Елизабет Лоуел
До края на света (16)

15.

Кет се събуди от дрямката, която по-скоро приличаше на някакъв транс вследствие на изтощение, отколкото на истински сън. Утринта се изливаше над леглото й и изпълваше стаята със светлина. Тя инстинктивно погледна през разтворените завеси към блестящото море.

Видя тъмната фигура на мъж, който уверено пореше морските вълни и оставяше диря от пенеща се вода след себе си.

Стоеше неподвижна и гледаше, докато, в нея се бореха най-различни емоции.

Дали Травис мисли за мен?

Дали все още ми е сърдит?

Дали се досеща, че в момента го наблюдавам как плува?

Защо трябваше да се срещаме точно сега? Ако бе минало малко повече време, сигурно бих могла да се примиря с цинизма му и да виждам само човека под повърхността, мъжа, когото бих могла да обичам.

Мъжът, който също би могъл да ме обича.

Не й харесваше да чува копнежите си формулирани с думи, дори и в тишината на собствения си мозък. Тя отметна рязко завивките и скочи от леглото, движена от прилив на адреналин.

Подът под краката й беше студен. Тя потрепери и разтърка ръцете си, спомняйки си студа, който дори и горещата вана не бе успяла да премахне напълно. Не искаше да мисли за предишната нощ. Бяха й нужни три часа, докато успее да заспи. Три часа, в които се беше опитвала да си втълпи, че не й пука, че трябва да го забрави.

И въпреки това дори и в съня й нямаше покой. Беше прекарала четири часа в неспокойни сънища, сънища, които я връщаха до границата на събуждането, като в последния момент я напускаха, изпращайки я обратно във водовъртежа на мътната тъмнина.

Сънища за фотоапарати, които не работят, счупени обективи и разкъсани диапозитиви… и над всичко това господстваше адът посредством някаква замъглена фигура, чиято мощ бе надмината само от неговата грация, глас, толкова привлекателен, колкото и горещината, която се излъчваше от него; той й се усмихваше, докосваше я, а тя гореше.

Кет мрачно навлече дрехите си. Сънувала бе предостатъчно през изминалата нощ и нямаше намерение да се остави да бъде тяхна пленница и през деня. Това би било най-лошото възможно нещо.

Трябваше да измисли как да си вземе нещата от „Уинд уориър“. Травис явно се бе прибрал вкъщи, макар тя да беше отпратила със собствената си кола, оставяйки го без транспорт. Това означаваше, че няма да се наложи да се среща с него на борда на кораба, когато отиде да си прибере оборудването.

Опита се да бъде доволна от факта, че няма да се наложи да се среща с него лице в лице, но всъщност не изпитваше никакво задоволство. Чувстваше се използвана, изхабена, изтощена. Вълната от адреналин, която я бе изстреляла от леглото, вече бе преминала. В момента единственото, което поддържаше силите й, бе все още непреминалият гняв от това, което бе преживяла.

Влачейки мързеливо крака, тя се запъти към кухнята, надявайки се, че чаша чай ще влее нова енергия в нея. Първото нещо, което видя, бе мигащата светлина на телефонния секретар. Веднага през главата й мина мисълта, че Травис се е обадил, за да се извини, но бързо пропъди това предположение.

Той бе ядосан не по-малко от нея самата. Освен това не би могъл да проумее за какво трябва да се извинява. Бе се опитал да сключи една обикновена бизнес сделка, нищо повече.

Кет натисна бутона и се заслуша в съобщението. Чу се ясният тенор на Диего, който изрече името й. Тя затаи дъх, много се съмняваше, че ще хареса това, което ще чуе.

— Капитан Денвърс ме инструктира да ви кажа, че можете да вземете фотографската си екипировка в девет часа тази сутрин от борда на „Уинд уориър“. Ако това не е удобно за вас, моля обадете се на следния номер, за да си направите уговорка за друг час.

Загледана навън през прозореца, опитваща се да мобилизира енергия, която би могла да замени празнотата и болката в нея, Кет почти не чу номера, който издиктува Диего. Повтаряше си непрекъснато, че не бива да я боли за това, че Травис се опитва да я избягва, така, както се опитваше да го избягва и тя. Нямаше смисъл да изпитва болка заради такова нещо. И въпреки това тя, болката, беше там, дълбаеше я, изсмукваше и малкото енергия, която й бе останала.

Тя не би могла повече да види Травис. Той бе сянка, изгубена сред други сенки, а цветовете на зората заливаха като вино океанските вълни.

Дишайки на пресекулки, тя се опита да се отърси от болката и мъката, които я терзаеха. Сега би трябвало да е навън и да прави снимки, използвайки най-добрата светлина, трябваше да прави сладникави снимки за сладникавия поет с разводнен мозък.

Но камерите й не бяха при нея. Както и сърцето й. Бяха заключени на един красив черен кораб, собственост на пират, който не знаеше цената на любовта, а мислеше само за пари.

 

 

Травис се разхождаше под горещото слънце по палубата на „Уинд уориър“, облечен само с плувки, тъмна тениска и чехли. Слънцето едва помръдваше по безоблачното небе. Времето вървеше така, сякаш бе привързано с вериги, към палубата на кораба. Въпреки това дори и време, оковано с вериги, все някак си трябваше да мине.

Той погледна към хвърлените от слънцето сенки и си помисли, че Кет ще се появи скоро, привлечена от проклетите камери, които означаваха за нея повече от всичко друго, и по-специално от Травис Денвърс. Искаше му се да я посрещне вън, на палубата, но нямаше доверие в себе си. Нито пък в нея. Не беше забравил бързия й и грациозен скок от палубата на кораба му.

Споменът за това все още го вбесяваше. Дори не беше я докоснал с пръст и въпреки това тя бе полетяла през парапета, сякаш той не беше по-свестен от онзи пиян побойник, за когото се била оженила, преди да е достатъчно голяма, за да осъзнае, че прави грешка.

По дяволите, от начина, по който реагира човек, би си помислил, че съм я изтезавал с камшик. А всичко, което й сторих, бе да й предложа достатъчно пари, за да не се скапва от работа. Достатъчно пари, за да може да се наслаждава на живота от време на време. Заедно с мен.

Вярно, не беше направил предложението с достатъчно финес. Но и тя въобще не му бе помогнала в това отношение. Всеки път, когато се опиташе да заговори за това колко пари са й необходими, за да може да организира нещата си така, че в живота й да има място и за него, тя се държеше като глуха. Или пък се разсърдваше.

През цялата нощ Травис си повтаряше, че Кет се опитва да го обвърже с женитба, и това бе причината да се държи толкова свенливо, когато станеше въпрос за пари. Но колкото и ядосан и разочарован да беше, някак си не можеше напълно да убеди и самия себе си, че целта на Кет бе брак. Освен ако не беше изключително добра актриса, шокираното изражение на лицето й, когато я бе обвинил, че иска да надене венчалната халка, бе толкова истинско, колкото и яростта й, когато побягна от кабината му.

Тогава шибай се сам, Т. Х. Денвърс — в случай че можеш да се договориш за цената!

Мислите му предпазливо се завъртяха около малко вероятната и много обезпокоителна възможност, която не го бе оставила да спи през цялата нощ. Ами ако Кет не беше актриса? Дали пък наистина не искаше да бъде с него единствено заради удоволствието, което й доставяше неговата компания?

Неспокойна тръпка премина през тялото му, карайки го да почувства студ. Дори и да не беше научил нищо друго от предишната вечер, сега поне знаеше колко много му се искаше да повярва в думите на Кет. Дълбочината на желанието му да й повярва направо го разтърси. Той не би могъл да се довери на своите преценки. Не и там, където бе замесена тя. Желаеше я прекалено много.

А се нуждаеше от нея дори още повече.

Тя каза, че не иска брак. По дяволите, дори настояваше на това. Тогава защо да не го направя така, както го иска тя? Все едно нищо не е казано. Нищо не е платено. Просто да се радваме един на друг и на дните, които идват, докато не свършат.

И тогава ще се понеса по вятъра и ще отплавам към някое друго място, в някое друго време, друго…

Но за първи път през живота си Травис не можеше да си представи друга жена в леглото си. Гняв и безпокойство, които граничеха на косъм с истински страх, се бореха в него. Но преди да може да определи кое бе по-силно се чу звукът от мотора на „Зодиак“, порещ водата от кея към кораба.

Скоро Кет ще бъде тук.

И проклет да е, ако й позволи да го завари да се мотае по палубата като някой болен от любов тийнейджър.

 

 

Като се изключи учтивият поздрав, Диего не се опита да завърже разговор със своята пътничка. Кет бе много благодарна за това, тъй като и без това едва успяваше да контролира нервите си. Затова последното нещо, което й се искаше, бе да се впуска в безсмислени разговори. Беше прекалено обезпокоена, да не би да срещне Травис на кораба. Просто нямаше достатъчно енергия, за да се изправи лице в лице с него в момента. Чувстваше се отпаднала, разкапана, безсилна.

Травис няма да е там, опита се да се увери сама тя. А дори и да е там, не вярвам да ме безпокои. Той иска да си купи жена, а аз не мога да бъда купена.

Въпреки това ръцете й трепереха, докато се качваше по стълбичката на яхтата. Чувстваше се толкова изхабена, колкото джинсите с отрязани крачоли и избелялата тениска, с които беше облечена.

— Насам, ако обичате — посочи Диего. — Вашите неща са в капитанската кабина.

Гърлото й се присви и стомахът й се обърна, но лицето й остана абсолютно безизразно, когато последва Диего надолу към кабината на Травис. Всичките пет чанти с камерите й бяха грижливо наредени на леглото. До тях, на възглавницата, беше поставен химикал и няколко листа хартия, изписани с ръбат мъжки почерк, който очевидно принадлежеше на ядосаната ръка на Травис, движила се със замах по редовете.

— Моля, прочетете това — каза Диего — и след това се подпишете на посоченото място.

— Какво? — попита Кет изненадана.

Клепачите на Диего леко потрепнаха, но той не каза нищо повече. Само й подаде листите и отстъпи крачка назад.

Тя бързо прегледа листите. Бяха описание на съдържанието на всяка една от чантите й, с включени дори и серийните номера на артикулите, които имаха такива. Не можеше да проумее защо Травис се е занимавал с всичко това, докато не прочете последната страница. Там с големи букви бе изписано това, което се предполагаше, че трябва да подпише.

„Аз, Катрин Кохрън, удостоверявам, че гореспоменатата екипировка ми бе върната в същото състояние, в което я оставих на «Уинд Уориър». По никакъв начин в бъдеще няма да твърдя друго, нито ще се опитам да получа обезщетение от Т. Х. Денвърс, за което и да е от гореизброените неща.“

Но имаше и още. Беше като плесница в лицето й.

„Аз, Диего Матео Рафаел де Лоренцо и Веласкес, свидетелствам, че госпожа Кохрън лично провери всеки артикул от нейната екипировка, за да се убеди в неговото състояние.“

Кет се обърна към Диего. Сивите й очи бяха присвити и блестяха от гняв и обида.

— Той наистина ли си мисли, че аз съм някаква малка уличница, която няма търпение да му пребърка джобовете? — почти изплака Кет с треперещ глас.

— Съжалявам, опитах се да го разубедя, но… — Диего вдигна безпомощно рамене. — Вие просто не сте виждали капитана, когато е истински ядосан.

Той погледна отново пребледнялото лице на Кет и изруга под носа си на испански.

— Много съжалявам — продължи Диего тихо, — но не мога да освободя екипировката ви, преди да проверите всяко едно нещо и да подпишете документа. Беше ми казано, че това оборудване е изключително ценно. По-ценно, от което и да било друго нещо. То е вашият живот, да?

Тя се втренчи в решителното и същевременно извинително изражение на Диего, след това и в листовете хартия, които бяха озаглавени „Фотографско оборудване на Катрин Кохрън“.

Обърна се към първата чанта и започна да изследва съдържанието й. Без да обръща внимание на Диего, тя работеше бързо и ефикасно, прехвърляйки всеки обектив или фотоапарат с лекота, идваща от големия й опит. Когато приключи с първата чанта, Кет я затвори, постави я близо до вратата и се зае със следващата, а след това със следващата.

Някъде между първата и последната чанта ядът й значително намаля, успокоен от хладните очертания и познатата тежина на камерите и обективите й. Те й бяха стари приятели, верни приятели, нейните магически прозорци към душата на Вселената.

Да, Травис беше прав. Екипировката беше изключително ценна. Биха й били необходими поне петдесет хиляди долара, за да може да я замени с друга. А от друга страна, ако трябваше да я продава, не би получила и една четвърт от тази сума. Това си беше закон, че стоката втора употреба е много по-малко ценна от новата, макар качеството на снимките въобще да не се влияе от възрастта на камерата.

Травис влезе безшумно в кабината, застана зад гърба на Кет и направи знак на Диего да излезе.

— Знаеш ли — обади се провлачено той, — ако наистина толкова отчаяно се нуждаеш от пари, винаги би могла да продадеш част от тези неща. Имаш оборудване поне за трима фотографи.

Сърцето на Кет спря, а след това се разтуптя толкова бясно, че направо й се зави свят. Тя бе поне малко подготвена за появяването на Травис, но никак за небрежното му предложение да продаде най-скъпото в живота си.

Той просто не разбираше. И никога нямаше да разбере.

Богатите мъже бяха способни да обичат само себе си.

Опитвайки се да контролира горещите и студените вълни, които се редуваха в стомаха й, Кет постави последния обектив в калъфа му, затвори и последната чанта и я сложи при останалите. Изправи се, но не се обърна, за да застане с лице към Травис. Не вярваше в себе си, нямаше представа какво ще направи в следващия момент — ще се разкрещи или ще се разхлипа, а може би щеше да забие ноктите си в него като някое хванато натясно животно.

Травис мина покрай нея и се наведе към леглото. Силната му загоряла ръка събра с един замах листите, които тя все още не беше подписала.

И въпреки всичко, дори сега, когато беше обладана от ярост и обида, само при вида на Травис й се прииска да прокара дланта си по ръката му, да почувства топлината му, да опита силата му. Това, което я плашеше най-много в момента, бе собствената й слабост.

— Да продам камерите си, за мен би било все едно да продам децата си — каза Кет дрезгаво.

В следващия момент чу ехото от собствените си думи… децата си, децата си. Тя издаде тих и отчаян звук, погледна към Травис с невиждащи очи и когато заговори, гласът й видимо трепереше.

— Това е то, нали? — попита. — Аз съм страстна, бедна и стерилна. Това ме прави идеална за любовница, но за не повече от няколко вечери, за мен не си струва някой да се грижи повече от няколко дни, а камо ли да ме обича.

Травис потръпна от болката, която виждаше в нея. Почувства я така, сякаш беше вътре в него, някакво острие на отчаяние, което го режеше отвътре. След това видя, че тя гледа към вратата. Желанието й да избяга от него бе толкова ясно, колкото и белите бръчици на мъка и тъга, които обграждаха устата й. Тя се отправи към вратата.

— Ако пак се хвърлиш през борда — каза той, — ще запратя проклетите ти камери след теб.

Кет се втренчи в лицето му и разбра, че наистина щеше да го направи. Той буквално вибрираше от ярост. Никога досега не беше виждала толкова бесен мъж, дори не си бе представяла, че може да съществува такава ярост и тя да не премине във физическо насилие. А той не правеше дори и едно движение към нея.

Тя погледна към камерите си, а след това и към вратата, която никога досега не й се беше струвала толкова далече. Безмълвно погледна отново към Травис. Гледаше я така, сякаш я мразеше до дъното на душата си.

И сигурно беше така. Иначе не би могъл да я гледа по този начин.

— Листите — промърмори Кет, гледайки встрани, тъй като не можеше да погледне към презрителното изражение на Травис. Гърлото започна да я боли от усилията й да не се разкрещи. — Не съм ги подписала. — Тя протегна ръка, като в същото време бе забила поглед в чантите, наредени до вратата. — Ще ги подпиша, след това ще си взема камерите и си тръгвам.

Твърдите му пръсти обхванаха брадичката й и рязко извърнаха лицето й към него.

— Снощи не искаше да останеш на борда нито заради любов, нито заради пари — рече той студено. — Но примирено се съгласяваш да останеш заради няколко купчини от метал и стъкло. Що за жена, по дяволите, си ти?

Кет се отдръпна и цялата побеля, преди цветът на лицето й отново да се възвърне в резултат на отчаян прилив на гняв и адреналин.

— Уморена, пребита и хваната натясно — отвърна тя с глас, който сама едва позна. — Ето такава жена съм аз. Моите камери са всичко, което ми е останало, след като ти се опита да купиш това, което щях да ти дам само за няколко добри думи, за едно докосване, за топлината ти в студената нощ…

Тя млъкна, не можеше да каже нищо повече. Мразеше сълзите, които напираха в очите й, запушваха гърлото й, задавяха я.

Травис я гледа в продължение на няколко болезнени секунди, след което затвори очи, не беше в състояние да поеме повече. Тя го разкъсваше на парчета, казвайки всичко, което някога бе искал да чуе от жена, говореше за любов и нужда, които нямаха нищо общо с парите…

— Проклет да си — успя да процеди Кет накрая. — Дай ми камерите и ме пусни да си ходя.

— Кет — изрече Травис отчетливо. — Не го прави.

Тя потръпна. Гласът му й причини дори повече болка от нейните неизплакани сълзи.

— Не си отивай.

Травис я обгърна с ръце, държейки я така, сякаш се опасяваше, че ще избяга от него и никога повече няма да се върне. Наистина се страхуваше от това.

— Съжалявам — прошепна той, целувайки очите й, бузите й, косата й. — Аз просто не разбрах. Не можех да повярвам, че на света може да съществува жена, която да не иска да бъде купена. Сега ти вярвам! Мили боже, вярвам ти. Не ме напускай, моя Кет! Бъди с мен… топлина в студената нощ.

Чувайки собствените си думи, произнесени от Травис с разтреперен глас, тя усети как гневът й се стопява и единственото, което чувстваше в момента, бе една безкрайна умора, вече бе прекалено слаба, за да стои на краката си, а камо ли да се бори. Въздъхна изтощено и се отпусна в обятията му, поддавайки се на неустоимата му сила, отпускайки се в него сякаш той беше вълна, прииждаща от морето, която я носеше към непознат и красив бряг.

Не се възпротиви, когато Травис я вдигна на ръце, постави я на леглото и легна до нея.

— Прегърни ме — прошепна той, плъзгайки отново ръцете си около нея. — Просто ме прегърни за минута. След това ще те пусна да си тръгнеш. Ако искаш да си тръгнеш. — Той потрепери и прошепна вече в ухото й. — Не си отивай, Кет. Моля те, не си отивай. Нуждая се от теб.

Тя почувства тръпката, която премина през тялото му, когато ръцете й се обвиха около него, чу въздишката му и знаеше, че той се наслаждава на нейното присъствие толкова, колкото и тя на неговото. Мисълта за това мина през нея като ароматичен коняк, разливайки топлина по цялото й тяло, освобождавайки я от студената, потискаща празнота на предишната нощ.

Кет леко помръдна главата си и видя, че Травис я очаква, надявайки се, че тя ще направи първия ход. С тих звук докосна устата му с устните си, вкусвайки от неговата топлина и сладост. След това го зацелува страстно, изливайки се в него, докато не установи, че цялата се тресе от желание.

По същия начин се тресеше и той.

Тя издаде неразбираем звук, който можеше да изразява само огъня, който гореше в нея. Ръцете й се плъзнаха под тъмната му тениска, опипвайки го нетърпеливо, жадни за усещането на голата му кожа под дланите й. Той се освободи от фланелката само с едно движение и при вида на голото му, мускулесто тяло дъхът й секна.

— Ти си… красив — прошепна Кет.

Травис се засмя и я докосна по устните.

— Не бих казал. Но ти си. Толкова си красива, че направо ме боли.

Тя само се усмихна и погледна към него в полутъмната кабина… гладка кожа, покриваща мощните му мускули, тъмнокестенява коса, отразяваща светлината, лицето бе напрегнато от желание и очакване, а зъбите му бяха като две бели линии, разделени от върха на езика му.

Той я придърпа към себе си и я целуна по устата, изпълвайки се с вкуса й. Докато тя отговаряше на страстната му целувка, ръцете му опипваха цялото й тяло, събличайки блузата и сутиена й. Още при първото докосване зърната й се втвърдиха, вибриращи пъпки, сгушени в ръцете му. Той изпъшка и ги захапа страстно, а тя започна да се извива и да се гърчи отгоре му.

Вълни на удоволствие заляха Кет, удоволствие, което се увеличаваше с всяка ласка, получена от Травис. Почти изгубила разсъдъка си, тя се извиваше срещу него, цялото й тяло бе изпълнено с желание, което само той можеше да предизвика и да задоволи.

Той изведнъж се извъртя, повличайки и нея и заковавайки я под себе си. С дрезгав звук откъсна устата си от нейната. Преди Кет да успее да се възпротиви на прекъсването на целувката, тя почувства езика му на едната си гърда, почувства как зъбите му се затварят около възбуденото й зърно. След това сякаш цялата потъна в горещата му, страстна и жадна уста, която бе способна на такива милувки, че й се искаше да изкрещи от изненада и върховно удоволствие.

Тя го желаеше толкова, колкото и той желаеше нея.

— Повече няма да говорим за заминаване — изрече Травис с надебелял глас.

Ловките му пръсти я галеха и опипваха, утвърждавайки присъствието си с нежните си ласки, които не спряха дори и когато ритмични вълни на удоволствие се надигнаха и се разбиваха, разтърсвайки я цялата, пронизвайки меката й плът.

Подсмихвайки се леко, подивял от възбуда и същевременно напълно контролиращ себе си, Травис залепи устата си между краката й, за да може да вкуси от нейния сок.

— И няма да бягаш повече от мен — прошепна той.

Зъбите му се затвориха, изпращайки още една вълна на екстаз през нея. Той вкуси от нея, вкуси от Кет, след което допринесе още повече за оргазъма й, правейки я още по-дива, издигайки я все по-нависоко, докато накрая тя не изкрещя с всичка сила, сгърчвайки се от удоволствие.

Едва тогава Травис се намести между краката й, разтваряйки ги напълно. Едната му ръка се зарови в косата й, притискайки я към себе си толкова силно, колкото бе и страстта, която гореше в очите му. Държеше я неподвижно, докато другата му ръка галеше потръпващата й знойна плът, пръстите му проникваха дълбоко в нея, отдръпваха се, след това отново влизаха, докато накрая тя изстена и изви тялото си като дъга при докосването му. Той се усмихна, наблюдавайки я.

— Ти си моя, сладка Кет, моя жена. Ти си моя и аз едва сега започвам да те докосвам…

Тя видя жаждата и отчетливата нужда, изписани в очите му, и ги почувства в докосването му, във възбудената му плът, която чувстваше като нагорещено желязо с корема си. Прошепна името му и посегна към него, искайки да му достави удоволствие, съответстващо на удоволствието, което й доставяше той. Ръцете й бавно масажираха тялото му, поглъщайки го с длани и пръсти и с леко драскащи нокти.

Но и това не беше достатъчно. Искаше да го вкуси, да го познава толкова добре, колкото я бе опознал и той. Подръпна плувките му, но ръцете й трепереха прекалено много, за да може да събуе ластичната материя.

Смеейки се от удоволствие на жаждата й за него, Травис се доразсъблече с няколко бързи движения.

— Позволи ми… — започна тя.

Устата му се сля с нейната й светът се стесни до усещането за езика му, преплитащ се с нейния. Заляха я вълни на удоволствие, удоволствие, което споделяше с него, разтапяйки се в него, издавайки тихи, гърлени звуци. Когато накрая той вдигна главата си, Кет бе обгърната от тънка и гореща мъгла, очите й бяха широко отворени и гледаха почти безумно. Тя прошепна името му, а ръцете и очите й го питаха за нещо, което просто не знаеше как да формулира с думи.

— Да, любима? — каза Травис с надебелял глас. Ръцете му все още бяха заровени в косата й, държеше я за главата докато тялото й се извиваше и гърчеше. — Какво искаш? Кажи ми и ще ти го дам. Каквото и да е то.

— Искам… — През тялото й премина тръпка, която стегна мускулите й.

Травис се усмихна и зъбите му проблеснаха като светкавица на фона на тъмната му брада.

— Кое е това, което искаш, малка Кет?

Той наведе глава и облиза навлажнените й гърди с бързи и леки движения на езика си. Кет издаде стон и отново потрепери. Устата му продължи да се движи по тялото й, наслаждавайки му се.

— Травис — започна тя, но гласът й бързо отново премина в стон. — Това е, което искам, само…

Ноктите й се забиха в раменете му, тъй като бе залята от нова вълна на удоволствие.

— Аз… — Кет си пое дълбоко въздух, тъй като вълната отмина, възвръщайки й гласа и тялото до момента, в който щеше да я залее следващата. Тя го докосна по члена леко и с копнеж. — Ти веднъж ми каза, че мога да те докосвам, където и да е, по всякакъв начин. Наистина ли е така?

Устните му се изкривиха в усмивка, която накара дъхът й да секне.

— Да.

Тя прокара пръсти по цялата дължина на тялото му и започна да ги движи около члена му.

— Аз никога не съм била докосвана по начина, по който ме докосваш ти — промълви Кет колебливо. — И никога не съм искала да докосвам мъж по начина, по който искам да докосвам теб. Позволи ми да те докосна. Моля те.

Пръстите на Травис се свиха почти грубо в косата й, приковавайки я, докато устните му се впиха в пулсиращата вена на врата й.

— Всичко, каквото пожелаеш — изрече той дрезгаво.

Той я пусна, оставяйки я да се плъзне надолу по тялото му като див и сладък пламък, който го облизваше.

Тя присви пръсти като котка, търкайки дланите си надолу по гърдите му, по корема му, по бедрата му, възбуждайки го още повече, като отбягваше възбудената му и чувствителна мъжественост на милиметри. Травис почувства остротата на ноктите й и мекотата на езика й и когато погледите им се срещнаха, Кет видя, че я гледа с очи, в които имаше такъв огън, че тя се запита дали са истински.

Тя се усмихна и Травис се опита да диша равномерно. Изглеждаше му неописуемо красива с коса наподобяваща пламъци около гърдите си, устата й, беше зачервена, тялото й — горещо и потреперващо от удоволствието, което искаше да сподели.

Дишайки на пресекулки, Кет се наведе напред и косата й падна върху Травис като кипящ копринен облак. Отначало колебливо, а след това с все по-нарастваща увереност тя започна да изучава тялото му прокарвайки бузите и езика си по гладките мускули на корема му, наслаждавайки се на топлата му кожа, на стегнатите мускули, на тъмните му косми, които бяха топли и накъдрени.

Тя го поглъщаше, очарована от мъжкото му тяло, от неговата сила и потентност. Когато най-сетне езикът й докосна члена му, всички мускули по бедрата му се свиха.

Травис издаде дрезгав звук. Бедрата му се заизвиваха във всички посоки, давайки й да разбере без думи, че се разтапя от удоволствие от тази интимна милувка.

Желанието разтърсваше Кет толкова силно, колкото и Травис. Да притежава свободата на тялото му и да чувства страстната му реакция, беше толкова възбуждащо, колкото и ласките, които й беше давал досега. Издавайки тих звук, тя се наведе към него и светът сякаш изчезна и за двамата. Тя забрави за всичко друго, дори и за самата себе си, потапяйки се в неописуемото удоволствие да люби Травис по начин, който не беше опитвала с никой друг мъж.

— Кет… — Гласът на Травис беше неузнаваем, разкъсан между стон и страстен вик на удоволствие.

Тя избягна ръцете, които инстинктивно се опитваха да я привлекат обратно нагоре по тялото му. Обхваната от дива страст, единственото нещо, което искаше, бе да продължи да разпалва огъня в него, използвайки способностите на устата си.

Още в продължение на минута Кет държеше Травис с устните и зъбите си. След това изведнъж светът се обърна с главата надолу и тя се оказа прикована в прегръдките на мъж, за чиято сила все още можеше само да предполага. Той я гледаше с горещи синьо-зелени очи и леко се усмихваше.

— Вещица — промърмори Травис с надебелял глас. Ръцете му се плъзнаха и се стегнаха зад коленете й, вдигайки и разтваряйки краката й нагоре. — Надявам се, че желаеш това, което си просеше досега, тъй като имам намерение да ти го дам до последното късче.

Кет жадно изви бедрата си, търсейки го, давайки му току-що откритата си лудост, сигурна, че той ще й се наслаждава така, както го правеше и тя.

Издавайки приглушен звук, Травис взе това, което му се предлагаше, изпълвайки я с едно-единствено свирепо движение. Тя започна да се гърчи в конвулсии, но той продължаваше да се движи грубо и равномерно. Всяко съприкосновение на плът с плът я изпращаше все по-високо, целият й свят се разкъсваше, разтърсваше и експлодираше в някаква блестяща чернота, в която пулсираха цветове. Единственото, което я спираше да не изкрещи от екстаза, който я разтърсваше, бе устата му върху нейната.

С дрезгав и стържещ вик Травис се прилепи в Кет и продължи да я изпълва, тялото му беше напрегнато и потреперващо, а очите му — блестящи и диви.

Мина доста време, докато отшумяха вълните на страстта от изтощените им тела. Когато дишането им започна да се нормализира, Травис се насили и измести част от тежестта си от тялото й. Тя издаде нечленоразделен звук на недоволство, тъй като не искаше да се отделя от него по каквато и да било причина. Той обхвана с пръсти лицето й.

— Никога не съм изгубвал контрол по този начин, дори и когато бях хлапе — смотолеви Травис, опитвайки се да срещне погледа на замъглените й сиви очи. — Нараних ли те?

— Да си ме наранил? — Тя облиза устни, усети вкуса му и тялото й отново се напрегна.

— По дяволите… — Той я целуна жадно по устата, вкусвайки я, вкусвайки себе си, вкусвайки страстта. Когато най-накрая вдигна глава, дишането му отново беше на пресекулки. — Начинът, по който отговаряш на въпросите ми, може да те върне в стартово положение, знаеш ли.

Кет се засмя, потърка бузата си в брадата му и ръцете й се спуснаха бавно по мускулите на гърба му. Той отново влезе в нея, давайки й да разбере, че си играе с огъня.

— Ти май нямаш насищане — подразни го тя.

— Обикновено не е така — каза той, докато ръцете му галеха тялото й. — Това е нещо ново за мен, Кет. — Той зарови глава в огнената й коса. — Всичко, което правиш с мен, е нещо ново. Иска ми се да се любим докато няма да мога да кажа кой съм аз и коя си ти. Искам да те изпълня така, че да се чувстваш празна, когато не съм там. Желая те…

— Да — каза Кет, опитвайки се да се надигне под тежестта му. — Да, аз…

След това дъхът й секна и тя не успя да каже нищо повече, просто се държеше за него докато той я любеше с устата си, с ръцете си, с тялото си.

Блещукаща вълна на удоволствие ги заля, залюля ги, блъскайки ги един в друг отново и отново, докато не се разтопиха един в друг без никакви задръжки. Бяха заключени в един примитивен свят, в който не съществуваше нищо друго, освен екстаза, който даваха и получаваха, докато се изтощиха толкова, че накрая можеха само да лежат неподвижно, с преплетени сърца и дъхове, едно тяло, което си поделяха.