Шърли Бъзби
Сърце за превземане (13)

Глава дванадесета

Вратата в стаята на Елън се затръшна и трясъкът откъсна Фанси от несретните й мисли. Тя се погледна бързо в огледалото на тоалетката, пощипна си бузите, за да не е толкова бледа, сетне с престорено весело лице излезе в коридора да види кой е отишъл в стаята на сестра й.

Както бе и подозирала, беше самата Елън, при това ужасно разстроена. Крачеше превъзбудено напред-назад из стаята и щом видя Фанси, простена:

— О, клетата аз! Ами сега! Хю ме мрази, а аз определено не искам да се омъжа за Джонатан. — Прелестните й сини очи се напълниха със сълзи. — Животът ми е съсипан. По-добре да се хвърля в реката, та да се свърши веднъж завинаги!

При тези разпалени думи Фанси се подсмихна.

— Нима смяташ, че така ще решиш нещо? — попита тя предпазливо.

— Вероятно не — съгласи се от немай-къде Елън. — Но ми е толкова криво, че ми иде да умра.

С красивата рокля от теменужена коприна и руси букли, вдигнати на официална прическа, която от пудрата сякаш бе свиленобяла, тя изглеждаше съвсем младичка и отчаяна и сърцето на Фанси се сви. Милата й сестрица може и да беше малко вятърничава, може и понякога да се държеше глупаво, но почти нямаше вина за положението, в което се бе озовала. Фанси и за миг не се съмняваше, че Елън е щяла да каже истината и на Хю, и на Джонатан, стига да е имала тази възможност. За беда с постъпката си Джонатан й бе попречил да обясни каквото и да било и Фанси се запита какво ли е имал наум техният домакин, когато е направил изненадващото съобщение. Особено пък при положение, че веднага след това бе помолил вестта за годежа да си остане тайна. На Фанси не й се вярваше желанието му да не разгласяват новината да има нещо с бала, който смяташе да прави майка му. Джонатан явно пак кроеше нещо, макар че младата жена изобщо нямаше представа какво.

Но реши засега да не мисли за своите неприятности и за подбудите на Джонатан, отиде при Елън и я прегърна през тъничките рамене. Целуна я леко по слепоочието и рече:

— Знам, скъпа, че сега нещата не ти изглеждат никак розови, но съм сигурна, че все има изход.

Елън се засмя през сълзи.

— Така е, Фанси, но само да знаеш как боли!

— Знам, миличкото ми, знам!

Елън въздъхна тежко и без желание се дръпна от обятията на сестра си, вдъхващи й такова спокойствие.

— Какво да правя? — повтори пак покрусена и тръгна из стаята. Сетне погледна Фанси в очите. — Не мога да се омъжа за Джонатан — рече Елън едва чуто. — Дори и да не обичах Хю, пак нямаше да се омъжа за него. Не е такъв, на какъвто се правеше в Англия, нали?

Фанси направи кисела физиономия.

— Не. И колкото и да ми е неприятно да го кажа, все ми се струва, че крои нещо — свъси се тя. — Мен ако питаш, изобщо не иска да се ожени за теб. Просто му стана приятно, че е забъркал такава каша, но щом постигна желания ефект — Хю все пак си тръгна като буреносен облак — реши да прави, да струва, но никой друг да не научи за годежа.

Неописуемо притеснена, Елън приседна на крайчеца на леглото.

— Ама че бъркотия, нали? И всичко стана заради мен. Само аз съм си виновна. Не биваше да те моля да си мълчиш. Трябваше още от самото начало да си призная, че аз съм избраницата на Джонатан, и всичко това нямаше да ме сполети. — Тя сбърчи чело. — Поне Хю нямаше да си мисли, че съм безочлива въртиопашка.

Фанси седна на леглото до нея. Стиснала ръката на сестра си, рече:

— Ако държи на теб, и през ум няма да му мине, че си безочлива въртиопашка. Беше обиден и безспорно разочарован от теб, направо се вбеси. Но според мен, ако му дадеш време да осмисли нещата и после се опиташ да му обясниш, той ще те разбере.

Елън я погледна умърлушено.

— Според мен грешиш. Мисля, че Хю Уокър изобщо не държи на мен. — Тя изсумтя презрително. — Поне през последния половин месец не го е показал с нищо — а ти поне знаеш, че станах за смях с опитите си да привлека вниманието му. — Очите й проблеснаха ядно. — Знаеш ли, щипна ме по бузата, моля ти се. Все едно съм му някаква хлапачка.

— Та ти наистина си младичка — каза със звънко гласче Фанси.

Елън я изгледа.

— Е, не чак толкова млада.

— Да, така е, но хрумвало ли ти е, че като се отнася с теб така, сякаш си дете, Хю може би крие чувствата си и те държи на разстояние?

Елън начаса се залови за думите на сестра си.

— Наистина ли? — попита обнадеждена и в миг забрави, че допреди малко е била ядосана на младежа. — Наистина ли мислиш така?

— Не знам. Знам обаче, че докато не скъсаш с Джонатан, така и няма да разбереш.

Хубавото личице на Елън посърна.

— О, Фанси! — приплака тя отново. — Какво да правя?

— На твое място — отвърна предпазливо Елън, — щях час по-скоро да се опитам да поговоря насаме с Джонатан. И да му кажа истината — че си размислила и не искаш да се омъжиш за него.

По младичкото лице на Елън премина сянката на страха.

— Джонатан ще се ядоса много. И ще се засегне, ако ти грешиш и той все пак иска да се ожени за мен.

— Възможно е. Но нямаш друг избор, Елън. Нима ще се омъжиш за него пряко волята си, само защото те е страх да му кажеш истината?

Елън поклати рязко глава.

— Не. За нищо на света. — Тя погледна предизвикателно сестра си. — Сигурно… — подхвана плахо младата жена.

Този път бе ред на Фанси да поклати глава.

— Не. Няма да се застъпя за теб. Трябва да го направиш сама — ако не заради себе си, то поне заради Хю, в случай че наистина го обичаш и искаш да се ожените.

— О, да, искам — потвърди разпалено Елън и сините й очи блеснаха пламенно. — Повече от всичко на света.

— Тогава е ясно какво трябва да направиш. Поговори с Джонатан. Кажи му истината.

Елън стана от леглото и си пое дълбоко въздух.

— Добре тогава. Така и ще сторя. Незабавно. — Усмихна се тъжно, при което върху страните й се появиха трапчинки. — Докато не съм се уплашила.

Фанси също се изправи и прегърна Елън.

— Няма да те изяде, скъпа.

По-малката сестра не изглеждаше особено убедена, но стиснала зъби, вдигнала високо глава, потупа копринените поли на роклята и излезе от стаята.

Фанси едвам се сдържа да не я повика, да не омекне и да не хукне да оправя нещата, както бе правила цял живот. Открай време водеше битките на Елън, но сега си даде сметка, че е крайно време момичето само да поеме юздите на живота си. По едно време съжали, че не я е придружила, за да я подкрепи, ако Джонатан посрещне новината зле. После обаче поклати глава. Не. Този път Елън трябваше да се оправи сама.

По-малката сестра щеше да е много доволна, ако Фанси бе до нея, когато най-сетне откри Джонатан и го помоли тихо да й отдели няколко минути. Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение, Джонатан обаче само я изгледа, сетне пое кавалерски ръката й, пъхна я под ръкава на виненочервения си сюртук и я поведе към къщата.

Отидоха в просторния уютен кабинет в задната част на сградата и Джонатан затвори вратата. Настани Елън да седне на фотьойла, облечен в кафеникава кожа, усмихна се едва-едва, подпря се на голямото писалище от вишнево дърво и попита:

— Та за какво искаше да си поговорим, любов моя?

Широко разтворила сини очи, Елън изпелтечи:

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен?

Джонатан застина и вдигна черна вежда, очевидно озадачен от въпроса й.

— Ако не ме лъже паметта, преди броени часове оповестих годежа ни. Това би трябвало да ти даде представа какви са чувствата ми към теб — отвърна той със заобикалки, като се мъчеше да измисли нещо.

— Това обаче не е отговор на въпроса ми — започна да упорства храбро Елън, впила нокти в дланите си.

Както се бе подпрял на писалището, Джонатан й се струваше много огромен и страховит. Тя се взря в лицето му и за пръв път видя себично стиснатите му устни, бръчиците по лицето му, хладната пресметливост в тъмносините му очи — направо недоумяваше как е могла да си втълпи, че е влюбена в този човек.

Джонатан не наруши тягостното мълчание — продължи да обмисля положението. Беше повече от очевидно, че Елън си е наумила да развали годежа, за който засега знаеше само семейството. Въпросът бе дали той ще го допусне. Беше постигнал онова, което бе целял с внезапното съобщение: беше провалил зараждащата се любов между Хю и Елън и бе дал на Чанс да разбере коя всъщност е била неговата избраница за жена. Джонатан се подсмихна злобно. Защо тогава да не остави Елън да развали годежа? Беше постигнал целта си, а без Елън плановете му щяха да станат и по-прости за изпълнение. Присви очи и се взря в красивото лице на момичето. Почувства се жегнат, уязвен, задето тя вече не иска да се омъжи за него.

Вторачи се в плътния килим на щамповани зелено-златни шарки, колкото за да печели време, после попита предпазливо:

— Защо това е толкова важно за теб тъкмо сега?

Елън започна да се чуди как ли да се изрази по-меко, но не виждаше начин да го стори. Тя отвърна прегракнало, с посърнало лице:

— Защото се опасявам, че направих ужасна грешка. Не те обичам и не искам да бъда твоя жена.

Джонатан стисна зъби, усетил как в него се надига гняв. Въпреки че не искаше да се жени за Елън, направо се вбеси, че тя го е отрязала. Отхвърлила е огромната чест, която й е оказал той, Джонатан Уокър от Уокър Ридж. Глупава малка мърла! Ако не му отърваше да постъпи, както иска тя, за нищо на света нямаше да склони да развалят годежа, щеше да я принуди да се омъжи за него!

Той се усмихна злобно.

— Е, скъпа, нарани ме. Но щом желаеш да развалим годежа, няма да се опитвам да те разубеждавам.

— Наистина ли? — изпелтечи Елън. Не можеше да повярва, че е станало толкова лесно.

— Разбира се — потвърди той благо-благо. — Нямам желание да се женя за жена, която не ме иска.

— Много разочарован ли си? — попита меко младата жена. — Не исках да те обидя.

Джонатан се изправи, хвана я за ръчицата и долепи устни до нея.

— Няма да отричам, наранен съм, но за мен най-важно е твоето щастие. Щом не искаш да се оженим, безпредметно е да говорим повече.

Елън се изправи и след като се дръпна от него, каза:

— Много си великодушен. — Запъти се бързо към вратата, после спря, обърна се към Джонатан и допълни притеснена:

— Фанси вече знае за решението ми. Ще съобщиш ли на семейството си?

Той кимна бавно.

— Да, разбира се — отвърна хладно. — Добре поне, че не огласихме годежа. — В гласа му се прокрадна метална нотка. — Щеше да бъде много неудобно да обясняваме на гостите как за такова кратко време сме проумели, че сме направили грешка, нали?

Елън поруменя.

— Ако го бяхме оповестили, щях да поизчакам. Не бих излагала така и теб, и семейството ти.

Пак настана тягостно мълчание и понеже Елън продължаваше да стои плахо при вратата, той й махна да си върви.

— Тичай, скъпа, вече направи онова, за което беше дошла.

Момичето се изчерви още повече, но хукна към коридора, без да казва и дума.

Стиснал ядно устни, Джонатан започна да се разхожда из уютната стая — едвам се сдържаше да не натроши на парченца нещо. Малка негодница! Трябваше да я прелъсти, когато му беше времето, и после да я зареже. Хю надали щеше да се задоволи с огризките.

Изведнъж му хрумна нещо. Ами ако кажеше на Хю… Гневът го поотпусна, в ъгълчетата на устните му заигра усмивка. Точно така, защо да не каже на Хю, че Елън е развалила годежа, разбила му е сърцето и… и най-важното, спала е с него? Тогава да го видим какво ще прави онова приятелче Хю! Джонатан се усмихна още по-самодоволно. Когато Елън отидеше със свито сърце при Хю да му съобщи, че е развалила годежа, той изобщо нямаше да я слуша. Джонатан се подсмихна лукаво, представил си сцената. Хю щеше да е морав от гняв и щеше да отпрати драгата, примряла от вълнение, госпожица Елън. Точно така — помисли си Джонатан щастливо — щеше да намери Хю и пръв да му съобщи за разваления годеж.

Без изобщо да подозира какво крои Джонатан, Елън се качи бързо по стълбището в стаята си. Затвори вратата и се облегна на нея. Погледна с блеснали очи Фанси, която я чакаше да се върне.

— Готово! — възкликна почти невярващо по-малката сестра. — Помолих го да поговорим насаме и му казах, че не искам да се омъжвам за него.

— И той какво ти отвърна? — поинтересува се разтревожена Фанси.

Елън отговори със смаян израз:

— Посрещна го съвсем нормално. Рече, че щом не съм искала да бъда негова жена, годежът ни вече не е в сила. Най-важното било да съм щастлива.

Фанси се усъмни, но инак беше доволна, че всичко е минало толкова гладко. Ала се разтревожи, че Джонатан е приел така леко годежът му да се развали само два часа, след като е бил обявен.

— Не се ли ядоса, не се ли разстрои? — попита заинтригувана.

Елън поклати глава.

— Не. Стори ми се… замислен.

Върху челото на по-голямата сестра се появи бръчица.

— Замислен — повтори бавно тя сякаш на себе си. — Тази работа не ми харесва. Джонатан май мисли прекалено много, а това означава, че ни крои нещо. Зле ни се пише!

Елън се стъписа.

— Но защо? Какво може да ни направи? И защо ще иска да ни причини зло? Мен ако питаш, изобщо не искаше да се женим. Ако искаше, нямаше да се държи така през последните няколко седмици. — Елън прекоси стаята, седна на леглото и продължи бавно: — Не можеш да отречеш, че откакто сме пристигнали в колониите, ни облива и двете ту с топла, ту със студена вода: ту охладнява, ту се прехласва по някоя от нас. Ако искаш да знаеш мнението ми, докато пътувахме от Англия насам, Джонатан размисли и реши да се ожени не за първоначалната си избраница.

— И аз съм си мислела същото — призна свъсена Фанси. — От време на време наистина заблуждаваше всички коя всъщност е неговата избраница за жена.

— Знаеш ли, вече не ми се говори за него — отсече мрачно Елън. — Ти си омъжена за Чанс, аз вече не съм сгодена за Джонатан.

— Тоест, озовахме се в небрано лозе.

— В какъв смисъл? — попита другата сестра, разширила очи.

— Помисли малко, Елън — прикани отчаяна Фанси. — Не стига, че се венчах при такива притеснителни обстоятелства за Чанс, ами сме и гости на Уокърови. — Тя направи кисела физиономия. — Определено не се държим, както подобава на истински англичанки. Поведението ни е направо възмутително и се чудя дали някога отново ще ходя с високо вдигната глава. Първо позволявам да ме заварят в изключително злепоставяща ситуация, а сега ти разваляш годежа с наследника на рода. Мен ако питаш, Сам и Лети Уокър ще бъдат много доволни, ако си тръгнем час по-скоро оттук.

— О, не съм се сетила за това! — възкликна притеснена Елън. — Наистина се получи много неудобно! И какво ще правим сега?

— Каквото сме правили винаги — отвърна мрачно Фанси. — Ще се измъкнем от деликатното положение с възможно най-малко поражения. — Тя се усмихна едва-едва на сестра си. — Ти, разбира се, ще дойдеш с мен в Дяволското свърталище. — Фанси помилва сестра си по ръката, за да я успокои, и добави: — Ще се радвам, ако ми правиш компания в новия ми дом.

— Ами мъжът ти? Дали и Чанс ще ме посрещне с отворени обятия?

Усмивката на Фанси помръкна.

— Да ти призная, скъпа, пет пари не давам какво ще каже Чанс. Ти си ми сестра, единственият близък човек, който ми е останал, да не говорим пък, че нося отговорност за теб. Разбира се, че ще дойдеш с мен в новия ми дом. — По-голямата сестра се опита да продължи по-ведро: — Освен това си симпатична на Чанс. — Върху устните й затрепка искрена усмивка. — Забрави ли, че Чанс не обича много-много Джонатан? Според мен той ще се зарадва на новината, че сте развалили годежа, и дори ще настоява да дойдеш с нас.

Елън въздъхна тежко.

— Дано! Наистина не се сетих колко неудобно се получава, все пак сме гостенки на семейството. — Тя започна да си играе с дантелата, с която бяха обточени ръкавите на теменужената й рокля. — Ще ми бъде мъчно да се сбогувам с брата на Джонатан и с жена му. Бяха много добри с нас. А ние виж как се отнесохме, нали?

— Не сме го направили нарочно, скъпа. В бъдеще ще се постараем да изгладим впечатлението и да им покажем, че не сме недодялани скандалджийки, които вечно забъркват някаква каша — успокои я Фанси и се усмихна. — А сега да се върнем при гостите, докато не са започнали да се чудят какво става.

Хванати за ръце, двете сестри слязоха по прелестната вита стълба в Уокър Ридж. Скрили страховете и тревогите си зад ослепителни усмивки, се сляха с насъбралото се множество. Почти всички, без техните домакини, Хю и Морли, им бяха непознати, но ги посрещаха с радушни, приятелски възгласи и усмивки и не след дълго Фанси усети как буцата, заседнала на гърлото й, се стопява.

Забелязаха с Елън, че Лети и Констънс стоят при огромната кристална купа за пунш върху една от дългите, застлани с ленени покривки маси, и отидоха през навалицата при тях. От напрегнатото лице на Констънс и пърлещия поглед, с който тя прониза Елън, веднага се разбра, че майката на Джонатан вече знае всичко, и Фанси усети как сърцето й се свива. Джонатан очевидно й беше казал за разваления годеж.

Лети също стоеше сковано и когато двете англичанки се приближиха към тях, пристъпи напред и прошепна:

— Вярно ли е, Елън? Наистина ли вие с Джонатан?… Хю още не знае, но преди няколко минути Джонатан дойде при нас и при Чанс и Сам и съобщи какво се е случило.

Елън се изчерви като домат. Призна си с нещастно лице:

— Да, вярно е. Ние с Джонатан решихме, че не си подхождаме. — Сетне пророни с очи, молещи за разбиране: — Той е прекрасен човек и вие сигурно ме мислите за ужасна глезла. Но… но не мога да се омъжа за него.

Констънс стисна още по-силно устни и да не би някой да не забележи колко е погнусена, вдигна поли и се понесе нанякъде. Лети въздъхна тежко и я изпроводи с поглед. После се извърна към Елън и й се усмихна тъжно.

— Много ми се искаше да станеш член на семейството, но те разбирам. За предпочитане е да дадеш воля на чувствата си сега, отколкото по-късно. Постъпила си смело, сигурно ти е било много тежко да съобщиш на Джонатан, че не искаш да му ставаш жена.

Очите на Елън плувнаха в сълзи от добротата на Лети.

— Не си ли отвратена от мен? — попита тя плахо.

По-възрастната жена поклати глава.

— Не, миличка. То оставаше да съм отвратена. Сам и Чанс също не гледат с лошо око на постъпката ти. Съпругът ми беше стъписан — тъкмо бе научил от мен за годежа, когато Джонатан дойде да съобщи, че сте го развалили. — Тя се усмихна. — А ако се съди от реакцията на Чанс, според него си проявила завиден здрав разум. Много е доволен от теб. — В очите й проблеснаха закачливи пламъчета, когато тя продължи: — Сега, като се замисля, виждам, че Джонатан поизбърза с новината. Права ли съм?

Елън отвърна вглъбено:

— Целта на пътуването наистина беше ние с Джонатан да се уверим в чувствата си един към друг. Но той не спомена нищо, дори не намекна какво смята да направи, изненада и мен, когато ви съобщи, че ще се женим. И аз бях смаяна не по-малко от другите.

Лети я потупа по ръката.

— Така си и знаех. — Тя се свъси болезнено. — Мен също ме изуми с театралната си постъпка.

Фанси погледна Констънс, която разговаряше с неколцина приятели.

— Много ли е ядосана?

Лети отново въздъхна.

— Опасявам се, че да. В края на краищата Елън отряза сина й, а тя му трепери като на писано яйце, според нас със Сам понякога дори прекалява. Но вие не й обръщайте внимание. Констънс вечно се притеснява за нещо, убедена съм, че не след дълго ще види нещата откъм добрата им страна. — Лети погледна Елън. — Ти само не се притеснявай от нея. Ние със Сам не ти се сърдим, че си казала на Джонатан истината в очите. — Тя поклати глава. — Той не биваше да е толкова самонадеян и ти си права да му откажеш. — По-възрастната жена се насили да се усмихне и допълни вече по-ведро: — Но да забравим неприятностите. Днес се жени сестра ти, нека мислим единствено за това. Ела да идем при другите.

Макар и да си имаше свои главоболия, Фанси продължи да мисли за разваления годеж на Елън. Добре че всички, освен Констънс бяха приели новината спокойно. Виж, тя се притесни малко, че Хю още не знае. Джонатан уж се държеше като достоен човек, справяше се с деликатното положение със самообладание и такт, но Фанси се безпокоеше, че може да му хрумне сам да обясни на Хю какво точно е станало. Не можеше да се отърси от подозрението, че е оповестил толкова внезапно годежа именно защото е заварил Хю и Елън сами, и ако наистина беше така, Фанси беше сигурна, че раздутото себелюбие на Джонатан — а то наистина си беше раздуто — ще го тласне към това да създава още раздори между Хю и Елън.

Огледа се, търсейки Хю, и с примряло сърце го видя малко по-встрани от сватбарите — говореше с Джонатан. Наследникът на имението беше отметнал нагло глава и от лукавата усмивка върху лицето му, както и от вцепененото изражение на Хю младата жена разбра всичко. Стисна зъби от безсилен гняв. Беше ясно като бял ден, че току-що Джонатан му е казал нещо стъписващо и грозно и на Фанси не й се наложи да мисли дълго, за да се досети какво.

С метален блясък в очите тя се взря в двамата мъже в далечината и се запита прималяла как те с Елън са допуснали да се заблудят от наглед любезните изтънчени обноски на Джонатан. Той беше същинска змия. Играеше си с хората както му падне, не се спираше пред нищо и Фанси смяташе да му го каже право в очите.

Дори понечи да тръгне натам, когато се спря, спомнила си къде се намира. Огледа се бързо и видя, че никой не е забелязал колко е погълната от двамата мъже, които почти се бяха скрили в дъбовата горичка. Извини се тихо на хората, с които стоеше, и се отдалечи.

Лепна си ведра усмивка, за да прикрие гнева в сърцето си, и си запроправя бавно път към двамата мъже. Почти беше излязла от тълпата, когато забеляза как Хю — пребледнял, с изопнати черти, се завърта кръгом и навлиза още по-навътре в гората.

Когато Джонатан се обърна и тръгна към гостите, върху устните му играеше такава усмивка, че кръвта на Фанси се смрази в жилите. Погледите им се срещнаха и върху красивите черти на Джонатан се мярна нещо като притеснение. Появи се само за миг и Фанси дори си каза, че само й се е сторило. Когато спря пред нея, Джонатан отново се усмихваше, тя обаче забеляза, че тъмносините му очи са си останали студени.

Младият мъж я хвана за ръката, ловко я дръпна встрани от развеселените гости и прошепна тихо:

— Останах с впечатлението, че ми се сърдиш, скъпа. Какво сторих, та ти е станало неприятно?

Фанси го зяпна смаяно. Дръпна ръката си от желязната му хватка и без да се интересува дали ги гледат, попита със свито гърло:

— Наблюдавах те, докато стоеше с Хю. Какво му каза, та той изглеждаше така?

Джонатан се усмихна още по-лъчезарно. Беше много доволен от себе си — беше се надявал Хю да реагира тъкмо така. Погледна изнежената си бяла длан и съвършено оформените нокти и отвърна нехайно:

— А, нищо особено. Просто му обясних, че Елън ме е отрязала. Защо питаш?

Фанси стисна зъби.

— Лъжеш. Момчето нямаше да изглежда така, ако му беше казал просто, че сте развалили годежа с Елън. Какво му каза? Настоявам да узная.

Джонатан я изгледа отвисоко, подразнен, че го е видяла заедно с Хю и е забелязала колко разстроено е момчето.

— Опасявам се, че днес вълненията са ти дошли в повечко, че си преуморена и тълкуваш погрешно нещата — каза й той спокойно. — А сега ще ме извиниш ли?

 

 

Оттук нататък Фанси почти не помнеше какво се е случило. Знаеше, че се е усмихвала и е разговаряла с мнозина, мярвала е Чанс, Елън и другите, но нито веднъж не е видяла Хю. Когато си тръгна и последният гост и тя най-сетне отново беше в стаята си, се чувстваше капнала от умора и много нещастна.

Това бе първата й брачна нощ и младата жена се страхуваше, че след броени минути съпругът й — нейният смугъл, ненагледно красив, лукав, безочлив и невероятно очарователен съпруг, ще влезе през вратата и ще поиска да си получи онова, което му се полага по право. Замоли се поне днес Чанс да прояви малко сдържаност и уважение и да не се опитва да консумира брака им. Чувстваше се обидена и ядосана, напълно смазана и неспособна да се брани, и най-лошото — дори при мисълта за Чанс, за зашеметяващите му целувки и страстно любене кръвта й започваше да бумти лудешки във вените, а сърцето й, орган, който никога не я подвеждаше, се разтуптяваше от вълнение като обезумяло. Ядосваше се на себе си, задето реагира така дори при мисълта, че ще се люби с Чанс. Опита се да се стегне, за да е в състояние да се съпротивлява: припомни си всички грехове до последния, които Чанс е извършил спрямо нея, дано му се ядоса и разсърди.

Без да забелязва как времето си минава, закрачи припряно из спалнята — с всяка крачка кремавата дантела на бледожълтата й нощница се издуваше, Фанси беше разресала косата си, за да махне пудрата, и сега тя падаше на меки къдри с цвят на кафе чак до кръстчето й, озарявана в златисточервено от трепкащия пламък на свещите.

Чанс бе застанал на вратата и гледаше как Фанси снове развълнувано. Въздъхна и стисна зъби. От напрегнатото изражение на младоженката си личеше, че тя не очаква с нетърпение появата му.

Беше се облегнал нехайно в здрача на рамката на вратата и се бе вторачил в тъничката снага на Фанси. Бе скръстил ръце върху гърдите си, бе свалил сюртука и жилетката и сега беше само по официалната риза и панталон, с които се бе венчал. И той като Фанси бе махнал пудрата от гъстите си черни къдри.

Двамата с Фанси се бяха разделили доста недружелюбно и сега той не бе сигурен, че тя ще го посрещне с разтворени обятия. Дори очакваше да се е залостила в стаята и това, че вратата не е заключена му вдъхна плахата надежда, че Фанси може би все пак е решила… да погледне разумно на нещата. Ала тази крехка надежда се стопи, когато младата жена съгледа Чанс и се тросна с глас, преливащ от омраза:

— Ти! Как смееш да си показваш лицето пред мен!

Най-неочаквано на Чанс му стана приятно от предстоящата битка — и от сладката победа, която бе решен да извоюва, и се дръпна от вратата. Върху устните му заигра крива чаровна усмивка.

— За жалост лицето не е дошло само, аз също съм тук! — проточи той развеселен и се усмихна до уши. Сетне добави многозначително: — Пък и тази вечер смятам да ти показвам не лицето си, а нещо друго.