Сандра Браун
Френска коприна (15)

Глава четиринадесета

Камбаните на катедралата „Сейнт Луи“ зазвъняха и младоженците излязоха, обсипвани с дъжд от ориз и благопожелания от роднини и приятели. Шаферките, облечени в ефирно розово, весело се сборичкаха за букета. Булката, в дантелена рокля и с було от тюл, спря за миг, за да целуне разплаканата си майка. Младоженецът, очевидно нетърпелив и малко изнервен от дългите сбогувания, с лекота вдигна съпругата си на ръце и я отнесе до дългата бяла лимузина, която ги очакваше.

Иззад металната ограда, която обикаляше целия площад „Джексън“, Ясмин наблюдаваше романтичната сцена, изпитвайки едновременно копнеж и цинизъм. Тази сутрин бе прочела на светската страница на вестника, че конгресмен Алистър Петри и съпругата му ще присъстват на една сватба в късния следобед. Ясмин, която бе пристигнала в Ню Орлийнс предната вечер, бе отишла пеша от „Френска коприна“ до църквата и се бе настанила край оградата с надеждата, че ще успее да зърне любовника си.

Въпреки че го бе известила за пристигането си, той още не й се бе обадил. Беше се надявала, че той ще успее да уреди да прекарат една нощ заедно, преди тя да се отправи към Мисисипи за снимките на каталога. Не бе помръднала от телефона, но той не бе звъннал нито предната вечер, нито днес.

— Сигурно е бил прекалено зает да се приготвя за сватбата — измърмори си тя, докато наблюдаваше колоната официално облечени гости да се изнизва през високите тесни врати на катедралата.

Все пак, когато го забеляза, ядът й се изпари и сърцето й се сви от любов и копнеж. Той бе истинско въплъщение на Американската мечта — красив, чаровен, преуспял мъж… с обожаваща го съпруга до рамото му. Ясмин бе виж дала Бел Петри само на снимка. Жената на Алистър бе слаба и руса, красива по един малко блед, аристократичен начин и съвсем не така безлична, както Ясмин си я бе представяла.

При вида на Алистър и Бел заедно кръвта на Ясмин се качи в главата й и тя усети как завистта пулсира във вените й.

Докато се движеше из тълпата, ръкуваше се и се усмихваше безспир, той съвсем не изглеждаше така нещастен, както твърдеше, че се чувства. Напротив, беше напълно доволен и уверен — като човек, който върти света около малкия си пръст. Нито пък Бел изглеждаше лишена от брачно щастие.

Ясмин едва се овладя. Първият й импулс бе да се втурне през портите и да се нахвърли върху мъжа, който я бе довел до такава ревност и отчаяние, че да се унижава да го шпионира отдалече. Представете си какъв шок би било за издокараните гости тя публично да изобличи Алистър Петри, най-изтъкнатия сред тях, като лъжец и прелюбодеец. Ако само можеше да им разкаже какво правеше този изтъкнат мъж в леглото!

Но с такава сцена би изложила и самата себе си като ревнива глупачка, а тя не бе готова за това. Отчаяно се вкопчи в последните си остатъци гордост, въпреки че би й доставило огромно удоволствие да стане свидетел на унижението на Алистър.

Изпита поне малко удовлетворение, когато той я забеляза. Реагира много комично — усмивката му се стопи, на лицето му се изписа ужас. Няколко секунди челюстта му остана увиснала, придавайки му много глуповат вид.

Докато се движеше покрай оградата, Ясмин не отдели поглед от ужасените му очи. Когато тя стигна до вратата, Алистър изглеждаше на ръба на припадъка. Ясмин си достави още малко перверзно удоволствие и тръгна право към него. Той облиза пресъхналите си устни. Ясмин го доближи дотолкова, че видя потта, която изби по челото му. В последния момент тя сви встрани и постепенно се отдалечи.

Тръгна по Чарлс Стрийт към центъра на града. Въпреки че й се искаше да види реакцията на Алистър от срещата с нея, не се обърна нито веднъж.

Когато се върна във „Френска коприна“, Клер и Мери Кетрин вечеряха. Клер се извини, че не са я изчакали.

— Имам още толкова неща да свърша преди тръгването утре, че реших да отхвърлим вечерята по-рано.

— Няма значение, не съм гладна. — Ясмин влезе направо в спалнята си и я затвори плътно, за да подскаже на Клер, че не й е до разговори.

Почувствала се на спокойствие в стаята си, тя даде воля на сълзите, които до този момент упорито бе потискала. През следващия час и половина се мяташе между бурен гняв и пълно отчаяние. В един момент си представяше как бавно и болезнено убива Алистър пред погледа на жена му, в следващия миг си мечтаеше как двамата се любят до пълна забрава.

Тя се отпусна на леглото изтощена и скри очи с ръката си. На вратата се почука леко.

— Не ми се говори сега, Клер — извика тя.

— Не бих те притеснявала, но пристигна нещо за теб.

Ясмин изтърча боса до вратата, Клер й подаде дълга, тясна и плоска кутия. Без да забелязва съчувственото изражение на приятелката си, Ясмин взе кутията, благодари и затвори вратата. В кутията имаше една-единствена прекрасна роза, поставена върху тънка зелена хартия. Беше идеален, свеж и прелестен бледорозов цвят. Жестът бе толкова мил, че прониза душата й, сърцето й се сви от болка. Ясмин прегърна розата и се отпусна на възглавницата си разплакана.

След няколко минути иззвъня телефонът. Ясмин трескаво вдигна слушалката:

— Току-що я получих — каза тя, уверена кой се обажда, още преди да е чула гласа му.

— Скъпа моя…

Гласът му предизвика нов изблик на сълзи.

— Мислех, че ще си бесен, дето те подразних — каза тя.

— Отначало наистина бях — призна си той.

— Когато ме видя край оградата, изглеждаше сякаш си глътнал топка за голф.

— Нямаше да съм по-изненадан даже и булката да ме бе стиснала за топките. — Двамата се засмяха. После той каза: — Не мога да те виня, че ме шпионираш, Ясмин. Държах се като свиня. Цялото ми време и сили отиват за предизборната кампания. Толкова съм зает. Дърпат ме на хиляда различни посоки. Пренебрегвах те. Вярно, от необходимост, но… Искам да ти кажа, че съжалявам. Бъди търпелива, скъпа моя. Когато изборите отминат, всичко ще е различно, ще видиш.

— Вие с Бел изглеждате толкова щастливи заедно, Алистър — промълви тя. Извинението му звучеше искрено, но тя все още не можеше да забрави двамата, хванати за ръка пред църквата.

— Бел може и да е щастлива — каза той. — Тя не изпитва такива страсти като мен. Като нас… Отдавна сме спрели да се любим, а на нея това дори не й липсва. Единственото, което някога е искала, е да има съпруг с успешна кариера и красиви деца. Тя не знае какво означава истинска страст. Божичко — изстена той, — Ясмин, между вас двете не може и да става сравнение. Трябва да си сигурна в това.

— Да, не може да става сравнение — тя има теб, а аз не.

— Аз само живея с нея — каза той спокойно. — Сърцето ми не й принадлежи. Не за нея си мисля всеки час. С теб искам да съм точно сега.

— Да се срещнем тогава — предложи тя нетърпеливо.

— Не мога. Цяла вечер сме ангажирани с тази сватба. Сега има прием, после парти за по-близките. За мен е важно да се срещам с тези хора, те са много влиятелни. Три четвърти от парите в Луизиана са тук тази вечер. Измъкнах се само колкото да поръчам розата и да ти се обадя.

— Утре заминавам, Алистър — каза тя, опитвайки се да не се разплаче. — Ще остана в Мисисипи поне седмица.

Той замълча за миг, после попита:

— В четвъртък вечерта ще можеш ли да дойдеш до Ню Орлийнс и после да се върнеш?

— Да, „Роузшарън“ е само на два часа път с кола. Доста каране ще ми се събере за една нощ, но копнея да те видя.

— Значи до четвъртък.

Уговориха се и Ясмин каза без дъх:

— Нямам търпение да се срещнем.

— Нито пък аз, но точно сега трябва да тръгвам. Бел ще ме потърси. Бях й казал, че трябва да проведа един бърз делови разговор.

— Обичам те, Алистър.

— Оф, ето я, задава се! Вика ме да се върна при хората. До четвъртък!

Дори не й каза довиждане, преди да затвори. Ясмин отчаяно остави слушалката. Стоя дълго на края на леглото, взряна невиждащо пред себе си, вцепенена от отчаяние. Никога през живота си не се бе чувствала по-нещастна. Дори и розата вече не можеше да я разтуши. Толкова силно я бе притискала към себе си, че тя бе започнала да увяхва.

Най-после събра сили и отиде до тоалетката, където се втренчи в отражението си в огледалото. Дори и сълзите не бяха помрачили перфектното й лице. Тя се огледа продължително и попита: „Защо си причиняваш всичко това, тъпа кучко?“.

Не беше честно. Алистър бе на прием, смееше се, пиеше шампанско, танцуваше, заобиколен от хора, които го намираха за възхитителен. А ето я нея: Ясмин, кралицата на модните подиуми и кориците на списанията, сама и ридаеща. „Какво не е наред?“, попита тя отражението си.

Мъжете са негодници. Всички мъже. От безотговорния й баща, който бе изоставил майка й, когато Ясмин е била още пеленаче, до любовника й — всички бяха долни, окаяни, подли кучи синове, които рядко отговаряха за постъпките си. Но и рядко си получаваха заслуженото.

Разбира се имаше и изключения. Някои ги връхлиташе наказанието, което заслужаваха. Като Джексън Уайлд.

* * *

Клер миеше чиниите от вечерята, когато чу, че Мери Кетрин надава някакъв вик. Тя пусна гъбата в мивката и изтича в дневната. Мери седеше на едно кресло и четеше вечерното издание на „Таймс Пикаюн“. Лицето й бе пребледняло и ръцете й трепереха.

— Мамо! — извика Клер притеснена. — Какво има? — Тя се втурна към нея и грабна вестника от ръцете й. — Божичко! — прошепна Клер, след като прочете само няколко реда от уводната статия.

— Наистина ли мистър Касиди смята, че ти си убила преподобния Уайлд, Клер?

— Той просто си върши работата, мамо.

— Вярно ли е, че те е целунал?

— Какво значение има? — запита Клер с горчивина. — Във вестника пише, че го е направил.

Мери Кетрин скри лице в дланите си.

— За всичко съм виновна аз. Моите грехове се прехвърлят на теб. Ако аз не бях съгрешила…

— Мамо, престани с това! — Клер я погали по косата. — Ти си била млада. Влюбила си се и си дала нещо от себе си. Не ти си прегрешила, другите са го направили спрямо теб.

— Но във вестника пише, че заради възпитанието, което си получила, ти си се опитала да прелъстиш прокурора, за да не те разследва. О, Клер, толкова съжалявам. Никога не съм искала да те съдят заради това, което съм направила аз.

— Това — Клер посочи вестника — е дело на една озлобена, подла и жестока жена. Ариел Уайлд се опитва да ме изкара виновна, за да отвлече вниманието от себе си. Мисис Уайлд не познава нито теб, нито мен. От значение ли е какво си мисли тя за нас? Нека си говори каквото си иска.

— Но другите хора, мистър Касиди… — Лицето й се гърчеше от мъка. Тя прошепна бързо и заговорнически: — Само ако той бе дошъл за мен навреме, както ми обеща. Аз бях точна, бях си приготвила багажа. Сигурна съм, че трябваше да се срещнем днес. Но той не дойде и…

— Слушай, мамо. — Клер коленичи пред стола и хвана ръцете й. — Хрумна ми чудесна идея. Защо ме дойдеш в Мисисипи с нас утре?

— В Мисисипи ли?

— Да, за теб ще е като ваканция. Няма ли да ти хареса да прекараш няколко дни извън Ню Орлийнс? — Напрегнатото лице на Мери Кетрин започна да се отпуска. Клер продължи: — Можем да вземем и Хари, за да ти прави компания, докато ние работим. Моля те, ела.

Мери Кетрин развълнувано докосна с ръка брадичката си и придоби вид на свенлива девойка, която току-що са поканили на танц.

— Е, Клер, ако наистина ти трябвам…

— Така е, мамо. — Клер се изправи и й помогна да стане. Бързо дръпна вестника настрани. — Можеш да започнеш да си приготвяш багажа още сега. Трябва да решиш какво искаш да вземеш. Аз ще се обадя на Хари да дойде да спи тук. Ще тръгнем рано сутринта. Наела съм един пикап, така че ще има достатъчно място за всички. Ще спрем да закусим някъде по пътя. Чудесно пътешествие ще си направим! Не сме ходили никъде заедно от толкова време!

— От толкова време — повтори Мери и тръгна към стаята си. — Ще си взема новата рокля.

— На всяка цена. Толкова ти отива синьото!

Веднага щом майка й излезе от стаята, Клер грабна вестника и прочете скандалната статия. Бяха долнопробни клевети, но успешно внушаваха на читателите, че издателката на скандалния каталог на „Френска коприна“ е жена с нисък морал, която се е опитала да прелъсти прокурора, за да не я обвинят в убийство.

Клер се опита да открие Касиди по телефона, но не успя. Като се поуспокои малко, реши, че е по-добре, дето не се бе свързала. И той нямаше да е доволен от написаното във вестника. Беше за предпочитане да се справят с тази ситуация поотделно, а не заедно, което би подхранило намеците на Ариел, че помежду им има неприемлива връзка.

Обади се на Хариет Йорк, за да й съобщи за промяната в плановете, и след това на собствениците на хотела, за да ангажира още една стая. Щом Хари пристигна, Клер я остави да помага на Мери Кетрин с приготвянето на багажа и слезе в ателието си. Обади се на адвоката си в Ню Йорк, който тъкмо отиваше на вечеря. Той търпеливо изслуша Клер, която му прочете почти цялата статия.

— Предупредих я да спре с клеветите срещу мен — каза Клер, когато свърши с четенето. — А тя продължава демонстративно да ме дразни и да ме предизвиква да я съдя.

— Точно това ме притеснява — каза адвокатът. — Тя иска да удължи враждата с теб и да се възползва от вниманието на медиите. Нищо не може да загуби, като те тормози. От друга страна, ти мразиш да пишат за теб в пресата. Освен ако не искаш личният ти живот да бъде още по-широко обсъждан…

— Не желая това.

— Тогава просто не й обръщай внимание.

— По дяволите! — измърмори тя. — Знам, че си прав, но не трябва да отстъпвам пред нея. Каква полза от ултиматумите, ако не ги спазвам?

— Също като при звездите, които заплашват да съдят таблоидите за измислените истории, които публикуват за тях. Ако изпълнят заканата си, само ще подхранят нежелания шум около себе си. Това е ситуация, от която няма печеливш изход. Не искаш ли да извадят мръсното ти бельо на показ, си с вързани ръце.

— Но как мога да й позволя да си приказва каквото й скимне за мен и семейството ми?

— Това е положението, Клер. Ако дори се опиташ да контролираш какво може и какво не може да се говори пред пресата, трябва да си готова за последиците. Ариел Уайлд веднага ще обяви, че ти защитаваш Първата поправка на конституцията за свободата на словото само когато ти изнася.

— Не бях го погледнала от тази страна — въздъхна Клер.

— Не бих се учудил, ако това е крайната й цел — каза адвокатът. — С удоволствие би те уличила, че си противоречиш по отношение на цензурата.

Двамата обсъдиха въпроса още няколко минути и Клер обобщи:

— Значи наистина нямам друг избор, освен да продължа да не й обръщам внимание.

— Това е моят съвет. Тя е голяма досадница, но не може да ти навреди особено.

— Изобщо не ме е грижа какво приказва Ариел Уайлд или който и да е друг за мен. Притеснявам се за мама. Когато някой обижда нея, това ужасно ме вбесява. Тя и Ясмин са единствените ми близки. Ако не сме сплотени, сме загубени.

— Знам го. Точно затова толкова се озадачих от другия проблем.

— Какъв проблем?

И той й съобщи наистина лошата новина.

* * *

Двете мисис Монтейт, бяха почти еднакви на вид. Косата на Грейс бе с един нюанс по-тъмночервена от косата на Агнес, но освен това между двете приятно закръглени жени нямаше почти никаква разлика. Те бяха етърви, както обясниха на Клер, когато тя пристигна в малкия хотел, известен като „Роузшарън“.

— Мъжете ни бяха братя — поясни Агнес. — Загубихме ги почти едновременно.

— И вместо да се караме коя какво да наследи от къщата, решихме да се обединим — допълни Грейс.

— Обичаме да готвим. Беше съвсем естествено да превърнем хобито си в бизнес.

— Но домът ни не бе подходящ за хотел.

— Така че продадохме част от земята и с парите наехме известен дизайнер, който да промени къщата напълно.

— Е, очевидно не сте дали парите си напразно — каза Клер, като огледа просторното фоайе. Къщата бе обзаведена с довоенен разкош.

— Доста странна птица беше дизайнерът — прошепна Агнес. — Беше по-женствен и суетен от повечето ни приятелки.

— Агнес! — Грейс потисна кикота си. След това върна на Клер кредитната й карта и се усмихна.

— Стаите ви са готови. В кухнята винаги има сокове, студени безалкохолни и закуски, ако някой изпусне обяда или вечерята. Закуската е между седем и осем и половина, но в трапезарията винаги има кафе. Обядът е студен бюфет. От три и половина до пет има чай и сандвичи. В пет отваряме бара, но за питиетата се заплаща, с изключение на виното за вечерята. Всеки си налива сам и се доверяваме на гостите да си отбелязват колко са изпили. Вечерята е официална, сервира се в седем и половина.

Клер много ги хареса и се надяваше, че никой от екипа за снимките няма да се възползва от гостоприемството и наивността им.

— Ще се опитаме да се съобразяваме с графика ви — каза тя. — Естествено, ако се забавяме понякога, надявам се, че можете да проявите малко гъвкавост.

— Разбира се, скъпа. Вие сте първите ни гости, които идват тук по работа. И двете сме толкова развълнувани. Единственото по-хубаво нещо, което може да ни се случи, е да дойдат да снимат филм тук — възкликна Агнес.

— Ние обожаваме каталога ви — допълни Грейс. — Когато пристигне по пощата, се караме коя първа да го разгледа.

— Радвам се да го чуя. — Клер не можа да сдържи усмивката си, но, слава богу, двете жени не я изтълкуваха като присмех. — Съдейки по това, което вече видях, домът ви ще е идеален фон за снимките.

Тя се бе впечатлила от пейзажа още когато се бяха отбили от магистралата по оградения от двете страни с дървета чакълен път до „Роузшарън“. Въпреки че есента щеше да настъпи всеки момент, зеленината край хотела бе съвсем свежа и още имаше много цъфнали цветя. Под сенките на дърветата имаше бели градински мебели.

Самата къща приличаше на сватбена торта. Стените отвън бяха боядисани в бледорозово. Отпред имаше шест бели колони в коринтски стил. Голяма веранда опасваше целия първи етаж, а балконът на втория я пазеше сенчеста и прохладна. Клер бе доволна от избора на Ясмин.

— Искаме престоят ви тук да е приятен — каза Грейс. — Запомнете, вие сте гостите, ще се съобразяваме с вашите желания.

Някакъв шум отпред на верандата привлече вниманието им. Един нисък слаб мъж с бял ленен костюм и жълта фланелка с якичка отвори стъклената врата и се появи тържествено.

— Клер! — възкликна той, когато я видя. — Боже! Тук е фантастично, скъпа! — Той я целуна по бузите, после вдигна светломера, който висеше на врата му, и погледна отчетената стойност. — О, ще станат страхотни снимки. Нямам търпение да започваме, стига да не се разгоня от тази жега. Вие, местните, как издържате на такъв климат? Но къщата е невероятна, наистина. Ясмин ми беше казала, ала я знам как преувеличава обикновено.

Леон бе един от най-търсените модни фотографи в Ню Йорк. По-голям от бъбривостта му бе само талантът му в боравенето с осветлението и обективите. Когато не бърбореше превъзбудено и не сплетничеше, можеше да бъде много забавен.

Леон продължаваше да говори.

— Витата стълба е убийствена. Трябва да снимаме някое от момичетата, приседнало замечтано на нея. — Той застана в съответната поза. — Присвити очи, нали знаеш, ще снимаме отгоре. Може би в късния следобед, когато светлината струи под подходящ ъгъл. Да, да — плесна с ръце той. — Някоя е дълга коса, която да отметне назад. Влажни кичури по слепоочията. О, божичко, разтрепервам се само като си го помисля.

Останалите от екипа също влязоха, стоварвайки багажа си като изтощени войници.

— Боже, каква жега! — възкликна една от манекенките и пристегна дългата си руса коса.

Фотомоделите бяха четири жени и двама мъже. Ясмин и преди ги бе използвала за каталога. Бяха весела групичка и всички си говореха на „ти“. Фелиша, Дейна, Лиз и Алисън — млади, пищни и чаровни. Кърт, единият от мъжете, имаше разкошна черна коса до раменете. Можеше да изглежда и като изтънчен европеец, и като опасен дивак. Другият мъж, Пол, бе рус и със сини очи. Той имаше по-момчешки вид.

Дизайнерката, която отговаряше за подбора на дрехите, бе известна в модната индустрия просто като Ру. Бе матрона на средна възраст с глас на бетонобъркачка. В устата й неизменно димеше черна цигара с остра миризма.

Гримьорката бе една тиха азиатка с порцеланова кожа и очи като на кошута. Фризьорката пък, колкото и странно да изглеждаше, нямаше почти никаква коса — бе подстригана съвсем късо. За сметка на това носеше огромни обици, които висяха почти до раменете й.

Помощникът на Леон, пълничък и с розово лице като на бебе, бе всъщност много експедитивен млад мъж, който се движеше като негова сянка.

— Може би трябва първо всички да се настаним в стаите си — предложи Клер. — Щом си разопаковате багажа, бих искала да обсъдя с Леон и Ясмин плана за снимките.

Агнес и Грейс Монтейт извикаха две момчета, които да помогнат на гостите за багажа. Преди всички да се разпръснат, Клер се обади още веднъж:

— Моля всички манекени да отидат на проба преди вечеря. Ру вече е поставила имената ви на моделите, които е избрала за всеки.

Разделиха се на три двойки. Клер не знаеше кой с кого спи, но не се поинтересува да научи. Клюките можеха да развалят атмосферата на снимките. Даже и да се разиграваха някакви драми по време на престоя им, тя предпочиташе да не научава за тях.

Мери Кетрин щеше да спи в една стая с Хари. Леон и помощникът му заемаха друга, а Клер и Ясмин щяха да си поделят последното свободно помещение. Гримьорката и дизайнерката бяха предложили да спят в близкото селце и Клер с радост прие, защото така се бе освободила стая за майка й и Хари.

За щастие сега можеше да се съсредоточи върху работата си, без да се притеснява, че на Касиди може да му хрумне да разпитва майка й. Това бе основната причина да настоява Мери Кетрин да не остане в Ню Орлийнс.