Шърли Бъзби
Сърце за превземане (23)

Глава двадесет и втора

Същата вечер и други хора говореха за октомврийското пътуване до Ричмънд, по време на което щяха да бъдат попълнени запасите в Дяволското свърталище. След вечерята жените се бяха оттеглили в предната всекидневна, за да пийнат по чашка бадемов ликьор, преди да се приберат по стаите. Мъжете бяха излезли навън, за да изпушат по лула дъхав вирджински тютюн.

Чанс и Хю се бяха разположили на удобните люлеещи столове на предната веранда, а из въздуха се носеше приятната миризма на тютюн, прогонваща рояците хапещи насекоми.

Чанс изгаряше от нетърпение да остане насаме с Фанси и с насладите на брачното ложе и нямаше намерение да се бави, но Хю му се видя умърлушен, затова той се откъсна от царството на плътските наслади и попита спокойно:

— Защо си такъв посърнал, Хю? Напоследък ми се виждаш тъжен, не съм те чувал да се смееш често. Какво има?

Хю се свъси в тъмното.

— Как какво, жена, разбира се — отвърна той горчиво.

— А, такава ли била работата! — прошепна състрадателно Чанс. — Значи Елън още не ти е простила.

— Простила ли! — избухна възмутен другият младеж. — Изобщо не ми говори, моля ти се. Да ти призная, на път съм да се побъркам. Безброй пъти се опитах да й обясня. Но тя само ме гледа високомерно и ме подминава. Молил съм я как ли не да ми прости, да ми даде още един шанс, не иска и да чуе! — Хю замълча, после добави покрусено: — Тръгвам си другата седмица, когато потеглят Джед и останалите. Ще ги придружа донякъде, след това се прибирам във Феървю. Тук вече нямам какво да правя. — Той въздъхна. — Може би, когато ме няма, Елън ще стане по-сговорчива.

Чанс пое замислено от дима на пурата.

— Вероятно си прав — рече накрая. — Мен ако питаш, остави тази малка госпожичка да те върти на малкия си пръст. Крайно време е да й се опънеш и да престанеш да позволяваш да те наказва. Сбъркал си, но не от лоши помисли. Така де, Джонатан може да е доста убедителен и макар да не виждам нищо лошо в това Елън да те понакаже колкото да защити достойнството си, смятам, че цялата тази история се проточи твърде дълго. Ако се махнеш оттук, тя може би ще проумее, че не ти е чак толкова сърдита, колкото го изкарва. Но ако наистина няма чувства към теб, колкото и да ми е неприятно, ще те посъветвам да си я избиеш от главата.

Хю не бе очаквал да чуе от Чанс тъкмо такива разумни слова, но все пак схвана колко са мъдри.

— Прав си, естествено. Какво да се тюхкам за жена, която пет пари не дава за мен!

Двамата замълчаха, погълнати от мислите си. Най-неочаквано Хю попита:

— Кога точно Джед тръгва за Ричмънд?

Чанс се изправи, слезе от верандата и след като почука с лулата по тока на обувката си, за да махне тютюна, каза:

— Сигурно в сряда. Пада се първи октомври, чудесен ден. Джед и Марта вече пишат списъците с нещата, които ни трябват за през зимата, и се готвят да погостуват на свои роднини, живеели някъде край града.

— Добре, че поемат толкова скоро — отсече мрачно Хю. — Остават броени дни, докато се махна тук, за да не гледам намусената физиономия на Елън.

Чанс се засмя и шляпна момъка по рамото.

— Знае ли човек, току-виж драгата ни госпожичка си променила отношението, щом разбере, че си тръгваш.

Хю изсумтя и поклати глава.

— Далеч по-вероятно е да си предложи услугите и да се впусне да помага да си стегна багажа, за да й се махна час по-скоро от главата.

Чанс се оказа по-прав в предположенията си, макар и Елън да научи едва на другия ден, че Хю възнамерява да си замине. Беше в кухнята заедно с Марта, която я учеше как се прави доматено пюре, с каквото сосовете към гозбите ставали много вкусни, когато при тях дойде Хю — Джед го беше пратил да предаде нещо на жена му.

Спря като попарен, щом зърна Елън. Тя го изгледа презрително и след като му обърна гръб, продължи да кълца чесъна за пюрето. Хю не можеше да откъсне очи от стройната й снага — Елън се бе препасала през тънкото кръстче с една от големите престилки на Марта и изглеждаше едновременно и много зряла, и същевременно съвсем млада. С напрегнато лице тя се бе отдала на работата, сякаш момъкът изобщо не беше в кухнята. На Хю му се стори: младата жена си представя как млати него с каменното чукало, и сърцето му се сви.

Марта го посрещна с радушна усмивка.

— Добро утро, млади момко. Подочух, че в сряда, когато тръгнем за Ричмънд, ще ни придружиш донякъде.

Хю едвам откъсна очи от прелестното тяло на Елън, насили се да се усмихне и каза тихо:

— Да. Прибирам се във Феървю.

Елън се вцепени и веднага го погледна в очите. Извика смаяно:

— Нима си тръгваш?

Хю също я погледна в очите и отвърна уж равнодушно:

— Да, в сряда. Нямам причини да оставам тук, имам си и друга работа. Отсъствах твърде дълго от Феървю. Време е да се прибирам.

Чукалото падна от ръчицата на Елън, а тя пристъпи към Хю.

— О!… — подхвана безпомощно девойката, забравила, че с тях е и Марта, която веднага наостри уши. — Не можеш да заминеш!

Хю я изгледа високомерно.

— Не мога ли? И защо? — Сетне добави по-твърдо: — За какво да стоя тук? Както вече казах, нямам причини, нали така?

Прелестните сини очи на Елън плувнаха в сълзи, още малко, и тя да тропне ядно с краче. Ама че глупак! Виж го ти него, наумил си, моля ви се, да си ходи, когато тя направо го боготвореше! На всичкото отгоре бе погледнал на упреците й съвсем през пръсти, а би трябвало да се бори, да я ухажва, та отново да спечели благоволението й. Ако наистина държеше на нея, нима щеше да приеме така глупаво това, че тя го отхвърля? И сега да вземе да я зареже!

Елън го погледна в свъсеното лице и стиснатите устни и си каза, че се е лъгала жестоко в него. Изведнъж й хрумна, че Хю не е някой от многобройните й вятърничави ухажори в Лондон, които знаеха как да флиртуват и си умираха да гледат как тя кокетничи. Най-неочаквано девойката проумя, че е попрекалила със сръдните и сама си го е изпросила. Божичко, ами сега!

— Е? — попита хладно Хю, когато Елън продължи да мълчи. — Можеш ли да ми посочиш и една причина да остана?

Вперила очи в прашните му обуща, тя кимна бавно. С лудешки разтуптяно сърце пророни едва чуто:

— Аз… аз… аз съм тук.

Марта реши, че тази трогателна сценка ще се разгърне много по-успешно без зяпачи, затова изпелтечи, че Джед я викал, и забърза към вратата. Никой от главните действащи лица не усети, че тя е излязла тактично. Те не забелязваха нищо и никого, освен самите себе си.

Елън бе долепила притеснено длани пред себе си и стоеше, все така свела глава, пред Хю, а той едвам се сдържаше да не я сграбчи в обятията си. От думите, които девойката беше промълвила, се бе преизпълнил с възторг, а сърцето му се бе разтуптяло като обезумяло. Впил очи в русата й главица, Хю попита предпазливо:

— И какво значение има за мен това?

Вече уплашена, че с прищевките си се е докарала дотук, но и малко подразнена, че Хю е така дебелоглав, Елън отметна коса и викна:

— Ако ме обичаш, както те обичам аз, би трябвало да означава всичко на света. — Стъписана от онова, което току-що е разкрила, девойката си каза, че колкото и да съжалява, връщане назад няма, затова тропна с краче и се тросна разгневено: — Ама че глупак! Обичам те. Как можеш да си тръгнеш и да ме зарежеш?

Хю въздъхна шумно и с весело блеснали очи сграбчи дребничката Елън.

— И аз не знам дали мога, но най-малкото щях да опитам. Държеше се безобразно с мен — рече й с много обич.

Елън инстинктивно бе обвила ръце около врата му и забравила за моминския свян, си призна прегракнало, та да се сдобрят час по-скоро:

— Знам. Държах се непоносимо. Щях да си го заслужавам, ако наистина ме беше намразил.

Хю й се усмихна глупаво и прошепна:

— Да те намразя ли? Та аз те обожавам, любов моя.

— Наистина ли? — изпелтечи щастлива Елън и сините й очи блеснаха като звездици.

— Да — потвърди момъкът в мига, преди да долепи устни до нейните.

Зареяна в най-сладостния блян, Елън го притисна с все сила до себе си и се отдаде на върховното блаженство да е там, където винаги е копняла да бъде: в силните ръце на Хю. Когато след няколко минути най-сетне Хю вдигна глава, и двамата дишаха запъхтяно и очите на момъка грееха така, че Елън внезапно я досрамя. Както си играеше с края на яката на ризата му, попита тихо:

— И какво ще правим сега?

Той я хвана леко за брадичката и взрян с нежност в поруменялото й лице, каза:

— Сега ще кажем на целия свят, че си се съгласила да ми станеш жена и че в сряда ще те отведа във Феървю. Ще се венчаем по Коледа.

Очите й се разшириха.

— Наистина ли?

Момъкът се усмихна.

— Наистина — изимитира я той нежно и пак започна да я целува.

След известно време от блажения унес ги откъсна дискретна кашлица, върнала ги към действителността. Хю погледна през рамо и видя развеселеното лице на Чанс.

— Май приемате поздравления, така ли да разбирам? — прошепна той. — Или трябва да браня честта на Елън?

Елън поруменя и зарови глава върху гърдите на Хю, а той инстинктивно я стисна по-силно в обятията си.

— Приемаме поздравления — отвърна щастлив младежът и красивото му лице се озари с огромна, едва ли не смаяна усмивка. — Елън току-що се съгласи да ми стане жена.

Този ден вечерята беше почти празнична. След като прислугата разчисти масата, Чанс се изправи и вдигнал чашата червено вино, погледна първо Елън, сетне и Хю.

— Да пием за здравето на годениците — оповести той. — Бъдете много щастливи заедно! — Извърна се към другия край на масата, където седеше Фанси, и като се вторачи в нея, добави тихо: — Бъдете радостни в брака, както аз съм в моя.

Фанси усети как я плисва топлина. Чанс не беше казал, че я обича, но ако се съдеше от страстната им нощ и погледа в очите му, явно много държеше на нея. Определено я обичаше, Фанси нямаше да го понесе, ако не бе влюбен в нея.

Пренесоха се във всекидневната, където започнаха да обсъждат само едно: намеренията на сгодените. Заспориха дали Хю първо да се прибере във Феървю и да съобщи на родителите си, че смята да се жени, преди да им представи Елън, или, както искаха двамата с Елън, да заминат в сряда заедно за родното му имение.

Фанси прошепна угрижено:

— Не ми се иска Елън да пътува сама с теб, макар и вече да сте сгодени. Не смятам за редно да я натрапваш така припряно на семейството си. Не е прилично. — Тя поруменя. — Ние с Чанс се оженихме прибързано, иска ми се годежът и сватбата на Елън да са по-традиционни. Разбира се, че първо трябва да кажеш на родителите си.

Хю и Чанс се спогледаха.

— Вече съм им казал — оповести усмихнат Хю. — Днес следобед Чанс беше така добър да прати един прислужник с най-бързия кон във Феървю, който да занесе на майка ми и баща ми писмо, където им обяснявам всичко. — Той се усмихна на Фанси, за да я успокои. — Това, че ще се женя за сестра ти, не е изненада за тях. Те знаят прекрасно, че от известно време държа много на нея.

Фанси погледна мъжа си.

— Не беше зле първо да обсъдиш с мен какво сте намислили да правите — сопна му се тя. — В края на краищата съм настойница на Елън.

Елън, която седеше до Хю, стана с грейнали очи и с издути около нея поли на синята копринена рокля отиде при сестра си, за да направи реверанс.

— О, Фанси — подхвана с обич, — не бъди толкова вироглава. Откакто сме пристигнали в колониите, вършим все нетрадиционни неща, кое от кое по-щури. Това тук не ти е Лондон. Никой няма да се учуди, че ние с Хю пътуваме заедно за Феървю. — Тя се усмихна лъчезарно на сестра си. — Искаме да се оженим във Феървю и Хю държи до сватбата на Коледа да живея при семейството му. Кажи ми, любима сестро, че се радваш за мен и ми даваш благословията си.

Фанси вдигна русата къдрица, паднала върху челото на Елън, и каза тъжно:

— Знаеш, че не мога да ти откажа нищо. Това ли искаш?…

— Да, това — възкликна прехласната сестра й и сграбчи ръцете на Фанси, отпуснати върху скута й. — Повече от всичко на света.

Хю също беше дошъл при тях, бе застанал пред Фанси и бе положил собственически длан върху рамото на Елън.

— Винаги ще се грижа за нея, ще я гледам като писано яйце — каза простичко младежът.

Фанси прихна.

— Добре тогава. Не мога да тръгна и срещу двамата. Постъпете както сметнете за добре. Имате благословията ми.

Но още хранеше опасения. Съзнаваше, че бракът й е съпътстван от скандал, пък бил той и негласен, и не искаше същото да сполети и сестра й. Затова й каза чистосърдечно:

— Знам, дадох ти благословията си, Елън, но все пак помисли дали не е по-добре да изчакаш тук, докато Хю се види с родителите си и уреди да заминеш при тях както подобава. Не ми е приятно, че двамата се вдигате и заминавате като някакви цигани.

— Мен ако питаш, херцогиньо, отдаваш прекалено голямо значение на формалностите — намеси се тихо и Чанс. — Феървю е съвсем наблизо, няма и ден път дотам. Сигурен съм, че Елън ще понесе с лекота пътуването, и въпреки това Хю смята да пренощуват в Уокър Ридж, където Сам и Лети ще ги посрещнат с разтворени обятия. А на следващия ден годениците ще продължат към Феървю. — Сетне добави с дяволити пламъчета в очите: — От какво се страхуваш, че ще я похити и ще я отвлече в гората ли?

Фанси усети как се изчервява — идеше й да издърпа ушите на мъжа си. Но не се сети какво да му отговори — помощта дойде от човек, от когото тя я беше очаквала най-малко. Както винаги, Ани Клемънс седеше край камината и плетеше кротко. Най-неочаквано се намеси плахо в разговора и предложи:

— Госпожо Фанси, бих могла да ги придружа, ако така ще бъдеш по-спокойна. — Когато Фанси се извърна и я погледна притеснено, възрастната жена добави: — Едва ли някой е смятал, че ще остана тук до края на живота си. Бяхте много добри с мен, но се чувствам напълно излишна. Вече не съм ви нужна, ако изобщо съм ви трябвала някога. Май е време да се връщам в Уокър Ридж.

За всеобща изненада Ани веднага се беше вписала в малкия семеен кръг в Дяволското свърталище, беше се оказала много приятна, винаги бе готова да помогне, държеше се мило и насърчително. През седмиците, които бяха прекарали заедно в Дяволското свърталище, Фанси дори я беше обикнала и я възприемаше едва ли не като далечна роднина. Наистина, Марта направляваше с твърда ръка изпълнението на всички делнични задачи и Ани не беше нужна, но всички гледаха на нея като на неразривна част от домакинството. Дори Чанс сподели веднъж с Фанси, че е приятно изненадан от характера на възрастната жена. Смаяна, Фанси също си даде сметка, че ще й бъде мъчно за Ани. Освен това, след като Елън, Хю и Ани си тръгнеха, къщата щеше да се опразни.

— Сигурна ли си? — попита внимателно Фанси. — Ще се радваме много, ако останеш с нас.

— Бяхте много добри с мен — отвърна Ани, без да вдига очи от куките за плетене. — По-добри, отколкото предполагате. Приехте ме като член на семейството и се държите с мен внимателно, с уважение, за което съм ви признателна. Но трябва да се прибирам. — Вдигна очи, погледна замислено Чанс и добави: — Имам да свърша нещо, което не търпи отлагане. Не мога да ви опиша какво значат за мен седмиците, прекарани в Дяволското свърталище, и каквото и да се случи в бъдеще, винаги ще си спомням с умиление тези дни. Но трябва да тръгвам.

После заговориха за по-общи неща. Но вечерта, когато легна в кревата до мъжа си, Фанси попита:

— Каква ли е тази работа на Ани, която не търпи отлагане?

Чанс мислеше по-скоро как да смъкне целомъдрената памучна нощница на Фанси, за да се добере до нежната плът отдолу, но все пак отвърна:

— Вероятно няма такава работа. Ани се показа като чудесен човек и подозирам, че просто иска да се прибере.

Вече придърпваше нагоре нощницата на Фанси, допрял до нея топлата си кожа, а тя усети как я пронизва тръпката на желанието и забрави за Ани. Предната нощ се бе превърнала в изживяване, каквото Фанси не помнеше, и тя потрепери от нетърпение, когато Чанс метна нощницата на пода и долепи устни до нейните, като милваше с длан гърдите й. И тази вечер се любиха като обезумели и отново изживяха моравия рай, който вече познаваха.

Едва след като задоволиха страстта си и вече лежаха в морно изтощение един до друг, отново изникна въпросът за Елън и за сватбата й с Хю. Както рисуваше безцелно с пръст някакви фигурки по ръката и рамото й, Чанс каза тихо:

— Знам, тежко ти е, че Елън заминава, но пак ще я виждаш често. По няколко пъти в годината ще им ходим на гости, а и Хю безспорно ще я води често тук.

Фанси кимна и отвърна едва чуто:

— Сестра ми е съвсем младичка, от години се грижа за нея. Винаги сме били заедно. Ще се наложи да свиквам, но всъщност се радвам за нея. — Тя се понадигна и се взря в лицето му с изсечени черти, озарено едва-едва от мъждивата светлина на месечината. — Елън е щастлива, нали? И Хю ще й бъде отличен съпруг.

— Да. Точно какъвто съм аз — подметна закачливо Чанс.

— Ако наистина е така — отвърна злъчно Фанси, — по-добре да отменя венчавката.

Чанс прихна и я притегли върху голата си гръд. Целуна я много внимателно, с топли вещи устни.

— Според мен, любима — рече задъхан накрая, — ние с теб ще си живеем чудесно въпреки лошото начало.

Върху устните на Фанси заигра усмивка, когато тя си спомни за своите смехотворни опасения. Чанс още не й беше казал, че я обича, но дотук се бе показал изключителен съпруг. И занапред щеше да има подводни камъни, но дотук наистина си живееха прекрасно.

Фанси се усети, че си мечтае за съвместното им бъдеще и вече не се оплаква от съдбата си. Радваше се и че в утробата й расте тяхното дете. И през ум не й беше минавало, че ще има рожба, и сега бе толкова смаяна и възхитена, че дори не смееше да говори за това. То все още си беше нейна съкровена тайна и Фанси си представяше лицето на Чанс, когато накрая му съобщеше, че ще става баща. Помисли си замечтана, че напролет ще си имат детенце… момче с бляскавите сини очи на баща си.

 

 

Първи октомври се пукна хладен и ясен, във въздуха вече се долавяше полъхът на зимата. Точно когато първите лъчи на слънцето целунаха върхарите на дърветата, Фанси излезе на предната веранда и загледа просълзена как Хю и Елън, следвани от Ани, напускат бавно Дяволското свърталище. Джед, Марта и другите бяха потеглили преди няколко минути и Фанси се чувстваше малко потисната и самотна. Пак започна да си повтаря, че е щастлива, задето Елън се е сгодила за Хю. Тъкмо това бе искала открай време за сестра си — да се омъжи по любов. Хю беше свестен младеж и Фанси изобщо не се съмняваше, че двамата са влюбени. Но Елън щеше да й липсва много. Тя избърса тайничко търкулналата се по бузата й сълза.

Но Чанс, който стоеше до нея, забеляза лекото движение и я прегърна през рамото.

— В началото на ноември може да намерим време и да отскочим до Феървю — започна да я утешава той, — стига времето да не се развали.

— Не, не е нужно. Знам, чака ни много работа, за да се подготвим за зимата. И сега, когато Джед и Марта ги няма, ще бъдем много заети — отвърна младата жена с разтреперан глас. — Ще почакам до сватбата, ще се видим тогава. Не ми обръщай внимание, поддадох се на чувствата, понеже Елън заминава. Това е първият път, когато се разделяме.

Тя му се усмихна тъжно, с очи, замъглени от сълзите, и Чанс усети как сърцето му се свива. Фанси бе облечена в простичка блуза на зелено-кафяви райета и зелена пола от мерино. Понеже бяха станали още по тъмно, косата й беше разпусната и обрамчваше като тъмен облак бялото й личице, страните й бяха поруменели от сутрешния хлад, а устните й бяха нежно розово изкушение. Прехласнат по нея, Чанс си каза, че никога не е виждал Фанси по-хубава. Бе неописуемо благодарен на съдбата, че тя е негова жена — въпреки че не беше подбирал средствата да я накара да се омъжи за него. Това го накара волю-неволю да си признае нещо, което бе отричал седмици наред. Не беше изпитвал към никого, дори към Джени, това, което чувстваше към Фанси. Погледнеше ли прелестното й лице, го обземаха мощни необуздани чувства, които го плашеха и стъписваха. Погледна я пак вторачено, опитвайки се да разбере какво му става. „Обичам я“, помисли, внезапно зашеметен.

Фанси се размърда, притеснена от втренчения му поглед.

— Я не ме зяпай така — подметна тя кисело. — Ако искаш да ме извадиш от равновесие, постигна го.

Чанс трепна, сякаш се отърсваше от унес. Върху красивото му лице се появи невероятно нежна усмивка.

— Да те изваждам от равновесие ли, херцогиньо? И през ум не ми е минавало. Просто се поздравявах, че съм извадил късмета да се оженя за теб.

Фанси се изчерви и го погледна плахо. Сърцето й трепна от онова, което видя в сините му очи, и тя попита едва ли не свенливо:

— Наистина ли?

Той я притегли в обятията си и я целуна страстно.

— Наистина — рече дрезгаво, когато най-сетне откъсна устни от нейните. — А ти? Какво мислиш за брака ни?

Младата жена се изчерви още повече и без да сваля очи от гърдите му, пророни:

— Не бих казала, че съдбата ми е от най-ужасните.

Чанс се засмя с дяволити пламъчета в очите. Помисли си, че съвсем е превъртял: дори хапливото й езиче му доставяше удоволствие. Едвам се сдържаше да не я притисне в обятията си, да й се обясни в любов и да я попита настойчиво дали и тя го обича толкова много, както той — нея. Чанс беше убеден, че не й е безразличен. Но дали Фанси щеше да го обикне някога? И да му повярва?

Погледна я преценяващо. Даде си сметка, че за него най-важно на този свят е да спечели любовта й и че няма намерение да го отрича. Зарече се някой ден Фанси да го обикне. Беше готов да я глези, да я ухажва, да грабне сърцето й, още преди тя да се е усетила.

Дори и да бе забелязала промяната, настъпила този ден у Чанс, младата жена я отдаде на заминаването на другите. Докато не се мръкна, и двамата бяха много заети и почти не се видяха, но после вечеряха сами. Изобщо не забелязваха прислугата, докато си говореха, шегуваха се и се влюбваха все повече един в друг. А после, когато останаха сами в голямото легло на Чанс, се отдадоха на дългите морни часове, през които се любеха и Фанси все повече изпадаше във властта на магията на Чанс. Тази нощ, докато лежеше в прегръдката му, тя беше блажено сигурна, че никога през живота си не е била така щастлива, и благослови съдбата, че я е събрала с него.

Единственото облаче на хоризонта бе, че и досега Чанс не беше изрекъл двете вълшебни думички, които Фанси бленуваше да чуе: обичам те. Мислеше за детето в утробата си и мечтаеше да доживее мига, когато Чанс ще й се признае в любов. В просъница си каза, че това вече ще й позволи да очаква безоблачното бъдеще.

 

 

Юдъл и Клем бяха държали под око Дяволското свърталище само някакви си два дни, когато Джед, Марта, Хю и другите заминаха. Зарадваха се на невероятния си късмет: бяха очаквали да дебнат от шубрака дни наред, докато се уверят, че хората на Чанс наистина са заминали за Ричмънд. Това, че Фанси и Елън също са в плантацията, ги изненада приятно, защото и двамата изгаряха от нетърпение да подновят запознанството си с двете англичанки, успели да им се измъкнат под носа. Съдбата, на която смятаха да обрекат двете сестри, не беше от най-завидните. Предположил, че, както личи, Фанси е жена на Чанс, Юдъл потри доволно ръце. Зарече се първо да опозори жената на Чанс пред неговите очи и чак тогава да му тегли ножа.

Двамата братя главорези се разочароваха само когато видяха, че Елън и Ани потеглят с основната група. Бяха познали старицата от подробното описание, дадено им от онзи човек, и започнаха да умуват как да излязат от положението. Човекът, който ги беше наел, им бе казал, че по време на индианското нападение трябва да убият и Чанс, и старицата. Юдъл обаче не виждаше как да го направят, след като Ани е потеглила заедно с другите от Дяволското свърталище. Клем предложи двамата да тръгнат подир групата, да й устроят засада, при която да видят сметката на бабичката и да отвлекат Елън, и чак след това да се върнат в Дяволското свърталище, за да довършат работата. Юдъл помисли, помисли, пък се захвана да убеждава брат си да изчакат — не знаеше, че Ани няма да ходи чак до Ричмънд.

— Нека първо се погрижим за онзи надут господинчо Чанс Уокър, а след това ще се заемем и със старицата — настоя той. — Забрави ли златото? Утре сутрин ще приключим тук и ще догоним другите. Те са с каруци и багаж, движат се по-бавно от нас. Ричмънд е далеч. По пътя все ще ни се отвори възможност да спипаме русокосата и да пречукаме бабичката.

Клем изсумтя, но се съгласи.

— Само че да знаеш още отсега — русокосата си е за мен. Длъжница ми е.

Юдъл кимна и двамата мъже отново се взряха в плантацията. Юдъл вече беше изчислил, че в плантацията са останали най-много трима-четирима мъже, годни да се бият, в това число и Чанс. Имаше доста жени и деца, както и роби, но те надали щяха да им създават главоболия.

— Ако го направим по изгрев-слънце — изръмжа Клем, — всички ще са още по леглата. Ще успеем да се промъкнем в господарската къща и да видим сметката на Чанс и жената още преди другите да са се усетили. А и останалите „индианци“ ще отклоняват вниманието им — изкиска се той.

Юдъл потърка челюстта си, покрита с едва набола брада. Надзърна от високата трева край гората, за да види къщата, и изшушука:

— Все си мисля за тия други индианци. Нещо не ми се иска да деля с тях златото.

Клем го погледна изненадан.

— Мислиш, че ще се справим и сами ли? Само двамата? — Той преглътна. — Не е ли опасно?

— Дори и да е опасно, все пак… — ухили се зловещо Юдъл. — Направим ли го само двамата, златото си е само наше.

Клем се замисли.

— Ами ако нахълтаме и онези ни се нахвърлят… — подхвана той предпазливо.

— Ти не бери грижа за това — прекъсна го самодоволно Юдъл, — никой няма да ни се пречка, докато се разправяме с онзи хубостник Чанс и жената. — Той се ухили хитро на брат си. — И златото ще си остане само за нас.

Двамата си кимнаха, погледнаха за последно Дяволското свърталище да видят какво става там и след миг навлязоха крадешком в гората. Юдъл се зарече на другия ден да си разчисти сметките с господин Чанс Уокър и онази кучка, англичанката.