Даяна Апълярд
От любов (15)

Четиринадесета глава

— Джейк, ако я наклониш още малко, ще се стовари на пода.

Марк се беше качил върху един стол и придържаше върха на коледната елха. Както обикновено, бе купил два пъти по-голяма от необходимото.

— Съжалявам, татко, тук е ужасно тясно! — Джейк се бе залепил за стената, откъдето трябваше да включи лампичките. Твърде голям, за да се побере отзад, отново бутна дървото.

Марк, който тъкмо слагаше феята на върха, за малко не я изпусна.

— Ще я убиеш! — изписка Хати отдолу. Хати харесваше изключително много въпросната фея — крехко създание с ярко изрисувано лице и зелена плетена пола. Първоначално косата й бе лъскава и руса, но като малки момчетата я бяха оскубали и сега изглеждаше така, сякаш страда от косопад. Позлатените й гащички също се бяха изтрили, факт, който очарова Джейк, когато беше направил откритието на шестгодишна възраст.

— Подай ми последния гирлянд — каза Марк. — Ох, пак се убодох на проклетите игли.

— Ти настояваше за истинско дърво — напомни му Тес.

— Не ми казвай, че наистина предпочиташ пластмасово.

— Не, но можехме да купим от онези с неокапващите иглички. Сигурно сме единственото семейство в Клапам с двуметрово дърво, което ще е напълно плешиво на Коледа.

— Как няма да е плешиво, като един мечок зад него се опитва да го прегърне.

— Просто искам да включа проклетите лампички — обади се Джейк. — О, съжалявам.

Тес едва се сдържа да не му направи забележка. Откакто беше седнала с Джейк в кухнята вечерта след срещата с директора и му беше казала, че ако не се вземе в ръце, непременно ще го изритат, той явно правеше усилия да се държи по-добре. На връщане у дома, след като бяха взели Хати от детегледачката, Марк бе казал: „Добре. Ти ще се оправяш. На мен ми омръзна все аз да съм лошият“, и после се бе оттеглил демонстративно в кабинета си.

Отначало Джейк се бе нацупил и не искаше да говори. Но Тес му обясни, че поведението му рефлектира много лошо върху тях и особено върху нея.

— Защо върху теб? — попита Джейк.

— Защото татко казва, че те оставям да ми се качваш на главата — отвърна тя.

— Да бе — промърмори той, като въртеше наляво-надясно вратовръзката си. — Сякаш го е грижа.

— Разбира се, че го е грижа. Престани да се държиш така, Джейк. Не можеш да ругаеш и да се отнасяш грубо с хората. Цяло чудо е, че ти се разминава в училище. Погледни ме.

Джейк, който не спираше да се люлее на кухненския стол, с изкривена на една страна вратовръзка и разкопчана риза, я погледна кисело изпод гъстите си тъмни мигли.

— Какво?

— Казвам ти, че имаш късмет, задето не са решили да те изритат. Честно.

— Е, и?

Тес се ядоса.

— Татко ти и аз харчим цяло състояние да те държим там и най-малкото, което можеш да направиш, е да учиш здраво. Не очаквам благодарности — той й отправи една от чаровните си усмивки и тя едва се сдържа да не се усмихне в отговор, — но трябва да опиташ. Господи, Джейк, знаеш каква е алтернативата. Огромното общообразователно училище, където няма да получаваш и една десета от вниманието, което имаш в „Сейнт Питърс“, за спортуването да не говорим. Моля те — каза тя, като се наведе напред и стисна ръката му, — не ни разочаровай. Не ме разочаровай. Искаме само да знаем откъде имаш парите, да обещаеш да не ругаеш и да учиш по-старателно. Става ли?

— Става — отвърна той и този път направо я ослепи с широката си усмивка. — Взех парите от Ник, продадох му няколко компютърни игри.

— Но защо ти бяха тези пари?

— За нищо — отвърна бързо той. — Просто той харесваше много игрите и реших да му ги дам. Ако искаш, ще си ги взема обратно.

— Не, не искам. Имам ти доверие.

— Радвам се, че поне някой в това семейство ми вярва.

— Татко също ти вярва, наистина. Просто му дай възможност. Хайде, никой от нас не иска да се караме. Наближава Коледа. Моля те, Джейк, знаеш колко те обичаме.

— Ти — да.

— И татко те обича. Наистина.

Джейк повдигна закачливо вежди и се изправи.

— Прегърни ме, мечок такъв.

Той я прегърна през стола със силните си загорели ръце. Тес се облегна назад в обятията му и се усмихна.

— Как можа да станеш толкова голям.

— Не от твоето готвене, това е сигурно — засмя се Джейк.

— Махай ми се от главата — каза обичливо Тес.

Той разроши косите й.

— Обичам те.

— Знам. Покажи ми го тогава.

Оттогава той внимаваше да не ругае вкъщи, особено когато Хати беше в стаята, и дори го бяха видели — нещо, което наистина се случваше за пръв път — да лежи на пода в хола и да помага на сестра си с мозайката. Оли не можеше да повярва, че брат му спря да хвърля всичките си неща в другата половина на стаята и — поне временно — престана да му отмъква слушалките, защото неговите бяха счупени. Разбира се, Оли знаеше, че това няма да продължи дълго, но се радваше на временното прекъсване на бойните действия.

Тази година Тес беше решила да направи Коледата съвършена. Всяка година се канеше да размаха вълшебната си женска пръчица и да направи празника паметен, но в последната минута нещо винаги се объркваше. Миналата година с Марк имаха ужасна разправия за това, че е купила плейстейшън на Джейк, без да го попита — тя се оправда, че него все го няма и й е малко трудно да пита въздуха, — а по-предната година Хати беше паднала от кончето люлка и си бе счупила ключицата. Наложи се да прекарат Коледата в отделението за спешна помощ заедно с пияниците. А още по-предната година родителите й им бяха дошли на гости и Марк се напи толкова, че заспа в три следобед, а тя трябваше да разрязва пуйката под съжалителния поглед на майка си. Но тази година бе решила вече наистина да бъде домашната богиня, с красиво декориран дом и хладилник, зареден с домашно приготвени вкуснотии, вместо с храна от щанда на „Маркс енд Спенсър“, купена набързо в навечерието на Коледа. Само дето нямаше достатъчно време. Щеше да се наложи да ограничи времето за сън.

Освен това бе решила да стане по-секси и си бе купила — с известно притеснение — два чифта дълги дантелени чорапи от магазина за бельо на Хай Стрийт. Навярно майка й имаше право и отговорът се криеше в малко повече внимание към Марк. Трябваше да признае, че напоследък е доста обсебена от следването, но всичко беше толкова ново и вълнуващо, че необходимостта да зарежда съдомиялната и да купува хляб бе слязла доста ниско в списъка й с приоритети. За жалост тя стоеше ниско в списъка и на останалите членове на семейството, да не говорим за мръсотията, заплашваща да прелее от къщата. Ех, само ако можеше да си позволи чистачка, която да се бори с напредващата армия от прах! Явно трябваше да спре да обръща внимание, но досега не успяваше да усъвършенства това конкретно изкуство. Чувстваше се виновна и прахосмучеше по нощите.

А най-много я вбесяваше (както и Марджи) украсата на Ванеса: тя бе превърнала дома си в страната на чудесата: бе обвила всяка камина, парапет и врата в шотландски кариран плат и ги бе украсила със зеленина и огромни борови шишарки. Все едно се озоваваш в оживяла коледна картичка. Това правеше хартиените гирлянди около къщата на Тес, изрязани собственоръчно от Хати и Оли, да изглеждат доста недодялани. Ванеса не разрешаваше на децата си да припарят на една плюнка разстояние от нейната украса.

— Да ме вземат мътните — каза Марджи, когато Ванеса покани нея и Тес да пийнат по нещо. — Тук е като в универсален магазин. Колко струва това чудо?

— Под хиляда — отвърна Ванеса отбранително.

— Ти сама ли направи всичко?

— Може да се каже.

— Признай си.

— Добре де, извиках специален декоратор от Хампстед.

— Аха! Значи не се брои. Отказвам да изпитвам завист към човек, който просто е решил проблема с пари.

— Не ме интересува — каза замечтано Тес, загледана в отразените в тежките позлатени огледала свещи, в зелената украса, в елегантно подредените панделки и честитки.

— Иска ми се да се преместя тук за цялата Коледа. Предлагаш ли пансион?

— Само ако вземеш и божествения си съпруг.

— Съпруг? Имам ли такъв?

— Още ли е толкова зает? — попита Марджи съчувствено.

— Никога го няма вкъщи. Оня ден Хати не спря да плаче, защото й беше обещал да дойде и да я гледа на коледния концерт, а се появи пет минути преди края. Да не говорим, че аз трябваше да пропусна лекцията си, за да съм там. Тъкмо стигнаха до средата на песента, когато отзад се чу силен трясък и Марк се втурна през вратата. Бях успяла да му запазя място в претъпканата зала и се наложи да си проправя път през цял ред баби, за да стигне до мен. Добре поне, че Хати го видя — човек трудно може да го пропусне.

Ванеса завъртя чашата греяно вино в ръцете си. Тес я погледна по-внимателно и призна:

— Много добре изглеждаш, знаеш ли?

— Нима? — Ванеса се засмя и завъртя глава наляво-надясно. Блестящата й руса коса падна върху гладката й лъскава буза.

— Ботокс^[1], нали? — каза Марджи, взирайки се в челото й. — Или си легнала под ножа? Струва ми се, че веждите ти бяха по-ниско — добави подозрително тя.

— Не съм легнала под ножа, както ти толкова грубо се изрази — отвърна Ванеса. — Може би само една малка инжекция, нищо сериозно.

Тес и Марджи се наведоха напред, за да я разгледат по-добре.

— Сигурно върху лицето ти има цяло стадо агнешки зародиши — измърмори Марджи.

— Невероятно! — прошепна впечатлено Тес. — Никакви бръчки от мръщене, никакви торбички под очите, няма бръчки дори в ъгълчетата на очите. Съжалявам, но едва ли е само инжекция.

— Това е цял живот без стрес — каза Марджи. — Ако и аз можех да размахвам тлъсти кредитни карти, мислейки единствено как да организирам следващия празник, лицето ми нямаше да прилича на смачкана хартиена торба.

— И аз съм подложена на стрес! — Ванеса шокирано се облегна в облечения в кариран шотландски плат стол. — Нямате представа колко стресираща се оказа онази къща във Франция. Толкова много неща трябва да купя — това ще е къща за купони, затова са ми нужни поне по трийсетина комплекта от всичко. Само като си помисля каква работа ме чака.

— Иде ми да я убия — обърна се Марджи към Тес, после отново заговори на Ванеса: — Имаш ли представа какво е да се опитваш да организираш Коледа за семейството си, когато свършваш работа чак в седем на Бъдни вечер и започваш отново на първия ден след Коледа? Досега съм успяла да купя само три подаръка — всичките от магазините покрай метрото. В събота преди Коледа ще трябва да купя цялата храна само с едно ходене — все едно да се опитваш да купиш брюкселско зеле от площада „Тянънмън“ по време на размирици — а после, след празника, моите момичета ще отидат на гости на баща си и гаджето му Сузи ще им даде десет пъти повече подаръци от мен. И макар че категорично отказах мобилен телефон на Джорджина, защото е само на тринайсет, госпожица „Искам да нося прашки“ със сигурност ще убеди бившия ми съпруг да й купи един. Така че не смей да ми говориш за коледен стрес — каза тя, размахвайки към Ванеса парче домашно приготвен пай с месо.

— Споменах ли ви — отвърна непринудено Ванеса, — че двете с Тес сте поканени в Сен Жан дьо Люс на Великден?

— Взимам си думите обратно — каза бързо Марджи. — Ти си мъченица и светица, а животът ти е ад. Това, че успяваш да запазиш кожата си толкова гладка, е едно от малките божии чудеса.

— А може ли да вземем и семействата си? — попита Тес с надежда в гласа.

— Разбира се — отвърна Ванеса, обръщайки подобните си на фарове очи към Тес. — Има купища стаи. Не че искам да се хваля или нещо подобно.

— Осем спални! — възкликна Марджи. — Осем спални и пет бани. Това не е къща, а истински хотел. Нали няма да ни вземеш пари? О, и искам шоколадчета на възглавницата си. И малка кошница с шампанско, и лосион за тяло. Цяла вечност не съм била на луксозно място.

— И ще можем да вземем дори Джейк? — попита Тес замислено, докато дъвчеше пая с месо.

— Най-вече Джейк, надявам се — каза Марджи. — Няма начин моите момичета да дойдат без Джейк. И двете са лудо влюбени в него.

— И Франческа?! Тя сигурно вече е на шестнайсет? Какво, за бога, вижда в Джейк? Знам, че много го харесваше, но сигурно сега има тълпа от по-големи обожатели.

— Особено Франческа. Тя не е много отворена за възрастта си и мисля, че не може да се справя с момчетата на нейната възраст. Казва, че се интересуват само от едно нещо.

— Разбира се. Но какво прави Джейк по-различен?

— Тя казва, че си говорят за разни неща.

— Как? Кога?

— Изпращат си съобщения през цялото време. Не знаеше ли?

— Не. А ти откъде знаеш? — попита Тес.

— Чета ги, когато заспи — каза Марджи, облизвайки с език трохите около устните си. — Ти не четеш ли съобщенията на Джейк?

— Той спи с телефона под възглавницата, тъй че ще ми е малко трудно. Пък и не смея. Страх ме е да си помисля какво мога да прочета. Нямах представа, че с Франческа са близки. Никога не я споменава.

— Нашите деца — каза мъдро Марджи — имат ужасно потаен живот. Мислим си, че ги познаваме, но не знаем дори и половината… което всъщност не е чак толкова лошо. Спомни си какви бяхме ние на тяхната възраст.

— Доста примерни — отвърна тъжно Тес. — Но може би трябва да поговоря с Джейк за Франческа. Тя с твърде голяма за него. Пък и той едва ли е започнал да се интересува от момичета.

И Марджи, и Ванеса изпискаха.

— Не се интересувал от момичета! — извика Марджи. — С тази външност! Не ме карай да се смея, Тес. Франческа е показала негова снимка на приятелките си и всичките до една се влюбили в него. Вече си има клуб на почитателките. Скоро ще си отвори и уебстраница. Всъщност не смяташ ли, че е доста вълнуващо, когато децата ти започнат да се интересуват от противоположния пол? Сякаш преживяваш косвено отдавна забравени трепети, без да е необходимо да се товариш с лично участие.

— Ти не заслужаваш да си майка — каза Ванеса, преструвайки се на шокирана. — Не мога да си представя да шпионирам Клеми за приятелите й.

— Значи си глупачка — отвърна Марджи, като отпи глътка вино. — Голям купон е.

— Като си говорим за гаджета, какво стана с Роуан? — прекъсна я остро Тес, за да предотврати поредното заяждане между двете. В техния триумвират Тес беше миротворецът. Освен това много искаше да отклони разговора от смущаващата тема за сексапила на Джейк. — Отдавна не си го споменавала.

— Копелето ме заряза.

— Не!

— Каза, че не търсел сериозна връзка, понеже бил тук за кратко и не желаел да ме разочарова.

— Но ти също не търсиш сериозна връзка — учуди се Тес. — Искаш само да извадиш сочното му младо тяло от боксерките.

— Боя се — каза Марджи, — че си е намерил по-сочно младо тяло от моето: секретарката от съседния офис, голяма хитруша. Дойде да ме види веднъж по работа и веднага разбрах, че той й хареса. В момента двамата са в Ирландия и без съмнение пият бира в някоя кръчма, присмивайки се на целулита и увисналите ми цици.

— О, съжалявам — каза Тес. — Пък и не знам как можеш да излизаш с човек на име Роуан. По-добре си намери мъж малко… ъъъ… по-близо до нашата възраст.

— Не искам да си лягам с някой сбръчкан дъртак! Като имам предвид аз на колко съм — възрази Марджи.

Тес и Ванеса се постараха да не изглеждат обидени.

— Не всички мъже над четиридесет са за изхвърляне — каза Тес. — Виж например… Стинг. — В последвалото мълчание и трите се загледаха замечтано в пространството. — Но ние не копнеем само за тялото на Стинг, нали? Очарова ни и фактът, че е прекрасен баща, че е ужасно възвишен, внимателен и интелигентен. И верен на жена си.

— И богат — допълни Марджи. Последва ново мълчание, прекъснато от Марджи, която се облегна решително назад: — Не! Съжалявам, но аз искам само тялото и лицето му. Може ли още една чаша? Виното е разкошно.

 

 

Крачейки по Оксфорд Стрийт, с глава, преливаща от идеи като претрупана количка за пазаруване, Тес си мислеше, че Коледата се е променила ужасно много от детските й години. Когато тя беше малка — и родителите й едва ли можеха да се нарекат бедни — я нямаше тази оргия на раздаване на подаръци, очакването всяко дете да получи поне по тридесет подаръка, нито пък празнуването започваше от първата седмица на декември, за да продължи чак до януари. Сега двамата с Марк вече бяха присъствали на пет коледни празненства, включително това в работата му, и само през тази седмица имаше запланувани още три. Добре че щяха да са сами навръх Коледа — родителите й бяха казали, че трябва да си останат вкъщи тази година, тъй като имали много покани от приятели, а и деветдесет и пет годишната баба на Тес живееше в дом за стари хора наблизо. Джейн смяташе, че не е редно да я оставят сама, нищо че вече трудно правеше разлика между празниците. Слава богу, защото и без това къщата беше твърде малка за всички им.

От всеки магазин се носеше механична коледна музика, по улицата се лееше успокояваща смесица от празнични шумове. Хати вървеше до нея; всяка сутрин се събуждаше в пет и идваше в леглото им, питайки нетърпеливо: „Коледата дойде ли вече?“. Тес се беше хванала да разтребва къщата, понеже разполагаше с три прекрасни седмици до подновяването на лекциите.

„Само дето не са много прекрасни“ — помисли си тя, когато едно малко дете с проблясващи еленови рога на главата се блъсна в нея по пътя към „Бенетон“. Банковото им извлечение бе пристигнало тази сутрин — единствено садистичен компютър можеше да изпраща банкови извлечения по пощата седмица преди Коледа — сочейки, че са превишили значително кредита си. Бяха надхвърлили сериозно лимита и се наложи Тес да звъни и да убеждава банковите служители, че коледните премии на Марк ще дойдат всеки момент и че трябва да им оставят поне малко кредит. Нуждаеха се от тези пари, за да платят таксата за следването й, а и училищните такси на момчетата бяха друг голям разход в началото на следващия срок. „Мамка му — изруга тя мрачно. — Весела Коледа. Но как е възможно човек да се настрои празнично, ако не купува приятни неща?“ Правеше всичко възможно да стои далеч от магазините, но как да ги избягва, когато трябва да купи сто и два подаръка?

И тъй, хванала здраво Хати за ръката, тя се гмурна в универсалния магазин „Бенетон“. Купи си много сладко червено поларено палто с качулка, защото имаше нужда от нова връхна дреха, а човек не може цял живот да се лишава. Не беше добре за душата. После си запробиваха път към Риджънт Стрийт и „Хамлис“. Вече беше почти четири часа и се здрачаваше.

„Но е все така хубаво“ — помисли си тя, спирайки до стълбите към метрото край един мърляв продавач на вестници. Блъскана от тълпите хора, погълнати от треската да купуват — оставаха само четири дни, по-бързо, по-бързо. Тя се огледа бавно наоколо. Светлините от магазините се разливаха по улицата, всяка витрина беше шедьовър на безвкусното разточителство. Над главата й се включи празничното осветление — зашеметяваща вълшебна приказка от бляскави светлини, бели, жълти, червени, зелени и оранжеви. Хати обожаваше светлините, гледаше ги онемяла от възторг.

„Не бива да харча много пари — реши Тес, влизайки през благословените врати на «Хамлис». — Превишили сме ужасно кредита, а децата нямат нужда от още играчки и игри.“

— Пази се! — Тя се наведе, когато край главата й профуча бумеранг, запратен от един продавач.

Час по-късно двете с Хати излязоха от „Хамлис“, ухилени до ушите. В ръцете си Тес държеше огромна плюшена лисица и стискаше няколко найлонови торби, пълни с компютърни игри и книги за Оли и Джейк. Прибраха се у дома с такси и през целия път до вкъщи се прегръщаха.

 

 

Лицето на Хати се наведе на сантиметра от нейното. Тес сънуваше Роуан, гаджето на Марджи — странно защо — опитвайки се да му внуши, че е щастливо омъжена жена и не иска да се люби в шкафа с метлите.

— Ох! — извика стреснато тя.

Лицето на Хати сияеше.

— Дядо Коледа е дошъл — каза простичко детето.

— Така ли, скъпа? Отиде ли да погледнеш?

Хати кимна, твърде развълнувана, за да говори.

— Хайде — каза тя и като напипа ръката на Тес под завивките, я задърпа да стане от леглото.

Кракът на Марк лежеше тежко върху нея и Тес внимателно го избута настрани. Той не се събуди.

— Чакай малко, Хат — рече Тес, докато се изправяше. Главата я цепеше, вероятно от бутилката шампанско, която двамата с Марк бяха изпили като капак след всичкото вино на коледното парти на Марджи, където се наложи да присъства и Хати, най-вече защото повечето от детегледачките й също бяха там. Тес бе наблюдавала Джейк и Франческа, но те не се опитваха да се усамотят — всички тийнейджъри останаха заедно, легнали в различни отпуснати пози пред видеото. Хати беше заспала върху Джейк, който по-късно я отнесе до колата. Тес забеляза, че Франческа го проследи с поглед, макар че той не си направи труда да се сбогува. Марджи и момичетата й щяха да върнат визитата днес в дванайсет и тя трябваше да почисти хола от опаковъчната хартия, след като Хати и момчетата отворят подаръците си.

Долу беше студено.

— Колко е часът, Хат?

— Девет без двайсет — отвърна без колебание детето.

Тес погледна през прозореца, после — към часовника.

Навън беше тъмно като в рог.

— Не е. Шест и половина е. Мисля, че е по-добре само да видим подаръците, а после може да почетеш малко, докато момчетата и татко станат.

О, мамка му! Двамата с Марк бяха твърде пияни и забравиха, че трябва да хапнат от коледната торта и да пийнат от уискито.

— Хати, защо не слезеш в кухнята да пуснеш Найджъл навън? Сигурно ужасно му се пишка. Хайде, скъпа.

— Трябва ли?

— Да, миличка, отивай. Ще ти отнеме само минутка.

Хати заслиза нацупено по стълбите. Тес натисна електрическия ключ в хола и се изстреля към камината. Коледната торта. Трябваше да направи нещо с нея, макар че я гонеше ужасен махмурлук и имаше разстройство от стридите, погълнати в един часа през нощта. Двамата с Марк се бяха опитали да съберат подаръците, скрити на различни места в къщата, но постоянно се препъваха един в друг и се кикотеха като луди.

— Ох! — бе казал проснатият на пода Марк, когато тя се опита да стъпи върху него. Ръцете й бяха пълни с подаръци за Оли и Джейк. — Чия беше идеята за замъка на Барби?

— На кутията изглеждаше фантастично — розова барокова къща с безброй кулички, саксии с цветя на первазите и подвижни капаци на прозорците. Отвориха кутията едва в един и половина, за да проверят дали всичко е вътре, и откриха, че се състои от 1,2 милиона парчета. — Нямам намерение утре да прекарам целия ден в сглобяване на пластмасови парчета — заяви твърдо Марк.

— Значи ще трябва да го направиш сега — изкикоти се Тес.

По тази причина двамата останаха почти до три сутринта, сглобявайки части от стени и подове с все по-слаб успех, докато накрая замъкът все пак издигна снага.

Марк се отпусна назад върху петите си и каза облекчено:

— Слава богу, че стигнахме дотук.

Тес бръкна в кутията и извади пластмасов плик, съдържащ около двеста и петдесет миниатюрни цветчета, които трябваше да се набучат върху зелени стъбла в саксиите по прозорците.

— Няма да стане — рече решително Марк и метна плика зад дивана.

 

 

Тес чу стъпките на Хати нагоре по стълбите. Грабна припряно чашата с уиски и я гаврътна. Хвърли поглед към тортата, усети как й се повдига и я пъхна зад една възглавница. После се пресегна зад елхата, стъпвайки внимателно между подаръците, и включи осветлението.

Хати остана като закована до вратата. Красивите цветни светлинки огряваха купчината подаръци, всяка крушка се отразяваше в лъскавата опаковъчна хартия — зелена, златиста и синя.

Детето въздъхна.

— Наистина е дошъл.

Зад тях се чу шум. Тес се обърна и видя Марк, който постави пръст на устните си. Беше гол, само с хавлия, увита около кръста. Наведе се и прегърна Хати откъм гърба.

— Дошъл е заради теб — каза нежно той.

Хати, без да се обръща, се пресегна и зарови пръсти в косата му.

— Значи наистина съществува?

— Разбира се.

— Да събудим ли и момчетата? — Тес се изправи. — Вече е почти светло.

— Да, защо не.

Тя тръгна към стаята на момчетата, увивайки плътно халата около тялото си. Марк отнесе нежно Хати при подаръците й.