Елизабет Лоуел
До края на света (24)

23.

Около тях не се виждаше нищо друго, освен океан. Нито кораби, нито бряг, нищо, до което Кет би могла да доплува, дори и ако имаше сили да побегне.

След първоначалния шок от срещата си с Травис първата й мисъл бе, че Харингтън я бе излъгал. Макар да не каза нищо, обвинението й бе изписано като с думи по опънатите черти на лицето й.

Травис видя това, така, както бе виждал толкова много неща в нея. Толкова много и въпреки това не достатъчно. Той бе осъзнал прекалено късно, че бе толкова зает да се оглежда през рамо, за да не допусне грешките от миналото си, че беше пропуснал най-важната от всички истини. Кет, неговото бъдеще.

— Род не те е излъгал — промълви той. — Капитанът е част от екипажа.

Кет затвори очи.

Разбира се. И Травис е капитан на този кораб. Трябваше да формулирам условието си много по-внимателно.

Но не изрече нищо на глас. Говоренето щеше да направи всичко прекалено реално. Щеше да направи Травис прекалено реален.

Когато разбра, че няма да му отговори, Травис продължи:

— Знаех, че не бих могъл да те измъкна от твоето… мълчание. Но си мислех, че твоите камери биха могли да го направят. Мислех си, че няма да можеш да устоиш на преживяването да снимаш „Уинд уориър“, докато се носи при изгрев-слънце по океанските вълни.

Кет погледна към Травис, но всъщност гледаше през него.

Макар да не беше изненадан от реакцията й, това, което го изненада, бе фактът колко много го болеше за нея. Сякаш някой прекарваше вътрешностите му през иглено ухо. Сякаш я виждаше как все повече се отдалечава от него с всяка измината утрин.

— Но ти не реагира и на камерите — продължи Травис приглушено. — За шест дни така и не направи дори и един филм. Не спиш, не се храниш. След като нито камерите, нито аз мога да те върна обратно към живота, реших, че е дошло време за възможно най-директния подход. — Той набута в ръцете на Кет един бански костюм. — Сложи това.

Отвори широко очи. Погледна невярващо към банския, след това и към Травис. Лицето му изразяваше само твърда решителност. Както и сянката на още едно чувство, което тя въобще не искаше да види.

— Ако не го облечеш сама — рече той твърдо, — аз ще го направя вместо теб.

Преди време тя би запратила костюма в лицето му. Но сега просто нямаше значение. Нищо нямаше значение.

Веднага след като Кет се отправи към каютата си, до Травис се появи Диего.

— Поне вече няма да се налага да ви крием при готвача — измърмори той.

— Всичко готово ли е?

— Както разпоредихте, капитане.

Травис изпъшка и се отправи към задната част на „Уинд уориър“.

Кет се появи на палубата, облечена с банския костюм, който, както и всички други дрехи, които беше осигурил Травис, й стоеше перфектно.

Корабът беше спрял и едва-едва се поклащаше върху леките вълни. На кърмата я очакваше Травис, висока, тъмна фигура, изправена на фона на зората.

— Аз ще сляза пръв — каза той. — Стълбата може да е хлъзгава.

Кет чакаше с пълно безразличие, докато Травис не й извика от подвижната платформа отдолу. Тя слезе по стълбата и влезе във водата без въобще да го погледне. Той се гмурна, изплува до нея и започна да плува паралелно с нея, наблюдавайки я.

Диего също ги наблюдаваше, готов да спусне „Зодиак“ в случай на нужда.

Отначало Кет плуваше разсеяно, изглеждаше така, сякаш по-скоро се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от „Уинд уориър“, отколкото да се задържи над водата. Но постепенно вроденият й навик да плува взе превес и тя заплува енергично, размахвайки ръце и крака, без да обръща внимание на нищо около себе си.

Не знаеше колко дълго е плувала. Знаеше само, че когато дойде време да се качи отново на платформата, едва имаше сили да го направи.

С уверено движение Травис се качи на платформата. Обърна се, измъкна и Кет от морето, изправи я на крака и я побутна към стълбата.

— Капитане, да не би да не й е добре? — попита разтревожено Диего.

— Всичко е наред. Просто е уморена от плуването. Аз ще й занеса закуската.

Травис помогна на Кет да се изкачи по стълбата и я поведе към кабината й. След това съблече банския й костюм, избърса я със суха кърпа, облече я в топли дрехи и я остави загледана във вратата с поглед, който изразяваше недоверие и шок.

Върна се след няколко минути, носейки закуската й.

Първото нещо, което привлече погледа на Кет, бе лекарството, което доктор Стоун й беше предписала, за да й помогне да върне менструалния си цикъл към нормалното.

— Вземи го с това — каза Травис, подавайки й чаша със сок.

Кет не се помръдна.

— Не си достатъчно силна, за да ми се противопоставяш — обяви той безцеремонно. — Ако се наложи, ще натъпча това хапче в гърлото ти и ще налея сока след него.

Тя взе лекарството.

Когато не направи никакъв опит да се докосне до храната, Травис взе вилицата и награби с нея бъркани яйца.

— Отвори си устата.

Думите и действията му напомниха на Кет за нощта в ресторанта, когато един друг си подаваха десерта в устата, а Травис облизваше грешките си. Един поглед в синьо-зелените му очи й бе достатъчен, за да разбере, че той също си го спомняше.

Под безразличието си Кет изведнъж почувства как се промъква някаква болка. Тя взе вилицата от Травис.

Щеше да яде, но не и от неговата ръка.

— Няма да изляза оттук, докато не изядеш всичко — рече той. — Няма нужда да бързаш, нямаш ограничения във времето.

Кет не му обърна никакво внимание, но след малко чинията вече бе празна и Травис я отнесе със себе си. След минута той отново застана на вратата. Кет въобще не се бе помръднала. Очите й бяха толкова празни, колкото и ръцете й.

— Ставай — нареди отсечено Травис. — И си вземи фотоапаратите.

Тя бавно фокусира погледа си върху него. Не каза нищо, просто го гледаше, бледите й очи бяха замъглени от изтощение и недоверчивост.

Той не би могъл да постъпи така с мен.

Травис се наведе към нея. Тя не можеше да види нищо друго, освен него, един гигант с кестенява коса, който изпълваше света й до такава степен, че в него не оставаше място за нищо друго, дори и за дишане.

— Няма милост — каза той тихо. — Ще те тормозя, докато започнеш да се бориш с мен. Някъде под всичкия този лед все още гори огън. И аз ще го открия. Ставай!

Кет стана, тъй като си даваше сметка, че ако откаже, той просто щеше да я изнесе на ръце горе на палубата. А тя не искаше това. Когато я докоснеше, все си спомнеше неща, които бе много по-добре да лежат погребани под пластовете лед и тишина.

През останалата част от деня, както и през следващите дни, Кет нито веднъж не погледна директно към Травис, не се възпротивяваше на заповедите му, не му каза нито една дума. Той се отказа да проникне през мълчанието й и се задоволи само да бъде нейна бавачка, опитваше се да я измори физически, надявайки се, че в крайна сметка тя ще се изтощи достатъчно, за да може да спи през нощта.

Но нищо не се получаваше. Независимо колко дълго плуваше, независимо колко яденета изяждаше, независимо колко упражнения или колко снимки правеше под критичния му поглед, дупката във Вселената бе все още там, точно под краката й.

И всеки път, когато заспеше, тя пропадаше в нея и се събуждаше трепереща и потна.

Когато настъпеше нощта, хвърляха котва и екипажът се прибираше долу. Кет мразеше да се прибира в кабината си и да се сблъска отново със смразяващия мрак, и въпреки това ставаше точно така. Всяка нощ. Нощ след нощ.

Една нощ по средата на третата седмица, откакто бе започнало плаването, тя се събуди както всяка вечер, трепереща, обляна в студена пот, опитвайки се да се въздържи да не закрещи. Когато погледна към илюминатора, готвейки се да започне ритуала по броенето на звездите, нещо дълбоко в нея се пречупи.

Не мога повече да продължавам така.

Издавайки задавен звук, тя скочи бързо от леглото и тихо се отправи към палубата. Намери си едно място на завет и се сгуши там, втренчена невиждащо в нощта.

Макар да не беше вдигнала никакъв шум, след малко до нея се появи Травис. Когато я вдигна и я понесе към стълбите надолу, тялото й изведнъж се вцепени в ръцете му.

— Не — изхлипа Кет разтреперана. — Няма да се върна повече в онази кабина. Чуваш ли? Няма!

Това бе първият път, когато му бе проговорила, откакто се беше появил на „Уинд уориър“.

Ръцете му притиснаха още повече тялото й, когато я погледна в изпитото лице. На лунната светлина тя изглеждаше като пришълец от друг свят, крехка и красива като скреж.

— Всичко е наред — прошепна тихо. — Няма да те водя в кабината ти, обещавам.

Кет бавно се отпусна. Травис я занесе до кабината на носа на кораба.

Неговата кабина.

Тя не се опита да се съпротивлява. Беше готова да направи всичко, да преживее всичко, само и само да не брои отново звездите през малкия илюминатор на каютата си.

— А сега се успокой, мила — каза тихо Травис. — Вече почти пристигнахме. Ти си в безопасност.

Той нежно я постави на своето легло и я зави с одеяло. Когато понечи да приглади косата й назад, тя трепна и извърна глава, сякаш очакваше да я удари. Той леко присви устни и седна до леглото, близо до нея, но без да я докосва.

Най-накрая Кет заспа, но много скоро се събуди изпотена, разтреперана, с чувство за гадене. Тихите звуци, които издаваше, събудиха и Травис.

— Кет — прошепна той, — ти си в безопасност. Всичко е наред, мила.

Тя само потрепери.

— Успокой се мила — продължи Травис. — Аз няма да ти причиня нищо лошо. Само искам да знаеш, че не си сама.

Той легна на леглото до нея и нежно, много нежно я взе в прегръдките си.

На Кет й се искаше да се съпротивлява на докосването му, но не можеше. В този момент тя просто не можеше да се отдръпне от топлината му, така, както морето не можеше да не се поддаде на привличането на луната.

Травис я държа така дълго време, разтривайки възлите на напрежение по врата и раменете й, успокояваше я, галеше я, но без да влага никакво сексуално чувство в това. Въпреки всичко тя продължаваше да трепери, тялото и мозъкът й бяха толкова преплетени, че не можеха да намерят спокойствие. Травис дори не беше сигурен дали тя въобще осъзнава, че се намира в ръцете му.

— Кет… Кет, не се опитвай да криеш чувствата си. Крещи, плачи или чупи всичко около теб, прави всичко, което мислиш, че ще ти помогне. Остави се да изтече отрицателната енергия от теб, Кет. Остави я. Не можеш да продължаваш да живееш по този начин.

Единственият й отговор бе тръпка, която разтърси цялото й тяло.

Травис я притисна към себе си, затопляйки студената й плът, докато тя не заспа отново.

Този път Кет се събуди доста след изгрев-слънце. Това бе най-дългият сън, който бе имала, откакто бе казала на Травис, че е бременна. Все още се опитваше да проумее защо бе в състояние да спи, когато е до него, но не и сама в кабината си, когато той се появи в каютата. Беше по бански и носеше нейния в ръка.

Започна ежедневната рутина. Никой от двамата не каза нищо относно това как са прекарали нощта. Когато Травис кажеше нещо, той не очакваше отговор от нея. Вече се бе примирил с факта, че такъв няма да получи. С изключение на категоричния си отказ да бъде заведена обратно в каютата си, тя не му бе казала нито една дума досега.

Сякаш той въобще не съществуваше за нея.

В един момент през същия този ден Кет започна да прави нещо повече от обичайните си занимания с камерите. Красотата на величествените платна на „Уинд уориър“, движещи се на фона на покритото с облаци небе, най-после сякаш бе проникнала отвъд вцепенението й. Тя не каза нищо на Травис за това. То не беше нещо, което искаше да изкаже с думи. По-лесно й бе просто да се остави на рефлексите си.

Когато дойде време за сън, Кет отиде в собствената си кабина. Събуди се разтреперана и студена, издавайки несвързани звуци, на ръба на истерията. Когато се поуспокои, тя се измъкна от леглото и се отправи към палубата.

Травис я очакваше пред вратата й. Без да изрече и дума, той я понесе към кабината си. Сложи я между чаршафите, легна до нея и я притисна към тялото си. Без да каже нищо, тя прие прегръдката и топлината му.

След малко треперенето й постепенно стихна. Травис я притисна още по-близо до себе си. Тя не се възпротиви. Но и не се приближи към него по своя инициатива. Той затвори очи и се опита да прикрие яростта, отчаянието и безпокойството, които го разкъсваха.

— Кет — промълви той тихо и на пресекулки, — не се опитвай да бъдеш толкова силна. Позволи ми да ти помогна. Огъни се, преди да се пречупиш. Преди да се пречупим и двамата.

Тя не отговори.

Същото се повтаряше и през следващите вечери. Спяха, докато Кет се събуди, и след това Травис я държеше в ръцете си, докато заспеше отново. Но той не заспиваше отново. Не можеше.

Нейните кошмари бяха станали и негови.

Всяка нощ, след като я успокоеше, карайки я да заспи, той се измъкваше тихо от леглото и отиваше сам на палубата. Там стоеше в компанията на лунната светлина и морето, чувстваше стабилността на кораба под краката си, а нощта бе изпълнена с гласове, въртящи се и крещящи около него като черни гларуси, гласове, които му казваха колко малко може да направи и колко много е загубил.

Гласът на Кет, жив от учудване: Аз сънувам. Първо ти, а сега и този кораб. Не ме събуждай, Травис, не още.

Гласът на Кет, този път звучащ с болка: Защо? Защо не те срещнах през януари, когато бихме могли да имаме шанс да се обичаме един друг?

Поискай да тръгна с теб през януари. Дотогава ще съм платила всичките дългове, които имат значение.

Аз не искам парите ти. Толкова ли не можеш да го разбереш?

Ако някога спреш да си купуваш жените, може би ще разбереш, че има и жени, които не могат да бъдат купени.

Но Травис се бе страхувал да повярва в това.

След това бе повярвал само за да бъде измамен.

Вярваш ли в чудеса? Аз съм бременна, любов моя. Бременна съм! Дете! Травис, мили мой, моя любов. Нашето дете!

Радостта в гласа на Кет го нараняваше дори и само в спомените му. Особено в спомените му. Той трябваше да сподели тази радост, трябваше да падне на колене и да благодари на Бога за чудото, което е направил. А вместо това се беше поддал единствено на собствения си страх, че може да повтори предишната си грешка.

Ти ще родиш това дете, и то ще бъде мое. Адвокатът ми ще подготви документите до няколко дни. Трябва само да ги подпишеш.

Беше позволил миналото и лъжите на Тина да го заслепят за настоящето и за истинността на Кет.

Травис погледна в нощта, без да я вижда. Ръцете му стискаха железния парапет, цялото му тяло бе напрегнато от болка и от гласовете, които го режеха отвътре като с нож.

Ако си се надявала на брак, можеш да го забравиш. Да се оженя за курва, е грешка, която нямам намерение да повтарям.

Но гласът, който достигаше до най-големите дълбини на душата му, отново бе на Кет.

Никога не бих дала това дете да бъде отгледано от мъж, който не може да види любовта дори и когато тя стои пред него. Както аз стоя пред теб сега. Аз те обичам, Травис. Но точно в това е грешката ми. Трябваше да бъда по-внимателна. Богатите мъже просто не знаят как да обичат.

Благодаря ти за моето дете, макар че това е подарък, който не си желал да ми направиш. Аз ще взема бебето. А ти, Т. Х. Денвърс, ти можеш да вземеш парите си и да вървиш по дяволите.

А след това и гласът на доктор Стоун. Всяка дума бе още една капка от агонията, която измъчваше душата му.

Тя бе прекалено изтощена физически, за да може да задържи бременността. Всичко, което направихме, бе прекалено малко и прекалено късно. За известно време тя бе свързана по най-интимния възможен начин с един друг живот. Но сега него го няма. Тя описа чувствата си пред мен много добре — дупка в центъра на всичко. Тя пропада в нея, започва да пада и не престава да пада. Парите са прекалено малка превръзка за рана като тази на Кати.

А парите бяха всичко, което имаше Травис.

Той усети отчаянието, което се криеше под яростта и болката му. Беше толкова уверен, че Кет ще реагира на камерите си, на морето… на него.

А тя въобще не искаше да разговаря с него.

Не искаше дори и да го погледне.

Не можеше да я обвинява. Ако можеше, той би се смалил и би се скрил някъде така, че никой да не може да го намери, но беше невъзможно. Искаше му се да изкрещи името й и любовта си към нея в нощта, но гърлото му бе стегнато от мъка.

Знам, че ме мразиш. Аз се върнах при теб твърде късно. Ако не желаеш моето дете, може би ще имаш от някой друг мъж. Всичко, каквото пожелаеш, Кет, всичко. Крещи ми и ме ругай. Аз заслужавам всякакви ругатни. Или поне плачи. Сълзите ще те излекуват по-бързо от всичко.

 

 

На Кет й се стори, че тъкмо Травис я беше успокоил от кошмара и върнал към съня, и отново се е събудила. Не знаеше какво я е обезпокоило. Този път не беше сънувала кошмар, който да я сграбчи в тъмнината. Нито пък беше изпотена.

Тя бавно осъзна, че се бе събудила, тъй като бе сама в леглото. Привикнала да бъде съвсем близо до Травис в ужасяващата тъмнина, да чувства топлината на тялото му.

Без да издава никакъв шум, Кет се изкачи на палубата. Макар да бе облечена само с изтърканата тениска, която бе намерила забравена в едно чекмедже, тя не чувстваше студ. Нощта бе като от кадифе. „Уинд уориър“ ги бе отвел на юг, към лятото.

Трябваше й само миг, за да види Травис изправен на носа, на фона на лунната светлина. Ръцете му бяха обхванали леера, главата му беше наведена, а тялото му изглеждаше като вцепенено. Въпреки че бе наполовина обърнат към нея, той не я виждаше. Беше се втренчил в морето, без да забелязва нищо друго.

Кет стоеше, без да се помръдне, без дори да диша. Кристалната красота на момента сякаш преряза цялото й тяло. Чу рязък звук и си помисли, че тя е изкрещяла. След това разбра, че звукът е дошъл от Травис. Той зарови лице в ръцете си, но миг преди това Кет видя стичащите се по бузите му сълзи.

Не може да бъде. Той да плаче. На богатите мъже не им пука за нищо толкова много, че да плачат.

Объркана, разтреперана, Кет се върна обратно в кабината и легна на леглото. Лежеше неподвижно, мислейки си за неща, в които доскоро бе абсолютно убедена и които сега бяха разтърсени от лунната светлина и мъжките сълзи. Независимо колко далече се рееха мислите й, те неминуемо се връщаха и се формираха около една невъзможна истина.

Травис бе плакал вместо нея, тъй като тя не бе способна да плаче за себе си.

Гузната съвест може би го е накарала да й купи камерите. Съжалението би могло да го накара да я застави да се върне към здравословен начин на живот. Но нито гузната съвест, нито съжалението биха могли да накарат сълзите да потекат от очите му.

Треперейки, почти уплашена, Кет се чудеше колко ли нощи Травис я е успокоявал докато заспи, а след това е отивал сам горе на палубата и наоколо не е имало никой, който да успокои него.

Тихо като лунна светлина сълзите се появиха в очите й, изгаряха я, прониквайки през леда към агонията, която лежеше под него.

 

 

Не знаеше колко време е минало, преди да чуе как Травис влиза безшумно в кабината и ляга на леглото. Тя мълчаливо се обърна към него, притискайки се до него, държейки го така, както той я бе държал толкова много пъти. Опита се да каже нещо, но от устата й излезе само едно ридание, което беше неговото име.

Това бе всичко, което бе в състояние да каже. Тя изхлипа още по-силно, когато ръцете му я обгърнаха. Ридаеше, защото той бе плакал за нея в момент, когато самата тя не беше в състояние да плаче.

Травис зарови лице в неочакваната топлина на Кет, притискайки я толкова силно, колкото го притискаше и тя, споделяйки водопада от емоции, който я заливаше отново.

Когато не бяха им останали повече сълзи, те все още се държаха един за друг, топлина в студения център на нощта.

Кет се събуди, усещайки вкуса на Травис по устните си под формата на сладко-горчиви остатъци от сълзи. Той я наблюдаваше така, сякаш се страхуваше, че всеки момент ще му обърне гръб.

Наистина се страхуваше. Когато тя се помръдна към него, ръцете му я обгърнаха нежно.

— Трябваше да бъда с теб — промълви Травис. — Трябваше аз да приготвям храната ти, аз да те къпя, да те слагам под слънцето, да държа ръката ти… — Гласът му заглъхна и в каютата настъпи тишина докато се бореше, за да възвърне контрола си. — Не вярвах, че ме обичаш. Непрекъснато си повтарях, че ще ми се обадиш, че ще дойдеш при мен, че всичко, което искаш, е да се омъжиш за парите ми. А след това ти ми каза, че си продала фотоапаратите си.

Травис я притискаше към себе си толкова силно, че тя едва дишаше, но не го забелязваше. Не искаше да вижда нищо, освен лицето му, очите му, да чува думите му, да усеща топлината му.

— Продала си камерите си, за да задържиш моето бебе, и така и не ми се обади, не ми проговори, не поиска нищо от мен. Аз си мислех — продължи той бавно, — че нищо не би могло да бъде по-лошо от онази вълна, която заля теб и Джейсън, от гледката на кръвта около теб горе на площадката, от това да те чувам как крещиш от мъка.

Кет се опита да каже нещо, да възрази, но болката, която видя в очите му, бе прекалено голяма, за да може да бъде успокоена с каквито и да било думи…

— Аз грешах — продължи все така с болка Травис. — През последните няколко седмици те наблюдавах как сякаш умираш малко по малко, знаейки, че аз съм те убил, и то по най-мъчителния начин. Каквото и да се опитах да направя, не помагаше. Нощите, Кет. Мили боже, какви нощи!

Тя се опита да говори, но не можеше заради всичките емоции, които се бяха преплели в нея, които й показваха, че все още е жива.

Очите му се отвориха, но в тях нямаше никакво успокоение, никаква красота, никакъв живот. Той извърна лицето си настрани.

— И кошмарът ще продължи безкрайно, тъй като аз не мога да променя миналото — прошепна Травис. — Не мога да върна назад момента, когато ти видя кръвта на площадката и изпадна в този кошмар.

— Травис — успя да промълви само Кет с пресипнал глас.

— Аз все още те чувам как викаш, въпреки мълчанието ти. И не мога да ти помогна. Не мога да променя миналото. Мога само да изживявам спомените отново и отново. И да се мразя.

— Ти не си направил нищо…

— По дяволите, не съм направил — прекъсна я Травис. — Аз те видях как изпадаш в този кошмар заради помятането и не мога да променя нищо. Не мога и да ти помогна да живееш с него. За него никога няма да има край.

— Кошмарът започна, преди да пометна, а не след това — отрони болезнено Кет.

В първия момент Травис не беше сигурен дали е чул правилно. Той бавно обърна глава и я погледна в лицето, разкривайки своето.

Това, което видя Кет, я шокира, преобърна целия й свят с главата надолу. Тя докосна нежно бузата му, искайки да премахне отчаянието от очите му. Видя как той затаява дъх при милувката й, сякаш се страхуваше да повярва, че това е истина. Да се надява. Да вярва.

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Аз знаех още от самото начало, че помятането е почти сигурно. Освен това знаех, че това не е единственият ми шанс, че ще мога да забременея отново. Но не исках дете от друг мъж. Исках твоето. Исках теб, но вече бях те загубила. Точно тогава започна кошмарът. Когато те загубих.

Травис видимо потрепери. Понечи да каже нещо, но Кет закри устните му с пръсти.

— Моля те — възпря го забързано. — Остави ме да свърша. Остави ме да бъда като теб, достатъчно силна, за да се огъвам.

Устните му само леко се помръднаха, докосвайки пръстите й.

— През всичките тези седем години се гордеех с това, че се оправям сама, но накрая се почувствах самотна — продължи тя. — И се чувствам все по-самотна. Не ме напускай, Травис. Не още. Знам, че не съм достатъчно богата за теб, за да ме обичаш и да ми вярваш. Това вече не ме интересува. Всичко, за което ме е грижа, е настоящето. Позволи ми да побягна преди бурята заедно с теб. И когато всичко приключи, ти няма да има нужда да казваш нищо, да правиш нищо. Аз ще знам и ще си замина сама.

Травис си пое дълбоко въздух и устните му се преместиха от пръстите й към дланта й, а след това и към пулса на китката й.

— Ти си много по-богата, отколкото съм аз, или отколкото някога ще бъда — каза той. — Ти си огън и живот и любов. Ако си мислех, че бих могъл да те купя, аз бих продал дори и „Уинд уориър“, дори и душата си. Но ти не можеш да бъдеш купена, а да те взема назаем, също не би ми харесало.

Ръцете му бързо обгърнаха тялото й и го притиснаха към неговото.

— Но ти можеш да бъдеш открадната, сладка Кет. И точно това направих аз. „Уинд уориър“ може да плава по три четвърти части от земното кълбо. И никой няма да може да те намери и да те отнеме от мен.

Държеше я толкова здраво, че тя не можеше да помръдне или да говори. Но това нямаше значение. И без това не знаеше какво да каже и не искаше да ходи никъде, искаше само да бъде по-близо до него.

— Но аз обещах на Харингтън, че няма да те задържам на борда против волята ти — додаде Травис.

— Какво?

— Ти да не би наистина да си повярвала, че твоят зелен ангел те е накарал да се завърнеш на кораба само за да довършиш работата си?

Тя само премигна, гледайки Травис като объркана котка.

— Издателят ми каза, че снимките ти са толкова добри, че би могъл да чака неопределено дълго време докато получи и останалите — поясни той. — Останалото бе само лъжа, която трябваше, да те накара да се качиш на борда.

— Какъв ангел! — въздъхна Кет, но бе очевидно, че съвсем не е сърдита.

— Той не е никакъв ангел. Не искаше да ми помогне, докато не му обещах, че ще те пусна да си ходиш, когато се оправиш, че ще ти позволя да си намериш друг мъж, когото ще можеш да обичаш. И той, разбира се, е прав. Ти заслужаваш такава любов, Кет. Аз ще те оставя да си тръгнеш. Обещавам.

В момента, в който произнасяше тези думи, усети дупката в центъра на вселената под краката си. Чакаща го. Чакаща да погълне мъжа, който се бе научил да обича прекалено късно.

— Но не ме напускай още — прошепна. — Не ме карай да те пускам още сега. Аз… не мога.

Кет погали устните му с треперещи пръсти.

— Вече съм намерила единствения мъж, когото мога да обичам. Нищо не е променило това. И нищо не може да го промени. Обичам те!

— Тогава се омъжи за мен — каза той бързо, брадата му галеше бузите й, шията й, устните му бяха притиснати към кожата й. — Моля те, омъжи се за мен, Кет! Аз се нуждая от теб толкова много, че не мога… не знам как да го кажа… не знам какво да кажа.

Тя се отдръпна и се втренчи в него.

— Знам, че не е честно да искам това от теб сега — продължи той тихо. — Ти имаш нужда от време, за да се възстановиш, но това, от което се страхувам, е, че когато веднъж се оправиш, ти няма да имаш нужда от никого повече, а аз се нуждая от теб… нуждая се от теб. Омъжи се за мен.

— Недей — прошепна Кет. Тя затвори очи, уплашена, че ако погледне към него, ще приеме без дори да го попита дали гузната съвест, или страстта го кара да й предложи брак. — Помятането не беше по ничия вина. Не и по твоя. Нито по моя. Нито пък на Джейсън. Не се жени за мен само от съжаление. Мога да понеса всичко, но не и това.

Травис изпухтя.

— Съжаление? Все едно да изпитвам съжаление към урагана. Ти си толкова силна…

— Силна? — сепна се Кет. Очите й се отвориха и в тях блестяха сълзи. — Да, наистина. Затова ли всяка нощ се събуждам обляна в студена пот.

— Ти прекара цял месец сама през нощите. Аз съм прекарал само седмица и вече се разкъсвам на парчета.

— Ти ми помогна дори и само с присъствието си до мен, с това, че ме държеше в обятията си. Сега се усещам много по-добре. Не се чувствай виновен. Не се чувствай задължен да се ожениш за мен.

— Аз те обичам, Кет!

Травис усети тръпката, която премина през нея, видя сянката на болка и съмнение в измъчените й сиви очи. Той докосна с устни нейните, а езикът му облиза ъгълчетата на устата й.

Издавайки лек звук, тя отвори устни, остави го да изпълни устата й с дъха си, с вкуса си, езикът му срещна нейния и тя забрави да диша. Почувства сладката горещина на кожата му под дланите си, усещаше напрежението на тялото му и нуждата, която изпитваше за нея.

Изпъстрените му с белези ръце се плъзнаха под фланелката, с която бе облечена, неговата фланелка, на която бе завиждал толкова много пъти. Започна да я гали нежно и жадно, а тя трепереше от вълнение, казвайки му колко много харесва докосването му. Ръцете му се плъзнаха нагоре към раменете й, а след това и към главата й, оставяйки я гола.

Кет лежеше, наблюдаваше нахлуващата през илюминатора зора и Травис. Не искаше нищо от него, освен да бъде близо до нея, сега. Той се наведе така, че устните му да докоснат лицето й, топлината му докосваше слепоочията й, очите й, устните й. Езикът му се преплете с нейния, движейки се бавно, дълбоко, изпращайки вълни от желание по цялото й тяло.

Когато прекъсна целувката, Кет издаде звук на недоволство. Той прошепна името й и зарови лице в копринения огън на косата й.

— Аз не те откраднах заради съжаление или гузна съвест — отрони Травис съвсем близо до устните й. — Откраднах те, защото нямах друг избор. Искам да се потопя в душата ти по начина, по който ти се потопи в моята. Ти ме научи да обичам. А след това аз те отблъснах още преди да разбера колко много те обичам. Сега вече знам. Ще ти дам всичко, каквото пожелаеш, дори и ако това означава живот без мен. Ако това искаш. Това ли искаш?

Тя погледна в дълбините на блестящите му очи, почувства здраво обвитите около нея ръце, топлината на възбуденото му тяло, която гореше нейното. Беше й дал всичко, без да иска нищо в замяна, нито дори любовта й, нито дори задоволяването на собственото си желание.

— Теб — прошепна Кет, бутайки Травис по гръб и плъзгайки ръце по тялото му. — Искам само теб.

— Сигурна ли си? Сумата, които ти предложих, остава в сила. — Устните му се изкривиха в тъжна, иронична усмивка. — Аз съм богат и ставам по-богат с всяка измината минута.

— Да им го начукам на парите ти!

Травис я изгледа учудено. След това започна да се смее, докато не почувства ръката на Кет между краката си. Той издаде гърлен звук и я обърна по гръб.

— Имам по-добра идея — каза й. — Омъжи се за мен. Тогава всичките ми пари ще бъдат и твои и ще можеш да правиш всичко каквото си пожелаеш с тях. Дори и това.

Преди Кет да успее да отговори, бедрата му се раздвижиха чувствено, разтваряйки я. Но той се спря миг преди съвкуплението, което тя толкова желаеше.

— Травис… — Думата беше едновременно име и молба.

— Желаеш ли ме? — попита той едва помръдвайки се, докосвайки я, дразнейки я.

— Не е честно — отвърна тя. През нея отново премина светкавица, разпръсвайки потоци, които обещаваха да я консумират и да я възстановят в един и същ момент на горещ екстаз. — Не е честно…

— А кой ти е казал, че пиратите се бият честно? — избоботи той.

Очите му бяха синьо-зелен огън, страстни и влюбени. Той се засмя и се помръдна отново, докосвайки я, но не достатъчно.

Кет започна да се разтапя във вълните на удоволствието.

— Желая те…

— Как точно ме желаеш? — попита той с дълбок, пресипнал глас. — Като съпруг или като любовник. Като приятел или като партньор? Като добра компания или като баща на децата ти?

— Да — изохка тя, обгръщайки го с крака, опитвайки се да го привлече в себе си.

— Да какво? — попита Травис, борейки се с желанието си, което разколебаваше силата му, показвайки му какво означава за него да чака отговора й.

— Да. Всичко, каквото можеш да бъдеш. Всичко каквото ние можем да бъдем.

Травис прошепна името й и я прегърна силно. Известно време само я държа в обятията си, шепнейки й колко много я обича, чувайки как думите му се връщат към него от нейните устни. Едва след това започна да се движи с безкрайния и силен ритъм на морето и любовта, разтапяйки я, разтапяйки се в нея, открадвайки я.

А над тях „Уинд уориър“ разтвори могъщи криле и се понесе по утринното море, един лъчист пиратски кораб, който плаваше към края на земята и дори отвъд него.