Даяна Апълярд
От любов (14)

Тринадесета глава

Беше студен зимен ден, но не много мрачен. Не от дните, когато небето е сиво и прихлупено — сякаш е точно над главата ти и ти се струва, че ако протегнеш ръка достатъчно високо, ще успееш да го докоснеш. Днес, докато Тес минаваше през парка с Хати, светлината беше остра и ясна. Дъхът им димеше, зимното слънце грееше и Хати не спираше да бърбори за Коледа. Нейната осма Коледа, но тя все още се изпълваше с неудържима възбуда.

— Само краят на ноември е, Хати — каза Тес. — Рано е да се готвиш за празника. Остави Дядо Коледа да си почине.

Хати спря и се вторачи в нея въпросително.

— Ти и татко ли сте Дядо Коледа?

Тес усети как сърцето й пропусна един такт.

— Разбира се, че не. Той е вълшебник, който идва през нощта.

— Как се приземява на покрива?

— Внимателно.

— И как слиза през комина?

— Нали ти казах, че е вълшебник.

— Ами елените как се побират на покрива?

— Копитата им са много малки.

— Джейк казва, че ти и татко сте Дядо Коледа. Казва, че няма Дядо Коледа в истинския живот.

Тес си отбеляза наум да смъмри Джейк. Какво си мисли, че прави, да разваля магията на най-вълшебния празник…

— Бог съществува ли наистина? — попита Хати, като смени темата и залюля ръката на Тес.

Тес спря на тясната алея, за да направи място на жена с три малки деца и куче от неопределена порода. Жената казваше:

— Престани, Джасмин, никога не съм обещавала да ти купя тези маратонки.

— Ами да… — отвърна Тес — в известен смисъл. Не е истински човек, не е като теб и мен, но живее горе на небето и ни наблюдава оттам. И ни пази.

— Но не е успял да опази принцеса Даяна.

Хати се беше впечатлила много от смъртта на принцеса Даяна, макар че тогава бе само на три години. По някакъв начин голямата скръб и травмата бяха пронизали тригодишното й съзнание и в трескавото й въображение Даяна бе приела някакъв божествен образ, смесица от най-красивата Барби на света и ангела Габриел. Тес се чудеше дали дъщеря й не е близо до истината.

— Той вижда ли ме сега? — попита Хати подозрително.

— Той вижда всичко, което правим — отвърна уверено Тес.

— Дори когато ходим до тоалетната?

— Хати! Това ли можа да измислиш?

— Той вижда ли кралицата в тоалетната? — Хати не я изпускаше от очи. — Нали каза, че вижда всичко. Може ли да идем на люлките?

Тес погледна към детската площадка. Люлките бяха заети от група тийнейджъри, които се редуваха да мятат автоматичен нож по една бирена кутия. Пушеха и си подаваха нещо — Тес не можеше да види какво точно, но приличаше на бутилка. Бяха много шумни, а най-употребяваната дума бе майната му.

— По-добре да идем при патиците — предложи тя.

— Страх ли те е от тези момчета? — попита Хати.

— Разбира се, че не, скъпа. Просто няма място.

— Две от тях ходят в моето училище — каза Хати.

Тес я погледна ужасено.

— Така ли?

— Аха — отвърна Хати. — А коя е жената на Бог?

— Той няма жена.

— Няма госпожа Бог? Ами Исус как се е родил?

— Исус не е роден от госпожа Бог, знаеш го. Роден е от Дева Мария. — Още докато изричаше думите, Тес съжали.

— Какво е дева? Аз дева ли съм?

— Дева е… нищо, скъпа. Виж тази глупава патица. Заклещила се е в тръстиките.

— Защо не взехме малко хляб?

— Защото забравих.

— Все забравяш, откакто тръгна на твоето училище — каза Хати с вял стоицизъм. — Забрави да ми дадеш обеда в петък, помниш ли? И цяла седмица играх физическо без шорти. Трябваше да ходя по гащи.

— Не ми опявай. Нали Алис ти е дала от обеда си.

— Не беше същото. Тя имаше сандвичи с краставица, а не с шунка, защото майка й е вегетарианка. Казва, че месото убива. Така ли е?

„Колко е хубаво да имаш умно дете — помисли си Тес. — Колко е хубаво да имаш дете, което не спира да задава въпроси, което не може просто да приеме нещо за даденост, а постоянно пита защо и как.“

— Хати — усмихна се тя, — ще млъкнеш ли за малко?

Беше оставила Марк у дома с момчетата. Джейк бе поискал да излезе и да се срещне с някакви приятели, за да карат ролери в Батърси Парк, но не получи разрешение. В момента беше наказан. Учителите го бяха чули да ругае в коридорите за втори път в рамките на една седмица и директорът бе извикал Тес и Марк, за да им го съобщи лично.

Във вторник следобед двамата с Марк бяха въведени в кабинета му — място, излъчващо почти мъртвешко спокойствие, с дървена ламперия и огън в камината. Покритото с кожа бюро под гледащия към кръглия двор прозорец беше отрупано с вестници, а в края му едва се крепеше старинна пиринчена лампа. Директорът покани Тес и Марк да седнат край елипсовидна маса в средата на стаята.

— Заповядайте, настанете се — каза дружелюбно той, придърпвайки един стол за себе си.

Те се настаниха притеснено. Тес съжаляваше, че Марк не бе отстъпил на молбата й да си сложи вратовръзка, в знак на уважение, ако не друго. Той изглеждаше не на място в тази обстановка, прекалено освободен, прекалено всекидневен и някак твърде млад, за да е родител тук. Винаги стърчеше като подут палец на училищните събирания. Повечето други бащи бяха финансисти и банкери от Ситито, облечени нехайно в костюми от тъмнозелен туид и маркови ризи. Говореха високо и уверено, разменяха си поздрави и се чувстваха като у дома си, самите те възпитаници на частни училища. Наистина, двамата бяха открили неколцина сродни по душа родители, но Тес вечно стоеше нащрек, защото не знаеше кога Марк може да избухне. Дразнеше се, че съпругът й реагира срещу този род групов конформизъм — добре, беше му чужд, но не всичко бе фалшиво или претенциозно. Марк се държеше презрително и саркастично, сякаш единствено той си вади хляба с почтен бизнес. Тя го обвиняваше в скрит снобизъм, а той й казваше, че й липсва кураж да се дистанцира от тях.

Тес отново се запита дали са постъпили правилно, изпращайки Джейк в подобно училище. Той толкова приличаше на Марк — не желаеше да се подчинява на авторитети, но имаше голям потенциал: бе умно и интуитивно момче и не можеше да зубри механично, нуждаеше се от по-творчески, интригуващ подход. Отначало се бяха надявали, че проверените традиционни методи на училището, с неговото мото: „Дисциплината не е проблем, ние познаваме нашите момчета“, ще проработят, но явно не стана така. Добре че Джейк беше истински герой на игрището, иначе отдавна да го бяха изритали.

Доктор Уилямс събра връхчетата на пръстите си и ги загледа замислено. Тес се прокашля и се размърда нервно на стола си. Марк беше настръхнал, вече в лошо настроение, защото Тес бе настояла да я придружи, въпреки обясненията му, че има много работа и ще изпусне важно съвещание. Освен това тя знаеше колко неловко се чувства тук. „О, господи — помисли си Тес — какво ли ще каже?“. Доктор Уилямс, с неговата карирана риза и кадифено сако, изтъняло на лактите, едва ли бе типичен символ на британската институция, която Марк ненавиждаше, но съпругът й беше свръхчувствителен към всякакъв род покровителствено отношение и трудно се отпускаше в ситуация, която не контролира.

Когато се бяха срещнали с доктор Уилямс за първи път, останаха изненадани от леко небрежните му маниери, но зад привидното спокойствие се криеше остър като бръснач ум и желязна воля.

— Джейк… — каза доктор Уилямс с тих, овладян глас.

— Да? — Тес вдигна брадичка въпросително.

— Имаме известни проблеми с него, както знаете.

— Знам — отвърна тя. — Говорихме с него, но се боя, че в момента преживява труден период.

— Мисля, че има нужда — как точно да се изразя — от леко дърпане на юздите. Ругаенето е само върхът на айсберга. Умно момче е, но се боя, че интелигентността му не е насочена в правилната посока. — Той потупа дневника пред себе си. — Оценките му го показват. Напоследък успехът му доста се е влошил. Разбира се, това е и наша отговорност и ще направим всичко възможно да го поощрим и заинтригуваме. Просто се чудех — простете, че питам — дали нямате проблеми у дома? — Той замълча и погледна Тес в очите.

„Господи, какво иска да каже — помисли стреснато тя. — Нима смята, че това е само по наша вина?“

— Всъщност — започна Тес, усещайки как кръвта се качва в бузите й — аз уча в университета в момента и се налага момчетата да се справят сами. Но като цяло се държат много отговорно и не виждам как това може да е причината.

— А знаете ли дали се прибират вкъщи след училище? — попита директорът учтиво.

— Разбира се — отвърна Тес смутено. Не смееше да погледне към Марк. — Звъня на Джейк да го проверявам и винаги са се нахранили, когато се прибирам.

— Носи много пари в училище.

Тес и Марк го изгледаха смаяно.

— Какво?

— Миналата седмица са намерили у него петдесет лири.

— Това е невъзможно — каза бързо Тес. — Получава само малко джобни пари от нас и не ходи да работи в събота, още е твърде малък.

— Само ви казвам какво сме открили — рече доктор Уилямс. — Намираме го за доста обезпокоително.

— Какво обяснение даде Джейк? — Гласът на Марк беше опасно спокоен.

— Каза, че това са джобните му пари.

— Но защо ще ги носи в училище?

— Защо, наистина? — Доктор Уилямс изглеждаше озадачен. — Проведох с Джейк доста дълъг разговор, но той не можа — или не пожела — да ми каже откъде са парите. Може би прикрива друго момче, а може да има съвсем невинно обяснение. Обичайно е за момчетата на неговата възраст да са необщителни, но му дадох да разбере, че ние трябва да знаем и че не бива да носи толкова пари в училище. Класният му го държи под око и ви уверявам, че ще направим всичко възможно да си върне отново старите оценки. Но ако има нещо, за което бихте искали да говорите с нас, не се колебайте. Ще е срамота, ако Джейк не издържи изпитите догодина. Той има големи способности.

— Какво смятате да предприемете? — попита Марк. — Всичко това е много любезно, но явно не ни води доникъде. Ще говорим с него вкъщи и ще разберем откъде има толкова пари. И искам да ме информирате веднага, ако отново направи нещо подобно, както и какво наказание смятате да му наложите.

— О, ще ви държим в течение, не се безпокойте. — Доктор Уилямс вдигна очи към напрегнатото ядосано лице на Марк. — Можем да ви изглеждаме много толерантни, но ви уверявам, че няма да търпим непристойно поведение или безчестие от какъвто и да е род.

— Знам — каза бързо Тес. — Мисля, че Джейк не разбира какъв щастливец е.

— Нуждае се от дисциплина, но невинаги я получава у дома — каза Марк.

Тес го погледна ужасено.

— Не е така — рече колкото може по-спокойно тя. — Джейк знае къде са границите. Вкъщи се държи много добре — обърна се тя към доктор Уилямс.

— Глупости — каза остро Марк. — Ти го глезиш.

Доктор Уилямс ги погледна притеснено.

— Не мисля, че сега е времето или мястото да обсъждаме това, Марк. Благодаря ви много, доктор Уилямс. Ще говорим с него, а вие ще ни уведомите, ако се появят нови проблеми, нали? Училището ви е прекрасно и наистина оценяваме всичко, което правите за Джейк и Оли, нали, Марк?

Марк не каза нищо и обърна поглед към прозореца.

Доктор Уилямс й се усмихна.

— О, Оли — каза той. — Оли не ни създава никакви проблеми. Много е умен и трудолюбив. Една от изгряващите ни звезди. Сигурен съм, че и Джейк отново ще стане такъв — добави бързо той.

— Благодаря ви — усмихна му се Тес.

Беше много мил човек и тя не разбираше защо Марк се държи толкова грубо. Доктор Уилямс стана да ги изпрати. Подаде й ръка и Тес я стисна сърдечно.

Марк стоеше настрана.

— Довиждане — каза той и като кимна на директора, излезе бързо от стаята. Тес улови погледа на доктор Уилямс. Забеляза нотка на съчувствие.

— Благодаря ви отново. Сигурна съм, че ще се справим с проблема.

— Разбира се.

Марк я чакаше отвън до каменния вход. Устата му беше опъната в тънка, сърдита линия.

— Да не си посмяла да го направиш пак — рече тихо.

— Кое? — изсъска Тес в отговор.

Край тях минаха група момчета в тъмносини блейзери.

— Да ме прекъсваш, сякаш нямам право да говоря.

— Не съм те прекъсвала — отвърна тя. — Хайде, стига. Да си вървим у дома. Казах, само че тук не е мястото да спорим дали съм достатъчно строга с Джейк.

— Защо не? Този мъж намекваше, че Джейк си разиграва коня у дома и пренася поведението си и в училище. Ти го оставяш да ти се качва на главата — един господ знае какво прави, когато те няма.

— О, я чакай малко! — Тес го сграбчи за ръката и го завъртя рязко.

Покрай тях мина един учител и измърмори: „Добро утро“.

Тес му се усмихна и изчака да се отдалечи, преди да заговори отново:

— Значи аз го оставям да ми се качи на главата, така ли! Ами ти? Ти нямаш ли думата в тази работа? Защо само аз да съм виновна за поведението на Джейк?

— Защото ти си тази, която винаги казва: „Не му се карай, Марк, не го наказвай“, когато се прави на разсеян и не иска да общува. Опитвам се да му налея малко разум в главата, но ти отказваш да ме подкрепиш. И не смяташ ли, че има известна връзка между тези проблеми и решението ти непременно да учиш в библиотеката, а не у дома, да не говорим, че повечето вечери прекарваш пред проклетия компютър?

Тес, която тъкмо се канеше да се качи в колата, спря като закована.

— О, моля те — каза тя. — Джейк се държи идиотски вече две години, знаеш го, това е от възрастта. Не си ли спомняш какъв си бил ти? Той просто се опитва да отстоява независимостта си, а твоите критики не му помагат особено. Защо не прекарваш повече време с него? Какво стана миналата неделя? Взе Оли и Хати да пускат хвърчила в парка, но не се сети да извикаш Джейк.

— Извиках го — отвърна Марк. — Но той каза, че предпочита да си остане у дома и да слуша музика. Не го критикувам винаги, просто някой в тази къща трябва да му дърпа юздите от време на време и за нещастие този някой съм аз.

— Хайде, трябва да идем да приберем Хати от Клара. Ще закъснеем. А и ме чака още много работа… — Гласът й замря.

— Разбира се. Това е най-важното, нали? Твоята работа. Не твоето семейство, не нашият син, който в момента е извън контрол, а някакво скапано есе за някаква скапана мъртва художничка. Ама че съм глупав.

Подкараха към къщи в ледено мълчание.