Шърли Бъзби
Сърце за превземане (22)

Глава двадесет и първа

Фанси отвори уста, за да възрази гневно, но той я целуна пламенно, притиснал мощно тяло до нейното. Младата жена долови как вътре в нея пламва буен огън от това, че усеща Чанс до себе си, че долавя мъжката му миризма. Чувстваше като в просъница меката трева отдолу, топлото слънце, което я милваше по кожата, но най-силно беше усещането за Чанс, за тежестта му върху нея, за която бе копняла толкова дълго, за опияняващото вълшебство на устните му върху нейните. За миг се отдаде на първичните чувства, пробудени от прегръдката му, отвърна на целувката му и го прегърна през врата.

Чанс я целуваше като невидял, пиеше я с устни, с език, със зъби. Желанието, сдържано тъй дълго, го плисна и на него му се прииска неудържимо да я обладае. Все пак се сдържа да не й се нахвърли като кръвожаден звяр, макар че всяка негова клетка го тласкаше да раздере дрехите — и нейните, и своите, и да се слее с нея.

Задъхан, най-сетне успя да откъсне устни от нейните и с поглед, премрежен от страст, пророни дрезгаво:

— Фанси, любов моя…

Простена, пак я целуна страстно, сетне се претърколи на земята отстрани, стиснал с все сила ръката на младата жена.

Лежаха един до друг на топлата от слънцето земя, прикрити от полегато, обрасло с трева възвишение, което ги отделяше от къщите, и от огромния дъб, разпрострял над тях кичести клони с листа, които тук-там вече се жълтееха. Из горещия влажен въздух се носеха птичи песни, някъде в далечината се чуваше крясъкът на пъдпъдък, с морното си жужене пчелите и насекомите изнасяха цял концерт край тях.

След като дишането му се поуспокои, Чанс се обърна и се подпря на лакът. Погледна Фанси в поруменялото лице и каза тихо:

— Желая те. Винаги съм те желал и последните няколко седмици бяха за мен жива мъка. — После добави едва чуто: — Не искам да те насилвам, но ако и занапред ми отказваш, се опасявам, че…

— Заплашваш ли ме? — попита Фанси — очите й го предизвикваха да го отрече.

Той се усмихна горчиво и поклати глава.

— Не. Не бих те заплашвал за нищо на света, но положението, в което съм се озовал, е направо непоносимо. Ти си ми жена. Омъжила си се за мен. Макар и не по своя воля, все пак каза „да“ и на брака, и на всичко, което следва от него. — Погледът му стана по-твърд. — Ако си смятала да живеем в пълно въздържание, ако ти е толкова отвратително да те докосвам, защо просто не ме пратиш по дяволите и не се прибереш в Англия… вместо да ни приковаваш към отношения, които, ако не намерим изход, неминуемо ще ни обрекат на несрета?

Фанси извърна поглед и прехапа устна. Дявол го взел! Чанс говореше повече от разумно и не само това — бе сложил пръст в раната. Въпреки скандала Фанси трябваше да напусне колониите. Знаеше го и дори го бе обмисляла. Но не си беше тръгнала. Бе предпочела да остане — и да стане жена на Чанс.

— Какво предлагаш? Развод ли? — попита с пресъхнало гърло.

Момъкът присви очи.

— Ти това ли искаш?

— Ще се съобразиш ли с желанието ми?

— Не мога да те спра, ако си решила да ме напуснеш — каза мрачно Чанс. — Ако искаш да се върнеш в Англия и да се разведеш, не мога да сторя нищо, за да го предотвратя.

— А ти ще ме пуснеш ли да си тръгна? — попита невярващо Фанси. — Позволи си какви ли не подлости, само и само да се ожениш за мен.

Той се поколеба. Извърна очи и каза така, сякаш изтръгваше мъчително думите от душата си:

— Щом не можеш да ми простиш, че те принудих да се омъжиш, и смяташ да ми отказваш съпружеските права, според мен това за нас е най-доброто решение.

Тези думи стъписаха него не по-малко, отколкото Фанси. При всичките им разправии за положението, в което са се озовали, Чанс дори не бе допускал възможността да се разведат или жена му да го напусне. Но внезапно осъзна пределно ясно и мъчително, че така повече не бива и той няма да издържи, ако Фанси и занапред е така близо до него. А ако се поддадеше на първичните инстинкти и я насилеше… Момъкът въздъхна. Щеше да намрази и себе си, и нея и дори тя да е имала някакви нежни чувства към него, те щяха да помръкнат и да умрат.

Фанси не можеше да повярва на ушите си. Чанс не каза нищо повече, само продължи да гледа невиждащо гората отпред и тя седна рязко и извика по-гневно от всякога:

— Виж го ти него! Прелъсти ме, насили ме да се оженим, да споделям леглото му, а сега, моля ви се, още при първата спънка решава да разпери отчаяно ръце и да ме отпрати! — С блеснали от гняв очи Фанси замахна и за изненада и на двамата го зашлеви. — Как смееш? Как смееш да се жениш за мен, а после да ме отпращаш? Как смееш!

С пламнала от плесницата буза Чанс се извърна и я погледна с опасна усмивка върху устните. Очите му грейнаха и Чанс сграбчи Фанси за ръката, когато тя понечи да стане. Младата жена се задърпа, той обаче успя все пак да я целуне страстно по дланта.

— Прощавай, май нещо не съм разтълкувал правилно нещата — рече й с весели нотки в гласа. Обърна ръката й, долепи нежно устни към китката й и усети как пулсът й внезапно се ускорява. — Отдай го на това, че съм расъл в колониите и не съм усвоил тънкостите на добрите обноски.

— А, без тия — отвърна Фанси, която, останала без дъх, усети как от сластния допир на устните му по китката й я плисва сладостна нега. — Няма да се измъкнеш толкова лесно.

— Оставям се на твоята милост, херцогиньо — прошепна уж на шега Чанс. — Причиних ти много злини, за което искрено съжалявам.

Тя попита прегракнало — личеше си, че не е много сигурна:

— Наистина ли съжаляваш, Чанс? Съжаляваш ли, че се ожени за мен?

От веселото му настроение не остана и следа. Той я погледна право в очите и отвърна тихо:

— Дали съжалявам как съм спечелил ръката ти ли? Да. Дали съжалявам, че съм се оженил за теб? — Гласът му стана по-плътен. — Нито за миг.

— Но защо? — почти проплака младата жена. — Защо ме принуди да се омъжа за теб по такъв гаден начин? — Сетне добави едва ли не с укор в гласа: — Не ти приляга.

В тези няколко мига с Фанси Чанс беше успял най-после да прогледне за чувствата си, но още не бе готов да си изплаче докрай душата — дори пред самия себе си. Пак впери очи в гората и каза простичко:

— Исках те. Не исках да се омъжваш за Джонатан. — Чанс премести поглед към Фанси. — Винаги съм те искал — още от мига, в който те зърнах при парапета на кораба в Ричмънд. Дори не си давах сметка колко много те желая, докато не се уплаших да не те загубя, ако не ти попреча да станеш жена на Джонатан. — Той стисна устни. — Стори ми се, че най-простото решение е да разиграя онова малко театро в стаята ти, колкото и позорно да беше то.

— Значи… значи не си го направил колкото да отмъстиш на Джонатан?

Чанс въздъхна и отново легна на земята, като притегли и Фанси. Положи главицата й върху рамото си, прегърна я през кръста, погледна балдахина на листата отгоре и внезапно попита:

— Какво знаеш за… за първата ми жена Джени?

Фанси настръхна. Сега не й се мислеше за предишния брак на Чанс и тя беше изненадана, че я е плиснала вълна на ревност, пронизала я като с нож от това, че Чанс е изрекъл така нежно името на другата жена. Опита се да се поотпусне и отвърна уж нехайно:

— Знам само, че е дъщеря на местни богаташи, че си й завъртял главата и си се оженил за нея, въпреки че семейството й не е било съгласно. Знам и че тя е починала при трагични обстоятелства. Самоубийство.

Чанс се засмя тъжно.

— Едва ли е нужно да питам откъде знаеш частта за „богаташите“. Отново нежният пръст на Джонатан.

— Да, знам го от него.

— А той каза ли ти, че докато бях по работа в Англия, прелъсти жена ми? Че й направи дете? И я заряза? Изостави я да се оправя сама с мен, а вече й е личало, че чака дете. Дете, което е нямало как да е мое?

Фанси надигна глава и го погледна изумена.

— Не, не ми е споменавал такова нещо. — Тя се усмихна горчиво. — Джонатан внимава много какво да каже.

Чанс вдигна вежда.

— Значи си го разбрала?

— Да, за жалост. — Върху челото й се появи бръчица. — Но след като си знаел какво е направил, защо…

— Защо не съм го извикал на дуел ли? — попита сухо Чанс. След като Фанси кимна, той добави: — Минавало ми е през ума, особено в деня, когато най-после узнах кой е бил любовник на Джени. Можех да го убия. Нямаше да ме затрудни. Но за свой късмет Джонатан беше заминал по работа за Бостън и се върна чак след няколко седмици. През това време успях да помисля на трезва глава и си дадох сметка, че ако го убия, ще се почувствам възмезден, но ще нараня силно Сам и Лети. Откакто се помня, те са много добри с мен и не исках съзнателно да им причинявам болка. — Гласът му стана по-твърд. — Освен това осъзнах, че ако убия Джонатан, той ще се отърве твърде лесно. Исках да страда. Исках да изпитва същото, каквото изпитах аз, когато научих, че жена ми ме е лъгала. — Чанс замълча и извърна поглед. — Исках да изживее болката от това, че е загубил обичан човек, да се мъчи, както се мъчих аз през месеците и годините след смъртта на Джени.

— И така, помислил си, че той ще се ожени за мен, и си решил да го накажеш, като ме принудиш да стана твоя жена — вметна със свито сърце Фанси — беше й криво, че толкова го ревнува от мъртвата жена, нещо, което не й беше присъщо.

Чанс я погледна със загадъчен израз в очите.

— Не — провлече той, — това ми беше само повод, за да получа онова, което желая… теб.

По страните на Фанси се плисна руменина. Тя извърна очи. Каза с пресъхнало гърло:

— Не ми звучи особено убедително.

Чанс я притегли нежно към себе си.

— Да, така е — призна с пресипнал глас. — Но те исках толкова силно, че не мислех трезво. Никога не мисля трезво, ако става дума за теб. Единственото, което ми се въртеше в главата, бе, че искам да те имам. — Момъкът я целуна лекичко по бузата. — И да те държа в обятията си — прошепна той и я прегърна. — Да те целувам — допълни през шепот, преди да слее устни с нейните.

Думите му не съдържаха отговорите на всички въпроси, нито заличиха докрай обидата. Затова пък я изпълниха с топлота и надежда и понеже го обичаше, тя си даде сметка, че засега й стига и това, сетне се отдаде на страстта, надигнала се в нея. Да желаеш някого още не значи, че го обичаш — Фанси изобщо не се заблуждаваше в това — но не бе изключено чувството да прерасне в любов.

Устните й се разтвориха с готовност, тя обхвана с длани главата му и я притегли по-близо до себе си. От това, както и от думите й, Чанс разбра, че за днес е спечелил битката, и със страстен стон я повали отново върху тревата, като я милваше трескаво.

Желанието се взриви и в двамата и съвсем забравили къде се намират, те започнаха да се целуват ненаситно, да се милват все по-пламенно, да запокитват дрехите, превърнали се в меко ложе за голите им тела. Беше както първия път, когато се бяха любили, и в същото време много различно.

Сега Фанси знаеше какви наслади може да й даде мускулестото му тяло, а Чанс предвкусваше сладостното удоволствие, което ще получи от меката й като свила откликваща плът. Този път Фанси не се съмняваше, че иска тъкмо това, че Чанс е единственият мъж, когото някога е обичала. А Чанс? Чанс не бе стигнал чак дотам, но си даваше сметка, че никоя жена, дори Джени не го е карала да се чувства така, не е запалвала в него такъв огън.

Милувките му бяха нежни, устните му, плъзнали се от устата й надолу по вратлето към зажаднелите за ласки гърди, бяха изпълнени с чувственост. От топлата влага на езика му, който той прокара по зърната на Фанси, от лекото захапване на зъбите по гърдите й между бедрата като стрела я прониза пулсираща сладка болка и тя впи пръсти в раменете на Чанс.

А той проучваше сантиметър по сантиметър крехкото й тяло и я притегляше все по-навътре в своя си таен чувствен рай. Кожата й беше мека като кадифе и топла, очертанията на раменете, тесният гръб и нежната извивка на хълбоците й бяха невероятни. Момъкът обхвана с длани стегнатото малко дупе на Фанси, замаян от прелестната мекота на кожата й и опияняващия допир на тялото й.

Пак започна да я целува по устните, не издържал на изкушението. Езикът му допря нейния, преплете се с него, а огънят на страстта се разгоря още по-пламенно.

Замаяна, подивяла от желание, с гърди, закопнели отново да усетят устните му, Фанси измърка като котка и се приплъзна под Чанс. Загали го с пръсти по топлата гръд и затърси малките му набъбнали зърна, доволна, когато той простена от наслада. Плъзна длан надолу по корема му и усетила как тялото му внезапно се изопва като струна, разбра, че и Чанс е също тъй безпомощен пред милувките й, както тя — пред неговите. Набра смелост от реакцията му и преметна бедро върху крака му, така че да усеща твърдия му голям член.

Чанс изпъшка и едвам отлепи устни от нейните. Върху челото му падна тъмна къдрица, очите му блеснаха от желание.

— Ако продължаваш така, драга ми госпожо, ще получиш много повече, отколкото очакваш, и то значително по-бързо, отколкото сме предвиждали и двамата.

Фанси го погледна непорочно.

— Да не преча? — попита закачливо тя и заигра с пръсти между бедрата му.

Това за нея беше ново усещане и тя примря от удоволствие, задето тялото на Чанс потрепва и от най-лекия й допир. Чанс затаи дъх. Върху устните му грейна лукава усмивка.

— Надявам се, знаеш, госпожо Жено, какво вършиш с мен. — Очите му се премрежиха от наслада, при което сърцето на Фанси забумтя още по-неудържимо. — Знаела си винаги — простена той срещу устните й. — Винаги.

Целуна я и макар целувката да бе все тъй ненаситна и страстна, както и предишните, в нея все пак имаше и ново чувство, което Фанси не успя да определи, но от което тялото й потрепери сластно. Чанс го долови, изпъшка и впи устни в нейните, като плъзна дълги пръсти мъчително нежно по вътрешната страна на бедрото й, нагоре към най-съкровеното й местенце. Щом я докосна, щом разтвори нежните гънки между краката й и я замилва, Фанси подскочи цялата, пронизана от спазъм чиста наслада.

Беше топла и влажна и Чанс пъхна дълбоко пръсти, Фанси се загърчи трескаво под вещите му милувки, а огънят под кръста й погълна всичко по пътя си и всяко чувство, всяко усещане сякаш се съсредоточиха под влудяващите му пръсти.

Тя се пресегна инстинктивно и обви пръсти около набъбналия му член. Чанс трепна от допира й, а Фанси започна да го проучва и опознава.

Погълнат от най-първичното от всички чувства, момъкът раздалечи бедрата й и се намести между тях. Намери с устни нейните и като повдигна ханша й, така че да му е удобно, я облада, прониквайки дълбоко в нея.

Почти обезумяла от наслада, Фанси начаса го прие, неописуемо щастлива, че се е сляла в едно с него. Усещаше с гърдите си гладката му кожа, ръцете му, обхванали дупето й и приканващи я да се присъедини в опияняващото препускане към връхната точка на удоволствието. Фанси обви ръце около кръста му и замърда бързо ханш. Плисналите я чувства бяха сладостни и мощни. Чанс я караше да се гърчи и да стене под мощния напор на трескавото любене. В нея започна да се трупа невероятно напрежение и тялото й се изви на дъга, та да се отдаде на първичната лудост, на вълшебната наслада, топла и мощна, от която тя закрещя като обезумяла.

Чанс заглуши виковете й с устни — вече виждаше и своя рай. Стисна с все сила, почти до болка Фанси за хълбоците и продължи да се движи в необуздан ритъм. Гърчовете, пронизали тялото й, лепкавата топлина и сладкото търкане станаха непоносими и той се изпразни в нея, обгърнат от неописуема наслада.

Трябваше да мине доста време, докато си спомни като през мъгла къде се намира, докато чуе звуците, долитащи от плантацията в далечината, докато усети влажната следобедна жега. Знаеше, че трябва да се отмести, ала нямаше сили да го стори, затова продължи да притиска в обятията си Фанси и да я целува нежно.

Прекалено уморена и морна, за да се опитва да помръдне, тя също се радваше заедно с него, докато той слизаше бавно от моравите висини. Отвръщаше на целувките му, без да сваля длани от задника му, и си мислеше, че и в тези уморени милувки има неописуема наслада.

Не след дълго Чанс я целуна още веднъж и се плъзна бавно от тялото й. Легна до нея, подпря се на лакът и се взря в стройното й тяло. Видя свилена гладка кожа, плът с цвят на мляко, малки стегнати гърди с розови връхчета, абаносови косъмчета между бедрата, тъничко кръстче, прелъстително изваяни хълбоци и крака.

— Ти си най-прелестното създание — рече прегракнало и я замилва с длан по гърдата, — което Бог някога е създавал, и аз съм неописуемо благодарен, че си моя.

Поласкана, но и смутена, Фанси поруменя и смотолеви нещо. Това явно го задоволи, защото той се засмя тихо и я млясна по нослето. Сега, след като страстта беше преминала, младата жена изведнъж забеляза, че са голи-голенички, махна ръката на Чанс и седна. Вдигна кичура коса, паднал върху слепоочието й, и каза припряно:

— Дали да не се облечем? Ами ако някой ни завари в този вид?

Чанс въздъхна.

— Сигурно няма да е зле, макар и да се съмнявам, че някой ще ни открие. — Сетне добави закачливо: — Следващия път, когато ми се прииска да любя жена си под открито небе, ще я заведа по-навътре в гората, където никой няма да ни безпокои. — Върху лицето му грейна определено похотлива усмивка. — Знам едно местенце, зелена поляна с малко, бистро като сълза езеро. Щом се поохлади първоначалната страст, ще бъде много освежаващо да се изкъпем в езерото. — Момъкът прошепна с дяволити пламъчета в очите: — Убеден съм, ще ми бъде много приятно да те измия, и то сантиметър по сантиметър, и ще очаквам, разбира се, да ми върнеш услугата.

Въпреки че се бяха любили преди броени минути, Фанси почувства как я прерязва под корема. Притеснена, че тялото й откликва на мига на думите му, се изчерви и се изправи, като междувременно грабна от земята фустанелата си. Навлече я бързо, усетила дръзкия поглед, който Чанс плъзна по тялото й.

Той се усмихна, задето е толкова припряна, но не каза нищо повече, с което да я смути. Само се зае да й помага да се облече, с което не допринесе тя да обуздае надигналата се в нея страст. Младата жена се опита да оправи някак разрошената си коса и каза сърдито:

— Много смешно, няма що, но нека ти напомня, че не на мен хрумна да… да лудуваме в гората. Просто се чудя как ще се явя в този вид пред другите. Сигурна съм, че само да ме погледнат, и веднага ще разберат какво точно съм правила с теб.

Чанс, който също се беше облякъл, я озари с усмивка при мисълта колко красива е с разбърканата коса и розовите страни. Изобщо не приличаше на високомерна баронеса. Сетне си напомни, до немай-къде признателен, че Фанси вече не е баронеса, а негова жена. Отмести нежно пръстите й и бързо оправи къдриците й, след това ги пъхна под шапчицата и я целуна по устата.

— Изглеждаш точно като младоженка, при това много обичана — каза, когато най-после откъсна устни от нейните.

Фанси бе много благодарна на съдбата, че все пак е успяла да се промъкне в къщата, без да я види никой. Преди да тръгнат нагоре по стълбата, Чанс пак я целуна, докато тя си помисли зашеметена, че мъжът й го прави непрекъснато, а притесненията й, че някой ще ги види, се изпариха още щом устните му докоснаха нейните.

След миг Чанс се дръпна без особено желание от нея. С топъл блясък в сините очи прокара пръсти по бузата й и пророни:

— Тичай горе, любов моя. Стори ми се, че идва Марта.

Фанси примига унесено и след като проумя какво й е казал, начаса се върна към действителността. Чу гласове, хвана полата и фустанелата и хукна нагоре към стаите.

Чанс я изпроводи с поглед, при което върху лицето му се изписа невероятна нежност. Като си свирукаше весело, се обърна и излезе напето от къщата със съзнание, изпълнено с насладите, които го чакат… нощес.

 

 

Облечен във вехти дрехи, нахлупил едва ли не до веждите си широкопола шапка, която да скрива лицето му, Джонатан пристигна доста преди уговорената среща с Такърови. Беше скрил старателно коня в един гъсталак далеч от ловджийската хижа и бе стигнал дотук пеша. Непрекъснато се беше озъртал да не би сред дърветата да има някой, който да го забележи.

Хижата всъщност се състоеше от едно-единствено голо помещение с малко огнище. Беше построена, за да подслони ловци, имали неблагоразумието да замръкнат в гората или застигнати от лошо време. Вътре нямаше никакви мебели, ако не се броят издрасканата паянтова маса, почти изгорялата свещ в пукнат глинен свещник и четирите различни като големина и модел стола. Край огнището имаше сухи дърва, старателно подредени на купчинка, а на куката над въглените в огнището висеше очукано чугунено котле.

Джонатан затвори след себе си тежката врата и огледа потъналата в мрак стая. Подсмихна се самодоволно, пак отвори вратата, та да влиза светлина, и провери да не би в хижата да се е промъкнал някой неканен гост. Сетне избута масата при огнището и отново затвори вратата. Избра най-здравия стол, премести го до най-далечния ъгъл на масата, така че да не го вижда никой, влязъл в помещението, седна и зачака.

Беше решил срещата да се осъществи по мръкнало и когато уреченият час наближи, надяна бързо върху лицето си копринена маска и извади черен пистолет с дълга цев, който сложи върху коленете си. Беше готов.

Такърови явно следваха неотклонно заръката му: появиха се чак когато започна да се здрачава. Джонатан чу наближаващите коне, застана нащрек и стисна пистолета.

Въпреки че стените на хижата бяха дебели, той чу тих шепот — след няколко минути вратата се отвори предпазливо и през нея взе да се процежда мъждива светлина.

От мястото, където се беше спотаил, Джонатан почти не виждаше мъжете, влезли крадешком в помещението.

— Стойте там и не се обръщайте — нареди той. — Предупреждавам ви — добави заканително, — насочил съм към гърбовете ви пистолет и няма да умувам дълго, ще ви застрелям на място, ако не изпълнявате заповедите ми.

Двамата мъже се вцепениха, веднага подчинили се на нарежданията му. Юдъл каза рязко:

— Не сме дошли, за да създаваме ядове. Казаха ни по това време да сме тук. Трябваше да се срещнем с един човек… и да обсъдим нещо. Ти ли си този човек?

— Да — потвърди Джонатан, — но въпреки това няма да се обръщате. Ще правите каквото ви казвам, чухте ли? — Такърови изръмжаха нещо в знак на съгласие, след което той продължи: — Така ви искам! А сега ти, Юдъл, иди при масата и запали свещта. А ти, Клем, не мърдай! — След като Юдъл запали свещта, Джонатан каза: — Сега вече, Клем, можеш да затвориш вратата и само да си посмял да се обръщаш към мен. Ще застанеш до брат си. И двамата ще държите ръцете си така, че да ги виждам. И ако обичате, без номера и резки движения.

След като главорезите изпълниха всичките му нареждания, Джонатан се поотпусна. Поздрави се, загледан в двата прегърбени силуета, застанали покорно с гръб към него.

— А сега, господа — подхвана той по-радушно, — ще ви изложа предложението си. Доколкото знам, имате доста причини да мразите Чанс Уокър. Така ли е?

— Дори да го мразим, какво от това? Защо питаш? — сопна се кисело Юдъл, явно недоволен от ситуацията.

— Не ти влиза в работата защо питам, но да предположим, че бих могъл да уредя да пипнете Чанс Уокър и да му видите сметката. Ще ви възнаградя за труда от щедро по-щедро. Проявявате ли интерес?

Юдъл изсумтя.

— Може и да проявим. Само дето и кокошките знаят, че ние с Чанс не сме първи дружки. Ако умре, всички ще си кажат, че съм го очистил аз. Ние с Клем не сме чак толкова загубени, само това оставаше — да ни светят маслото, защото сме убили онзи копелдак Чанс.

— Ами ако съм намислил как да го направите така, че никой да не ви заподозре?

— Слушам — отсече мрачно Юдъл.

Джонатан съжали, че не вижда лицата на двамата бабаити, за да разбере реакцията им, но въпреки това изложи накратко плана си как уж по време на индианско нападение загиват Чанс Уокър и една старица на име Ани Клемънс.

— Добре си се сетил да се предрешим като индианци, имаме неколцина приятели, които сигурно също ще пожелаят да се включат, особено пък ако наистина бъдеш щедър, както твърди братовчедът — рече замислено Юдъл, след като Джонатан млъкна, — но Дяволското свърталище все пак не е някоя забутана селска колиба. Чанс държи там много хора, и то въоръжени до зъби. Точно заради това е малко вероятно да ги нападнат убийци диваци.

Джонатан се подсмихна под мустак.

— Така е — съгласи се той начаса, — но по една случайност знам, че през първата седмица на октомври Чанс обикновено праща доста от своите хора да пазаруват в Ричмънд и Уилямсбърг. Няколко седмици Дяволското свърталище ще бъде обезлюдено. — Известно време мълча, сетне допълни благо-благо: — Убеден съм, че предприемчиви хора като вас все ще успеят да проследят какво става в Дяволското свърталище и да издебнат сгоден момент.

— Ами ако Чанс и старицата, която искаш да убием, заминат с тях? Тогава какво? — попита подозрително Клем.

— Чанс е младоженец, надали след последните няколко изтощителни седмици ще се вдигне и ще си зареже жената. — В гласа му прозвуча лукава нотка. — Мен ако питате, Чанс вече знае колко неразумно е да си оставя жената, пък било то и за ден. А колкото до бабичката… Не ми се вярва да тръгне за Ричмънд. Но ако го направи, ще измислим нещо друго.

Такърови не казаха нищо — обмисляха плана.

— Значи искаш да убием Чанс и старицата? А можем ли да си вземем едно-друго от плантацията? Доколкото съм чувал, там имало коне за чудо и приказ — рече накрая Юдъл.

— Тия ваши плячкосвания не ме интересуват — отсече презрително Джонатан. — Е, споразумяхме ли се, господа?

— А ще ни платиш ли със злато, както твърди братовчедът? Половината сега и половината, след като свършим работата?

Засегнат от този пазарлък, Джонатан бръкна във връхната си дреха и извади кожена кесия със злато. Изправи се и я метна презрително в края на масата.

— Половината злато, както съм обещал. Разбрахме ли се?

Юдъл отвори кесията и извади една от златните монети.

Стисна я между зъбите си и провери отпечатъците.

— Истинско е — прошепна на Клем.

— То оставаше да не е истинско, глупак такъв! Ще го направите ли? — попита нетърпеливо Джонатан.

Клем сви рамене, а Юдъл кимна бавно.

— Не виждам защо да не го направим — рече нехайно и потърка белега си. — Отдавна съм го взел на мушка тоя проклетник Чанс Уокър.