Шърли Бъзби
Сърце за превземане (18)

Глава седемнадесета

Беше се мръкнало един час преди младоженците и хората с тях да пристигнат в Дяволското свърталище и въпреки огромното си желание Фанси не успя да види отвън къщата, където занапред щеше да бъде нейният дом. Светеха си по пътя с фенерите, които бяха наслагани по каруците и които Чанс и Хю носеха, и младата жена все пак успя да зърне малко от променящия се пейзаж. Забеляза, че вече се срещат все по-малко дървета и са подминали гората. После съгледа отстрани на тесния път ниви, засети с тютюн, както и оградени с плет ливади и разбра, че всеки момент ще пристигнат, от което се развълнува още повече.

Усети, че каруците се спускат по нанадолнище, и видя в мрака отпред трепкащи светлинки и смътните очертания на сграда. След няколко минути спряха пред къщата, окъпана от светлината вътре, широката покрита веранда също бе осветена от красиви фенери, сложени от двете страни. Към входа водеха пет-шест широки стъпала и веднага след като Чанс помогна на Фанси да слезе, двойната врата се разтвори и пред тях застана спретнато облечен мъж.

Върху изпръхналото му от слънцето и вятъра лице грейна усмивка и той възкликна:

— Добре дошли! Добре дошли в Дяволското свърталище, госпожо Уокър. Очакваме с нетърпение пристигането ви. — Мъжът погледна Чанс. — Къщата отдавна плаче за женска ръка.

Чанс остави Хю да се погрижи за Елън и Ани и поведе Фанси нагоре по стълбището с думите:

— Я не говори небивалици, Джед, прекрасната ти съпруга Марта поддържа дома ми в образцов ред. — Момъкът се извърна надолу към Фанси и добави: — Това е Джед Томпсън. Преди десетина години пристигна с жена си като наемен работник. Но след като изтече договорът, установих, че домът ми не може да мине без тях, те пък решиха, че не е чак такъв ад да работят за мен. — Сетне се качи с Фанси на верандата и спря пред Джед. — Жена ми Фанси. Вярвам, че и ти, и всички останали в Дяволското свърталище ще й служите също тъй предано и прилежно, както и на мен.

Джед се поклони на Фанси и рече с блеснали бадемовидни очи:

— Драго ми е, господарке! За мен ще е удоволствие да ви служа и се надявам винаги да сте доволна.

Фанси му благодари радушно — дребничкият червенокос мъж веднага й бе станал симпатичен, и го последва в къщата.

Понеже беше тъмно, не бе успяла да я види добре отвън, но след като влезе в просторния вестибюл с елегантно вито стълбище към горните етажи, начаса се отърси от съмненията си как ли изглежда новият й дом. Чамовото дюшеме бе лъснато до блясък, по кристалните и месинговите свещници върху стените бяха наслагани скъпи восъчни свещи, от високия таван висеше прелестен полилей, чиято златиста светлина танцуваше по високото огледало в позлатена рамка и дългия махагонов бюфет до едната стена. Във вестибюла имаше няколко сводести врати и от една от тях се показа нисичка пълна жена, извърнала плахо сини очи към Фанси.

Приближи се забързано, направи реверанс и рече:

— Добре дошли, господарке, в новия си дом. Аз съм Марта, жената на Джед.

— И най-добрата готвачка в колониите — добави с усмивка Чанс.

Точно тогава във вестибюла влязоха и другите и Чанс представи и тях, макар че Томпсънови познаваха добре Хю. Уморена от друсането в каруцата, Фанси въздъхна облекчено, когато първоначалното вълнение около посрещането премина и Чанс рече:

— Марта, заведи Елън и Ани в стаите и виж дали имат нужда от нещо; ти, Джед, се погрижи за Хю, а аз ще покажа на младоженката къде ще живее. — Той погледна Фанси и се усмихна криво. — Можеш да разгледаш къщата и утре. Както виждам, умираш за сън. — Чанс се извърна към Марта. — След като настаниш всички, помоли Мариан да ни донесе нещо за хапване.

Сетне пожела на всички „лека нощ“, хвана Фанси за ръка и я поведе нагоре по витата стълба. На горния етаж влязоха в друг красив вестибюл. Накрая Чанс спря пред една врата и каза учудващо плахо:

— Твоите покои, госпожо. Надявам се да ти харесат.

Фанси му се усмихна нежно с блеснали очи.

— Сигурна съм, че ще ми харесат.

Той я притегли към себе си и се взря в лицето й. Прокара изкусително устни по нейните и пророни:

— Моята стая е до твоята. Между тях има врата. Зарекох се да не те любя този месец, но се надявам, че помниш къде трябва да спиш.

Фанси се свъси лекичко.

— Ти не ме оставяш да забравя.

Чанс се засмя и отвори вратата.

Затаила дъх, Фанси влезе, следвана по петите от мъжа си. Стаята беше хубава, просторна и проветрива. Насред лъснатия до блясък дъбов под имаше прелестен, плетен на една кука килим в меките отсенки на розовото и кремавото, при един от множеството прозорци се виждаха два фотьойла с по-наситенорозова дамаска и масичка от махагон и дъб между тях. Леглото с балдахин бе украсено с красива дърворезба, завесите на балдахина и по прозорците бяха от щампована басма в същите оттенъци, както килимът. Пухените завивки и матрак бяха заметнати с пъстра копринена кувертюра в бледожълто, розово и зелено и Фанси с удоволствие забеляза, че мраморът върху нощните шкафчета и умивалникът е бледозелен, в тон с останалото обзавеждане.

Тя се извърна, грейнала от щастие, към Чанс и каза:

— Стаята е направо приказна. Сигурна съм, че тук ще прекарам много щастливи часове.

Той затвори вратата и прошепна:

— Тези часове ще бъдат и вълнуващи, стига да ме пуснеш в леглото си.

Младата жена поруменя и каза припряно:

— Това ли е вратата към твоите покои?

Чанс я стрелна с поглед и кимна.

— Да, и към будоарите. Искаш ли да ги видиш?

Усетила топлото му тяло зад себе си, Фанси се ужаси, че Чанс ще я докосне, че тя ще забрави как сама е предложила да поотложат близостта, затова побърза да каже:

— Само ще надзърна. Наистина съм капнала от умора.

Будоарите бяха уютни и удобни, стаята на Чанс бе по-голяма от нейната, със завеси в рубинено и златисто, в дръзки мъжествени тонове като самия него. Фанси извърна очи от масивното махагоново легло, което сякаш властваше в стаята, и каза прекалено оживено:

— И тук е много хубаво. — Прозина се и добави: — Божичко, хич и не бях усетила, че съм толкова уморена. Нали нямаш нищо против да се прибера в стаята си?

Чанс я завъртя лекичко и за свой ужас и вълнение тя видя, че е като в капан в обятията му. Момъкът я притегли към себе си и я целуна морно, от което я прониза тръпка. Сетне погледна поруменялото й от страст лице и прошепна:

— Нямам намерение да ти се нахвърлям всеки път, когато останем сами. Казах ти, ще ти дам време. И ще удържа на думата си. Не се страхувай от мен.

Тя му се усмихна с премрежен поглед, без да съзнава колко прелъстителна изглежда с дръпнатите като на котка златисти очи и розовите, влажни от целувката устни.

— Страхувам се не само от теб, драги ми съпруже — пророни задъхана, — но и от себе си.

Какво можеше да стори той след това обезоръжаващо признание, освен да я целуне отново? Притегли я още по-близо до себе си и намери с устни нейните.

Удавена в прегръдката му, Фанси се люшна между ръцете му, усетила как я плисва желание. Към настоящето я върнаха дланта му върху гърдата й, пръстите, с които той напипа пронизаното от сладка болка зърно. Младата жена простена и бързо се дръпна.

— Обеща ми.

Чанс въздъхна.

— Ама че съм глупак! — После присви очи. — Но ако пак започнеш да ме дразниш, както одеве, може и да наруша обещанието си.

— Аз да съм те дразнела? — тросна се Фанси в своя защита и същевременно се притесни. Дали наистина го беше дразнила? Дори и да го бе направила, е било, без да иска. Изчерви се до уши и без да среща погледа му, изпелтечи: — Няма такова нещо. Само ти се е сторило, понеже така ти се иска.

— Ако ми се е сторило, защото така ми се иска, сега, херцогиньо, щеше да лежиш на кревата, а аз щях да съм се наместил удобно между бедрата ти — отвърна той с дяволити пламъчета в сините очи.

При тези думи я плисна топла вълна, но тя се овладя, подмина го и каза напрегнато:

— Държиш се грубо, драги ми господине. Нямам намерение да те слушам повече.

Чанс я пусна да мине, но я последва в стаята й. Облегна се на рамката на вратата и каза едва чуто:

— Аз съм твой съпруг. Не го забравяй, скъпа. Омъжена си за мен.

Фанси начаса си спомни как я е изнудил да мине под венчило с него и настръхна.

— Принуди ме да се омъжа за теб, ако случайно си забравил. Затова и понякога ми иде да… да…

— Да свикнеш с грубото ми държание ли? — провлече той.

— Точно така.

На вратата се почука тихо и Чанс отиде да отвори. Отпред стоеше дребничка млада жена, която кършеше притеснено ръце. Бадемовидните й очи грейнаха, когато Чанс й се усмихна. Той я покани да влезе и каза на Фанси:

— Това е най-малката дъщеря на Марта, Чарити. Още не може да твърди, че е камериерка с опит, но съм сигурен, че ще останеш доволна от нея. — Чанс побутна момичето напред и допълни: — Това, Чарити, е жена ми Фанси, новата ти господарка. Скоро ще се убедиш, че не е чак такова страшилище, на каквото ти прилича.

Чарити се изчерви като домат и погледна умолително Фанси.

— О, госпожо, и през ум не ми е минавало…

Фанси се усмихна сърдечно на дребничката пълна девойка с рижа коса и бадемовидни очи, която и без да я представя Чанс, си личеше отдалеч, че е дъщеря на Джед и Марта.

— Не му обръщай внимание — рече тя добродушно. — Сигурна съм, Чарити, че ще се чувстваме чудесно заедно. Дано за теб е удоволствие, а не мъчение да ми помагаш. — Фанси стрелна с поглед мъжа си. — Както, убедена съм, е с твоите родители, които служат вярно на Чанс.

Чанс се засмя.

— Да, така е. — Поклони се присмехулно на Фанси. — Ще те оставя в кадърните ръце на Чарити. Трябва да поогледам, все пак отсъствах по-дълго от предвиденото. Сестрата на Чарити — Мариан, всеки момент ще дойде с вечерята. Лека нощ, госпожо Съпруго.

Чарити наистина се оказа отзивчива и предана и когато Фанси се настани удобно в леглото и се приготви за сън, тя вече се беше запознала и с Мариан, която си приличаше като две капки вода с Чарити, все едно са близначки, с тази разлика, че осемнайсетгодишната Чарити беше с пет години по-малка от Мариан. След като излапа пилешката супа и дебелите резени хляб, намазани с масло, Фанси отпрати двете млади жени, като едвам държеше очите си отворени.

Вече бе потънала в дълбок сън, когато Чанс се пъхна до нея в леглото. Притегли я до себе си и прошепна в ухото й:

— Споразумението, любов моя, забрави ли?

Фанси възропта сънено, но после се сгуши в обятията му. Чанс също заспа усмихнат.

Когато на другата сутрин Фанси се събуди, стаята беше окъпана в ярка гореща слънчева светлина, а Чанс го нямаше — личеше къде е лежал само по вдлъбнатината върху възглавницата. На младата жена не й се мислеше за отношенията й с нейния съпруг, искаше й се по-скоро да огледа новия дом, затова скочи бодро от кревата и отиде на един от прозорците. Дръпна пердето от щампована басма и погледна навън. Лицето й се озари от чиста наслада, когато погледът й падна върху ширналата се зелена морава, където тук-там растяха високи дъбове и магнолии. Местността се спускаше плавно към лъсналото сребро на реката в далечината, Фанси забеляза и голям пристан, изграден направо във водата. Гледката пред нея беше разсечена от широк път, който завършваше с голям кръг пред къщата. Вляво имаше огромно, оградено с плет пасище, където пет-шест кобили пасяха кротко, а жребчетата палуваха около тях. Вдясно имаше цветна градина с красиви алеи, покрай които бяха нацъфтели розови, жълти и морави цветя, а из топлия въздух се носеше уханието на рози и биле.

Преди да дойде тук, Фанси не знаеше какво да очаква от Дяволското свърталище. Помнеше как е видяла първия път Чанс, облечен в износени дрехи от еленова кожа, образ, който изобщо не се връзваше с изисканото облекло и обноски, каквито по-късно й бе показал в Уокър Ридж. Беше й интересно на кого прилича домът му: на онзи Чанс от пристанището или на изтънчения джентълмен от богатското имение.

Не бе изключено скъпите дрехи, които е носел в Уокър Ридж, да са купени просто за случая, а Дяволското свърталище да не е нищо друго от порутена дъсчена колиба насред усойния зловещ пущинак. Фанси се дръпна от прозореца, неописуемо доволна, че новият й дом все пак не е някаква прилична на зандан съборетина, каквато често си беше представяла. Много неща у новия й съпруг бяха загадка за нея и волю-неволю тя си призна със свито сърце, че е поверила живота си в ръцете на мъж, когото познава съвсем бегло и за когото не знае, кажи-речи нищо, ако не броим неприятния факт, че сърцето й се разтапя и от най-слабата му усмивка, а тялото й пламва и от най-лекия му допир. Тя се подсмихна горчиво. Това не бе от най-здравите основи, на които да градиш брак. Сетне сви рамене. Нямаше смисъл да роптае, можеше да се утеши с мисълта, че все пак ще живее в приличен дом, а не в колиба, каквато бе очаквала да види.

Дяволското свърталище не бе така голямо и величествено, както Уокър Ридж, но в известен смисъл това дори й беше приятно. Няколко години бе живяла в огромния, приличен на дворец дом на бароните Меривейл, и си мечтаеше за къща, където да не се губи, както често й се бе случвало непосредствено след като беше станала баронеса Меривейл. Помисли си щастлива, че Дяволското свърталище е почти съвършено. Усмихна се и повика със звънеца Чарити. Изгаряше от нетърпение да тръгне да разглежда новия си дом.

Няколко часа по-късно, придружавана от изключително внимателния Чанс, Фанси си призна, че първоначалното вълнение не се е разсеяло ни най-малко, обратното, станало е още по-голямо. Както и бе предположила, къщата не беше прекалено голяма. Имаше само шест спални, за разлика от дома на рода Меривейл, където те бяха цели двайсет. При това всяка стая тук беше просторна и обзаведена с вкус и по едно време младата жена си помисли със задоволство, че къщата й е съвършена: уютна и достатъчно голяма, без обаче да потиска с размерите си.

С гордост в гласа Чанс изтъкна, че първоначално белосаната сграда е била на два и половина етажа, имала е широка предна и задна веранда и скосен покрив с капандури и високи комини от двете страни. Момъкът обясни, че преди четири години е пристроил двете едноетажни крила. Така сградата беше станала още по-изискана и красива. Отвън прозорците бяха с капаци, боядисани в тъмнозелено, така че къщата изглеждаше още по-свежа и чиста. Около стълбовете на покритите веранди растяха пълзящи растения: телефончета и дяволски нокът, чийто лъскави наситенозелени листа бяха в приятен контраст с ослепителната белота на постройката.

Зад къщата се намираха кухнята, помещението за опушване на месо, перачницата, малката мандра, тъкачницата, помещенията, където работеше Чанс — те бяха подредени на ветрило, а след тях се намираха къщите и колибите за прислугата и за всички останали, които работеха в плантацията. Тъй като повечето от тях бяха като Томпсънови наемни работници, чиито договори бяха изтекли, робите се брояха на пръсти. Зад стопанските постройки и къщурките за прислугата Фанси видя конюшните и няколко големи плевни, които Чанс обеща да й покаже друг ден. Зад тях пък бяха сушилните за тютюна.

Плантацията наподобяваше по-скоро малко селце, отколкото самотна постройка насред ширналите се зелени поля. Наоколо цареше невероятна суматоха: навред сновяха хора, които вършеха някаква работа. Кудкудякаха кокошки, писукаха пилета, мучаха крави, цвилеха коне, от време на време долитаха откъслечни разговори и смях.

Върнаха се в къщата, хапнаха заедно с всички и Хю се запъти към конюшните, където скоро щеше да иде и Чанс. Жените се прибраха по стаите да подремнат, докато спадне жегата, така че за няколко минути Чанс и Фанси останаха сами. Излязоха от къщата и избраха прохладно сенчесто местенце край реката, за да се наслаждават на гледката. Разговаряха колкото да се намират на приказка, докато Чанс не рече с грейнали очи:

— Извинявай, че ще те изоставя толкова скоро след пристигането, но почти не съм имал време да опозная английските коне, които купих. Бях погълнат от това да преследвам една друга английска кобилка — прелестна и дива.

Фанси се задави с лимонадата, която пиеше — добре поне, че бяха сами, и никой друг не бе чул възмутителните думи. Бързо се окопити от стъписването и подметна язвително:

— Кобилка ли? О, драги ми господине, опасявам се, че си се заблудил. Става дума по-скоро за дърта ялова кобила.

Чанс се усмихна лениво, прокара пръст под брадичката й и след като се наведе, вдигна лицето й към себе си.

— Ялова ли? Съмнявам се. Според мен въпросното същество никога не се е любило с истински расов жребец.

Фанси се изчерви като домат, но не се сети какво да отвърне. Уж се шегуваха, а Чанс я бе задянал по болното място. Младата жена каза с мъка в гласа:

— Мен ако питаш, повредата е в жената. Първият жребец вече бе създал трима синове, но с…

Тя млъкна и най-неочаквано очите й плувнаха в сълзи. Още докато беше омъжена за барона, бе копняла неописуемо за дете, но годините си минаваха, Фанси все не зачеваше и понеже имаше пребогати доказателства, че съпругът й може да има деца, беше решила, че виновна за бездетието си е тя. Това за нея бе тежък удар и тя отдавна бе погребала всяка надежда някой ден да си роди рожба.

Чанс долови тъгата й и я целуна лекичко по носа.

— Ще видим, нали така? — Озари я с усмивка, от която тя направо се разтопи. — Но дори и да си права, любов моя, пак ще смятам, че съм извадил страхотен късмет.

Фанси му беше признателна за добротата, но тя още повече я обърка. Чанс се бе показал пръв негодник, за да я принуди да се омъжи за него, почти бе изплюл камъчето, че го е сторил колкото да си отмъсти на Джонатан, и въпреки това… Въпреки това… Фанси въздъхна. Дали някога щеше да разбере що за човек е той?

 

 

До вечерта жените бяха оставени сами и щом в късния следобед се позахлади, те тръгнаха да разглеждат плантацията.

Със странна гордост Фанси показа на Елън и Ани много от нещата и местата, където я беше водил Чанс, като им обясняваше предназначението на различните постройки. Уж се свечеряваше, а пак кипеше бурна дейност: децата играеха, кучетата лаеха, възрастните сновяха напред-назад, за да си свършат работата, преди да е паднал мракът.

Отидоха на голямо пасище и докато наблюдаваха лудуващите жребчета, Фанси каза с блеснали очи:

— Само като си помисля как Констънс се притесняваше, че тук ще ми е скучно или самотно! — И веднага съжали за тези си думи, забелязала как по страните на Ани се плисва руменина. Затова побърза да добави: — Все пак е хубаво, че не се озовах сам-самичка сред множество непознати. Ти, Ани, познаваш ли някои от хората тук? Дано ги познаваш, инак направо се чудя какво ще правим ние с Елън. — Тя се усмихна на по-възрастната жена и продължи: — Добре, че Констънс предложи да дойдеш с нас, за да ни помагаш в началото, когато ще ни е най-притеснително. Идвала ли си и преди в Дяволското свърталище?

Съвсем обезоръжена от добротата в гласа и отношението на Фанси, Ани се поотпусна и каза простичко:

— Не, не съм идвала, макар и мнозина да са ми разправяли за плантацията. Господин Сам я споменава често. Много се гордее, задето съпругът ти е постигнал такива успехи за толкова кратко време. Но все пак познавам мнозина от прислужниците. Придружавали са през годините мъжа ти, когато е идвал в Уокър Ридж.

Макар и в началото да се беше притеснявала, че Ани ни в клин, ни в ръкав е попаднала в новия й дом, предния ден, по време на дългото пътуване до Дяволското свърталище, Фанси се бе убедила, че по-възрастната жена се старае как ли не да й угоди и всъщност е много приятна спътница, стига човек да я насърчи. Днес доброто мнение на Фанси за Ани се затвърди още повече, макар че тя беше все така озадачена от внезапното желание на Констънс да й натрапи жената. Чанс вече бе споменал, че Ани открай време го гледа така, сякаш очаква да му порасне втора глава, и тъй като Фанси и Елън бяха напълно непознати на другата жена, Ани очевидно имаше друга причина да се радва, че ще погостува в дома на Чанс.

Фанси не успя да се сдържи и попита:

— Често ли пътуваш и ходиш на гости, когато господарката ти разреши?

— Досега не съм ходила никъде без Констънс — призна си най-чистосърдечно Ани. Но веднага си даде сметка, че с този отговор ще повдигне в съзнанието на Фанси някои въпроси, и изпелтечи: — Не обичам да пътувам сама. Обикновено придружавам госпожа Констънс почти навсякъде и не се налага да пътувам сама.

— Ясно — отвърна бавно Фанси и между веждите й се вряза бръчица.

Още от самото начало бе озадачена от настояването на Констънс камериерката й да дойде с тях, а сега признанието на Ани засили още повече притесненията й. Защо ли Констънс бе поискала слугинята да ги придружи? За да ги държи под око ли? Фанси сбърчи носле. Нещо не се връзваше: те с Чанс нямаха какво да крият. Защо тогава Констънс бе настояла вярната й слугиня да дойде с тях в Дяволското свърталище?

Фанси не се сещаше за отговор, който да й звучи задоволително, но понеже Ани се държеше мило и вероятно наистина щеше да им бъде от полза следващите няколко седмици, младата жена се отказа да умува за Ани и нейната господарка. Имаше да си мисли за далеч по-важни неща: за смайващото поведение на съпруга си и за любовта между Елън и Хю.

Отдалеч си личеше, че между двамата млади влюбени нещо куца. Елън бе на върха на щастието, че се е измъкнала от задънената улица с Джонатан, и беше преливала от нетърпение час по-скоро да разсее недоразумението с Хю. За беда обаче той не искаше да има нищо общо с нея. В най-добрия случай се правеше, че не забелязва плахите й молби да поговорят насаме, а през останалото време се преструваше, че тя дори не е в същата стая.

Нали в деня на сватбата бе видяла сценката между Джонатан и Хю, Фанси беше сигурна, че знае защо Хю се държи така със сестра й. Ала заради обстоятелствата така и не беше успяла да поговори на четири очи с Елън и да й изложи подозренията си. Несретното, смаяно изражение върху лицето на сестра й не остана незабелязано за нея и когато Ани се извини тактично и се прибра в къщата, Фанси се извърна към Елън и рече:

— Май така и не успя да поговориш с Хю.

— О, Фанси — проплака девойката. — Той прави, струва, но гледа да не оставаме и един-единствен миг сами. Наблюдава ме с леден поглед и с него сякаш изразява всичко, каквото имаме да си казваме. Какво да правя?

Фанси въздъхна.

— Не знам, скъпа, но се опасявам, и то не без основание, че за това отношение на Хю към теб пръст има и Джонатан.

— В какъв смисъл? — попита притеснена Елън. — Знам, Джонатан му е съобщил, че и дума не може да става да се оженим. Мислех си, че Хю ще се радва. — Долната й устна потрепери. — Но той ме гледа като буреносен облак. Държи се, сякаш съм му смъртен враг, а аз дори не знам защо. — В очите и избиха сълзи, тя ги попи трескаво с везаната си кърпичка и проплака: — Никога през живота си не съм била по-нещастна. Знам, чувствата на Хю бяха наранени, когато Джонатан обяви годежа, знам, той ми беше много ядосан, но си мислех, че щом научи как Джонатан не е казал цялата истина, ще ме разбере и ще ми прости. — Елън извърна прелестните си сини очи към по-голямата си сестра. — Не ми харесва да съм влюбена. Боли ужасно. Имам чувството, че сърцето ми се къса, и не мога да сторя нищо. — Тя добави злочесто: — Просто не ги разбирам тия мъже, и туйто.

Фанси я прегърна през тъничките рамене и рече развеселено:

— Знам, мъничкото ми, знам. Аз също не ги разбирам. Те могат да те влудят, да ти скъсат нервите, нагли са, държат се като деребеи и в същото време направо ни очароват.

Обронила главица върху рамото на сестра си, Елън попита едва чуто:

— Но какво да правя? Той дори не ми дава да му обясня. Сигурна съм, че само да склони да ме изслуша, и ще успея да го накарам да разбере.

— Опасявам се, че Джонатан му е напълнил главата не само с новината за разваления годеж — рече със свито сърце Фанси. Когато Елън я погледа съсредоточено, тя сподели без особено желание: — Не съм чула разговора, но съм повече от сигурна, че Джонатан му е казал някои грозни лъжи за вас и за така наречения ви годеж.

— Но какво толкова му е казал, та Хю ме гледа с такова отвращение? Да си рече човек, че съм отровна жаба.

Фанси поклати глава.

— Не знам, скъпа. Знам само, че ги видях да разговарят и че каквото и да е казал Джонатан, ако се съди от смаяното изражение на Хю, то му се е сторило унищожително.

— Но какво?… — Елън пребледня като платно. Закърши ръце и попита едва чуто: — Нима мислиш, че той… Че е казал на Хю как сме били… Че съм… обезчестена?

Фанси кимна бавно.

— Да, според мен Джонатан направи точно това. И още по-лошо, опасявам се, че Хю се е хванал на въдицата.

Не щеш ли, в сините очи на Елън проблеснаха гневни искри.

— Как смее! — тросна се тя ядно. — Какво нищожество… — Но не се доизказа — не намираше думите, и забравила за сълзите, направи развълнувано една крачка към къщата. — Ох, само да ми падне в ръчичките!

— Е, май ще се наложи да поизчакаш, няма как още сега да си разчистиш сметките с Джонатан. Едва вчера напуснахме Уокър Ридж и не ми се вярва скоро да се върнем там — отвърна спокойно Фанси, доволна, че сестра й вече не е така смазана от мъка.

Обикновено Елън бе най-милото същество и този гневен изблик щеше да й дойде добре — щеше да отприщи мъката й и да я накара да действа.

По-малката сестра се извърна рязко и погледна Фанси право в очите.

— Джонатан ли? — попита тя рязко. — Смяташ, че ти говоря за Джонатан? — Тя поклати рязко руса главица. — Ядосана съм не на Джонатан. Той не оправда очакванията ми, хич и не се учудвам, че ме е очернил, но виж, Хю да му повярва!… — Елън си пое разярено въздух. — Възнамерявам да кажа на младежа какво точно мисля за него. Как смее дори да предположи, че съм способна на такава покварена постъпка! — Тя вдигна брадичка. — Смятам да му го кажа в очите, и то още сега. Как смее да повярва в такава грозна лъжа за мен! Как смее!

Още преди Фанси да е изрекла и думица, Елън се завъртя и с блеснали от справедливо възмущение очи, с юмруци, стиснати отстрани на хълбоците й, закрачи войнствено към конюшните.