вдън земя и да се събуди в познатата си уютна спалня в Англия. Как щеше да погледне отново Сам Уокър в очите?

Чанс обаче сякаш изобщо не се смути, че са го сварили да се разхожда по коридора, метнал булката върху рамо, все едно е заграбена плячка, и продължи нататък към стаята си. Още няколко минути мълчаха, Фанси явно се бе отказала да се дърпа и да се опита да се отскубне — ако се съди по безжизнено отпуснатото й тяло. Чанс се подразни, усетил, че му е по-приятно тя да се дърпа, отколкото да е спокойна и сломена.

Прокашля се и рече тихо:

— Ще видиш, че за разлика от мен Сам си е истински кавалер. Галантен и внимателен. А и тактичен. На твое място не бих се притеснявал, че ни е видял как се промъкваме по късна доба.

— О, да, няма да се притеснявам за най-неприятния момент в живота си — натърти през стиснати зъби Фанси. — Още повече че сега обмислям всички грозни и мъчителни начини, по които да те убия.

Чанс се усмихна доволен, че я е извадил от унеса. Шляпна я весело по изкусителното дупе, което беше само на педя от лицето му, и възкликна:

— Чудесно! Предпочитам това, отколкото да ми мълчиш умърлушено.

Стори му се, че Фанси е изсумтяла нещо, каквото не подобава на една дама, но не беше сигурен, защото точно в този момент се мъчеше да отвори вратата на стаята. Влезе вътре, затвори вратата и я заключи. Знаеше, че сега Фанси е способна на всичко, затова извади предпазливо ключа и го пъхна в джобчето на жилетката си.

Фанси се размърда върху рамото му, а той направи още няколко крачки и внимателно я свали. Още щом нозете й докоснаха пода, младата жена отскочи от Чанс и отметна кичурите черна коса, паднали върху лицето й. Попита сковано, с предпазлив израз:

— Ето ме в стаята ти. Надявам се да си доволен.

Ала още щом изрече думите, разбра, че не е постъпила разумно.

Идеше й да зашлеви Чанс по красивото лице, толкова я подразни усмивката в ъгълчетата на устните му. Беше стъписана от силата на чувствата си. Никога дотогава не бе долавяла в себе си такива мощни груби импулси. А ето че само с едно повдигане на веждата, с помръдване на устните и блеснали кобалтовосини очи Чанс отприщваше у нея необуздан гняв.

Той се облегна на една от високите махагонови подпори на леглото с балдахин и я загледа как стои насред стаята.

— Дали съм доволен ли? — повтори подигравателно. — Не бих казал, скъпа. Подозирам, че ще минат доста десетилетия, да не кажа цял живот, докато бъда напълно доволен от теб.

— Щом не мога да те задоволя — тросна се разпалено Фанси, — недоумявам защо хвърли толкова усилия, за да ме принудиш да се омъжа за теб.

— Чакай малко, херцогиньо — отвърна Чанс нежно, като я милваше с топли очи, — не съм казвал, че не можеш да ме задоволиш. Казах само, че ще мине известно време, докато бъда доволен от теб. А това е съвсем различно.

— Пак ли колониален хумор? — заяде се младата жена.

Той поклати глава.

— Не, просто голата истина — рече Чанс и се замисли. — Сега си ми много ядосана и вероятно имаш право, но според мен е крайно време да си поговорим без недомлъвки.

Фанси вдигна брадичка.

— В какъв смисъл?

Гъстата черна вежда на момъка подскочи нагоре.

— Знаеш прекрасно в какъв, но ако искаш да съм по-конкретен, нямам нищо против. — Чанс въздъхна, понеже Фанси продължи да мълчи вироглаво. — Добре, херцогиньо, ще изиграем фарса докрай. Ти си моя жена. Смятам да ти бъда съпруг във всеки смисъл на думата. Това тук е моето легло. Възнамерявам да те отведа в него, а също и да го споделя с теб. Ще дойдеш ли по своя воля, или…

— Нима наистина очакваш по своя воля да…

Тя млъкна насред изречението, понеже не намираше думите, и прониза Чанс с пърлещ поглед. Той се усмихна.

— Да, любов моя.

Беше се облегнал нехайно на високата подпора на балдахина, бе кръстосал небрежно ръце върху гърдите си и изглеждаше толкова самоуверен и красив, че Фанси съвсем се стъписа. Вътре в нея се надигнаха странни усещания при вида на присмехулно извитата му изваяна уста и дяволитите пламъчета в сините очи, плъзгащи се оценяващо по нея. Имаше нещо вълнуващо и чувствено, невероятно привлекателно у Чанс, докато той я оглеждаше с немигащ поглед, застанал на някакви си две-три крачки от нея.

Трепкащата светлина на калаените светилници по стените милваха прелестните му черти и останала без дъх, Фанси долови колко силен и непреклонен е той по характер. Гъстата му черна коса се беше разпиляла по раменете, върху веждата му бе паднала нехайна къдрица. Младата жена се взря в него и волю-неволю призна, че той е най-красивият, невероятен, вбесяващ мъжкар, когото е срещала.

Смаяна от обърканите си чувства, Фанси продължи да мълчи, като ту стискаше длани в юмруци, ту пак ги отпускаше. За свой срам и притеснение усещаше, че въпреки яда се възбужда все повече и този сблъсък с Чанс дори й е приятен. Опита да си втълпи, че сърцето й тупти лудешки и кръвта й препуска като обезумяла само заради гнева, но умърлушена, си даде сметка, че се самозаблуждава.

— Ами ако грешиш? — попита накрая с тъничък гласец. — Ако откажа да изпълнявам безпрекословно желанията ти?

Чанс се приближи към нея и я притегли с лекота в обятията си. Фанси не се помръдна, а той допря устни до слепоочието й и каза:

— Знам, че смяташ и занапред да се дърпаш и да се съпротивляваш и дълбоко в себе си се възхищавам на духа и решимостта ти. Но, любима, знай, че никога няма да победиш мен. — Ако беше искал да й вдъхне с тези думи спокойствие, не постигна целта си — тя само се вцепени още повече и момъкът се прокле, че изобщо е отварял уста. Призна горчиво: — Не исках да кажа това, дори и то да е истина. — Притегли я още по-близо до себе си и прошепна срещу устните й: — Хайде, съпротивлявай се с все сила. Изгарям от нетърпение да видя как го правиш. Но не тук и не сега.

Фанси усети лекия допир на устните му, миризмата му, чиста и мъжка, лъхнала я в ноздрите, ръцете му около тялото си — беше й много трудно да се съсредоточи, нещо повече дори — бе готова да капитулира.

— Примирие за тази нощ ли? — попита тя предпазливо. Можеше ли да поеме такъв риск? Чанс държеше всички козове — дори Фанси го съзнаваше — но в неочакваното му предложение тя можеше да намери начин да приеме неизбежното и въпреки това поне малко да запази контрол над положението. Думите му я отвращаваха и при други обстоятелства тя надали щеше да му ги прости. В момента обаче това й изглеждаше твърде примамливо.

— За всички нощи, любима — обеща й Чанс, без да се отдалечава от устните й, зажаднели за целувки. — За всички нощи.

Както си играеше с дантелата отпред на ризата му, Фанси отвърна предпазливо:

— Знаеш, че едно „примирие за през нощта“ няма да промени нищо. Ти се възползва най-безочливо от мен и вероятно няма да ти го простя, докато съм жива.

Устните му очертаха пърлеща линия надолу по вратлето й.

— Разбира се, херцогиньо — каза Чанс. — И двамата сме наясно какви са чувствата ти към мен. И какво безочливо добиче съм. — Той целуна леко нежното местенце, където вратлето й се сливаше с рамото, обхвана с длани дупето й, за да я приближи към себе си, и прошепна: — Винаги ще уважавам чувствата ти към мен… дори омразата.

Фанси плъзна бавно длани около шията му, загали го по твърдата черна коса и плахо допря устни до ухото му, а Чанс затаи дъх. От милувката на меките й устни кръвта в жилите му забумтя и той впи пръсти в стегнатото й дупе.

— Щом разбираш чувствата ми — прошепна дрезгаво младата жена, — смятам да приема едно примирие за нощните часове.

Чанс усети как от плещите му пада огромно бреме, което той дори не бе съзнавал, че му тежи. Вдигна Фанси на ръце с нещо средно между гърлен смях и стон и я занесе на кревата. Веднага легна до нея на мекия пухен дюшек и ненаситно затърси с устни нейните — даде воля на страстта, която едвам беше сдържал, и я притегли в обятията си.

Беше се зарекъл този път да не бърза както на реката. Но когато Фанси разтвори плахо устни и Чанс усети влажните им, приканващи дълбини, се запита къде ли му е бил умът, за да си поставя такава непосилна задача. Потисна желанието да й се нахвърли като прегладнял вълк и за да я предразположи, започна да я целува и да я милва нежно, като плъзгаше топли длани по вече познатите нежни прелъстителни извивки, мъчили го безмилостно толкова често през самотните дълги нощи.

Фанси се бе превърнала в свила и огън между ръцете му, устните й бяха неописуемо сладостни, тъничкото й тяло направо го възпламеняваше. Чанс простена, когато езикът й се плъзна невинно по устните му. Едвам си поемаше дъх, а желанието — нажежено и необуздано като ламя, се гърчеше и се мяташе между краката му, докато Фанси мърдаше до него, допираше го с гърди, притискаше корем до набъбналия му член.

И тя вече се бе възпламенила от близостта му и усети как я разтърсва тръпка, когато момъкът я замилва по гърдата и стисна податливата плът. Беше си внушавала, че онова, което се е разиграло край реката, е било грешка, недоразумение, че го е извършила в нещо като унес, че само й се е сторило какви неописуеми наслади могат да й доставят дланите и устните на този мъж. Но замаяна осъзна, че и тук се е заблуждавала.

Преди Чанс да се появи в живота й, и през ум не й беше минавало, че може да копнее за допира на мъж, може да бленува да усети устните му върху своите, да чувства как тялото й се пробужда от една-единствена милувка.

Чанс обви с устни зърното на гърдата й и Фанси се изви на дъга, усетила как от целувката му дори през плата сякаш я плисва огън. Впи ръце в раменете му притеснена, но и неописуемо щастлива от тази приказна наслада, уплашена, че съвсем ще изгуби власт над себе си и ще се превърне в безсрамното същество, гърчило се под него на брега на реката.

Но Чанс не й остави време да мисли. Със сини очи, изпълнени с първичен глад, внезапно се дръпна назад, стана от леглото и започва да смъква дрехите. Развеселена, Фанси се вторачи в мощното му тяло, разкрило се пред нея, и притаи дъх, смаяна от мъжката му хубост.

Въпреки неколкогодишния брак не бе виждала гол мъж: съпругът й винаги бе идвал при нея на тъмно. Сега тя гледаше как дрехите на Чанс хвърчат и падат на пода, направо прехласната по онова, което се бе показало под тях. Меката светлина на свещите трепкаше и танцуваше по тялото на момъка, докато той се събличаше трескаво, и хвърляше златисти отблясъци и тъмни сенки. Фанси се бе вторачила като омагьосана в широките рамене на Чанс и в силните мускули по раменете и гърдите му, които потрепваха при всяко движение.

За кратко Чанс се извърна, за да смъкне останалите дрехи, и когато се обърна пак рязко към нея, Фанси остана без дъх. Нямаше сили да откъсне очи от къдравите остри косъмчета между бедрата му и най-вече от твърдия член. Нямаше голям опит, за да сравнява, но видя, че момъкът е щедро и пребогато надарен и е… много, много красив.

Чанс забеляза прехласнатия й поглед и усети как тялото му реагира и желанието стяга сластната си тръпка около него. От изражението върху лицето на младата жена му стана ясно, че тя не намира тялото му за непривлекателно, и почувства как се разтърсва целият от страст.

Понеже Фанси продължаваше да го гледа, Чанс също я огледа доволен — тя се бе излегнала на леглото със златиста нощница, разпиляна изкусително наоколо, изпод нея се подаваше бедрото й. Едвам откъсна ненаситен поглед от изваяния й крак и го плъзна нагоре по прелъстителното местенце между бедрата й и плоския корем, сетне по гърдите: от целувките му платът се бе залепил за стегнатата плът и през него изпъкваше набъбналото зърно. Едвам откъсна очи от него, тласкан от непреодолимото желание да види гърдите й голи.

Върна се при нея на леглото, пресегна се и прошепна:

— Според мен, госпожо Съпруго, си облечена с прекалено много дрехи.

И припряно смъкна нощницата. Затаи дъх, смаян от прелестта, която се разкри. Дори в най-развихрените си еротични мечти не бе предполагал, че Фанси е толкова красива. Беше тъничка, с малки крехки кости, но и много женствена, като се започне от малките, приятно заоблени гърди и се стигне до изваяните й хълбоци и дългите стройни бедра. Кожата й беше млечнобяла, връхчетата на малките й гърди бяха с цвят на розова пъпка, триъгълникът свилени косъмчета между бедрата й бе почти черен. Чанс направо ахна.

Засрамена от погледа му, Фанси инстинктивно се опита да скрие най-съкровеното си местенце, като преметна крак връз крак и сложи длани върху гърдите си.

— Не, не, любима — пророни нежно Чанс и отмести внимателно ръцете й. Наведе глава и замилва с устни зърната й. — Не бива да криеш красотата си от мен. Ти безспорно си най-прелестното същество, което някога съм виждал…

Благодарение на топлите му устни върху гърдите й, както и на неговите думи, Фанси се поотърси от свенливостта и каза, като се опита гласът й да звучи ведро:

— Значи всичко е… приемливо?

— Божичко, да — отвърна пламенно Чанс и плъзна устни от гърдите към устата й. — Повече от приемливо — пророни той и я зацелува страстно.

На Фанси й се прииска да каже още нещо весело, но не се сещаше какво. Бе като замаяна от топлото голо тяло на Чанс, долепено до нейното, от твърдите му устни, плъзгащи се по нейните, от езика му — беше изпаднала във властта на пробудената си чувственост. В съзнанието й изникнаха мъгляви спомени за това как я е любил Спенсър, за хладната му обиграна страст. С него никога не се беше чувствала така. Никога не бе копняла до болка за онова върховно сливане между мъж и жена, които се любят, сърцето й никога не бе бумтяло лудешки, кръвта й не бе препускала в жилите.

Любенето с Чанс бе за нея едно ново приказно изживяване. За пръв път през живота си Фанси съзнаваше какво удоволствие може да има дори в допира, затова плъзна пръсти по гърба му и дръзко го замилва по задника. Стана й неописуемо приятно, когато той застена от наивната й милувка, превъзбуден повече и отпреди и замаян от невероятна наслада, която му доставяше тялото й. Сякаш не можеше да спре да я милва първо с длани, сетне и с устни. Където и да я докоснеше, тялото й оживяваше, през Фанси като стрели преминаваха сластни усещания и на Чанс му бе все по-трудно да се съсредоточи върху друго извън опияняващата магия помежду им.

— Ти, любима, си магьосница — пророни той най-неочаквано, като я целуна първо по устните, после по бузата и челцето. — Сладка, сладка магьосница. Толкова сладка и неустоима, та вече ме е страх, че съм изцяло в твоята власт.

Фанси го погледна с разширени блеснали очи, устните й бяха подпухнали от страстните целувки. Чанс усети как в него се пробужда нещо, по-голямо от голата плътска страст.

Фанси не бе в състояние да диша, да мисли трезво, когато той я гледаше така, без да откъсва пламнали съсредоточени сини очи от лицето й.

— Ако аз съм магьосница, драги ми господине, значи ти също си магьосник.

Върху лицето му грейна усмивка.

— В такъв случай я да видим каква магия ще открием в обятията си.

Без да откъсва очи от него, Фанси кимна бавно и той се свлече със стон отгоре й и я зацелува неудържимо. Омаяна от отколешната магия, която Чанс бе пробудил помежду им, младата жена отвърна на целувката с не по-малък плам — с всеки миг огънят между бедрата й ставаше все по-жарък.

Чанс я целува дълго, с твърди ненаситни устни, с дързък език. Тя се опияняваше от дивия отклик на тялото си, от разтрепераните си крайници, от набъбналите зърна на гърдите си, от сладостната тръпка между бедрата си. Устата му, пламенна и алчна, се впи в гърдата й, зъбите му захапаха лекичко нежната плът и Фанси почувства как я прорязва остра наслада, от която тя остана съвсем без дъх. Бе изумена от реакцията си, от тъпата сладостна болка в корема и между нозете, която ставаше все по-яростна и настойчива — младата жена вече не мислеше за нищо друго, освен как да я задоволи.

Загъна се безпомощно до Чанс, впи пръсти в косата му, замята нозе върху матрака. Искаше… искаше той да я обладае, отново да я доведе до екстаз, както онзи път, на стръмния бряг на реката.

Чанс плъзна бавно длан надолу по тялото и Фанси усети как дишането й става още по-учестено, а когато той я докосна, когато пръстите му разделиха съкровената плът между бедрата й и започнаха да опипват влажната топлина, младата жена направо се развика от удоволствие. И през ум не й минаваше да го отблъсне, да проявява свян или скромност. Чувствата, шеметните усещания, които Чанс пробуждаше с такава лекота у нея, я хвърлиха в унес и забрава за всичко, освен за онова, което той правеше, и за желанието да не спира.

С всяка милувка и целувка, с които щедро обсипваше откликващата й плът, момъкът отприщваше у нея мощна помитаща буря. Цялото й тяло се бе изопнало като тетива, всяка клетка бе закопняла за върховната наслада, Фанси го галеше все по-страстно. Прокарваше връхчетата на пръстите си по мъничките твърди пъпки на гърдите му, по огромния му мускулест гръб, по заобленото му дупе, по едно време толкова се възбуди от накъсаното му насърчително дишане, че накрая се престраши да пипне твърдия член, който така я бе очаровал.

Милувката й беше лека, почти свенлива, но тласна Чанс до ръба. В движенията му имаше нещо диво, някаква опустошителна настойчивост, когато той впи устни в нейните и бръкна по-надълбоко с пръсти. Замаяна, зареяна в своя си еротичен свят, Фанси се опи от отклика му, посрещна възторжено трескаво припламналия в нея огън, инстинктивно раздалечи бедра и загъна език около неговия.

Чанс се притесни, че няма да издържи още и секунда и ще се посрами, затова промърмори нещо: заклинание или предупреждение, и се плъзна бързо между топлите й крака. Повдигна я и с приглушен стон я облада. Обгърнат от свилена мъгла, потрепери от сладостна неописуема наслада — имаше чувството, че от екстаза, плиснал се по тялото му, ще се пръсне на милион парченца. Намери устните й, впи в тях своите и започна да се движи, тласкан от първичната потребност да достигне връхната точка.

Сляла се със съпруга си, Фанси се вкопчи в него с пламнали сетива, с тяло, страстно разтворено за неговото. Зашеметена от сластното удоволствие на това сливане, се изви и се загърчи под мощното тяло на Чанс, като се стремеше да следва все по-трескавия ритъм и… о, каква наслада! Всичко: миризмата на Чанс, възбуждащото усещане на кожа, плъзгаща се о кожа, ненаситните, почти отчаяни целувки — бе толкова сладостно, че при сетната мощна тръпка, разтърсила тялото й, Фанси нададе тих изненадан вик.

Чанс се опита да удължи удоволствието, но щом чу стенанията на Фанси, щом усети как тялото й се изопва в сетен гърч, изгуби битката със самия себе си и се гмурна блажено в облака огнена наслада.