Даяна Апълярд
От любов (16)

Петнадесета глава

— С удоволствие бих родила дете от него.

Ники се беше навела към Тес и шепнеше в ухото й. Групата им бе образувала плътен полукръг в залата за упражнения. Тес хвърли на приятелката си шокиран поглед, а Майкъл Фрост, техният преподавател, спря по средата на изречението, отправяйки им закачлива усмивка.

— Бихте ли повторили думите си, за да ги чуе цялата група?

— Казах — натъртено произнесе Ники, — че с удоволствие бих родила дете от вас.

— Много съм ви задължен — отвърна той, без да мигне. — Ще го имам предвид, в случай че неочаквано се уморя от настоящата госпожа Фрост. И тъй, както казвах, периодът на импресионистите е бил изключително активен не само в политически, но и в морален аспект. Ролята на жената…

Тес едва се сдържа да не прихне. Досега не бе срещала образ като Ники — изобщо не й пукаше какво мислят хората за нея. Освободеното й поведение караше Тес да вижда до какво я е довел собственият й защитен живот. Ники имаше трима сина и ги бе отгледала сама в тясно общинско жилище. След като съпругът й я напуснал, тя започнала работа в един магазин, но щом децата й станали достатъчно големи да влизат и излизат от апартамента и да си приготвят ядене, без да подпалят жилището, тя твърдо решила да получи онова, за което е копняла най-много в живота си — образование. Беше се самофинансирала, работейки всяка вечер и през уикендите в един бар, и бе взела диплома за тригодишен курс по история на изкуството, а сега бе решила да продължи за магистърска степен. Обучението й се заплащаше от Съвета на Хакни, в рамките на нова образователна схема за самотни майки.

Невероятно умна, Ники с лекота би могла да стане студентка още в началото, но, както тя самата незлобливо казваше, жените с нейния социален произход рядко се пробваха в университета. Отгледана от самотна майка, Ники беше въздъхнала облекчено, когато непредсказуемият й съпруг-пияница си бе вдигнал чуковете. Чувстваше се по-добре без него, а децата й — двете по-големи в момента пътуваха в чужбина — бяха самостоятелни, разкрепостени и я обожаваха. Тес мислеше, че е блестяща. Марк мислеше, че й влияе зле, защото пиеше здраво, свиваше цигарите си и се опитваше да направи Тес неуправляема.

Тя ограничаваше посещенията на Ники у дома, защото малко прекаляваше и казваше на Хати разни неподходящи неща, като например колко хубава ще изглежда, ако си пробие ушите или си сложи халка на носа. Към това се прибавяше и фактът, че Тес внимаваше много да не дразни Марк със следването си, предизвиквайки допълнителни търкания.

Всяка сутрин, щом тя тръгнеше, понесла папки, книги и тетрадки, той добиваше вид на напълно изоставен. Тази сутрин бе попитал: „Довечера ще си бъдеш ли вкъщи?“ и когато тя отвърна: „Не“ (защото трябваше да ходи на вечерна лекция) и го помоли да прибере Хати от Клара, той въздъхна многострадално. Тес правеше всичко по силите си следването да не пречи на живота им, но, разбира се, това беше невъзможно — трябваше да излиза в осем часа, за да присъства на лекцията в девет, което означаваше тя или Марк да заведат Хати у Клара преди училище, с приготвен обяд и подредена чанта. Момчетата се държаха като мъченици, но вече се справяха със ставането сутрин, обличането и закуската.

Като цяло се получаваше доста добре — само дето Тес се чувстваше изстискана като лимон. Толкова се стараеше следването й да не се отрази на семейството, че се случваше да глади в два часа сутринта и да зарежда сушилнята в шест. За щастие Марк също работеше у дома вечер и това й даваше оправдание да седи до малките часове с лаптопа на кухненската маса — първо бяха решили да ползва компютъра на Марк, но не се получи, тъй като Марк твърдеше, че есетата й заемали твърде много място на хард диска — да, бе, как не. Истината беше, че той не искаше да дели компютъра си с друг. Тя бе излязла и бе купила лаптоп с безлихвен заем. Обичаше компютъра си. Той скоро се превърна в нейния малък електронен приятел — отзивчив, ефективен и най-вече, мълчалив. Никога не въздишаше и не правеше многострадални физиономии, тъкмо обратното — явно се радваше да я види, когато го отваряше всеки ден. Освен това не ровеше в чекмеджето си рано сутрин, измъквайки два различни чорапа, единият от които обикновено се оказваше на Джейк или Оли. Нито пък й звънеше на лекциите, за да я пита кога трябва да прибере Хати — в шест или в шест и половина, при което тя изсъскваше, че всъщност става въпрос за пет и половина и че Клара иска да излезе тази вечер, защото е на родителска среща. И понеже Тес се намираше по-близо до вкъщи от Марк, бързо напускаше аудиторията и изпълнена с вина, скачаше в някое такси и се втурваше задъхано у Клара, сварвайки я в коридора, облечена за излизане.

Въпреки цялото това лудо тичане обаче, Тес се чувстваше десет години по-млада. Чувстваше се много по-жива, заредена положително от информацията, която поглъщаше. Все едно виждаше всичко в живота си по нов начин и това я караше да е далеч по-целеустремена. Преди умът й се разкъсваше между милион неща. Сега, в университета, трябваше да се съсредоточи върху заниманията си и да се изолира от всичко останало, включително Марк. Работата й бе изтощителна, но ужасно удовлетворителна. Беше решила да направи дипломна работа за жените импресионисти, като най-голямо внимание щеше да отдели на творчеството и живота на Берта Моризо^[1]. Написването на поредното есе я караше да се гордее със себе си, беше прекрасно да знае, че все още може да се представя добре — последните й две работи получиха отлични оценки — както и че мозъкът й не е някаква аморфна маса, способна да помни единствено кога трябва да вземе дрехите от химическото чистене или да прибере колата от сервиза.

Чувстваше се така, сякаш се опитва да живее два успоредни живота. От едната страна бяха Марк, домът, децата, техният социален живот и купищата неща за вършене. От другата — университетът, Ники, останалите й приятелки, нуждата да учи и да е напълно самостоятелна. Двата живота изобщо не се връзваха и понякога тя се чудеше дали си струва да продължава, особено когато седеше пред лаптопа, отпуснала глава в ръце, опитвайки се да се съсредоточи, след като Хати я бе прекъснала с оплакването, че е сънувала кошмар за гигантски мравки, и въпроса защо Оли и Джейк още гледат телевизия в единайсет през нощта. Марк се стараеше да проявява интерес към заниманията й, но тя ясно виждаше, че ги смята за загуба на време, и стъпваше на пръсти около наранените му чувства, когато се наложеше да отблъсне предложение за вечеря навън. Той й казваше хапливо, че следващия път ще си запише час.

През първите няколко седмици се беше старала да се прибира у дома на обяд. Караше към вкъщи с бясна скорост, изстрелваше се от колата и после прекарваше почти час в галопиране из къщата: мяташе дрехи в коша за пране, зареждаше пералнята, бършеше вътрешността на микровълновата печка. Но веднъж, малко преди обяд, Ники я улови твърдо за ръката и отсече:

— Няма да си ходиш у дома. Идваш с нас.

И така Тес се озова седнала в близкия бар, чувствайки се абсурдно стара и отблъскващо безотговорна. У дома я чакаха толкова много неща. Съдомиялната се нуждаеше от изпразване, трябваше да купи хляб и мляко… и какво щяха да вечерят децата, какво щяха да ядат двамата с Марк…

— Една малка халба светло?

— Ъъъ… добре.

Тя изпи две малки халби светла бира и изяде един сандвич с шунка, като междувременно изслуша житейската история на Ники и се включи в коментарите за сексуалния живот на господин Фрост. А накрая се отпусна и сподели плановете си за бъдещето. Планове, които все още не бе обсъдила с Марк, защото темата за нейната бъдеща преподавателска кариера беше своего рода табу.

— Какво мисли Марк за следването ти? — попита я Ники. — Мъжете обикновено мразят, когато жените им учат. Страх ги е, че това ще събуди малките им мозъци и ще осъзнаят какви глупачки са били — да прекарват живота си в прибиране на чорапи от пода и препускане из супера.

— Марк не е такъв — каза бързо Тес. — Той ме подкрепя много. Австралиец е — добави тя и това прозвуча странно.

— Още по-зле — поклати глава Ники. — Значи е шовинист.

 

 

Марк беше убеден, че Ники е лесбийка, чиято единствена цел е да вкара Тес в леглото. Това предизвика кавга една вечер, докато двамата седяха в кухнята, а момчетата гледаха телевизия горе.

— Само защото няма съпруг, не означава, че е обратна — каза Тес, опитвайки се да говори сериозно. — Защо винаги мислиш, че една жена без мъж е съмнителна? Жените нямат нужда от мъже, за да се самоопределят.

— За бога, Тес, стига с тези глупости. Спести ми тъпия си либерален феминизъм — отвърна Марк мрачно.

— А ти се държиш като реакционер — упрекна го Тес.

— Наричаш ме реакционер?! — Марк я погледна смаяно. — Точно ти, която винаги си ме атакувала, че не се приспособявам достатъчно? Виж, просто ми се струва, че тази жена иска да… да те обсеби. Звъни вкъщи непрекъснато. Миналия уикенд дори се мотаеше из къщата ни със смешната си шапка с наушници, като някоя луда лама. Не може ли просто да се върнем към нормалния си начин на живот, без вечно да се втурваш навън за поредната лекция, да пишеш есе или да пълниш къщата с откачалки? Не виждаш ли? Ники издиша и се е хванала с това следване, защото няма нищо друго в тъжния си живот. Впила се е в теб като пиявица. И другите ли са такива? Май мнението ми за по-възрастните студенти ще се окаже вярно. Всички бягат от нещо, най-вече от собствената си самота.

— О, за бога, Марк! Това е абсурдно обобщение. В института се запознах с очарователни хора, не съм попадала на такива от петнайсет години. Започваш да гледаш ограничено на нещата. Ники не издиша. Тя е много умна и интересна личност.

— Така ли смяташ?

— Мислех, че ще оцениш човек като нея. Човек, който сам си е пробил път в живота и отказва да се кланя на общоприетите норми. Или сега ти си общоприетите норми?

— Бих я оценил — каза Марк, — ако не висеше постоянно в къщата ми, не смучеше виното ми и не убеждаваше осемгодишната ми дъщеря да си сложи халка на пъпа. А това какво е? — Той вдигна презрително с два пръста един от вестниците.

— „Гардиън“.

— Откога в тази къща получаваме прекрасния либерален „Гардиън“?

— Кажи ми, че се шегуваш.

— Всъщност можеше да се очаква. Ти не помирисваше „Гардиън“, понеже бил орган на бъбривите интелектуалци, дето се занимавали с цените на къщите и на образованието повече от скапаните читатели на „Телеграф“, а сега го купуваш, за да се наслаждаваш на подривната му комунистическа пропаганда.

Тес се усмихна снизходително и си наля нова чаша вино.

— Не можеш да наричаш „комунистически“ вестник, който поддържа лейбъристите.

— Това е просто част от низходящата спирала, по която се движиш — продължи той. — Скоро ще спреш да се бръснеш под мишниците. Ще започнеш да водиш Хати на феминистки курсове за самоосъзнаване в Хакни и ще принуждаваш момчетата да четат Джърмейн Гриър^[2].

— Защо винаги ми се подиграваш? — опита се да говори спокойно Тес. — Защо изтъкваш само отрицателните страни — отрицателни според теб, разбира се — на заниманията ми? Не виждаш ли, че следването ме прави щастлива и че се чувствам по-удовлетворена от всякога?

— Удовлетворена?! — Той се опули насреща й. — Удовлетворена от какво?

— Удовлетворена в смисъл, че най-после използвам мозъка си и имам шанс — ако завърша успешно следването и взема следдипломна квалификация — да започна нещо значимо. Нещо, което ще ми позволи, щом се обърна назад, да кажа: „Ето, това направих с живота си“. Не разбираш ли? Ти приемаш за даденост твоята кариера, тя е причината да ставаш от леглото сутрин. На мен пък ми харесваше да стоя вкъщи с децата и да се грижа за теб, но нали виждаш, че не е същото? Не разбираш ли, че щом погледна назад, ще мога единствено да кажа: „Бях страхотна майка, но, господи, дали къщата ми не беше малко разхвърляна?“.

— А защо не?

— А ти можеш ли да си представиш да погледнеш назад и да се окаже, че единственото ти постижение е било „страхотен баща“? Ако някой те попита от какво се гордееш най-много, как предпочиташ да му отговориш? Дали с „Отгледах три деца“, или с „Бях директор на голяма фирма за търговия с вино“? Не виждаш ли? Щом работата определя мъжете, защо тогава да не определя и жените? Ние не сме по-различни от вас, нито чувстваме нещата по-различно. Аз изпитвам същото като теб към семейството си — обожавам ги, но не мога да се идентифицирам само чрез тях.

Марк я изгледа продължително.

— Всъщност, ако мога да посоча „страхотен баща“, както го формулира ти, да, щях да съм горд, по-горд от всякога. Една от причините — добави той — да се оженя за теб, беше, че си отгледана в здраво семейство. И че имаш нужните качества да ми помогнеш да бъда добър родител. Сега обаче ми се струва, че семейството вече не е толкова важно за теб. По-важно е какво правиш в момента, нали?

Той бутна чашата настрани и се изправи демонстративно.

Тес седеше със свито сърце. Нещата се бяха объркали. Тя само искаше да обясни на Марк важността на заниманията й; той трябваше да е на нейна страна, за да се примирява с неудобствата в живота си. Мъжът й рядко се разкриваше. Мразеше да говори за собственото си семейство и не беше човек, който обича да анализира чувствата си. Дълбоко в себе си Тес знаеше, че именно стабилното й семейство е едно от нещата, привлекли го към нея, ала преди дори диви коне нямаше да са в състояние да изтръгнат от него подобно признание. Обичаше да я дразни, че е потисната от ограниченията на детството си — да не се храни на улицата, да не поставя лактите си на масата, да слага ръка на устата, когато кашля — а сега я упрекваше, че обръща гръб на всичко това.

— Недей да реагираш така! — каза Тес. — Просто си говорихме. Не сме спорили. Моля те, Марк, седни. Изпий си виното. — Пресегна се и го хвана за ръката.

Той я издърпа.

— Лягам си. — И без да погледне назад, се заизкачва по стълбите.

— Не се дръж детински! — извика Тес подире му.

Но той си беше отишъл. Тя се облегна на стола и посегна към чашата си. Защо всички се опитваха да я накарат да се чувства виновна? Момчетата не бяха по-добри — подреждаха саковете си за физическо с мъченически вид и я питаха дали ще има време да изпере анцузите им. Само Хати я подкрепяше — намираше за страхотно това, че майка й е ученичка също като нея. Понякога приготвяха домашните си заедно на кухненската маса и Хати й „помагаше“ с дългите думи. Вече й беше дошло до гуша да се извинява, че отсъства от къщи, сякаш се нуждаеше от разрешение. Марк наистина се държеше невероятно егоистично. Само защото следването й му създаваше известно неудобство, не означаваше, че е лоша идея. Той не правеше и най-малкия опит да види колко много й харесва да учи. Вече не виждаше нищо от нейната гледна точка.

Нямаше да се качи горе, за да се извини. Не и този път. През петнайсетте години брачен живот все тя се беше извинявала. Не понасяше да заспят, без да са се сдобрили след кавга; лягаше в леглото и се увиваше около нацупения Марк с думите: „Съжалявам, държах се глупаво“. И Марк, който никога не можеше да й устои, се обръщаше и казваше: „Знам, и аз се държах тъпо“, после се целуваха и любеха, а на сутринта от кавгата нямаше и помен.

Ала тази вечер Тес нямаше настроение да прави компромиси. Той бе казал някои непростими неща, а тя само се беше опитала да е рационална. Искаше да го убеди, че има смисъл в това, което върши, че не е просто прищявка и че той трябва да приема заниманията й сериозно. За бога, та той беше оставял семейството си по цели седмици в продължение на години и тя никога не му беше правила сцени заради отсъствията. Как смееше сега да я порицава за това, че я няма и че занемарява семейните си задължения? „Добре дошла в клуба“ — помисли си тя сърдито.

От стълбите долетя детско гласче:

— Мамо?

— Хати, долу съм.

— Защо викахте с татко?

— Няма нищо, скъпа. Просто поспорихме малко.

Хати се появи на стълбите, облечена в любимата си нова нощница от мек полар на сини цветчета и стигаща почти до петите й. Влачеше след себе си Целуни Лос, който удряше главата си на всяка стълба. Косата й беше заплетена, а лицето й — подуто от сън. Потърка очи с малката си ръчичка.

— Къде е татко?

— Отиде да си легне.

— Нали няма да замине?

— Разбира се, че няма. Татко не би заминал, преди да те целуне и да си вземе довиждане.

— Трябва да си по-мила с него. — Хати се покатери в скута на Тес и притисна бузата си в нейната.

Тес се отдръпна и я погледна изненадано.

— Мислиш, че не съм мила с татко?

— Винаги си толкова заета — каза Хати и оформи с малкото си пръстче сърце в капката вино върху масата. — Не си мила колкото преди. Татко много се уморява. Нужно ли е да вършиш всичко това и да те няма по цял ден?

— Не е толкова просто — отвърна Тес и я прегърна силно. — Трябва да завърша следването си, миличка. Важно е за мен. Също както ти трябва да си напишеш домашното, а татко да иде в офиса и да върши работата си.

— Но татко казва, че твоята работа не е истинска. Мисли, че е по-важно да си с нас — рече Хати.

— А пък аз мисля, че трябва да четеш „Гардиън“ по-често — усмихна се Тес и я избута от скута си. — Хайде. Време е за сън.