Сандра Браун
Френска коприна (34)

Глава тридесет и трета

— Играта вече става абсурдна!

Бел Петри, която си оправяше леглото, погледна съпруга си въпросително.

— Кое става абсурдно, скъпи?

Петри изпита почти непреодолимо желание да се изпикае върху килима, да събори етажерката, отрупана със скъп кристал „Бакара“ на пода или да стисне жена си за гърлото и да не я пусне, докато не я удуши. Искаше му се да направи нещо грубо, с което да постави край на студеното презрение, с което тя се отнасяше към него.

— Писна ми да спя в гостната, Бел — отвърна той раздразнено. — Още колко време ще трябва да излежавам присъдата си в брачния Сибир? Признах си, че съм направил беля, кога ще ми позволиш, да се върна в собственото си легло, по дяволите?

— Не викай, децата ще те чуят.

Той се приближи до нея, събори декоративната възглавничка, която тя държеше в ръце, и я разтърси за раменете.

— Извиних ти се хиляда пъти. Какво още искаш?

— Искам да свалиш ръцете си от мен! — Думите й бяха остри и студени като ледени висулки. Напълно подхождаха на ледения блясък в очите й и успяха веднага да изгасят бурния изблик на Алистър. Той я пусна и отстъпи назад.

— Извинявай, Бел. Този месец бе истински кошмар.

— Да, предполагам, че да видиш как любовницата ти си пръска мозъка пред собствената ти дъщеря е запомняща се неприятност дори и за теб.

— Божичко, ти не отстъпваш и сантиметър, а?

Беше й се извинил безброй пъти за извънбрачната си връзка и ужасните последици от нея. Но досега извиненията му не бяха пробили и дупчица в непроницаемата броня на Бел. Семейното спокойствие, което се бе възстановило за кратко, след като той скъса с Ясмин, бе разтърсено из основи от сензационното й самоубийство. Когато револверът й бе свързан и с убийството на Уайлд, той се бе паникьосал и се бе хвърлил в ръцете на Бел, молейки я за помощ.

— Направих всичко, което ми каза, Бел — рече той. — Признах за връзката си пред Тони Краудър и онзи Касиди. — Очите на Петри потъмняха от гняв. — Ако можеше да не го правя, никога не бих стъпил в кабинета на областния прокурор. Кучи син такъв! Трябваше да го чуеш какъв тон ми държа. И ме нападна физически.

Бел не показа най-малък признак на съчувствие.

— Добре де. Аз сам се забърках в тази каша и трябваше да спрем разследването на Касиди, преди връзката ми с Ясмин да бе станала общоизвестна. Обадих се на Краудър и му поисках да ми върне услугата, която му бях направил при последните избори. Не ми хареса идеята да застана със смъкнати гащи пред тях, но го направих, защото ти ме посъветва, и като се замисля, това наистина се оказа много мъдър съвет. Краудър веднага нареди на Касиди да пренасочи разследването си. След ден-два никой няма да си спомня за самоубийството на Ясмин, защото всички вече се интересуват само от признанието на онази Лоран. А сега можем ли да забравим тази история веднъж завинаги? Може ли довечера да спя в собственото си легло?

— Ти не ми беше казал, че е черна.

— Какво?

— Любовницата ти е била черна. — Бел бе стиснала ръцете си в юмруци. Ноздрите й потръпваха от възмущение и отвращение. — И за двама ни е унизително, че е трябвало да си търсиш забавления извън тази спалня. Но като си помисля, че бащата на децата ми е спял с… Целуваше ли я в устата? О, боже! — Тя изтри устните си с опакото на дланта си. — Дори от самата мисъл ми се повдига. Затова не те искам в леглото си.

На Алистър не му хареса да го третират като тийнейджър, когото са хванали да мастурбира. Унижението предния ден в прокуратурата му бе дошло предостатъчно, така че сега отвърна на нападките.

— Ако ти знаеше дори за секса и наполовина толкова, колкото знаеше Ясмин, нямаше изобщо да ми се налага да си търся любовница. Черна, бяла или с какъвто и да е друг цвят.

Очите на Бел го пронизаха. Тя не повиши глас, но мекият й тон бе по-заплашителен от всеки крясък.

— Внимавай какво говориш, Алистър! Направи цяла поредица от монументални гафове. Ако не бях аз, сигурно вече щеше да си затънал до гуша. Благодарение на моята съобразителност ти се измъкна от тази ситуация невредим. — Тя се обърна и взе нещо от чекмеджето на нощното шкафче. — Любопитна съм какво още си сътворил, което не е излязло наяве засега. — Тя започна да си подмята малкия предмет във въздуха като монета. — Ако искаш да знаеш, на мен ми е известно, че си говорил с преподобния Уайлд в деня на смъртта му. И независимо от преструвките ви, вие двамата не бяхте в чудесни отношения, когато ти се качи на подиума при него онази вечер. — Тя хвана предмета в ръката си и като го погледна замислено, продължи: — Щом аз узнах за любовницата ти, може би преподобният също е бил надушил. Не си проявил достатъчно дискретност да платиш на някого да ти свърши мръсната работа. Може да си стигнал в глупостта си дотам, че си взел всичко в свои ръце, опитвайки се да разрешиш проблемите си, без някой да ти дава съветите, от които, както и двамата добре знаем, ти отчаяно се нуждаеш.

Алистър я проследи с поглед как прибира кибрита с емблемата на хотел „Феърмонт“ обратно в чекмеджето.

— Дано да греша, но подозирам, че с такава готовност си призна за любовницата само за да прикриеш, че си извършил нещо далеч по-ужасно. И ако това е така, запомни добре предупреждението ми. Няма повече да прикривам грешките ти, Алистър! Например, ако мистър Касиди дойде при мен с въпроси за онази нощ, ще бъда принудена да му кажа, че тогава многократно се опитвах да се свържа с теб по телефона в стаята ти в хотел „Дабълтрий“, но че никой не ми отговори. А за да защитя себе си и децата, може да се наложи да му покажа онзи кибрит. — Тя продължи с леден глас, насочвайки показалец към Алистър. — Мисля, че предупреждението ми е съвсем справедливо — ако отново тръгнеш да кръшкаш, ще се разведа и ще те оставя в немилост и без пукната пара. А когато роднините ми приключат с теб, ще имаш късмет, ако си намериш работа и като чистач. Така че се считай за пуснат условно, скъпи — добави тя с осезаем сарказъм. — За пред хората ти ще си все същият блестящ пример за честност, справедливост и въплъщение на американските идеали. Ще бъдеш предан съпруг и любящ баща, винаги усмихнат, истински стълб на добродетелността и почтеността. След известно време може и да спечелиш правото да се върнеш в леглото ми. Но докато аз не реша, че си достоен за това, дори и не отваряй дума. Не мога да понеса мисълта, че ще ме докосваш. Ясна ли съм?

— Кристално ясна.

Той излезе от стаята и затръшна вратата зад себе си. „Сякаш ми е притрябвало бездушното й стерилно легло“, повтаряше си той сърдито, докато вървеше към спалнята за гости, за да се облече. Тя бе толкова безчувствена и суха, че все едно се чукаше с труп.

Отдаде се на гнева си. Така успяваше да избегне страха, който се таеше в дъното на душата му като звяр, дето само дебнеше удобния момент да се втурне навън и да забие зъби в жертвата си.

Нито за секунда не се усъмни в заплахата на Бел, че ще го изобличи и изостави, ако отново направи гаф. Нито пък се съмняваше в способността й да го съсипе напълно, ако пожелае. Тя не само изпитваше озлоблението на измамена жена, тя имаше необходимите връзки и пари, за да си отмъсти.

На Бел й харесваше да е съпруга на конгресмен. Това придаваше престиж на положението й в обществото. Но, по дяволите, с богатството, с което разполагаше, тя можеше да си купи съдия или губернатор или дори сенатор, стига да поискаше. Тя спокойно можеше да замени Алистър Петри… Ами ако Касиди не е повярвал на думите му? Ако наистина отиде да разпита Бел?

От тази мисъл коленете му се разтрепериха и му прималя. Олюлявайки се, той стигна до пооправеното си легло и седна на ръба, стиснал глава с ръце. Слепоочията му пулсираха до пръсване. Бел го бе хванала съвсем изкъсо и добре знаеше това. Кучка такава!

Но какво можеше да направи той?

Засега нищо, освен да чака. Беше провел няколко необходими телефонни разговора. Бел все още бе на негова страна, но докога? Само докато положението й в обществото не бе застрашено. Боже опази!

Сега можеше само да се моли фалшивото признание на Клер Лоран да не бъде опровергано.

* * *

Изненадващото изявление на Касиди накара Краудър да скочи на нозе.

— Ти да не си се побъркал? Извинете ме, мис Лоран.

Клер не обърна внимание на грубия му изблик. Все още бе в шок, който постепенно се разливаше в огромно облекчение. Майка й вече не бе заподозряна! Но пък точно Алистър Петри да е убиецът?!

— Знам, че звучи невероятно — каза Касиди, — но като ви изложа фактите, ще започнете да се убеждавате в тезата ми.

— Ти просто си ядосан на конгресмена — обади се Краудър. — Чуй съвета ми, Касиди, не си прави експерименти с него. Той е истинска змия.

— Защо първо не ме изслушаш, Тони?

— Петри има достатъчно пари, за да наеме адвокати, които да го изведат от съда оправдан.

Касиди вдигна ръце.

— Парите са на жена му, а той ги е използвал, за да плаща на Уайлд.

Краудър се отпусна тежко на стола си.

— Да плаща на Уайлд? Искаш да кажеш, че Уайлд го е изнудвал?

— Виж това. — Касиди извади един списък с дарители за църквата на Уайлд. — Глен ми даде това вчера точно преди да се разрази бурята тук. Напълно забравих за него, когато Клер направи признанието си, и успях да прочета какво е открил Глен чак рано тази сутрин. А списъкът просто доказа това, което вече подозирах.

— Не доказва абсолютно нищо. — Краудър размаха листовете пренебрежително.

— Чуй ме, Тони. Неколцина лица и един доста голям брой фирми са наливали „дарения“ в касата на Уайлд. Глен вече е открил дарители, които ще потвърдят, че с тези пари се е купувало мълчанието на Уайлд.

— Джошуа на практика ми призна, че баща му е вземал подкупи в замяна на опрощението си — обади се Клер.

— Той призна същото и пред мен — продължи Касиди. — Тази фирма „Блок енд бокс кампъни“ е само една от многото, притежавани от семейството на Бел Петри. Веднага след сватбата съпругът й е бил назначен за президент на корпорацията, което е съвсем формален пост, но той му осигурява една много щедра месечна заплата. Освен това му дава и достъп до финансовите баланси на фирмата и правото да подписва чекове.

Касиди посочи напечатаното на листовете пред Краудър.

— Защо, за бога, „Блок енд бокс кампъни“ ще дарява над сто хиляди долара на тази евангелистка църква, Тони? Започнало се е с чек за пет хиляди долара преди около година. Сумите са нараствали постепенно.

— Не може никой да не е проверявал разходите на фирмата.

— Даже и някой да го е питал за това, Петри спокойно би могъл да обясни даренията като начин за намаляване на данъците. Кой ще тръгне да противоречи на зетя на собственика на компанията?

Краудър прехапа долната си устна.

— Но защо да го изнудва Уайлд? Та те бяха първи приятели.

— За пред хората. Това е било добра реклама и за двамата. Моето предположение е, че Уайлд е разбрал за връзката на Петри с Ясмин и го е заплашил, че ще го разобличи публично.

Клер се намеси:

— Ясмин ми е доверявала няколко пъти, че Петри в действителност е мразел Уайлд, но го е използвал за привличане на гласоподаватели.

— Освен това Петри е имал достъп до оръжието на Ясмин. Може той да го е взел, да го е използвал онази нощ и после да го е върнал в чантата й при някоя от следващите им срещи. Сигурен съм, че е проявил достатъчно съобразителност да носи ръкавици или да изтрие отпечатъците си.

— Но как е влязъл в апартамента на Уайлд?

— Може би Уайлд е очаквал Петри да донесе следващата „вноска“ — предположи Касиди хапливо. — В такъв случай спокойно би го пуснал в стаята си в такъв късен час.

— Но чак да го посрещне гол? — попита Клер.

— Във вестниците бяха писали, че двамата тренирали за едно в един фитнес салон същия следобед. Така че Уайлд не би се притеснявал от голотата си. — Касиди се обърна към Краудър. — Вчера от този прозорец се загледах в Петри, който тъкмо напускаше сградата. Хората от антуража му бързо го пъхнаха в един микробус. Бял, със сини тапицерии отвътре. Беше микробус крайслер, Тони.

— Значи тапицерията на пода е същата като в моя „Ле Барън“ — обади се Клер развълнувано.

— Най-вероятно. Петри е бил с този микробус и в нощта, когато е бил убит Уайлд. Той е донесъл нишките от тапицерията на колата в хотелската стая. Ако вземем проби от тапицерията на онзи микробус, обзалагам се, че ще са същите като тези, взети от местопрестъплението.

Краудър нервно потропваше с пръсти по бюрото.

— Всичко това звучи интересно, но не е достатъчно. С какво друго разполагаш?

— Петри е хитър. Достатъчно, за да простреля Уайлд така, че раните да изглеждат като плод на женско отмъщение.

— Така и стана. От първия ден работите по тази версия.

— Да — призна си Касиди мрачно. — Петри сигурно е очаквал Ариел да бъде основната заподозряна. Той се е срещал с Уайлд достатъчно често, за да разбере, че бракът му не е бил идеален. Дори може да е заподозрял за връзката на Ариел с Джош.

— Но защо тогава сам дойде при нас вчера?

— Надявал се е така да си прикрие задника. Ако бяхме продължили да разследваме вероятността Ясмин да е убила Уайлд, щяхме неминуемо да разберем за връзката й с Петри, а това би означавало медиите също да надушат. Нещо повече, то би свързало самия него с убийството. Той бе решил да си признае за един грях, за да хвърли прах върху другия.

— Но има очевидци, които потвърждават, че е бил в „Дабълтрий“ онази вечер — припомни му Краудър.

— Той наистина е бил там. Регистрирал се е на рецепцията и се е постарал да го забележат. Но е прекарал по-голямата част от нощта във „Феърмонт“.

Краудър упорито поклати глава.

— Всичко още е в сферата на предположенията и косвените доказателства, Касиди. Един добър адвокат, а Петри може да си позволи най-добрите, ще ти разкатае фамилията, ако не можеш да докажеш, че Петри е бил във „Феърмонт“ онази нощ.

— Но аз мога.

— Можеш ли? — невярващо го погледна шефът му.

— Имам очевидец.

Краудър изви въпросително вежди.

— И кой е той?

— Андре Филипи.

— Андре! — ахна Клер.

Касиди кимна.

— Той се опитал да се свърже с мен няколко пъти снощи и като не успял, събрал кураж и се обадил на Глен, който го изслушал и оттогава не го е изпускал от погледа си. Тази сутрин, щом чух съобщението му, отидох при тях. Клер веднага ще разбере какво е станало. Ти също, след като се запознаеш с него, Тони. Той е фанатик по отношение на дискретността си към тайните на гостите на хотела. За него това е нещо като морален код на честта. Винаги го е спазвал неотклонно. Той пазеше тайната на Клер, докато самите ние не я открихме, спомняш ли си? По същия начин е пазел и тайните на Петри. До тази сутрин.

— Но защо сега изведнъж ще ги издава!

— Изглежда, че Андре е бил влюбен в Ясмин.

— Точно така — намеси се Клер. Тя им разказа за майката на Андре и за приликите между двете жени. — Андре израсна с горчивината, че баща му съзнателно стои на разстояние от него и майка му, въпреки че ги подкрепяше финансово. Няколко дни преди самоубийството на Ясмин той ми се обади ужасно разтревожен за нея. Сега сигурно открива аналогия между трагичното й самоубийство и това на майка му.

— Той знае, че Ясмин се е самоубила заради Петри — допълни Касиди. — И тъй като конгресменът позволява сега да валят името й в калта и да разпространяват всевъзможни злостни лъжи по неин адрес, Андре вече не се чувства длъжен да пази тайните му. Той се кълне в гроба на майка си, че Петри е прекарал нощта на убийството във „Феърмонт“ заедно с Ясмин. Пристигнал малко след единайсет и си тръгнал преди седем на следващата сутрин, тоест преди Ариел да открие трупа на Уайлд и ние да запечатаме сградата. Самият Андре е извикал на Ясмин такси. Тя е тръгнала за летището навреме, така че да се срещне с Клер в уречения час. Обзалагам се, че никой в „Дабълтрий“ не би се заклел да е видял Петри между единайсет вечерта и седем сутринта.

— А дали съдебните заседатели биха повярвали на този Андре?

— Ще му повярват — отвърна уверено Касиди. — Както ще повярват и на Бел.

— На жена му? — възкликна Краудър.

— Точно така. Не бих се изненадал, ако тя подозира за убийството. Засега е прикривала Алистър, но не мисля, че би го защитила, ако е извършил убийство.

— И аз не мисля, че ще го подкрепи — каза Клер тихо. — Срещала съм я само няколко пъти, и то преди години, но тя определено ми направи впечатление на човек, който знае как да се грижи за собствената си кожа.

Краудър пак прехапа устни.

— Петри може да отрече тази теория и да каже, че Ясмин е убила Уайлд. Тя е имала мотив и освен това револверът е бил нейният. Той дори може да обвини мис Лоран.

— Възможно е — усмихна се Касиди хитро. — Но тогава пък ще трябва да признае, че е прекарал нощта във „Феърмонт“ с любовницата си. Така че той губи и в двата случая. Най-малкото е виновен, че е укрил информация от съществена важност за разследването.

Касиди се наведе над бюрото на Краудър.

— Искам да пипнем това копеле, Тони. Искам задълбочено, но напълно тайно разследване. Той сигурно се чуди защо Клер е направила признание и ще предположи съвсем точно, че с признанието си тя се опитва да прикрие Ясмин или Мери Кетрин. Във всички случаи ще си мисли, че е отървал кожата.

Тони Краудър гледа Касиди в очите няколко минути, после хвърли поглед към Клер и отново се втренчи в заместника си.

— Действай предпазливо и в пълна тайна, за да го приковеш кучия син!

* * *

Ариел Уайлд отвори на почукването на Касиди със сърдечността на гърмяща змия, готова всеки момент да се хвърли върху жертвата си. Но каквото и да се канеше да каже, тя веднага млъкна, като видя кой го придружава.

— Мислех, че вече сте я пъхнали зад решетките.

— Аз помолих мистър Касиди да уреди тази среща — каза Клер. — Можем ли да влезем?

Вдовицата пристъпи настрани и ги покани в стаята си с осезаема враждебност. Касиди й се бе обадил преди час и без никакви обяснения й бе заявил, че иска да се срещне с нея и Джош насаме.

Джош, който се бе изтегнал на канапето с нещастен вид заради необходимостта да бъде в компанията на Ариел, скочи на крака, когато те влязоха. Очите му се местеха от Клер към Касиди и обратно с любопитство и неприязън едновременно.

— Чакам! — скръсти Ариел ръце. — Много съм заета този следобед.

— Да организирате нови демонстрации ли? — попита Клер.

— Щом от тях има полза. Нали те накараха да си признаеш?

— Аз не съм убила съпруга ви, мисис Уайлд.

— Какво? — Ариел се обърна към Касиди. — Спите с нея, нали? И сега искате да замажете признанието й. Само чакайте да разкажа на медиите за това!

— Мисис Уайлд — прекъсна я Клер тихо, но толкова настойчиво, че Ариел млъкна. — Аз направих признанието си, защото смятах, че защитавам майка си. Мислех, че тя е убила съпруга ви.

— От къде на къде? Майка ти е само някаква откачалка.

С неимоверни усилия Клер се постара да се овладее.

— Вярно е, че майка ми има емоционални проблеми. Причината за тях датира отпреди трийсет години, когато тя се е влюбила в един млад уличен проповедник на име Джак Колинс, известен още като Дивия Джак. Той я прелъстил, ограбил парите й и я изоставил бременна с неговото дете. Дивия Джак Колинс е бил Джексън Уайлд. А това бебе съм аз.

Ариел се изсмя язвително.

— Какво, по дяволите, се опитвате да скалъпите? Да не би…

— Млъкни, Ариел — неочаквано се намеси Джош, който гледаше Клер с широко отворени очи. — Знаех, че има нещо… Когато те видях, аз… Ти си ми наполовина сестра.

— Да, Джош. — Клер се усмихна и му протегна ръка. Той я хвана и я стисна леко, но без да отделя очи от нейните.

— Надявам се да ми простиш, че реших да изпитам характера ти, като ти предложа подкуп. Ти не ме разочарова и го отказа.

— Колко трогателно — намеси се Ариел саркастично, — само че аз не вярвам и на дума от тези измислици.

— Истина е — каза Джош. — Преди да се ожени за мама, татко е бил известен като Дивия Джак Колинс. Спомням си, че веднъж чух дядо да го нарича така и татко побесня.

Клер стисна леко ръката на Джош, после я пусна и се обърна към Ариел.

— Нямам намерение да разкривам роднинските си връзки с Джексън Уайлд. Честно казано, никак не се гордея с тях, а и това би привлякло вниманието към майка ми, което е нежелателно.

— Тогава защо сте тук?

— За да ви помоля настоятелно да забравите, че изобщо сте чували за „Френска коприна“ или хората, свързани с нея.

— В противен случай?

— В противен случай ще разкрия на света истинския Джексън Уайлд. Сигурна съм, че не бихте искали покойният ви съпруг да бъде изобличен като прелъстител на млади девойки, като измамник, крадец, лъжец и човек, изоставил собственото си дете. Това няма да се отрази добре на църквата, нали?

Сините очи на Ариел примигваха яростно. Тя очевидно се бе изплашила, но все още не искаше да се предаде.

— Не можете да докажете нищо!

— Но и вие не можете да докажете, че не е вярно. А хората винаги вярват на най-лошото, нали, Ариел? Всъщност използвахте тази човешка склонност всеки път, когато изричахте името ми пред медиите.

Ариел отвори уста, но не продума.

— Сигурна съм, че ще оцените предложението ми — продължи Клер. — Мисля, че ще е най-добре и за всички ни, ако повече не говорим по този въпрос. Аз не желая нищо, свързано с Джексън Уайлд, дори и омразното му име. Ако ме оставите да се грижа за интересите си, без повече да се месите в живота ми, предателството на съпруга ви ще остане тайна. Но ако продължите кръстоносния си поход срещу мен или „Френска коприна“, ще бъда принудена да преосмисля позициите си. — Клер се усмихна. — Сигурна съм, че няма да се наложи.

Тя погледна Джош.

— Довиждане засега, скоро ще ти се обадя. — Тя се обърна и тръгна към вратата.

Касиди се забави за миг, за да нанесе заключителния удар.

— Аз продължавам разследването на убийството на съпруга ви, мисис Уайлд. Имам нови доказателства, които със сигурност ще доведат до присъда. Междувременно ви съветвам да не дръзвате да се месите в работата ми, да не ми се мяркате пред очите и да си отнесете задника обратно в Нашвил, където да продължите да спасявате загубени души.

* * *

— Бих искала да помогна на Джош за кариерата му на музикант. Познавам доста хора в Ню Йорк, мога да го въведа в тези среди. Трябва да му се даде възможност да развие таланта си, както винаги е искал.

Клер и Касиди седяха сгушени на един шезлонг във вътрешния двор на къщата на леля Лоръл. Късно следобед новината, че тя е оттеглила признанието си, стигна до медиите. Всеки репортер в страната желаеше да говори с нея и Касиди. Краудър им бе казал да се покрият някъде за ден-два и да оставят на него да се оправи с кашата.

Той възнамеряваше да организира пресконференция, на която да съобщи, че Клер Лоран е направила фалшиво признание, за да осигури спокойствие за себе си, бизнеса и семейството си. Той смяташе напълно да отрече признанието й като предизвикано насила от тормоза от страна на медиите и последователите на Джексън Уайлд, както и от скръб по нейната приятелка и бизнес партньорка Ясмин. Щеше да намекне, че разследването разполага с доказателства, които категорично доказват невинността на мис Лоран и които са насочили работещите по случая в съвсем нова посока. Това бе малко преувеличено, но Краудър продължаваше да си бъде на първо място политик.

След като тръгнаха от прокуратурата, Клер и Касиди се отбиха в дома на Хариет Йорк, за да видят Мери Кетрин.

Тя бе победила Хари на всички игри на карти, които бяха изиграли, и гордо им показа спечелените осемдесет и два цента.

— Хари е изключително гостоприемна домакиня, но кога все пак ще се приберем у дома, Клер Луиз?

— Приеми това като една кратка ваканция, мамо. Още няколко дни и ще си бъдем вкъщи. — Тя прегърна силно майка си.

— Винаги си била такава чудесна дъщеря — каза Мери Кетрин и я погали по бузата. — Като се приберем, ще ти направя прочутата торта на леля Лоръл „Френска коприна“. Вие обичате ли шоколадови торти, мистър Касиди?

— Обожавам ги.

Лицето й грейна.

— Значи трябва да я направим съвсем скоро и да ви поканим да я опитате.

— С удоволствие ще дойда. Благодаря за поканата.

Сега Клер лежеше, сгушила глава на рамото на Касиди, благодарна, че най-после може да се порадва на тишина и спокойствие. Бяха метнали един юрган върху избелялата тапицерия на шезлонга, който скърцаше при всяко тяхно движение, но Клер никога не се бе чувствала така удобно.

— И Джош ли ще стане един от твоите питомци? — попита Касиди усмихнат.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ти имаш навик да вземаш разни хора под крилото си и да възприемаш проблемите им като свои. Мери Кетрин, до известна степен Андре, Ясмин…

— Ясмин ли? По-скоро тя ме взе под покровителството си.

— Може би, в началото. Но ти си била по-силната личност, Клер. Гръбнакът на „Френска коприна“. Човекът с необходимия нюх, за да се продават моделите ви успешно. Нейното име може и да е помогнало за първоначалната реклама, но в крайна сметка се е стигнало до момент, когато тя се е нуждаела от „Френска коприна“ повече, отколкото фирмата от нея.

Клер знаеше, че той е прав, но й се стори, че ще е предателство спрямо приятелката й да се съгласи.

— Ясмин ще ми липсва. Улавям се, че се опитвам да си спомня в кой ден трябва да пристигне от Ню Йорк, и чак тогава се сещам, че вече я няма.

— Това е естествено. Още поне известно време ще е така.

— Дълго време.

Двамата помълчаха, като единствено скърцането на шезлонга смущаваше тишината. Накрая Касиди попита:

— Ами аз?

— Какво ти?

— И мен ли ще ме вземеш под крилото си?

— Не знам. Само още една грижа ми трябва! Какво ще те правя?

— Можеш да ме запознаеш с Френския квартал, в който си израснала и който е неразделна част от теб. Да ме научиш на френски. Да обсъждаш с мен идеите си за „Френска коприна“. Да говорим за моите по-интересни случаи. Да ме слушаш как мърморя. Да ходим да ядем сладолед, да се целуваме на улицата.

— С други думи да бъда твоя приятелка и любовница.

— Точно така.

Двамата се целунаха в сумрака. На няколко пресечки се чу протяжният звук на саксофон. В някоя от съседните къщи готвеха нещо със силни подправки и ароматът им се носеше във въздуха.

Касиди разтвори сакото й, покри гърдата й с властна ръка и целувката им се задълбочи, Клер потри с коляно слабините му и той прошепна името й възбудено.

Когато откъснаха устни, за да си поемат дъх, той каза:

— Ти си невероятна жена, Клер Луиз Лоран! Най-интригуващата, най-тайнствената.

— Вече не, Касиди. — Тя обгърна лицето му с ръце. — Сега вече знаеш тайните ми. Надявам се, че разбираш и оценяваш защо те излъгах толкова много пъти. Налагаше се. Трябваше да предпазя мама, за да не й причинят още болка.

На лицето му се изписа мрачното напрегнато изражение, което бе така типично за него и което Клер вече бе обикнала.

— Никога не съм познавал жена, а дори и мъж, които да обичат толкова силно, че да са готови да жертват живота си. Знам, че така би трябвало да бъде, но докато не те срещнах, за мен това бе някакъв непостижим идеал. Това, което искам да знам, е дали тази любов включва и мен?

Тя го целуна нежно.

— Обикнах те от деня, в който се запознахме, Касиди. Страхувах се от теб и мразех системата, която представляваш, но те обикнах.

— Аз не мога да ти предложа много — продума тъжно той. — Искам да кажа, че не съм толкова богат като теб. Обичам работата си, върша я добре, но си оставам държавен служител. А като такъв заплатата ми винаги ще има някакъв таван. — Очите му обходиха лицето й, изучавайки всяка обичана черта. После той прошепна: — Но аз съм влюбен в теб, Клер. Бог ми е свидетел. Ще се омъжиш ли за мен?

— Не е честно — отвърна тя, когато той наведе глава към гърдите й. — Хващаш ме в момент, когато съм слаба.

— Съгласна ли си?

— Да.

Двамата нетърпеливо и непохватно свлякоха дрехите си, след което Клер седна в скута му и въздишките им огласиха вечерния въздух.

* * *

Саксофонът подхвана друга тъжна песен. Извикаха някакво момиче да се прибира за вечеря. Една синя сойка долетя в двора, кацна на ръба на фонтана и отпи от локвата дъждовна вода. От лекия порив на вятъра листата на глицинията прошумоляха край старинната тухлена стена.

Шезлонгът продължи да скърца ритмично, докато една сладка въздишка не го върна отново към тихото спокойствие на вечерта.