Елизабет Лоуел
До края на света (10)

9.

Кет се събуди от слънчевата светлина, която падаше като златен водопад върху леглото й. Бавно се протегна и се усмихна на спомените, които нахлуха в главата й, спомени, по-красиви дори и от светлината.

Когато отвори очи, Травис бе там, до нея. Изглеждаше й много добре, също толкова златен, колкото и слънчевата светлина, и топъл като спомените й, силен, чудесен и много, много мъжествен.

Травис се усмихна на одобрението, което прочете в очите й. Бавно и мързеливо прокара върха на показалеца си от носа й, надолу до коляното и след това обратно нагоре. След това докосна тъмните кръгове около очите й.

— Ти не спиш достатъчно, нали? — констатира загрижено.

Тя се потупа по устата, сподавяйки прозявката си.

— И по чия вина? — попита тя закачливо и захапа все още разхождащия се по лицето й показалец със зъби.

— Аз имам заслугата, хм, добре, вината, за тази сутрин. Но кого трябва да виним за всичките останали сутрини, благодарение на които са се появили тези кръгове под очите ти?

— Работата.

— А не мъжете? — подразни я Травис, сигурен в отговора й. Пълната липса на задръжки в реакцията й на любовната им игра беше достатъчно доказателство за него, че не е участничка в безразборните любовни връзки, характерни за Лагуна бийч.

— Ти си единственият мъж, който би се съгласил да спи на легло като моето — избъбри тя, прозявайки се отново.

— Да, тъкмо си мислех да повдигна този въпрос.

— Липсата на други мъже ли?

— Не, твоето легло. — Той я погали с поглед, наслаждавайки й се така, както си лежеше увита с чаршафите. — Много се зарадвах да открия, че досега си спала сама, но… — Той провеси краката си от единия му край и леко удари стената с главата си. — Мислиш ли, че бихме могли да опитаме удобствата на моето легло?

— За спане ли?

— Да, в крайна сметка ще стигнем и дотам.

Той леко премести тялото си, побутвайки Кет така, че тя едва не падна от матрака. Само фактът, че я беше обгърнал с ръцете си, й попречи да се озове на пода.

— Ти си в ръцете ми — изтъкна той. — Аз съм не само по-едър от теб, аз съм по-голям от теб и това легло взети заедно.

Кет обви ръцете си около него, измервайки височината му със собственото си гъвкаво тяло. Ако я притесняваше фактът, че беше с двадесетина сантиметра по-дълъг от нея, тя с нищо не го показа.

— Прав си — изрече тя пресипнало. — Аз съм в ръцете ти.

— Нямам търпение. Направи го пак.

— Кое?

— Отъркай се в мене като някоя гладна котка.

Усмихвайки се от удоволствие, че Травис одобрява чувствеността, която беше предизвикал в нея, Кет бавно започна да опипва тялото му със своето. Чувстваше се толкова добре в своята голота, притисната към него, че несъзнателно облиза устни, сякаш отпиваше от хубаво вино.

Травис се засмя и се намести отгоре й. Бавно отпусна част от тежестта си върху нея, приковавайки я отново към леглото.

— Мислех си да ти предложа обяд — каза той, играейки си с гърдите й, — но май ще е най-добре аз да се наобядвам с теб.

— Обяд ли? — сепна се Кет. — Колко е часът?

Травис погледна към слънцето навън с опитното око на моряк.

— Почти дванадесет. Защо?

— Не може да бъде!

— Добре, не може. — Той леко гризна върха на едната й гърда, наслаждавайки се на начина, по който зърното й веднага се възбуди. — Може би е най-добре да направим план направо за вечеря.

— Травис?

— Ммм — беше отговорът му, все още зает с гърдата й.

— Наистина ли е почти обяд?

— Наистина.

Кет тихо изруга, след което дъхът й изведнъж секна, тъй като Травис вече беше захапал зърното.

— Травис, аз имах уговорка още за девет часа.

Той с нежелание пусна стегнатото, възбудено зърно.

— Не се притеснявай. Майката на Джейсън се обади към осем, за да ти съобщи, че синът й нещо е настинал. Казах й, че сигурно ще можеш да промениш плановете си за днес, в които е бил включен и той.

Кет го гледаше втренчено. Дори не беше чула телефона.

— Не си ли доволна, че трябва да промениш плановете си? — попита игриво.

Тя се намръщи и започна да мисли на глас:

— Бях си запазила четвъртък сутрин за среща с Т. Х. Денвърс — тя му се усмихна отнесено. — С изключение на рано сутринта, при изгрев-слънце, разбира се. Това време принадлежи на Ашкрофт.

— Ще имаш да вземаш — каза Травис. — Утринта е моя и не я отстъпвам на никого.

— Но аз трябва да направя пробни снимки на Джейсън за една фирма за недвижими имоти, „Лагуна риалтърс“.

Травис я изгледа с изражение на търпеливо любопитство, което не подхождаше много на пиратското му лице.

— И за какво са ти тези снимки? — попита накрая той.

— За кампанията „Лагуна, едно добро място да отгледаш деца“ — отвърна тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Разбирам — кимна Травис мрачно, но в синьо-зелените му очи се забелязваха весели пламъчета.

— Най-подходящата светлина е през ранния предобед или късния следобед — обясни тя. — Освен ако не се извие някоя ужасна буря, с много облаци и силен вятър.

Тя се намръщи и погледна през прозореца.

— Няма никакви изгледи за това — рече успокоително Травис, проследявайки погледа й.

— В такъв случай ще трябва да взема Джейсън на сутринта и Ашкрофт вечерта.

— А какво става с Т. Х. Денвърс? — попита Травис, наблюдавайки я в упор.

— Ще го вместя в програмата си при първа възможност.

— Ще ме вместиш, а? Аз те харесвам, когато се държиш по малко по-различен начин с мен, ако се сещаш за какво говоря.

Едната му ръка се плъзна между краката й.

— Сега не е време — изрече тя бързо. — Травис, аз… ох!

Дъхът й изведнъж секна, докато пръстите му опипваха растителността между краката й.

— Поне ще ми обещаеш, че ще дойдеш да видиш кораба ми, нали?

— Не мога да… мисля, когато ти… — Тя потръпна, когато пръстът му се плъзна бавно и дълбоко в нея. Ноктите й се забиха в силните мускули на раменете му.

Усмихвайки се, той повтори движението си няколко пъти и накрая й каза нежно:

— Не мисли, Кет. Просто кажи: Аз ще дойда с теб, за да видя кораба ти.

— Да, аз ще… ох… направя всичко, каквото ти…

Тя издаде тих звук и забрави какво щеше да казва.

В момента Травис опипваше с кръгообразни движения най-ерогенната й точка, която безпогрешно беше открил преди малко. Влажните му пръсти я караха да подлудява и тя окончателно се отказа да мисли или да говори.

— Мисля, че така, както го каза, ми харесва дори и повече — промърмори Травис, усмихвайки се на необуздания й и страстен отговор на неговите докосвания.

Но неговият дъх също секна, когато ръката на Кет се плъзна между краката му и нежно обви члена му. След това много лекичко започна да го дращи с ноктите си. Той почувства, че не може да диша от шокиращото удоволствие, което му доставяше ръката й, връщайки му всичките възбуждащи трикове, на които я беше научил предишната нощ.

— Кет — започна Травис с напрегнат глас, — ако въобще имаш намерение да ставаш от това легло днес, поне един от двама ни трябва да прояви малко здрав разум по този въпрос.

— Кажи ми, когато е мой ред да проявя здрав разум. Така или иначе, всичко е по твоя вина.

— Какво по-точно?

Той затвори очи, наслаждавайки се на докосването на ръката й. Отново беше възбуден, сякаш от последния път, когато е бил с жена, са минали месеци, а не само няколко часа.

— Това! — Ноктите й се спуснаха нежно от врата до краката му. Върховете на пръстите й се заровиха в гъстите косми на гърдите му, проследиха едва забележимите мускули по корема му, също забулени в косми, след което започнаха да опипват възбудения му член, като едва го докосваха.

— Ако не беше ми казал, че обичаш да бъдеш докосван — избъбри тя, — щях да лежа на леглото като надуваема кукла, а ти щеше…

— Щях да бъда отегчен като Луцифер в църква — довърши мисълта й Травис, смеейки се.

Той хвана опипващата ръка на Кет, захапа я закачливо за дланта и отново я плъзна по цялата дължина на тялото си. Пръстите й обгърнаха основата на възбудения му член, след което се плъзнаха надолу между краката му.

— Обичам да чувствам възбудата ти — промълви му тихо. — И обичам да те държа в ръка, когато свършваш.

Травис веднага почувства как тялото му реагира на думите й и на неговите собствени спомени. Беше се оказало, че те си пасват в леглото много повече, отколкото бе предполагал. Тя не беше нито срамежлива, нито свенлива, а просто невероятно чувствена.

— Това, което не мога да проумея, е как може толкова секси жена като теб все още да е свободна — призна си той, клатейки глава. — Но пък и съм адски доволен от това.

— Аз бих могла да кажа същото за теб — отвърна му Кет, галейки го нежно. — Въпреки че не мога да се похваля с голям опит, мога да ти гарантирам, че нито един от другите мъже, с които съм била, не ме е предразполагал така, че да искам да го докосвам. Но ти… — Тя затвори очи, трасирайки силата и извивките по тялото му. — Ти ме караш наистина да го искам.

— И какво точно искаш? — попита Травис.

Когато не получи отговор, той погледна към лицето й и видя неописуемото удоволствие, което бе изписано на него само заради това, че го докосва. Очите й бяха затворени, а лицето й стегнато. Тя явно се опитваше да се концентрира само върху него.

— Искам да се покрия с теб като с топло кадифено одеяло — каза Кет, усещайки Травис само с върха на пръстите си. — Да те почувствам как се променяш, когато те докосвам. Да те покрия така, както слънчевата светлина покрива морето. Да потъна в теб така, че никой от двама ни да не знае кой докосва и кой е докосван от другия. Да… — Тя се засмя на пресекулки и поклати глава. — Не, не мога да го обясня.

— Няма нужда. — Травис я повдигна и я постави отгоре си само с едно мощно движение. — Ти ме караш да искам по абсолютно същия начин. И това за мен е толкова ново, колкото е и за теб.

Тя изведнъж отвори очи, откривайки сребърни дълбини от изненада и желание. Но преди да успее да каже нещо, Травис се завъртя на една страна бавно и мързеливо, повличайки и нея след себе си.

В следващия момент той вече беше отгоре й, обгръщаше я, потъваше в нея, докато тя издаваше тихи звуци на удоволствие, звуци, които излизаха като ехо и от неговата уста. Те си говореха така, както го бяха правили и предишната нощ, без думи, телата им бяха пометени от надигащата се вълна на взаимното желание, докато един друг се учеха на удоволствия, за съществуването, на които никой от тях не бе и предполагал досега.

И когато нямаше накъде повече да се възбуждат, те се хванаха един за друг, докато бурната вълна се разби около тях. В този момент забравиха кой кой е, тъй като и двамата бяха едно цяло.

 

 

Извърната наполовина в седалката си, Кет наблюдаваше как Травис уверено шофира мерцедеса към Дана Харбър. Когато най-сетне бяха успели да се измъкнат от леглото, часът вече минаваше два. Денят беше слънчев, без нито едно облаче на небето и Травис бе решил, че това е идеалното време, за да я запознае с яхтата си.

Яхтата, която тя щеше да фотографира, в случай че Травис хареса работата й.

Кет не беше забравила, че няма да бъде подписан никакъв договор, докато Травис не види образци на снимки, направени от нея. Тя нямаше нищо против предпазливостта му. Снощи и тази сутрин бе открила колко страстен мъж е. А страстните хора държаха изключително много на работата си. Ако ролите им бяха разменени, тя също би настоявала за доказателства за неговите способности, преди да му позволи да се докосне до произведението й.

— Много си мълчалива — подхвърли Травис, поглеждайки към нея. — Да не би да заспиваш?

— Не още. — Кет сподави една прозявка. — Просто си мислех.

— За какво?

— За това-онова. Най-вече за онова.

Травис се усмихна:

— Звучи така, сякаш е нещо много важно.

Кет се отказа да се прави на учтива и се прозя открито.

— А, не. Ти напълно си ми размътил мозъка.

Той мина в съседната лента, за да изпревари една огромна каравана, чието място беше на междущатската магистрала, а не по оживените улици на Лагуна.

На Кет й харесваше да го гледа как контролира колата с лекота и прецизност. Когато превключи на по-ниска предавка, слънчевата светлина заля като със златна вода тъмните косми по ръката му. Когато си премести ръката от скоростния лост на волана, сухожилията в горната част на дланта му се помръднаха под загорялата му кожа. Пръстите му хванаха здраво облеченото с кожа кормило.

Кет си спомни за невероятното удоволствие, което й доставяше Травис с едно-единствено докосване. Тя изведнъж почувства отново тръпка на желание да преминава през цялото й тяло, разтърсвайки я цялата. Искаше да го докосне, да го вкуси, да го поеме толкова надълбоко в тялото си, че да може да почувства всеки див пулс на неговото изпразване.

— Ако продължаваш да ме гледаш по този начин — стрелна я Травис, — ще спра отстрани на пътя и ще започна да правя с теб такива неща, че ще ни арестуват и двамата.

Пресипналият му и мързелив глас беше последното нещо, което можеше да успокои кръвта на Кет. Тя откъсна поглед от толкова възбуждащите я ръце и погледна към устните му, които се подсмихваха под кестенявите мустаци. Спомни си докосването на брадата му, плъзгаща се надолу по кожата, и възбуждащата копринена грубост по врата й, гърдите й, корема й. Чудеше се какво ли би означавало да го чувства… навсякъде.

Тя изпъшка тихо и затвори очи.

— Какво ще правя с теб?

— Ще отбия встрани, за да разберем, искаш ли?

— Идеята не е добра. Не мога да си позволя да плащам гаранция.

— Аз пък мога.

— Но те ще ни поставят в различни килии.

— По дяволите! Не бях помислил за това. В такъв случай най-добре спри да ме гледаш като котка, която се готви да изяде крема пред себе си. Не ми се иска да прекарвам нощта сам.

Травис намали скоростта, за да завие от магистралата „Пасифик коуст“ по един доста по-тесен и виещ се път към Дана пойнт Харбър. Вдясно от пътя върху дълбоко ерозиралия бряг стърчеше скелетът на някакъв фалирал хотел, който изглеждаше като беззъба усмивка. Вляво имаше яхтено пристанище с множество редове от яхти с всевъзможна големина, както и безброй платноходки, завързани една до друга и образуващи гора от бели мачти, около които кръжаха шумни гларуси.

— Затвори си очите — помоли Травис.

Кет го изгледа подозрително.

— Обещавам ти, че няма да ни арестуват — добави той, усмихвайки се.

— А, така ли — проточи тя разочаровано.

Травис намали скоростта, погали я по устата с палеца на дясната си ръка, след което нежно затвори очите й.

— Дръж ги затворени, докато не ти кажа да гледаш — нареди й той.

— Да, капитане — отсече тя, правейки непохватен опит да изкозирува. — Както кажете, капитане.

— Не ме предизвиквай.

Кет облиза устните си, там където я беше докоснал с палец, държейки очите си затворени. Колата взе още няколко завоя и рязко намали скоростта. Травис спря на един паркинг близо до брега, който носеше името на Ричард Хенри Дана.

— Не мърдай от мястото си — разпореди Травис. — И продължавай да стоиш със затворени очи.

Тя издаде звук като раздразнена котка, но не отвори очи.

С усмивка на уста, предчувствайки изненадата, той излезе от колата, заобиколи я и отвори вратата на Кет.

— Мога да те водя или пък да те нося, малка котко — прошепна в ухото й. — Избирай.

Кет затаи дъх, усещайки устните му върху ухото си.

— Води ме — промълви тя. — Макар че трябваше да те накарам да ме носиш, за да съжалиш за думите си. Аз съм висока метър и седемдесет и едва ли можеш да ме наречеш малка.

Без да я предупреждава, Травис я вдигна от седалката и я понесе навън, хванал я така, както когато я носеше, след като беше наранила крака си.

— Аз само се пошегувах — изсмя се тя. — Пусни ме.

— Ще почакаш малко. И никога не заплашвай пират, сладурче. Защото ще ти се случи… това. — Той я целуна бавно и нежно, след това леко я пусна на земята. Усещаше биенето на сърцето й. Беше толкова забързано, колкото и неговото.

— Не забравяй — повтори Травис. — Дръж очите си затворени.

— Не ми е лесно да вървя по този начин.

— Аз ще ти помогна. — Той я хвана здраво за ръката, подкрепяйки я и вдъхвайки й увереност в същото време. — Първо трябва да пресечем паркинга, а след това и кея. Готова ли си?

— До кея ли? Не е ли на пристан при другите яхти?

— Без въпроси.

— Но аз само…

Травис я накара да замълчи, като докосна устните й с палеца си. Тя въздъхна, целуна пръста му и се остави да бъде водена през паркинга, докато той я осведомяваше, когато нещо се изпречи на пътя им.

— Има една голяма кола отляво и още една, която дава назад… чакай… хайде, тръгвай сега. Наляво има три стъпала надолу, след това завиваме надясно. Добре. Сега има завой, а сега бариера, зад която започва кеят, някакво хлапе, каращо скейтборд и носещо сърф и… о, по дяволите, писна ми!

Без да обръща внимание на сподавения смях на Кет, Травис я вдигна отново на ръце и се забърза през всичките тези препятствия. На самия кей не се виждаше никой. Той я постави на краката й, намести я на парапета и сложи своята ръка на рамото й.

— Добре, вече можеш да отвориш очи. Името й е „Уинд уориър“.

Кет отвори очи, погледна към морето и забрави да диша. Там, отвъд другите яхти и платноходки, закотвена съвсем сама, бе огромната черна птица, която беше видяла да лети по морската повърхност на фона на залязващото слънце.

Дори и когато тъмночервените й платна бяха спуснати, платноходът изглеждаше великолепно. Високите мачти и такелажът се открояваха елегантно на безоблачното небе. Красивият абаносов корпус блестеше на отразената от водата светлина. Макар и неподвижен, корабът изглеждаше жив, силен, кораб, направен, за да консумира вятъра и вълните благодарение на изключителния талант на един мъж.

Кет се обърна и изгледа Травис така, сякаш никога не го беше виждала досега. И в известен смисъл това беше самата истина. Тя никога досега не беше виждала Т. Х. Денвърс, проектант и строител на най-красивия кораб, който някога е летял над водата на земните морета.

— Сигурно сънувам — въздъхна тя. — Първо ти, а сега и този кораб… — Завърши изречението си със странен звук, който трудно можеше да се изтълкува като смях. — Не ме събуждай, Травис, не още.

Тя отново погледна към водата и към кораба, величествено кацнал на нея, след това към Травис и към пристанището, сякаш очаквайки всичко изведнъж да изчезне от погледа й като в някакъв сън.

„Уинд уориър“.

— Вече не се учудвам, че искаше да видиш работата ми, преди да ми позволиш да се заема с книгата — изгледа го с разбиране Кет.

— Аз нямах предвид…

Тя докосна устните му с пръст, прекъсвайки думите му.

— Всичко е наред — възпря го тя. — Способността да създаваш красота е едно от нещата, които наистина уважавам. Няма да омаловажа труда ти със сладникави и стандартни снимки. Освен това — добави тя искрено — наистина е изключително удоволствие да срещнеш човек на изкуството като теб, Т. Х. Денвърс.

В продължение на една безкрайна минута Травис се беше втренчил в очите й, наслаждавайки се на признанието й, докато тя почувства, че би могла да се удави в дълбините на морскосините му очи. След това той я притегли в обятията си, притискайки я към себе си така, сякаш беше току-що изгряващо слънце след една безкрайна, тъмна нощ.

— Благодаря ти — отрони само.

— Затова, че не настоявам да ме наемеш ли?

— Не. Затова, че видя „Уинд уориър“ така, както го виждам аз. — Той се засмя тихо. — Когато хората видят кораба ми за първи път, повечето от тях възкликват: О, какъв необикновен кораб, след което се извръщат настрани, тъй като всъщност не им харесва.

— Защото ги караш да видят твърде много — обясни му Кет простичко. — Ти ги караш да видят, че красотата е жестока, а не нежна, че тя има властта да преобърне душата ти, че те кара да гледаш с други очи на света и на твоето място в него. Твоят „Уинд уориър“ просто кара хората да изтръпват.

— Но не и теб. Ти си като мен, диво същество, което се е озовало в цивилизования свят… — Той обгърна лицето й с ръце. — Ела с мен — добави с тих и напрегнат глас. — До Авалон. До Енсенада. Или още по-далече. До Хавай. До Сейшелските острови или Тасмания, до Китайско море. До всяка точка на света, където има вятър, а той духа навсякъде, Кет. Ела с мен!

Тя се почувства неописуемо съблазнена от думите му. Така й се искаше да се потопи в аромата и звука на морето, в безкрайните ширини, където се движи един-единствен кораб, под беззвучния танц на звездите. Да не се притесняваш за никого, да нямаш никакви задължения. Да си свободен.

Свободна да фотографира екзотичните изгледи, които я заобикалят, без да се интересува за търговската им стойност и продаваемост.

Свободна от грижите си кога ще получи Големия чек и всички по-малки.

Свободна да бъде жена, близо до своя мъж.

Свободна като огромна, черна птица, пореща морето на залез-слънце.

Свободна.

И въпреки всичко нищо не идваше даром, не и в реалния живот. Знаеше го, откакто се беше хвърлила през парапета на яхтата на бившия си съпруг. Не би могла да избяга от близнаците, които зависеха изцяло от нея, за да завършат образованието си. Нито пък можеше да изостави майка си, жена, която не беше способна да се справя с несгодите на независимия живот.

— Не мога — простена Кет, гласът й прозвуча дрезгаво, изпълнен с копнеж и съжаление.

Устата на Травис се сви в гневна гримаса. Стисна силно лицето й с двете си ръце, след това рязко я пусна и се извърна от нея.

— Травис? — обади се тя, поставяйки ръка на рамото му.

Той отново се обърна към нея и за момент тя видя в очите му гнева, който бе накарал Ашкрофт да пребледнее като платно. Но той също видя изражението й и замръзна, сякаш го бе цапардосала с нещо.

— Съжалявам — почти прошепна той, протягайки ръка към нея. — Просто не бях осъзнал колко много ми се иска да отплавам нанякъде с теб, докато не ми отказа. — Той се опита да се усмихне. — Не ми отговаряй с не, Кет. Ако не можеш да кажеш да, поне не казвай нищо. Не още.

Тя пое ръката, протегната към нея.

— Януари — изрече тя пресипнало. — До януари ще съм платила всичките си дългове. След това ще бъда готова да отплавам с теб до края на света.

Изражението му отново се промени. Кет не можеше да прочете чувствата, които изпитваше в момента, но все пак усещаше… нещо.

И в следващия момент разбра какво е.

— Но дотогава ти ще си заминал, нали? — прошепна тя.

— Кет — промълви той. Посегна да я прегърне, но тя пусна ръката му и отстъпи крачка назад с тъжна, разбираща усмивка, която бе по-лоша, отколкото биха били сълзите или избликът на гняв.

Кет погледна към кораба, който беше построил. Просто не можеше да гледа към Травис. Не още. Не и преди да спре да се чувства така, сякаш някой беше измъкнал земята изпод краката й.

— Бих искала да се кача на борда на „Уинд уориър“ — поде тя предпазливо. — Не бих могла да определя най-добрите ъгли за снимане оттук. Възможно ли е да обиколим яхтата с лодка на гребла?

Настъпи дълго мълчание. Тя усещаше напрежението на волята на Травис, който се опитваше да я накара да се обърне към него и да се отпусне в обятията му. Той бе богат и властен мъж и явно не беше свикнал да му се отказва.

А тя беше независима жена, свикнала да върши нещата по своя си начин.

— Наистина ли искаш да стане така? — попита Травис накрая.

Кет се извърна и го изгледа с решителност, която по нищо не отстъпваше на неговата.

— Трябва да стане така. — Сега в гласа й не се усещаше никаква емоция, със сигурност ги нямаше тъгата и съжалението. — Не мога да тръгна преди януари, а дотогава ти отдавна ще си заминал. И това няма абсолютно нищо обща с моите желания.

— Но…

— Не очаквам от теб да ме разбереш — прекъсна го тя.

— Защо?

— Ти си богат. Винаги си правел това, което си искаш и когато си искаш. И сигурно си забравил, че за повечето хора да искаш и да можеш много рядко са едно и също нещо.

— Ти ме съдиш много повърхностно — прекъсна я Травис. Гласът му беше някак си далечен, а очите му — присвити.

— Аз знам какво означава да бъдеш богат.

Изненадата разшири очите му и разкри уникалния им цвят. Кет леко се подсмихна:

— Аз съм родена богата и се ожених за още по-богат човек. Но с течение на годините се научих, че на света наистина има някои неща, които не могат да се купят с пари.

— Например?

— Самоуважение. Това не бива да те учудва. Ако парите автоматично носеха и самоуважение, ти сигурно никога нямаше да проектираш този кораб.

Той погледна покрай Кет към „Уинд уориър“, закотвен в неподвижната вода. Някакъв мъж вървеше по палубата му към носа, вероятно за да провери котвената верига.

Без никакво предупреждение Травис закри ушите на Кет с длани и изсвири с уста.

Пронизителният звук прозвуча като вой на сирена над водата.

Мъжът на палубата се извърна и засенчи очите си от греещото срещу него слънце. Когато видя двойката, застанала на кея, той отвърна със същото изсвирване.

Травис махна с ръка, покри отново ушите на Кет и изсвири два пъти късо и след това дълго. Мъжът отвърна с едно изсвирване, помаха с ръка и изчезна зад една от мачтите.

Кет погледна към Травис, ясните й сиви очи мълчаливо го питаха какво става.

— След малко Диего ще дойде до кея със „Зодиак“ — обясни й Травис, след като свали ръцете си от ушите й.

След това, сякаш въобще не бяха прекъсвали, той продължи разговора, който водеха допреди малко.

— Ти си права за мен, за проектирането на кораба и за самоуважението — каза той. — Аз също съм роден богат и също като теб обърнах гръб на богатството.

— Така ли?

Той се засмя тъжно на изненадата в гласа й.

— Когато станах на шестнадесет години, напуснах дома си и отидох да работя в търговския флот. Всичко беше много по-различно от цивилния живот. Мъжете, жените, боищата.

— Боища? — сепна се Кет подплашено.

— Да. Растях много бързо. Едно от нещата, които установих, бе колко ми липсва истинското ветроходство, вятърът, платната и морето. Не че се налагаше да се примиря с липсата им — просто можех да се върна към живота, който баща ми ми беше подсигурил, живот, в който можех да си купувам яхти така, все едно си купувам някакви играчки.

— Ти най-големия син ли си?

— Аз съм едно дете. Баща ми с нетърпение очакваше да порасна и да поема отговорностите на цялата ни фамилия. В момента, в който бих го направил, аз щях отново да мога да си позволя да имам ветроход. По дяволите, щях да мога да си позволя сто такива. Хиляда дори.

Травис отново погледна покрай Кет, синьо-зелените му очи поглъщаха красотата на „Уинд уориър“.

— Но мисълта да седя в борда на директорите на шестнадесет корпорации и да бъда член на тридесетина всевъзможни съвета, ме караше да изтръпвам от ужас. Аз не исках да жонглирам с пари и хора. Единствената власт, за която бях жаден, бе властта над един ветроход, носещ се под попътния вятър.

Кет проследи погледа на Травис към „Уинд уориър“. Тя много добре виждаше жаждата в погледа му за недосегаемото, за незнайното, за един свят без граници. Това беше същата жажда, същата нужда, на която отговаряше и тя със своите фотографии.

— И тъй като не можех да си позволя да си купя ветроход — продължи Травис, — и бях твърдо решен, че няма да жертвам свободата си за това, реших да си построя свой собствен кораб.

— Просто така? Да си построиш кораб?

— Е, не съвсем. Първо чиракувах при един английски корабостроител. Той беше едър и силен възрастен мъж, който знаеше за корабите и морето повече, отколкото каквото и да било друго. Неговата внучка стана моя жена, но това беше доста по-късно.

Кет погледна свъсените вежди на Травис и не каза нищо. Опасяваше се, че и най-малкото прекъсване би го накарало да спре да говори. Беше съвсем очевидно, че мразеше да говори за бившата си съпруга, така, както тя мразеше да говори за Били.

— В деня, в който завърших първия си кораб, умря баща ми — продължи Травис с равен глас. — Просто не можех да повярвам, че ще го понеса толкова тежко. Тогава имах някаква детинска мечта да прекося сам Атлантика с моя кораб, да го завържа на неговия док и да му кажа: Виждаш ли, ти не си единственият човек на този свят, който може да направи нещо голямо. Аз съм нещо повече от фамилното ни име и парите. Но баща ми беше мъртъв и нямаше да може да ме чуе, а и аз вече не бях дете.

Клепачите на Кет потрепнаха. Тя протегна ръка към Травис, но той въобще не забеляза жеста й.

— Продадох кораба и се върнах със самолет, тъй като бях пораснал достатъчно, за да преценя, че не бих могъл да обърна гръб на семейството си, когато най-много се нуждаят от мен. Тина, внучката на стария корабостроител, дойде с мен. Впоследствие установих, че единствената причина, поради която ме е последвала, са били парите ми. Малко след като напуснах Англия, тя откри, че аз съм синът и наследникът на Томас Денвърс. Беше твърдо решила да се омъжи за мен. — Той повдигна рамене. — И наистина стана моя жена, поне за известно време.

Кет прехапа устната си, опитвайки се да устои на желанието да покаже съчувствието си. Знаеше, че той не би искал да го направи. Всичко, което искаше в този момент, бе да доразкаже горчивата си история.

— Бях решил да заема мястото на баща ми. И не след дълго наистина го направих. Семейното богатство се удвои под моето ръководство, след това се удвои още веднъж. Но въпреки всичко аз през цялото време си мечтаех за морето и за един голям, черен кораб. Ако моите пари не можеха да ми купят тази мечта, за какво, по дяволите, ми трябваха тогава. Намерих хора, на които можех да се доверя, и ги обучих да управляват компаниите ни. След което построих този кораб и се понесох по вятъра.

Кет погледна покрай Травис към величествения кораб, чиито платна бяха кротко събрани, кацнал върху тихата синя вода. Но преди да може да каже нещо, той я изпревари:

— А какво се случи между теб и твоите пари, Кет? Защо изглеждаш толкова уплашена всеки път, когато се сетиш, че аз съм богат?

Тя затвори очи. Травис я изпълваше с топлина от главата до петите. А спомените й бяха студени като лед и караха душата й да замръзва.

Не й се искаше да говори за ужасното си минало, но знаеше, че трябва да го направи. Дължеше го на самата себе си.

И на Травис.