Шърли Бъзби
Сърце за превземане (11)

Глава десета

Венчавката на Франсес Ан Меривейл и Чанс Уокър се състоя на 26 август 1774 година. Денят беше горещ и влажен, на хоризонта се задаваше буря, но никой не обърна внимание на зловещите черни облаци, докато Фанси и Чанс се вричаха във вярност един към друг. Само Фанси, макар и външно да запази самообладание, имаше чувството, че времето недвусмислено показва какво ще е нейното бъдеще като съпруга на Чанс Уокър.

Късно следобед ги венча един пътуващ свещеник, когото Сам бе пратил да повикат и който редовно обикаляше този слабо населен район. Отец Паркър беше добродушен веселяк и на драго сърце откликна на поканата на такъв щедър благодетел като Сам Уокър.

Като че ли всички бяха готови да изпълнят молбите на Сам. Фанси се свъси и се вторачи замислено във веселото множество засмени гости, които се тълпяха около дългите маси, наслагани под шатра, опъната между високите дъбове, и отрупани с какви ли не лакомства и напитки. Помисли си горчиво, че наумят ли си нещо, мъжете от семейство Уокър правят, струват, но го постигат.

Половин месец Фанси се бе надявала, беше се молила пламенно нещо да се обърка и тя да се измъкне някак от капана, заложен й от Чанс. Капан, в който се беше хванала безвъзвратно, след като се бе хвърлила в обятията на Чанс като някаква долнопробна евтина уличница.

Дори тя не бе в състояние да повярва, че е позволила той да я люби и вече му е жена. Младата жена премести смутено поглед към мястото на няколко метра от нея, където Чанс стоеше и си бъбреше оживено с неколцина мъже, сред които и Морли, Хю и Сам. Беше невероятно красив с ризата с богато жабо, със сакото и брича от розова коприна и богато извезана жилетка от бял атлаз, която му стоеше като излята. За сватбата бе напудрил тъмната си коса и я беше прихванал с дълга черна копринена панделка. Така изглеждаше много странно, сякаш беше непознат.

Фанси се подсмихна горчиво. Той си беше непознат, а тя вече му беше жена. Господ да й е на помощ!

Вече не беше баронеса вдовица, лейди Меривейл. От този ден нататък щеше да е просто госпожа Уокър. Това, че ще загуби титлата, не я притесняваше, тя и бездруго никога не бе значела много за нея. Но това, че щеше да изгуби независимостта си, че цялото й бъдеще щеше да е в могъщите ръце на мъж, когото почти не познаваше — мъж с лошата слава на опасен човек (ако се вярва на Джонатан), доказал най-малкото на нея, че е коравосърдечен негодник, който не се спира пред нищо, я изпълваше едва ли не с ужас. И този ужас само се засилваше от факта, че същият този мъж й се струваше унищожително красив, че само да я погледнеше със сините си очи, и пулсът й се ускоряваше, само да я докоснеше съвсем леко, и сърцето й се разбумтяваше.

Отдавна Фанси не се беше чувствала така безпомощна и уязвима, беше ядосана, направо вбесена от начина, по който Чанс я бе изиграл. Дори бракът й със Спенсър, макар и сключен, когато тя бе съвсем невинна и младичка, не я бе хвърлил в ужас. И най-лошото бе, че нямаше човек, с когото да сподели хаоса, възцарил се в душата й. Всички останали се радваха, че двамата с Чанс са се оженили. Дори Елън. Тя дори беше щастлива. Сега вече не можеше и дума да става да се върнат в Англия, поне в началото. И Елън щеше да разполага с предостатъчно време, за да замае главата на Хю.

Фанси се подразни — знаеше, че е несправедлива. Елън не й беше виновна за нищо. А и самата тя би трябвало да се радва, че са избегнали огромен скандал.

Свъси се. Сам и Лети, както и Морли и жена му Прудънс бяха свършили добра работа. Бяха подбрали внимателно кои от братовчедите да поканят на сватбата и макар че докато я представяха, Фанси забелязваше в очите на някои известни догадки, тя знаеше, че всички в семейство Уокър са застанали зад Сам и Лети. Скандал нямаше да има.

Версията, измислена от Чанс — че двамата се били влюбили един в друг, след като тя избягала на Такърови и той я спасил — бе приета на драго сърце от всички. Мнозина смятаха, че се е получило твърде романтично. Дори и някой недосетлив роднина да се изтървеше и да подметнеше, че в началото името на Фанси е било свързвано с Джонатан, другите го пронизваха с поглед, сръгваха го в ребрата и всичко си идваше на мястото.

Фанси предполагаше, че би трябвало да е благодарна, задето всичко е минало безпрепятствено. Но за беда не беше. Като че ли само тя гледаше накриво Чанс, само тя бе наясно, че той няма да се спре пред нищо, дори и пред най-долното и подлото, за да постигне своето. И може би Джонатан…

Те с Констънс се бяха върнали в Уокър Ридж едва преди три дни и още щом прекрачиха прага на къщата, обстановката стана тягостна и заредена с напрежение. Много неща в отношенията между Чанс и Джонатан притесняваха Фанси. Тя знаеше, че двамата враждуват от години, и в съзнанието й се прокрадна неприятното подозрение, че Чанс е постъпил толкова безочливо с нея, само за да я отнеме на Джонатан. Което беше смешно, помисли тя уморено, понеже като начало Джонатан изобщо не е смятал да се жени за нея. Чанс обаче не знаеше тази малка интересна подробност. А с поведението си и Джонатан, и Елън — и преди, и след сватбата, не бяха допринесли нещата да се изяснят.

Както стоеше и отпиваше от пунша, Фанси погледна към другия край на ширналата се морава, където Джонатан стоеше между Констънс и Лети с каменно лице, от което изобщо не личеше какво си мисли. Фанси знаеше за опасенията на Сам и Лети, че Джонатан и Чанс ще се изпокарат след случилото се, заради което и Джонатан бе временно заточен във Фоксфийлд. Поведението на двамата мъже, когато бяха заедно, безспорно даваше основания за подобни страхове. Макар че беше разполагал с няколко дни, през които да се поуспокои, Джонатан явно съвсем не се беше примирил: от стиснатите му устни и страховития блясък в очите му личеше, че е бесен, задето нещата са се обърнали така. Доближеше ли се до Чанс, и във въздуха прехвърчаха искри.

Реакцията му озадачаваше Фанси. Той безспорно имаше право да е възмутен, задето с постъпката си Чанс е опозорил семейството, но нещата очевидно не се изчерпваха с това. Имаше нещо много лично в гнева му, сякаш Джонатан смяташе, че Чанс нарочно го е обидил, затова и Фанси подозираше, че Чанс я е злепоставил само и само за да уязви Джонатан.

Тази мисъл никак не й беше приятна и ни най-малко разсейваше яда и омразата, които бушуваха в гърдите й. Фанси щеше да се примири много повече със съдбата си, ако повярваше, както бяха повярвали всички останали, че Чанс наистина е бил толкова запленен от нея, та не е могъл да се спре и е решил да я има на всяка цена. Тя обаче изобщо не вярваше в това, дори когато Чанс я взимаше на подбив, заяждаше се с нея, правеше всичко възможно непрекъснато да я изважда от равновесие. Никой не можеше да я убеди, че във всяка негова постъпка няма и задни помисли. Всеки път, когато той беше заедно с Джонатан, всеки път, когато му се присмиваше презрително или се взираше ехидно в каменните черти на другия мъж, Фанси се убеждаваше все повече, че не е нищо повече от пионка в някаква схватка между двамата.

Най-неочаквано Джонатан я погледна през моравата право в очите. Усмихна се тъжно, после нарочно се обърна към Елън, която тъкмо беше отишла при него.

Фанси загледа как Джонатан се хвърля да ухажва сестра й, която най-изненадващо откликна на драго сърце, и се озадачи още повече. Дали и Джонатан, подобно на свинята, за която Фанси бе принудена насила да се омъжи, кроеше някакъв план, според който младоженките трябваше да бъдат разменени? Тя вместо Елън. Откакто бяха пристигнали в колониите, цялото му поведение потвърждаваше именно такъв сценарий. А сега, след като Фанси бе излязла от играта, дали Джонатан отново се беше прехвърлил на сестра й? Или открай време е възнамерявал да се ожени тъкмо за Елън?

Фанси се смръщи, все така загледана как Елън се усмихва чаровно на Джонатан, който й бе казал нещо. Каква ли игра играеше и сестра й? Напоследък се държеше доста хладно и сдържано с Хю, при положение че преди това го беше гледала прехласната в устата. Дали сестра й отново не бе размислила и не беше решила, че се е заблуждавала в любовта си към Хю?

Всичко беше толкова объркано, че Фанси би дала какво ли не, само и само да разбере какъв ще е краят. Нейната съдба, разбира се, вече бе предрешена и тя не очакваше с трепет бъдещето си като госпожа Уокър.

Погледът й отново срещна очите на Джонатан и начинът, по който той я стрелна, внезапно я накара да се запита какво ли му е било по време на венчавката й с Чанс. Не би трябвало да е изпитвал нищо друго, освен облекчение, че гордото име на Уокърови не е било опетнено и опозорено. В края на краищата въпреки недоразумението, недоразумение, което още не беше разсеяно, той бе избрал за своя невеста Елън, а не нея.

— Вече съжаляваш за избора ли? — попита провлачено Чанс зад гърба й.

Фанси се вцепени и се извърна към него — сърцето й отново се разтуптя, щом тя видя непреклонните му сини очи.

— В какъв смисъл? — попита младата жена напрегнато. — Не помня да съм имала голям избор.

Чанс присви очи и за миг на Фанси й се стори, че той ще отвърне на заядливите й думи, вместо това обаче младежът само вдигна вежда и кимна по посока на Джонатан. Сетне каза едва чуто, с тъжна хладна усмивка:

— Нима си въобразяваш, че няма да забележа как си разменяте влажни погледи?

Фанси беше смятала, че Чанс е погълнат от разговора с другите мъже, той обаче явно я беше наблюдавал и бе видял, че се е извърнала към Джонатан. В погледите, които Фанси си бе разменила с него, нямаше нищо „влажно“, и тя се ядоса.

— Само ти се струва — отсече сковано.

— Така ли? — попита Чанс тихо, без да сваля вторачен поглед от лицето й. Пресегна се и прокара нежно пръсти надолу по ръката й. — Вероятно трябва да те предупредя, че съм ревнив. Което си е мое, го пазя и не го деля с други, не им разрешавам да го ползват. Помни го в бъдеще, особено когато си имаш вземане-даване с любимия братовчед Джонатан.

Вбесена от намека, Фанси си пое дълбоко въздух и едвам се сдържа да не лисне пунша в красивото лице на Чанс. Ако бяха сами, щеше да се поддаде на гневния изблик, сега обаче само стисна още по-силно тъничкия кристал и се тросна едва чуто:

— Обиждаш ме. Обиждаш и себе си, като намекваш, че си се оженил за жена, която престъпва брачната клетва толкова лесно, та още на сватбата умува как да ти сложи рога.

Вече не я интересуваше, че я гледат, и бе на път да даде воля на гнева си, но Чанс я стисна над лакътя. Тя го прониза с поглед, а младежът й се усмихна тъжно.

— Извинявай. Наистина те обидих, а не исках. — Поколеба се, сякаш не знаеше какво още да каже, сетне въздъхна и пророни: — Фанси, знам, че не ти е никак лесно, и съжалявам. Но по каквито и причини да се оженихме днес, вече сме женени. Ти си моя жена и само ще те предупредя, че Джонатан не ми мисли доброто. Пази се от него.

Фанси не искаше и да чуе какво й казва, бе прекалено ядосана и разгневена заради онова, което й беше причинил.

— А знаеш ли — попита през зъби младата жена, — че и той ме предупреди да се пазя от теб? А като имаме предвид, че ти се показа безскрупулен и подъл, съм много по-склонна да се вслушам в неговото, а не в твоето предупреждение.

Дръпна предпазливо ръка, озари го с усмивка, колкото престорена, толкова и ослепителна, и тръгна през моравата към гостите, които стояха с Джонатан и Елън. Чанс я изпроводи свъсен, върху челото му се появи малка бръчица.

Не знаеше какво е очаквал да се случи през предходния половин месец, но определено не бе смятал, че бъдещата му жена ще се държи с него ледено, както никой друг през живота му. Знаеше, че след като я е любил, тя ще бъде кисела. Но беше убеден, че рано или късно ще спечели сърцето й. Върху устните му заигра презрителна усмивка. Не бе успял. Фанси го избягваше, сякаш е прокажен. Колкото и да се стараеше той двамата да останат сами, тя все измисляше как да му избяга. От онзи следобед край реката бе успял да си размени с нея най-много десетина думи и вече започваше да се дразни. Та тя му беше жена, да го вземат мътните!

При тази мисъл го плисна задоволство и той се усмихна. Въпреки всичките му страхове, че Фанси ще успее да се измъкне, бе успял да я обвърже с брак. Херцогинята беше негова! И довечера щеше да лежи в обятията му, както и всички други нощи до сетния им дъх.

Както я гледаше с присвити очи да се смее весело и да бъбри много оживено с Джонатан и другите около него, усети, че го пронизва леко безпокойство. Бе успял да се ожени за Фанси, но дали щеше да предотврати нещата да не се повтарят? Стисна зъби. Фанси не беше Джени, но щом Джени, която му се кълнеше в любов, се бе оставила да я прелъстят, какво щеше да спре Фанси, която очевидно не го обичаше, да не последва примера й — ако не за друго, то поне за да му отмъсти, задето я е принудил да се омъжи за него?

Тези мисли не допаднаха на Чанс, той се свъси и си напомни, че Фанси не е Джени. Впил поглед в гърба на Фанси се зарече, че този път ще прави, ще струва, но няма да допусне жена му да кръшка, че тя ще намира удовлетворение единствено в неговите обятия и неговия креват.

— Нима толкова скоро си недоволен от булката? — подметна закачливо Хю, който се беше приближил и бе застанал до него.

Чанс сбърчи чело.

— По-скоро булката е недоволна от мен — отвърна той кисело и погледна по-младия мъж.

Хю изглеждаше тъжен. Вторачи се озадачено във веселото лице на Елън и призна:

— Не само ти си недоволен от сестрите Меривейл. От няколко дни Елън се държи необичайно хладно с мен, умът ми не го побира с какво съм го заслужил.

— Мога да ти подскажа — подметна развеселен Чанс. Хю го погледна изчаквателно и той додаде: — Май се държиш с Елън така, сякаш е някоя от по-малките ти сестри. Във вторник видях как се закачаш с нея, как я пощипваш по бузата и й рошиш косата, все едно е на десет години. — Хю понечи да възрази, но Чанс продължи: — А завчера, когато Мели Синклер си изкълчи глезена, я грабна на ръце и я занесе в къщата.

— Да, така беше — призна си Хю, макар че явно пак не разбираше за какво става дума. — Но и ти ще признаеш, Чанс, че Елън си е дете. — Младежът пламна от погледа, който му отправи Чанс. Подръпна старателно вързания възел на вратовръзката върху дантелената си риза и си призна с половин уста: — Добре де, може би наистина прекалих с това да се правя на по-голямото и мъдро другарче. А колкото до Мели, та тя ми е братовчедка! Познавам я от пеленаче.

— Не знам дали си забелязал, но Мели вече не е пеленаче. На шестнайсет години е и е станала много красива млада дама. След като така кавалерски я занесе в къщата, не прекара ли целия ден чак до вечерта край нея, за да я забавляваш, вместо да придружиш Елън и другите братовчеди на излета край реката, както се очакваше да направиш?

— Да, но Мели не можеше да дойде с нас — започна да се оправдава Хю с тревога в сините очи. — Не можех да я зарежа току-така сама в къщата, докато другите се веселят.

Чанс се усмихна състрадателно на момъка.

— Не само не си показал на Елън, че тя за теб е не просто симпатично девойче, но и обсипваш с внимание една флиртаджийка, която се е научила да кокетничи още в люлката и която на всичкото отгоре е по-млада от Елън. — Той се засмя, видял изражението върху лицето на Хю. — Драги ми приятелю, изобщо не се учудвам, че Елън ти се сърди. Ако искаш да спечелиш красавицата, поне й покажи, че тя за теб не е някаква дребна досада.

Хю погледна към моравата, където Елън бе озарила с лъчезарна усмивка Джонатан, който й говореше нещо. Стисна зъби. Отпи голяма глътка от халбата бира, която държеше в ръка.

— Май си прав — отсече той мрачно и тръгна с решителна крачка към своята цел.

Отиде при групичката гости, където стояха Елън и Фанси, и след като размени с тях няколко любезности, рече внезапно на Елън:

— Ако не ме лъже паметта, обещах да ти покажа зимната градина на братовчедката Лети, където тя отглежда редки растения и цветя. Искаш ли да я видиш сега?

Елън го погледна с разтуптяно сърце. Сърдеше му се, че се е държал така с нея, и бе на път да му откаже. Но съгледа в очите му нещо, което не бе забелязвала преди, затова сви рамене и отвърна уж нехайно:

— О, да!

Джонатан ги изгледа накриво.

— Клетият аз — рече той презрително и развеселено, така че да го чуе само Фанси, — дали не надушвам съперник?

Стояха малко по-встрани от другите, Фанси го погледна над чашата и попита сковано:

— Нима вече има някакво значение?

Очите на Джонатан блеснаха свирепо.

— О, да, драга ми госпожо, все още има значение.

Фанси го изгледа притеснено, но най-неочаквано му се усмихна много чаровно и отвърна весело:

— Очевидно трябва да държа по-изкъсо сестра си. Редно е да я предупредя кой пръв се е запретнал да я ухажва, докато тя не се е влюбила до уши в онзи хубостник Хю. Напоследък съм доста разсеяна и трябва да се поправя.

Думите на Джонатан би трябвало да успокоят Фанси, да я убедят, че е разтълкувала погрешно нещата, че още от самото начало той е искал да се ожени за сестра й и тя само се е подвела от прекомерното му внимание към нея, ала в гласа му прозвуча нотка, в очите му проблесна грозен израз, които я хвърлиха в тревога. Кой беше истинският Джонатан? Очарователният мъж, когото познаваше от Англия? Или опасното същество, което съзираше от време на време в очите му?

Фанси реши да разсее поне някои от тревогите си, пое си дълбоко въздух и сбърчила чело, попита:

— Каква игра играеш, Джонатан? Понякога се държиш така, че съвсем се обърквам и оставам с впечатлението, че първоначално си искал да се ожениш за мен, което както знаем и двамата, изобщо не е вярно. А сега намекваш, че още от първия ден си смятал да вземеш за жена Елън… — рече тя и замълча, стъписана от високомерното учудване, изписало се върху лицето му.

— Драга ми госпожо! Възмутен съм, че си изтълкувала превратно искреното ми уважение към теб. Не бих допуснал да се случи нещо толкова неприятно. — Той се усмихна на Фанси, но очите му си останаха студени. — Никога не е имало и грам съмнение за кого искам да се оженя. Само по пътя към целта се появиха някои непредвидени спънки. Намеренията ми са съвсем същите, както в началото. Съвсем същите.

Вместо да убедят Фанси, тези думи още повече я разколебаха, затова тя каза престорено:

— Радвам се, че между нас няма недоразумения.

Джонатан вдигна ръката й към устните си.

— Наистина няма, повярвай ми. Никакви.

Фанси би дала всичко, само и само да разсее безпокойството, загнездило се в гърдите й. Усмихна се лъчезарно и след като се извини, отиде при другите. Кой знае защо, й се прииска да е възможно най-далеч от Джонатан Уокър.

Усмихна се разсеяно на Лети, отбелязала весело, че Хю направо се е захласнал по Елън, и загледа с все по-голяма тревога как Джонатан тръгва в посоката, накъдето са се отдалечили сестра й и Хю. „Само това оставаше, да ги завари сами“, помисли тя и побърза да каже:

— И на мен ми се ще да разгледам зимната градина. Може ли да го направим сега? — попита Фанси и погледна Лети.

Дори и да се изненада от молбата й, по-възрастната жена не се издаде с нищо. Само се усмихна и отвърна мило:

— Ама разбира се. — Стрелна с очи Констънс и попита: — Ти ще дойдеш ли с нас?

Другата жена се понацупи, но въпреки това кимна и каза:

— Защо не, въпреки че не проумявам какво толкова интересно има в стая, пълна с цветя.

Трите се запътиха към зимната градина, Фанси усети как напрежението се поразсейва и се запита как ли ще приключи тази бъркотия. Надяваше се сватбата на Елън, за когото и да се омъжеше сестра й, да стане при по-благоприятни обстоятелства.

 

 

В този миг обаче сватбата бе последното нещо, за което си мислеше Елън. Обидена и озадачена от поведението на Хю, откакто бяха дошли в Уокър Ридж, а също и от упорството, с което той ухажваше онази ококорена кокетка Мели Синклер, накрая тя се бе отказала от него. Близо половин месец се бе опитвала да го привлече към себе си и какво беше получила — покровителствено потупване по рамото и весело пощипване по бузата. Ето защо беше решила твърдо на всяка цена да си избие от главата Хю Уокър, ако ще това да й струва много страдания, ако ще да се мъчи като грешен дявол, докато го гледа такъв неотразим в прилепналото сако и брич от тъмносин атлаз и снежнобяла дантелена риза, от която смуглото му лице изглеждаше още по-красиво.

Махна нехайно дългата напудрена къдра, паднала на вратлето й, и след като влязоха в зимната градина, подхвана сковано:

— Сигурен ли си, че си готов заради мен да лишиш ненагледната Мели от някой и друг танц?

В ъгълчетата на устните му заигра доволна усмивка. Нима Елън наистина го ревнуваше? Насърчен, Хю усети как камък му пада от сърцето. Чанс май беше прав. Май беше време Елън да научи как я възприема той.

— О, Мели няма да се разсърди, ако не й обръщам внимание — рече весело. — Та тя си е дете. Познавам я още от бебе и ми домъчня за нея. — Гласът му стана по-гърлен, той вдигна ръката на младата жена към устните си. Озари я с топли сини очи и пророни: — Предпочитам да съм с теб, отколкото да си пилея времето с хлапачка като Мели.

Елън затаи дъх, очите й се разшириха.

— Така ли! — възкликна тя като последната глупачка, ядосана, че сърцето й бие като обезумяло.

Хю й се усмихна нежно.

— Нима наистина смяташ, любима, че момиче като Мели може да те затъмни?

Сетне я притегли в обятията си и я целуна звучно.

Замаяна от сладостта най-сетне да усети устните на Хю върху своите, Елън се остави на чувствата, плиснали я като мощна вълна. Ето за какво бе копняла седмици наред — да усети около себе си мощните ръце на Хю, да го целуне по топлите знаещи устни, допрени нежно до нейните.

Беше като зашеметена, когато накрая Хю се дръпна. Младежът видя замаяното й лице и се усмихна самодоволно, което се оказа изключително груба тактическа грешка.

Усмивката му не убягна на Елън, тя си спомни колко е страдала, докато Хю е обграждал с внимание Мели, колко нещастна се е чувствала през дните, когато се е държал с нея като по-голям добричък брат, и макар по принцип да бе сдържана и уравновесена, внезапно избухна. Страните й пламнаха гневно и тя зашлеви момъка по красивата буза.

— Как смееш, господинчо! Пускай ме! Незабавно!

Смаян, Хю начаса смъкна ръце и съвсем объркан, изпелтечи:

— Елън, любима, какво се е случило?

Очите й проблеснаха като сини диаманти и тя се тросна разгорещено:

— Не съм ти никаква любима. Ще ти кажа аз на теб, кретен такъв, какво е станало! — Поклати пръст току под изваяния му нос и допълни: — Седмици наред ме пренебрегваш, заряза ме, за да седиш в нозете на Мели, държиш се с мен, сякаш съм глезената ти сестричка. А сега, понеже така ти отърва, ме сграбчваш и очакваш да ти падна в ръцете като зряла круша. Криви са ти сметките, драги ми господинчо!

Бе толкова ядосана, че хич и не трепна от стъписаното му изражение, хвана полите на копринената си рокля с цвят на кехлибар, завъртя се рязко на пети и тръгна към изхода на зимната градина. Тъкмо да отвори вратата, когато пред нея изникна Джонатан, който влезе в градината.

— А, тук ли си, скъпа — рече той галантно и се огледа да види каква е обстановката.

Почервенелите страни на Елън и следата от плесница върху бузата на Хю му подсказаха какво се е разиграло тук и в него се надигна гняв.

Никак не му беше харесало, че го гонят във Фоксфийлд, и бе отстъпил пред молбата на Сам единствено защото той го беше заплашил, че ще завещае на друг своя дял от личното си богатство. Сутринта, когато му съобщиха какво е станало в спалнята на Фанси, си бе изтървал нервите така, че за миг му идеше да хукне и да убие с двете си ръце и Чанс, и англичанката. И таз добра, онзи негодник да му отнеме жената, за която е смятал да се венчае! Какъв срам и позор! Джонатан не бе изживявал през живота си по-жестока обида.

Изобщо не се сети, че Фанси никога не е давала съгласие да става негова жена. Беше си наумил да се ожени за нея, бе си втълпил, че наистина я обича и тя е орисана да бъде негова някой ден… скоро. Първоначалният му гняв към Фанси се бе изпарил — така де, тя си беше крехка жена, прелъстена от онзи обигран негодник Чанс, какво друго можеш да очакваш от нея? Джонатан беше човек от висшето общество и бе готов великодушно да й прости грехопадението.

Но макар и ядът му към Фанси да се поуталожи, той разполагаше с цял половин месец, през който да подклажда гнева и омразата си към Чанс и да обмисля как да отмъсти на своя враг. Реши, че е най-логично да изчаква и да дебне. Нямаше как да предотврати сватбата, а от Фоксфийлд беше трудно, да не кажем невъзможно, да приложи плана си за мъст.

Днешният ден бе изключително мъчителен и за него бе огромно изпитание да сдържа дивия си гняв. Бе принуден да гледа как Фанси се омъжва за Чанс, да се примири с горчивата истина, че тя вече е лежала в обятията на онзи копелдак и довечера ще бъде обладана от мъжа, когото Джонатан мразеше най-много на този свят. Мисълта, че Фанси ще се прегръща с Чанс, го разяждаше като киселина отвътре. Необузданият му яд не бе притъпен и от убедеността му, че все някой ден той ще убие Чанс и накрая Фанси ще бъде негова жена.

Въпреки намеренията си за Фанси Джонатан съвсем се вбеси, след като завари Елън насаме с Хю — това вече бе последната капка, от която чашата преля. Не стига, че Чанс бе успял да му отмъкне под носа Фанси, ами сега и друг от синовете на Морли се опитваше да стори същото. Не, Джонатан нямаше да го позволи.

Остави се да го води сляпата ярост и пъхна властно ръката на Елън под своята. Усмихна й се радушно и рече едва чуто:

— Търсех те, скъпа.

Смутена от постъпката му, тя се вторачи в него.

Откакто бяха пристигнали в Уокър Ридж, той с нищо не даваше да се разбере, че е влюбен в нея, и Елън се озадачи от този внезапен изблик. Усети, че има нещо гнило, ала Хю ги гледаше, затова се усмихна на Джонатан и попита:

— За нещо конкретно ли?

— Божичко! — възкликна закачливо Лети, след като влезе в зимната градина, следвана от Фанси и Констънс. — Не мога да повярвам, че толкова много хора наведнъж са проявили интерес към ботаническите ми усилия.

— Но ти, братовчедке Лети, си прочута градинарка — отбеляза Чанс, който също влезе в градината — беше забелязал, че всички жени са тръгнали подир Джонатан, и бе решил да види какво толкова има за гледане там. — Нали и Том Джеферсън от Монтисело прати да вземат от твоя разсад?

Лети поруменя от удоволствие.

— Точно така. Чудесен момък, също се интересува от екзотични растения.

Джонатан положи длан върху ръчицата на Елън и съгледал смъртния си враг, впи с все сила пръсти в нея. Младата жена изписка и погледна смаяна синината, започнала почти веднага да избива върху кожата й.

Джонатан вдигна ръката й към устните си и я целуна пламенно.

— Прощавай, любима. Не исках да те стискам толкова силно, но след като вече го сторих, нямам намерение да те пускам.

Чанс видя как са се притиснали един о друг, забеляза и смутения израз на Хю и се смръщи.

— Да не се е случило нещо? — попита той бавно.

Джонатан се усмихна — внезапно му беше хрумнало как да превърне разгрома в победа. Погледна Елън и промълви тихо:

— Още не, но според мен тъкмо сега му е времето да оповестим добрата новина, нали, любима?

Скована от вторачения поглед на Хю, младата жена се вцепени и примря в очакване.

— Каква новина? — изпелтечи тя и погледна трескаво Фанси.

Сестра й не можеше да й помогне с нищо, въпреки че пристъпи инстинктивно напред, когато с грозен победоносен блясък в очите Джонатан рече благо-благо:

— Как каква? Според мен сега е моментът всички да научат за предстоящата ни венчавка. Нали тъкмо заради това вие със сестра ти бихте целия този път от Англия чак до Уокър Ридж? За да се опознаем с теб по-добре, преди да обявим публично годежа си. — Той погледна към Фанси. — Така ли е, Фанси? Макар и да те обичам много, и за миг не е имало съмнение, че смятам да се оженя за Елън, нали?