Даяна Апълярд
От любов (8)

Седма глава

— Микровълновата звънна.

— Ще ми ги извадиш ли?

— Извади си ги сам. Аз съм зает с друго в момента.

— Да, с домашната работа, загубеняко.

— Аз ще ги извадя. — Тес натисна копчето, вратата на фурната се отвори и тя изкара димящите картофи на Джейк.

— Ето. — Подаде му ги, докато той минаваше покрай нея на скутера си.

— Нужно ли е да го правиш?

— Трябва да се науча, мамо — каза Джейк, докато обикаляше ловко около кухненската маса, където седеше Оли, с пръснати върху очуканата дървена повърхност тетрадки. Тес се пресегна и премести чашата с портокалов сок по-далеч от учебника му по география.

— Не можеш ли да си приготвиш домашното горе? — попита тя. — Джейк, изкарай това нещо навън, чу ли?

— Съжалявам, вали.

— Горе е много тихо — каза Оли. — Не мога да мисля.

— Това не знам как да го направя. — Хати, седнала на другия край на масата, и подаде лист хартия, домашното й за почивката. — Нищо не им разбирам на тези объркани изречения.

— Това е целта — отвърна Тес и ги погледна. Но Хати беше права. Нямаха смисъл. — Трябва да прибавиш едно и тук — обясни тя.

Хати взе подострения си молив и започна да пише старателно, с леко изплезен език, наподобяващ малка розова пъпка.

— Джейк, ами твоето домашно?

— Нямам.

— Лъже — обади се Оли.

Джейк мина покрай него на скутера, пресегна се и грабна кутията му за моливи.

— Върни ми я!

— Ох, съжалявам! — Джейк изпусна кутията на пода. Моливи, гума, острилка, пастели и ъгломер се разсипаха наоколо.

Тес, която в този момент зареждаше съдомиялната, се обърна ядосано.

— Джейк, веднага събери всичко. И се извини. Хайде. Франческа ще дойде всеки момент.

Оли вдигна очи от книгите си и се ухили.

— Франческа. — Подсвирна леко и обърна многозначително поглед към Джейк, който се изчерви.

— Е, и?

— Нищо. — Оли отново се ухили и погледна надолу.

— Що не се разкараш!

— Джейк! — Тес сложи ръце върху облегалката на стола до нея и го изгледа изпепеляващо. — Да не си посмял да говориш така!

— Татко как го прави?

— Татко ти е голям човек. А и не го прави. — Още докато изричаше думите, Тес знаеше, че е загубила спора. Марк не се съобразяваше и ругаеше на воля пред децата.

— Мамка му! — каза щастливо Хати. — Виж, мамо, свърших. — Държеше нагоре листа с едро изписани изречения, изскочили малко над линията.

Тес провери написаното.

— Справила си се чудесно, миличка. — Наведе се и прегърна Хати.

Оли и Джейк се спогледаха.

И двамата бяха на мнение, че Хати получава прекалено много внимание. На входната врата се позвъни.

— Това е Франческа. Господи, Хати, ти не си изкъпана.

— Няма да се къпя.

— Но ти не си се къпана от сутринта. Морето, забрави ли?

— Това тази сутрин ли беше? — Очите на дъщеря й се разшириха.

Тес знаеше точно как се чувства. Струваше й се, че е било преди векове, векове, изпълнени с разопаковането на осем куфара, с пет зареждания на пералнята, опит за разтребване на стаята на момчетата, галопиране до супермаркета, вземането им от училище, вместо да ги накара да се приберат пеша или да се качат на метрото.

— Джейк, иди да отвориш на Франческа, ако обичаш.

— Аз ли?

— Да — каза Тес твърдо.

Той изпъшка и хвърли вече празната опаковка от картофите върху една от тетрадките за упражнения на Оли.

— Пфу! — Оли я бутна настрани.

— Здравей.

Тес чу срамежливия глас на Франческа от вратата. Джейк се отдръпна безмълвно, за да я пусне вътре. В следващия миг се появи отново в кухнята, вземайки по две стъпала наведнъж, обут в тежките си черни маратонки.

— Не оставяй Франческа да стои в коридора — изсъска му Тес, после се провикна: — Тук, долу сме.

Дългите стройни крака на Франческа в плътен черен чорапогащник и ботуши с дебели подметки се показаха по стълбите.

— Франческа! — Хати скочи от масата и се хвърли към тийнейджърката.

— Здрасти, Хат.

Франческа я пое в обятията си. Тя беше най-любимата детегледачка на Хати, защото й позволяваше да остава след осем часа и й четеше поне две приказки. Пък и Хати смяташе, че е много красива, както си и беше. Имаше дълга кестенява коса, прибрана с лъскава голяма шнола отзад на тила, бледа кожа с лунички на носа и почти не носеше грим. Франческа беше по-голямата дъщеря на Марджи.

Тес погледна към Джейк. Той се бе втренчил невиждащо в един от учебниците на Оли, а страните му под загорялата кожа пламтяха. Тес забеляза, че Франческа му хвърля скришом погледи, докато развива огромния светлосин шал от врага си. „Господи — помисли си Тес. — Той е само на четиринайсет.“ Какво ли щеше да е, като стане на шестнайсет? Трябваше да нарисуват черен кръст на входната врата.

— Франческа, може ли да изкъпеш Хати?

— Разбира се. Хайде, меченце.

Хати се сгуши щастливо във врата й и махна с пръсти на Тес, докато я отнасяха нагоре по стълбите.

— Ей сега идвам. Момчета, ще почистите ли тук? Оли, наистина предпочитам да работиш в твоята стая. Хайде, ставай.

Той въздъхна, събра учебниците си и ги изсипа в найлоновата торба, вместо в куфарчето, което Тес му беше купила специално. Джейк се мотаеше със скутера си.

— Би ли прибрал това? И ако имаш домашно, моля те, седни и го напиши. Веднага. — Тес се опита да внесе заплашителна нотка в гласа си.

Джейк я погледна с обезкуражаващата си усмивка. „Колко е чаровен — помисли тя — въпреки тази ужасна, щръкнала на всички страни коса с един дълъг кичур отпред.“ Оли копнееше за същата подстрижка, но Тес не му разреши, макар да знаеше, че е само въпрос на време. Той имаше прекрасна, гъста, руса коса, леко къдрава, като тази на Тес и Хати. С кръглите си очила щеше да прилича на настръхнало къртиче, ако се подстрижеше като Джейк.

След като Хати се изкъпа, Тес влезе във ваната, добавяйки още топла вода. Щеше да е чудесно, ако имаха втора баня, само една баня с трите деца беше ад: не можеше да остави балсамите или маслата за вана, защото Хати се опитваше да пие от тях. Момчетата, особено Джейк, бяха много нехигиенични и никога не изплакваха ваната след себе си. А напоследък Джейк бе започнал да купува от онези ужасни евтини продукти за коса като кошмарния зелен гел. На полицата под прозореца нямаше сантиметър свободно място, а Марк започваше да се оплаква, че Джейк му използва бръснача, макар че всъщност нямаше нужда да се бръсне. Преди почивката се беше обръснал между веждите, което му придаваше странен вид.

Тес плъзна рамене под водата и наведе назад глава, за да потопи и косата си. Може би трябваше да вземе само душ, щеше да стане по-бързо, но предпочете да се отпусне във ваната — действаше й по-успокояващо. Размърда крака и усети как водата се разплисква по тялото й. Огледа корема си. Беше станал по-голям след глезенето през почивката. През повечето време успяваше да се запази сравнително слаба, с цялото това търчане, а и често не се хранеше чак до вечерта, защото не почиваше на обед. Беше й по-лесно да работи без почивка — после не се чувстваше виновна, че си тръгва в три, за да прибере Хати от училище. А и си търсеше извинение да свърши по-рано.

Навремето нейната работа й се бе сторила като дар божи след дългото прекъсване заради раждането на момчетата и Хати, понеже галерията, разположена в триъгълника между двата главни пътя през Клапам, се намираше на еднакво разстояние от къщата им и училището на Хати. Но сега й доскучаваше. Наистина беше приятно място и собственикът на галерията, който почти не се появяваше през седмицата, освен ако не се налагаше да омае някой изключително богат клиент или да участва в организирането на изложба с някой от по-известните им художници, я оставяше да се оправя сама. Тя се радваше на отношенията, които си бе изградила с шепата художници, особено с по-младите. Слушаше безкрайно търпеливо разказите за объркания им любовен живот и вечните им финансови кризи. Работата й беше като прозорец към един много по-различен свят.

Галерията беше малка, традиционна, с вярна група клиенти, чиито нужди Тес вече знаеше наизуст. Те й се доверяваха безусловно, когато им се обаждаше, за да им каже, че е намерила нещо, което със сигурност ще харесат. Печалбите на галерията бяха стабилни, макар и не внушителни. Бруно обичаше да мисли, че той открива новите им млади художници, но по-често това бе заслуга на Тес, защото посещаваше много изложби в колежите по изкуствата. Имаше отлично око на търговец, но по-важното беше, че знаеше как да подхранва егото на художниците и клиентите. Умееше да убеждава хората — фасулска работа в сравнение с поддържането на мира в дом, обитаван от три постоянно враждуващи, упорити и умни деца.

Сега, когато Хати бе станала по-самостоятелна, може би трябваше да мине на пълен работен ден. „Но не в галерията“ — помисли си тя. Може би имаше нужда от пълна смяна на обстановката, от основна промяна. Ново начало.

Входната врата се хлопна силно. Беше Марк и също щеше да иска да се изкъпе. Тя завъртя кранчето. Нямаше вече топла вода. Чу как в съседната стая Франческа чете приказка на Хати, любимата й напоследък — за една розова полярна мечка, която живеела на самотен леден блок, докато един ден друга мечка, синя на цвят, доплувала на също такъв блок. Двата къса се сблъскали и мечките се влюбили, а песните им огласили замръзналата пустош.

Тес вдигна единия си крак от водата и го насапуниса. Краката й пак имаха нужда от бръснене. „Животът наистина е изтъкан от никога несвършващи задачи — помисли тя. — Тъкмо приключиш с едните и хоп, изникват нови.“ Онова, което я крепеше, докато зареждаше пералнята или караше децата на училище, намъкнала развлечен стар пуловер и без грим, беше вярата, че утре ще е различно. Утре тя ще е по-организирана и ще си сложи червило. И непременно ще си запише час при козметичката. Непременно. Все утре и утре, примамливото и обещаващо утре, перспективата за едно ново аз.

Тя се отпусна назад и затвори очи. Двамата с Марк напоследък не прекарваха много време заедно. На почивката най-голямото му желание беше да се наспи. Тя знаеше, че е уморен, знаеше, че в момента работата му, с всички тези нови отговорности, е стресираща, но през почивката би могъл да посвети поне един цял ден на нея и децата. Той беше с тях, но само в кратки изблици на енергия: след сутрешното плуване или сърфиране с момчетата лягаше на синия диван в хола и проспиваше целия следобед. Тес имаше чувството, че кара почивката си с изпаднала в летаргия костенурка. Знаеше, че той трябва да дава все повече от себе си в работата, но това неизбежно означаваше да дава все по-малко и по-малко на тях.

Може би вината беше нейна. Може би не се държеше достатъчно мило с него, отделяйки прекалено много време на децата, грижейки се за техните нужди. Е, не точно мило, ако трябваше да е честна. Той имаше нужда не само от нежна прегръдка, а от секс. Секс, с всичките му екстри — копринени пликчета, парфюм, романтични увертюри. В моменти на яд Марк й казваше, че е нужно съвсем малко, за да го възбуди, но тя отвръщаше, че не вижда защо трябва да се облича като слон от цирка след изтощителен ден само и само за да му дойде меракът. По време на същия спор Марк заяви, че тя прави много повече за децата и има опасност те да станат мързеливи и разглезени. „Всъщност искаше да й каже — помисли си с горчивина Тес, — че жена му прекарва много повече време в грижи за тях, макар че би трябвало да се грижи за него, което тя категорично отказваше да стори, защото Марк беше възрастен човек, а не дете, за бога.“ Марджи веднъж беше изтъкнала недостатъка на повечето мъже — че никога не порастват достатъчно и прекарват зрялата част от живота си в търсене на мамичка, облечена в секси бельо. След развода Марджи веднага бе изхвърлила всичките си жартиери и си бе купила една топла пухкава пижама.

Тес въздъхна. Не можеше да спечели. Ако правеше прекалено много за децата, ги разглезваше. Ако ги караше да се справят сами, Марк се оплакваше от ужасната бъркотия след тях или се опитваше да почисти, което просто означаваше да натрупа всичко в една огромна, нестабилна купчина, готова да се срути, щом затвориш вратата. И все пак, разсъждаваше тя, докато миеше лицето си с вода от ваната, ако нея я нямаше, те сигурно щяха да са по-отговорни. Марк също. Тя замислено се насапуниса между пръстите на краката. Дали да не се върне в „Сотбис“? Не, там беше твърде ужасно, а и като каква? Можеше да започне в администрацията на прочутата аукционна къща, но това не беше творческа работа. За съжаление нямаше по-специализирано образование. Трябваше да вземе специалност след завършването на университета, но тогава бе решила, че й стига толкова учене. А и на родителите й им беше омръзнало да я издържат и тя сметна, че е крайно време да си намери работа.

— Тес! Отключи вратата — избоботи отвън плътният глас на Марк.

— Във ваната съм.

— Побързай тогава. И аз искам да се изкъпя.

Тес се надигна с мърморене от водата и се пресегна за кърпа. Дъщеря й беше взела единствената суха, всички останали още бяха в пералнята. Тя отвори колебливо вратата, макар че Франческа беше още в стаята на Хати — едва ли щеше да й се размине само с едно четене на приказката за полярните мечки.

Марк се вмъкна през открехнатата врата. Носеше ленената тъмносиня риза, с която бе тръгнал от вилата, и кремавите памучни панталони с липсващо копче отпред. Изглеждаше безкрайно уморен.

— Добре, че се върна. — Увивайки хавлията по-здраво около тялото си, тя протегна ръце към него. Той драматично отпусна глава върху влажното й голо рамо и продължи с глезен момчешки глас: — Скапан съм.

Тя го погали по гъстата тъмна коса, започнала да се прошарва едва забележимо на слепоочията. Джейк и Оли наскоро бяха изрязали една реклама за мъжка боя за коса от неделния вестник и я бяха оставили многозначително до чинията му на масата за закуска.

— Не особено добър ден, а?

— Не особено — измърмори той в рамото й. Дъхът му беше топъл. — Ножът опря до кокала за Унгария и Рупърт заплашва да дойде с мен. Не мога да пътувам с това копеле. Ще оплеска всичко. И после ще трябва да го убия.

— Не го прави — каза Тес. — Може да ти се отрази на кариерата.

— Не ми се заминава. Искам да остана тук с теб. — Той се пресегна и дръпна хавлията й, която се свлече на пода.

— Я, гола жена! Какъв шок!

— Шт! — изкикоти се тя. — Нали каза, че си скапан.

— Не толкова.

Тес се опита да не потрепери, когато студените му ръце я обгърнаха и спряха под гърдите й.

— Водата ще изстине.

— Майната й на водата. — Той я избута назад и дупето й опря в ръба на мивката. Допирът до хладния порцелан я накара да си поеме рязко дъх.

— Наистина те обичам…

— … но… — продължи той, притиснал устни към врата й, и опита да я целуне с отработено движение.

— … но — продължи тя, поставяйки пръсти на устните му, — не съм почистила кухнята и трябва да видя дали Джейк си е написал домашното.

Марк се отдръпна от нея, ръката му, посягаща да разкопчее панталоните, увисна отстрани на бедрото.

— А това са къде-къде по-важни неща. Разбирам. — Усмихна се, но усмивката не стигна до очите му.

— Марк, съжалявам, аз… — Тес се пресегна да го улови за ръката.

— И аз съжалявам — отвърна той иронично, — но изпусна момента, не съм ти някаква сексиграчка, да ме включваш и изключваш, когато ти скимне. Имам чувства.

Тес посегна към пода и вдигна хавлията.

— А и Франческа е тук.

— И се боиш да не те докарам до такъв върховен екстаз, че да замучиш като лос?

Тес се изкикоти.

Очите му, лъснали сладострастно, я огледаха изпитателно.

— Напълняла си малко — рече накрая.

— О, я се разкарай — сряза го Тес ухилено. — Голямо дете си.

— Аз — дете? Какво искаш да кажеш? Къде ми е бръмчащата акула тогава? Нали знаеш, че не мога да се къпя без Хъмфри?

Тес посегна и взе озъбената механична акула на Хати от полицата. Бързо я нави и я пусна във ваната. Играчката се понесе към Марк, пляскайки с опашка.

Той я улови.

— Здравей, Хъмфри. Може би ти ще си поиграеш с мен. Другите явно не желаят.

Тес се наведе и машинално засъбира ризата, панталоните, слиповете и чорапите, които той беше хвърлил на пода. С купчината дрехи в ръце посегна да отвори вратата. Преди да излезе, се обърна:

— Между другото, ти също си напълнял. Около кръста. Харесва ми. Приличаш на Хъмпти Дъмпти^[1] — каза тя и побърза да се измъкне.

— Мамо! — отекна през стената гласът на Хати, щом чу вратата на банята да се затваря. — Искам да ме целунеш за лека нощ!

Тя влезе боса в стаята на Хати. Дъщеря й седеше на леглото, подобно на нетърпяща възражения принцеса, а в скута на Франческа се виждаше разтворената книжка с приказки.

— Целувка — рече Хати и подаде бузка към майка си.

Тес се наведе и притисна устни към гладката, сладко ухаеща кожа на детето.

— Лека нощ, миличка.

— Кажи на татко да дойде да ме целуне.

— Добре. Благодаря ти, Франческа. Тя изми ли си зъбите?

— Да — побърза да каже Хати.

— Не — отвърна Франческа.

Хати й се изплези.

— Веднага да ги измиеш, щом татко излезе от банята.

Докато Тес се качваше към тяхната спалня, за да се облече, чу Марк да крещи:

— Защо няма топла вода, по дяволите?

Тя се втурна нагоре по стълбите, подаде се от вратата на спалнята и извика: „Какво?“, преструвайки се, че не го е чула, после побърза да затвори вратата.