Шърли Бъзби
Сърце за превземане (12)

Глава единадесета

При тези думи на Джонатан Чанс застана нащрек, присви очи и се взря в самодоволното лице на своя враг и в изопнатите черти на Фанси. Елън просто гледаше изумена Джонатан, сякаш не можеше да повярва, че го е казал. Хю си пое шумно въздух, Лети възкликна уплашено, а Констънс изпъшка сърдито. Сякаш единствен Чанс въпреки присвитите очи посрещна невъзмутимо сензационното изявление на Джонатан, ала в застиналото му изражение имаше нещо злокобно, почти опасно.

Фанси обаче нямаше кога да мисли за Чанс и какво означава за нейното бъдеще новината, оповестена от Джонатан. Беше изправена пред неприкрито предизвикателство, а не можеше да стори нищо, за да предпази сестра си. Срещна отчаяния поглед на Елън, сетне се извърна към Джонатан и потвърди спокойно:

— Да, така е.

Чанс не се издаде с нищо, че е стъписан от потвърждението на Фанси, но огледа още по-напрегнато всички в зимната градина. Никой не изглеждаше особено щастлив от съобщението на Джонатан — с изключение, разбира се, на самия него. Което идеше да подскаже, че онзи негодник е намислил нещо.

— Дали разбрах правилно? — подхвана с равен глас Чанс. — Въпреки че поведението ти подсказваше точно обратното — няма как да отречеш, че обграждаше с невероятно внимание Фанси — изобщо не е ставало дума да се сгодявате с нея? Излиза, че още от самото начало си искал за жена Елън?

Очите на Джонатан проблеснаха.

— Да, естествено — потвърди нехайно той. — Макар че не разбирам какво ти влиза в работата моето поведение. Винаги съм обичал много Фанси и изгарям от нетърпение да ми стане балдъза. — Той допълни ухилен: — Ако ти и други глупави клюкари сте изтълкували погрешно обичта ми към нея, сами сте си виновни. Но да ти призная, камък ми падна от сърцето, че именно Фанси, а не милата ми Елън грабна… как ли да се изразя… въображението ти. — Джонатан се усмихна отново с оголени зъби. — Ако беше започнал да се занасяш с Елън, вероятно щеше да се наложи да те убия.

— Да се опиташ да ме убиеш — поправи го мрачно Чанс, все още разярен от думите на другия мъж. — Освен това, ако още веднъж ме наречеш „глупав клюкар“, ще се видя принуден да ти изтръгна езика.

— Я престанете и двамата! Незабавно! — скастри ги Фанси. — Сега ли намерихте да се перчите и карате?

Лети се направи, че не е чула острата словесна престрелка, и зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички. Тя попита, без да крие изумлението си:

— Нима твърдиш, че още от начало си смятал да се ожениш за Елън? — След като Джонатан кимна, тя добави учудено: — Виж ти, а всички ние мислехме… дори майка ти. Та ти, Джонатан, се държеше така, сякаш…

Лети не се доизказа, бе толкова смутена.

Джонатан се засмя весело, явно доволен как всички реагират на думите му. Желанието му да се сгоди за Елън само усложняваше основния му план за Фанси, сега обаче това не го притесняваше. Бе решен да не се спира пред нищо, само и само да види как Чанс малко по малко проумява за какво става въпрос. Освен това му беше забавно да сложи край на телешката любов, очевидно зародила се между Хю и Елън.

Хю се отърси сякаш от лош сън. Беше вперил поглед, студен и ядосан, в извърнатото лице на Елън.

— А Елън има ли да каже нещо? — попита той остро, стиснал пестници.

Тя се престраши да погледне към него и като видя обвинителния му презрителен израз, съвсем изгуби ума и дума. Божичко! Ами сега! Не искаше да се омъжва за Джонатан. Но не бе и достатъчно смела да опровергае думите му или да рискува да я обявят за лъжкиня. Пък и още беше бясна на Хю. Какво си въобразяваше той, да я сграбчва така и да я целува, след като половин месец най-хладнокръвно бе пренебрегвал всичките й усилия да привлече вниманието му? Какво право имаше да я осъжда? Между тях нямаше нищо — и то заради него! Елън вдигна брадичка. Как смее той да я гледа с този горчив укорен израз!

Стисна още по-силно ръката на Джонатан и промълви:

— Разбира се, че имам какво да кажа. — Прониза Хю с мрачен поглед, преглътнала сълзите и болката, и озари с усмивка Джонатан. — Винаги съм искала точно това.

Готово! Ха сега да го видим онзи важен господинчо Хю Уокър!

Момъкът стисна устни, мина като фурия покрай Елън и Джонатан и изсъска:

— Моите поздравления! А сега с ваше разрешение ще ви оставя с плановете за честитото бъдеще. Тук вече не ме задържа нищо.

След това излезе с гръм и трясък от зимната градина. Всички се умълчаха. Накрая, когато тишината стана прекалено тягостна, Лети примига и подхвана весело:

— Е, наистина прекрасен ден! — Озари с усмивка Чанс и Фанси. — Вашата сватба, а сега и… — извърна се тя и погледна радушно Джонатан и Елън. — Сега и годежът на Джонатан и Елън. Колко вълнуващо! Нали, Констънс?

Другата жена се насили да се усмихне.

— Да, разбира се. — Погледна обидено сина си. — Но все пак, драги ми Джонатан, можеше да почакаш, преди да обявяваш новината — изпелтечи Констънс, без да крие раздразнението си. — Знаеш, държа да обсъждаме всички твои решения, преди да ги огласяваш. А и постъпи зле, скъпи, като ме лиши от възможността да направя бал, на който да оповестиш годежа.

— Не виждам защо да не си остане само между нас, поне засега… съмнявам се, че Хю ще тръгне да разправя новината на всеки срещнат. Сигурен съм, че ако поговоря с него и му обясня, че засега годежът трябва да остане в тайна, той ще си мълчи — каза благо-благо Джонатан. Сетне погледна Фанси и Чанс и върху лицето му се появи вълча усмивка. — Мисля, че всички, които трябваше да знаят кого съм избрал за своя жена, вече са в течение. А ти пак можеш да направиш бал и да поканиш гости. Новината, че ние с Елън ще се женим, наистина заслужава да бъде обявена в празнична обстановка. Повярвайте — добави той припряно, — не искам прибързани мижави сватбички като днешната.

— Джонатан! — възкликна възмутена Лети. — Колко грубо от твоя страна. Сватбата на Чанс и Фанси наистина бе организирана набързо, но определено не е „мижава“. Според мен трябва да ни се извиниш.

Очите на Джонатан проблеснаха ядно, но той се поклони ниско на Лети и рече мило:

— Наистина се изразих грубо, уважаема снахо. Извинявай.

Жегнат, Чанс забеляза, че Джонатан се е извинил само на Лети, и каза, без да губи самообладание:

— Наистина се изрази грубо и съм сигурен, че жена ми очаква да чуе искрените ти извинения за подмятането, че в сватбата ни е имало нещо нередно.

Другият мъж му хвърли убийствен поглед, ала Чанс само се усмихна, макар и не развеселено, с непреклонни студени очи. Усетил върху себе си заинтригуваните погледи на дамите, Джонатан видя, че няма избор. Преглътна гнева, заседнал като топка на гърлото му, поклони се по посока на Фанси и натърти:

— Искрено съжалявам, ако забележката ми те е засегнала.

— Много красиво казано, няма що — отбеляза Фанси, — крайно време беше тази неприятна сцена да свърши.

Личеше, че още малко и Елън ще се разплаче, не беше за пренебрегване и възможността Чанс и Джонатан да се нахвърлят един на друг. Фанси погледна припряно Лети и побърза да каже:

— След толкова вълнения май не е зле да отложим обиколката на зимната градина за друг път, нали?

Лети я озари с усмивка. Потупа я с обич по ръката и рече:

— Естествено, миличка. Разбирам те. — Жената се престори, че не усеща възцарилото се напрежение и се обърна отново към Констънс: — Ела, драга. Младите сигурно имат да си казват много неща.

На Фанси не й стана приятно и тя едвам се сдържа да не сграбчи Лети за ръката и да я помоли да не си тръгва. Никак не й се щеше да остава насаме с Чанс и годениците. Затова и възкликна едва ли не отчаяно:

— Не е нужно да ни оставяте сами. И ние ще дойдем с вас, нали, Чанс?

— След малко — натърти малко злобно Чанс. — Има някои неща, които искам да обсъдя насаме с младоженката, а какво по-добро място от зимната градина! — Той изгледа Джонатан. — Убеден съм, че можете да я разгледате и друг път, но ние с Фанси заминаваме след няколко дни за Дяволското убежище и знам, че няма да имате нищо против да ни оставите сами.

На Фанси й се искаше още по-малко да остава сама с Чанс.

— Ама не е нужно — рече тя притеснена. — По-късно ще разполагаме с предостатъчно време, за да обсъдим всичко. Не бива да изоставяме гостите.

— Не се притеснявай за гостите — каза Лети с палави пламъчета в очите. — Погълнати са от гозбите, напитките и веселбата и надали ще забележат, че ви няма. Пък и едва ли някой ще се изненада, че младоженците са предпочели да се усамотят, все пак вече се свечерява. Ще ви извиня от ваше име.

Още преди Фанси да се е възпротивила, Лети излезе от зимната градина, следвана от намусената Констънс.

— Е, любов моя — рече уж разнежено Джонатан, — както личи, ни показаха вратата. Младоженците искат да останат сами. — Той се усмихна напрегнато. — А най-малкото днес техните желания трябва да бъдат изпълнявани безпрекословно.

Заедно с Елън, която се бе увесила на ръката му, Джонатан пристъпи към Фанси и спря пред нея. Погледна присмехулно Чанс, пресегна се да хване ръката й и я вдигна галантно към устните си. Целуна я, както го изисква добрият тон, и прошепна:

— Честито, скъпа, поздравявам те с женитбата. Винаги съм знаел, че си прекалено млада и хубава, за да си останеш до гроб вдовица. — Без да пуска ръката на Фанси, Джонатан се извърна към Чанс: — Голям късметлия си и трябва да я пазиш добре. Както знаеш, съпругите са непостоянни същества.

Без дори да трепва, Чанс дръпна хладно ръката на Фанси и я стисна в своята.

— Някои съпруги може и да са непостоянни — рече мазно-мазно той, — но не и тази.

Джонатан само се подсмихна.

— Времето ще покаже, нали? — Погледна надолу към Елън и я помилва по ръчицата. — А сега, скъпа, нека проверим дали майка ми е успяла да запази в тайна вълнуващата новина.

Излезе до немай-къде самоуверен, с наперена стъпка от зимната градина, повел след себе си Елън, която погледна отчаяно сестра си.

В зимната градина се възцари мъртвешка тишина. Фанси се вторачи в смуглото лице на Чанс и размърда пръсти в ръката му.

— Сега можеш да ме пуснеш. Вече не е нужно да смайваш никого със собственическите си чувства — отбеляза тя злъчно.

В ъгълчетата на устните му потрепна едва загатната усмивка.

— Това ли правех? — попита той мило. — Пък аз си мислех, че просто държа ръката на жена си.

— Не ме мисли за глупачка — отвърна мрачно Фанси. — Между теб и Джонатан става нещо много грозно. Ако с вас има някой друг, все пак се въздържате, но човек остава с чувството, че аха, и да се хванете за гушите. Не ми е приятно, че заради мен между вас има раздори.

Чанс погледна ръцете им, когато Фанси се опита да отскубне своята от желязната му хватка.

— За какво намекваш? — попита той спокойно.

Фанси изсумтя нетърпеливо.

— Нямам представа каква точно игра е играел и играе Джонатан. Знам обаче, че с поведението си остави у мнозина съвсем погрешното впечатление, че е смятал да се жени за мен, а не за сестра ми. — Тя си пое дълбоко въздух: колкото и да й се искаше да скрие подозренията си, не се сдържа и ги сподели: — Нима ще отречеш, че и според теб Джонатан е смятал да се ожени за мен? И точно по тази причина ти прави, струва, но се ожени за мен?

Фанси беше схванала пределно точно за какво става въпрос, бе съвсем близо до истината и като се свъси, Чанс се издаде, че нещата стоят точно така. Младата жена го забеляза и затаи гневно дъх.

— Божичко! — тросна се ядно. — Значи е истина. Надявах се, че греша, че ти не си чак такова чудовище!

Чанс се почувства жегнат от думите й и избухна.

— Ами ти? — попита хладно. — Имаше хиляди възможности да изясниш какви са отношенията ти с Джонатан. Но не го стори. Остави всички да си мислят, че той е избрал теб за жена… или ще отречеш?

Гневът на Фанси се поуталожи. Искаше й се наистина да отрече обвиненията на Чанс, ала нямаше как да го стори и за кой ли път съжали горчиво, че е дала такова обещание на Елън. Извърна поглед и рече притеснена:

— Не, няма да отричам, държах се двусмислено. Имах си причини… непреодолими причини.

Чанс се подсмихна ехидно. Жената явно не умееше да си криви душата, а той трябваше да е слепец, за да не разбере защо се е държала така.

— Направила си го заради Елън, нали? — попита я внимателно. — Елън не е искала Хю да разбере.

— Смята, че е влюбена в него — отвърна простичко Фанси — изведнъж се почувства много уморена. — Страхуваше се, че той ще си помисли лошо за нея, ако научи, че го е насърчавала в чувствата му, а същевременно негласно е била сгодена за Джонатан. А той се държеше така, сякаш… — Фанси млъкна насред изречението, сетне добави горчиво: — Държеше се с мен така, та си помислих, че е изгубил интерес към сестра ми. Сигурна съм, че тя е смятала рано или късно да обясни всичко на Хю.

— Но братовчедът Джонатан, нали обича вечно да сее раздори и омраза, се намеси — каза замислено Чанс.

Фанси въздъхна, спомнила си за миг тъжното личице на Елън и застиналото изражение на Хю.

— Както никога, трябва да се съглася с теб. Джонатан едва ли можеше да избере по-неподходящ момент, за да обяви годежа. Колкото и да ми е неприятно, смятам, че го направи нарочно — за да обезсърчи Хю и… — тя погледна укорно Чанс. — И за да ти покаже, че си се оженил не за онази, за която е трябвало.

Чанс я гледа дълго, забелязал за пръв път този ден колко ненагледно хубава е. За случая косата й беше напудрена и заедно с меките къдрици обрамчваше нежните й черти така, че веждите и миглите й изглеждаха по-тъмни, а очите й — по-наситенотопазени. До бялата кожа сластните й устни сякаш бяха по-розови и още по-изкусителни и отпреди — ако това изобщо беше възможно. За сватбата младата жена бе облякла светложълта копринена рокля и бяла фустанела, богато извезана със сърма. Днес следобед Чанс направо беше затаил дъх, когато бе видял как Сам я води гордо към него и свещеника. С разтуптяно сърце, без да откъсва очи от нея й рече, като натъртваше на всяка дума:

— Но аз не мисля, че не съм се оженил за жената, която е трябвало.

Смаян си даде сметка, че си е точно така. Може би наистина му беше хрумнало да се венчае за нея, колкото за да я отнеме на Джонатан, но същевременно съзнаваше със сковаваща яснота, че ако Фанси не го е привличала на някакво първично равнище, той за нищо на света е нямало да я злепостави и да я принуди да се омъжи за него. Не можеше да отрече, че Джонатан го е заблудил и че той не е искал врагът му да се ожени за нея, но не можеше и да се преструва, че е решил да направи всичко възможно Фанси да не стане жена на Джонатан не толкова, защото е искал да си отмъсти, а защото е желаел тя да е негова.

Не му стана приятно, че се е хванал на лъжата на своя враг, и от яд върху брадичката му затрепка едно мускулче. След Джени се бе зарекъл, че от тук нататък няма да се остави никоя жена да му замае главата. И беше направил всичко по силите си да спази този горчив обет. Може и да се беше оженил за Фанси Меривейл не по причините, тласнали го към действия в самото начало, но това още не значеше, че я обича. Просто я желаеше. Желаеше сладките й устни и прелестно тяло и точно заради това я бе взел за жена. Други причини нямаше.

Фанси се засмя кисело на думите му.

— Значи твърдиш, че си се оженил за жената, която си искал? — попита тя горчиво. След като Чанс кимна отсечено, младата жена прошепна: — Виж ти! Това означава ли, че ако си знаел, че Джонатан е избрал за своя невеста Елън, си щял да се намъкнеш в нейното легло?

Чанс се изчерви като рак. Не винеше Фанси, задето тълкува думите му така присмехулно. Безспорно не бе направил нищо тя да ги възприеме за чиста монета, но неприкритото й презрение го жегна.

— Да, твърдя точно това — изпелтечи той. Забеляза неверието, изписало се върху лицето на Фанси, и добави сковано: — За Елън щях да се оженя колкото за да я отнема на Джонатан.

Изведнъж му се прииска Фанси да разбере, че самият той не е наясно със себе си, затова я хвана за раменете, за да я притегли към себе си. Както винаги, когато беше близо до нея, у него се надигна желание, мощно и неудържимо. Чанс усети как го плисва топлина и той се възбужда. Погледна младата жена в лицето и натърти:

— Не искам Елън — по каквато и да е причина. Искам теб: в обятията и леглото си.

Фанси се взря в мургавото му лице, вбесена, че колкото и да не й се иска, са сами и топлото тяло на Чанс е на сантиметри от нея. Недвусмислените му думи пробудиха спомена как я е любил на отвесния бряг на реката, нещо, което тя би дала всичко на света да забрави, да се преструва, че изобщо не се е случвало. Припомни си замаяна, шеметното усещане, когато неговото тяло се е сляло с нейното, и потрепери. Никой досега не я беше карал да се чувства така, да губи напълно власт над себе си. Преди да срещне Чанс, дори не бе и подозирала какви наслади могат да споделят заедно един мъж и една жена. Познанието, което бе получила в обятията му я зашеметяваше, но я и плашеше. Искаше й се да изпитва към Чанс само презрение и гняв, а ето че за неин огромен срам волю-неволю трябваше да признае, че никога досега не е усещала така остро присъствието на друг човек, никога не е изпитвала първичното магнетично привличане между двама души — дори и когато беше най-ядосана на Чанс.

Помисли си горчиво, че това не променя нищо. Въпреки всичко Чанс я беше злепоставил, за да постигне долните си себични цели, и тя не бе особено склонна да му вярва, че е нямало да постъпи по същия начин и с Елън, ако е знаел истината. Това не променяше и факта, че е мислел как тъкмо Фанси е избраницата на Джонатан и затова е направил всичко възможно да се ожени за нея.

Усещаше ръцете му върху раменете си като пърлещ огън, затова се вторачи в надиплената дантела отпред на ризата му. Изрече мъчително:

— Искаш ме. И очакваш това да ме успокои и да се примиря, че ми съсипа живота?

— А дали животът ти, херцогиньо, наистина е съсипан? — попита Чанс едва чуто и я замилва по раменете. — Или просто пое в неочаквана посока?

Фанси преглътна, опитвайки се да попритъпи възмущението и омразата си към него. Беше й почти невъзможно да си мисли, че Чанс е достоен за презрение, когато той стоеше тъй близо до нея и я докосваше така, че сякаш я омагьосваше. Още по-трудно й беше да си припомни всички причини, поради които не бива да допуска той да й хвърля прах в очите, камо ли пък да се пребори с лудешкото желание да види дали, ако Чанс отново я притисне в обятията си, тя ще изпита плътските радости, които вече й е показал.

Плисна я яд и тя отново го намрази, задето тъй лесно преодолява съпротивата й. Прониза го с пламнал поглед и рече:

— Кажи ми едно. Защо се ожени за мен, за да уязвиш Джонатан ли?

Чанс стисна устни. Фанси беше сложила пръст в раната, бе отворила дума за единственото нещо, за което не му се приказваше. Той се поколеба: не му се щеше да обяснява, че в началото е целял тъкмо това — да уязви Джонатан, но… „Какво? — попита се вбесен. — Нима вече не разбирам какво ме движи? Нима не искам да си призная, че съм бил решен да го постигна? Че ми беше непоносима самата мисъл Фанси да стане жена на Джонатан? И че с цената на всичко бях готов да я направа своя?“

Колебанието му потвърди най-големите страхове на Фанси и тя се дръпна ядно от Чанс. В топазените й очи ненадейно избиха сълзи и когато Чанс се завтече към нея, само вдигна ръка, за да го спре.

— Недей! — рече му скована. — Не ме докосвай, недей да ми отговаряш. Не ми се слушат лъжи.

— А какво ти се слуша? — попита той пресипнало, внезапно разгневен, че се е хванал в собствения си капан. — Детски приказки за лека нощ ли? Нима искаш да се закълна, че съм го направил не за да опропастя намеренията на Джонатан да се ожени за теб? Или предпочиташ да чуеш, че съм си загубил ума? Че само съм погледнал красивото ти личице и съм се влюбил до полуда? Че не съм могъл да се спра, искал съм те неудържимо и затова, без да подбирам средствата, съм направил така, че да се оженим? — Той стисна зъби. — Това ли искаш да чуеш? Че съм луд по теб?

Фанси преглътна сълзите. Осъзна отчаяна, че е очаквала да чуе точно това. Искаше й се обаче то да е истина, а не очевадна лъжа.

— Не. От теб не искам нищо — изстреля обидена и вбесена. — Дори любовта ти.

Без изобщо да забелязва мъката, изписала се върху лицето на Чанс, тласкана единствено от сломеното си сърце, младата жена вдигна копринени поли и хукна. Досущ ранено животно, искаше да се скрие някъде, измъкна се през страничната врата и доволна, че не я е видял никой, забърза към стаята си.

„Няма да плача за него! Няма пък! — започна да си втълпява яростно, когато нахълта с гръм и трясък в спалнята и се хвърли на мекото легло. — Той е отвратително чудовище, което си играе с мен! Мразя го. Точно така! Мразя го до смърт!“

След като даде воля на обидата и гнева си, Фанси седна в кревата и вдигна кичура коса, паднал от изисканата й прическа. Избърса сълзите по страните си и огледа мрачно стаята — стая, която нощес трябваше да дели с Чанс.

Как да го направи, след като е наясно, че той се е оженил за нея колкото за да я отнеме на Джонатан! И преди сватбата знаеше, че Чанс не я обича, че си има някакви свои долни подбуди да я злепоставя, но все пак се беше надявала… Устните й потрепериха тъжно. Нима наистина си бе въобразявала, че има начин той да обясни постъпката си? Фанси въздъхна. Сломена си даде сметка, че има само едно нещо, което ще я удовлетвори и ще разсее мъката, загнездила се в душата й: Чанс да й се обясни в любов… Поклати глава смаяна, че е толкова глупава. Любовта очевидно изобщо не присъстваше в подбудите му. Чанс се водеше само от едно: от похот, както и сам бе признал, от похот и от желанието да надделее над Джонатан.

Нещастна, Фанси се запита как със своя спокоен, добре подреден живот се е докарала дотук. Как се е озовала на хиляди километри от дома, как се е омъжила за човек, който ту я очарова, ту я лъже в очите, ту я вбесява? За човек, чиято милувка пробужда у нея страсти и необуздани чувства, каквито тя изобщо не е и подозирала, че съществуват? За човек, който бе достатъчно да се усмихне, та сърцето й да се преизпълни и с възхита, и с гняв?

Знаеше отговорите на някои от въпросите, ала не можеше да отговори на най-важния: вече бе омъжена за Чанс Уокър, довечера беше първата й брачна нощ и какво щеше да прави?

Седя известно време така, погълната от несретните си мисли. Беше си съсипала живота. И бе достатъчно честна пред себе си, за да стоварва цялата вина за фиаското на брака си върху Чанс.

Защо да си криви душата, беше позволила той да я принуди да се омъжи за него. Можеше да избяга, да се върне в Англия, вместо да се омъжва за него. Щеше да избухне разбира се, страхотен скандал, на Елън нямаше да й е никак приятно, но всичко щеше да се уталожи и подреди. В края на краищата Фанси беше вдовица и всеки знаеше, че на вдовиците им е позволено много повече, отколкото на омъжените жени или на девойките. Да, в началото всички щяха да я одумват, и какво от това? Тя не зависеше от никого. Разполагаше с цяло състояние и ако и в Англия продължаха да я одумват, от това Фанси щеше да стане само още по-интересна и търсена.

Помисли си свъсена, че е трябвало начаса да си събере багажа, да иде в Ричмънд и оттам да се прибере в Англия. Ето какво е трябвало да направи и никой е нямало да е в състояние да я спре. „Но не го стори — прошепна лукаво вътрешният й глас. — Остана и се омъжи за човек, когото твърдиш, че презираш. И защо, интересно, го направи? — Тя стисна зъби. Сама не знаеше защо. Нямаше представа. Сигурно беше полудяла. — Полудяла ли? Или влюбена в Чанс Уокър?“ — заяде се лукавото гласче.

Фанси си запуши ушите с длани. Наистина полудяваше. Не искаше да слуша. Нямаше да допусне в съзнанието й и за миг да се загнезди налудничавата мисъл, че обича Чанс. Че изпитва към него нещо друго, освен отвращение. Беше позволила той да я принуди да му стане жена, но нямаше да допусне да си втълпява, че изпитва някакви дълбоки чувства към новия си съпруг. И въпреки всичко бе допуснала да се омъжи за него.

Изведнъж й хрумна, че още може да предотврати този брак. Ако действаше бързо, можеше да се върне в Англия — все щеше да преживее някак притеснението и скандала. Нямаше да й е лесно. Но можеше да го направи. Щеше ли обаче да предприеме тази стъпка?

Седя дълго, много дълго отдадена на неприятните си мисли. И тя беше живо същество от кръв и плът, плашеше се от ужасния скандал и клюките, които щеше да отприщи евентуално анулиране на брака, същевременно обаче дълбоко в себе си не можеше да не признае, че ако наистина, както твърди, мрази чак толкова Чанс, ако наистина го ненавижда, няма да се спре пред нищо, дори и пред мисълта, че всички ще бягат от нея, както дяволът от тамян, за да сложи край на брака си.

Пое си дълбоко въздух. Така значи. Нямаше да избяга. Щеше да остане. И да бъде добра съпруга на Чанс? Устните й потрепериха. Може би щеше да бъде примерна жена. А може би не.

 

 

На Чанс му се стори, че е стоял и е гледал цяла вечност вратата, през която бе излязла Фанси, но всъщност бяха минали само няколко минути. Ядоса се, че се държи като последния глупак, най-сетне излезе от зимната градина и отиде да потърси по-ведра компания: хора, които да го поразсеят от мислите му за сломената от мъка Фанси. Смяташе да намери Хю и да го успокои след недоразумението, създадено от Джонатан, но само на няколко крачки от зимната градина се натъкна на Морли, който гледаше свъсено някъде в далечината.

Чанс се подсмихна и попита:

— Защо си сам, Морли?

Другият мъж подскочи като ужилен.

— Чанс! — възкликна той, явно стъписан. — Какво правиш тук?

— Е, както знаеш, днес се женя. Къде другаде да бъда? — отвърна момъкът и погледна замислено по-възрастния мъж.

Напоследък Морли се държеше ужасно странно и Чанс имаше странното впечатление, че нещо не му дава мира.

— Да не се е случило нещо? — попита спокойно момъкът. — Тези дни ми се виждаш доста разсеян.

Морли въздъхна и извърна поглед.

— Надявах се да не бие толкова на очи. Трябва да обмисля добре едни неща.

— Мога ли да ти помогна?

Морли го погледна едва ли не гузно.

— Не, не, не мисля — отвърна той разпалено. — Трябва да се справя сам. — Мъжът се усмихна болезнено на Чанс. — Знаеш ме какъв съм, все протакам и отлагам, все чакам най-подходящия момент да предприема едно или друго. Но се опасявам, че този път няма за кога да отлагам. Трябваше да го кажа преди доста години. — Той въздъхна тежко. — Но все ми се струваше, че не му е времето.

Двамата мъже бяха тръгнали към близката гора, където сянката беше най-плътна. За пръв път през живота си Чанс усети, че Морли се притеснява от него и се смръщи. Какво ли го мъчеше?

Тъкмо да попита, когато някакво съскане току в нозете на Морли привлече вниманието му. Дръпна го бързо встрани.

— Гърмяща змия — рече безизразно Чанс и двамата се вторачиха в голямото, навито на кълбо влечуго, изпречило се точно на пътя на Морли. — Само още една стъпка, и сватбата ми можеше да се превърне в трагедия за теб, драги ми господине — рече мрачно той, загледан как змията се размотава и се шмугва в гъсталака.

Разтърсен, Морли сякаш не можеше да откъсне ужасен поглед от пълзящата към гората змия. Накрая все пак погледна Чанс и изпелтечи:

— Боже! Можеше да ме убие. Щях да си умра и никой нямаше да разбере, че… — Но не се доизказа, само впери измъчено очи в лицето на Чанс. — Ако бях умрял — додаде той тихо, сякаш си говореше сам, — онова, което знам, щеше да умре заедно с мен. И никой нямаше да научи истината.

Озадачен, Чанс попита:

— Каква истина?

Морли се поокопити, погледна назад към шубрака и отвърна припряно:

— Не ми обръщай внимание, момчето ми. Дрънканици на оглупял старец.

При други обстоятелства Чанс щеше да настоява за някакво обяснение. Но си имаше достатъчно неприятности и на драго сърце се вслуша в съвета на Морли. След няколко минути отново бяха при сватбарите. Странните думи на Морли изхвърчаха почти веднага от главата на Чанс, погълнат от мислите си как са се разделили с Фанси. Къде ли се беше скрила неговата опърничава херцогиня?