Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Out of Love, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Дограмаджян, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и начална корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Даяна Апълярд. От любов
ИК „Хермес“, Пловдив, 2008
Английска. Първо издание
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-0487-7
История
- — Добавяне
Двадесет и втора глава
Джейк лежеше с Франческа на тясното й легло. Мечетата и другите плюшени играчки, които бе настояла да запази, въпреки скорошния ремонт на стаята й в стил шейсетте години (с големи абажури и лилави тапети), бяха паднали на пода. Дайдо пееше протяжно от CD плейъра. Бяха заключили вратата, макар Франческа да знаеше, че майка й няма да се прибере поне още един час.
— Къде мислят, че си?
Джейк стисна ръката й силно и промърмори:
— В библиотеката.
Франческа се засмя и като се облегна на лакът, се втренчи в него. Джейк лежеше по гръб, забил поглед в тавана. Тя колебливо прокара пръсти по устните му. Той я придърпа доста грубо и телата им почти се сляха. Уви единия си крак около нея, за да я задържи плътно до себе си, и прошепна:
— Виж. Пасваме си идеално.
Франческа се дръпна лекичко и го погледна. Сърцето й биеше учестено и все пак се чувстваше учудващо спокойна, сякаш този момент би могъл да продължи безкрай. „Ако умра сега — рече си тя, — ще умра щастлива“.
— За какво си мислиш? — попита Джейк.
Тя му се усмихна, върху бледото й лице очите й изглеждаха огромни.
— Няма да понеса да се разделим.
— Не го казвай сега. Имаме още цял час. — Той я улови за брадичката и наведе лицето й към своето. Започна да я целува бавно и много нежно: по клепачите, по бузите, накрая устните му спряха върху нейните.
— Нали не възразяваш? — каза тя тихо.
— Не — отвърна той. — И без това е рисковано. Баща ми направо ще ме убие.
— А мама ще убие мен.
— Ти искаш ли? — попита Джейк.
— А ти как мислиш?
— Правила ли си го? Изобщо?
— Не.
— Ти си първият човек — прошепна той, — когото наистина обичам. Освен майка ми.
— Ами баща ти?
— Не мисля. — Джейк премести ръка върху избледнелия, ала все още забелязващ се червен белег на лицето и го потърка.
— Разбирам те — отвърна тя. — И аз не обичам баща си. Той е негодник. Мисли си, че може да купи любовта ни.
— Колко често го виждате?
— Веднъж на две седмици. Затрупва ни с подаръци, сякаш така ще оправи нещата.
— А майка ти какво мисли?
— О, тя го мрази. Винаги го е мразила.
— За нищо не стават, нали? Нашите родители?
— Не бяха голям пример — съгласи се Франческа. — Не съм сигурна дали изобщо ще се омъжа някога. Не искам детето ми да се чувства както аз, когато мама и татко се разделяха. Сега вече съм добре, но разводът им беше ужасен. Ти си щастлив, че майка ти и баща ти още са заедно.
— Не знам. Много се карат. Най-вече заради мен — добави той с мрачно удовлетворение.
— Защото си лош — усмихна му се тя.
— Колко лош?
— О, много лош.
Франческа облегна глава на рамото му. Джейк опря устни в косата й. Миришеше на чисто и беше пухкава от шампоана.
— Искам да заспя така.
— По-добре недей. Мама скоро ще си дойде.
— Можем поне да си представим. Нали? — И я зацелува бавно, докато тя вече не беше сигурна къде свърши той и започна тя.