Сандра Браун
Френска коприна (26)

Глава двадесет и пета

Когато Клер излезе от самолета, веднага бе заслепена от светкавици на фотоапарати и прожектори. Инстинктивно засенчи с ръка очите си. Искаше й се да избяга, но нямаше накъде. Другите пътници от самолета се изнизваха покрай нея и пресичаха пътищата й за бягство, докато отпред я чакаше цяла тълпа от репортери и фотографи.

В Ню Йорк също трябваше да понесе лудницата, свързана с всеобщия интерес към самоубийството на Ясмин. Повишеното внимание на медиите можеше да се очаква, така че Клер се бе подготвила за него. Но тя се надяваше, че когато се върне в Ню Орлийнс, самоубийството вече ще е остаряла новина. Не се бе настроила за среща с тълпа нетърпеливи репортери.

— Мис Лоран, какво мислите за връзката на Ясмин…

— Обвиненията остават ли?

— Какво знаете за…

— Моля ви — каза тя, опитвайки се да си проправи път. Но те бяха като непробиваема гвардия, въоръжена с камери и микрофони. Не отстъпиха нито сантиметър. Нямаше да я оставят на мира, докато не направи някакво изявление.

— Моята приятелка очевидно се чувстваше много нещастна — започна Клер, без да сваля големите си слънчеви очила. — Дълбоко скърбя за нея, но това, което тя означаваше за мен лично и за всички, свързани с модната индустрия, ще поддържа паметта й жива още дълги години. Извинете ме.

Тя стоически прекоси летището, отказвайки да отговори на всякакви други въпроси. Накрая един служител от охраната й помогна да вземе багажа си и я настани в едно такси. Когато пристигна пред „Френска коприна“, я посрещна не само нова тълпа от репортери, но и неизменните демонстранти, изпратени от Ариел Уайлд. Клер бързо плати за таксито и се скри в сградата.

С благодарност установи, че поне работничките й изпълняват обичайните си задължения, макар че всички бяха необичайно мълчаливи и сериозни. Някои от тях й изказаха съболезнования. В асансьора Клер бързо свали очилата си, сложи си червило и се опита да се овладее. Не искаше да разстройва Мери Кетрин допълнително. Тя бе достатъчно сломена от самоубийството на Ясмин. Когато Клер я бе изпратила заедно с Хари от Ню Йорк веднага след погребението, Мери изглеждаше отнесена и неориентирана. Клер много се тревожеше за състоянието на майка си и с неохота я пусна да се прибере в Ню Орлийнс преди нея. Все пак тя реши, че познатата обстановка ще подейства на майка й по-добре, отколкото Ню Йорк, където Клер и без това не можеше да й отдели много внимание.

Насили се да се усмихне, преди да отвори вратата на апартамента.

— Мамо, прибрах се!

Мери Кетрин бе седнала в ъгъла на канапето и подсмърчаше в дантелената си кърпичка. Хари стоеше намръщена край прозореца, а между тях двете се бе настанил Касиди.

— Какво, по дяволите, правите?

— Казах му, че това не е добра идея, но той настоя да говори с нея.

— Благодаря ти, Хари. Знам колко настойчив може да бъде мистър Касиди. — Тя хвърли един унищожителен поглед към него и приклекна пред майка си. — Мамо, прибрах се. Не се ли радваш да ме видиш?

— Клер Луиз?

— Да, мамо?

— За теб ли са дошли?

— Не, никой не е дошъл за мен.

— Не искам да те отведат заради това, което съм направила аз.

— Не могат да ме отведат. Няма да ходя никъде. Сега съм си у дома, вече сме заедно.

— Опитах се да се справя по-добре — каза Мери Кетрин, хълцайки. — Наистина, попитайте леля Лоръл. Просто… — Тя вдигна ръка към слепоочието си. — Толкова се разстройвам, като мисля за моя грях. Мама и татко така се разсърдиха, когато им казах за бебето.

Клер придърпа Мери Кетрин към себе си и прошепна:

— Не се тревожи, мамо, вече съм тук. Винаги ще се грижа за теб. — Клер я държа в прегръдката си, докато плачът й стихна, после се отдръпна леко и се усмихна на обляното в сълзи лице. — Знаеш ли какво ми се яде за вечеря? Твоята супа с бамя. Ще ми направиш ли? Моля те.

— Моята супа с бамя никога не става така хубава като на леля Лоръл — каза Мери срамежливо, — но ако наистина ти се яде…

— Много. — Клер направи знак на Хари. — Защо не започнеш да я готвиш още сега, за да може да къкри на огъня цял ден? Хари ще ти помогне.

Мери Кетрин се надигна и протегна ръка на Касиди.

— Трябва да тръгвам, мистър Касиди, но ви благодаря много, че се отбихте. Доведете някой следобед и родителите си на чаша шери.

Той кимна. Хариет я поведе към кухнята.

— Още не бях свършил да я разпитвам.

Клер го изгледа вбесена.

— Как смееш да се промъкваш тук и да я разстройваш, когато мен ме няма. Какво искаше от нея?

— Имах няколко неотложни въпроса.

— По дяволите въпросите ти.

— Като областен помощник-прокурор имам право да…

— Право? — повтори тя невярващо. — Имахме смърт в семейството! Да не си забравил?

— Съжалявам за Ясмин.

— Има си хас. За теб това означава един заподозрян по-малко, нали?

— Не съм искал да разстройвам майка ти.

— Но го направи. И ако отново решиш да я тормозиш, ще те убия. Тя не знае отговорите на твоите въпроси.

— Но ти ги знаеш. И затова ще дойдеш в прокуратурата с мен.

— Защо?

— Ще ти кажа там. — Той стисна силно ръката й.

— Ще ме арестуваш ли? Какво си прилъгал да каже майка ми?

— Кажи им довиждане и тръгни доброволно, Клер — каза той тихо, но неумолимо. — Още една сцена само ще разстрои майка ти допълнително.

В този момент Клер усети, че го мрази.

— Негодник!

— Вземи си чантата и им кажи довиждане.

Не можеше да му се противопостави. Заради майка си дори не можеше да се опита. Той знаеше това и се възползва. Клер го изгледа презрително. Накрая се провикна:

— Хари, излизам за малко с мистър Касиди. Довиждане, мамо.

Щом излязоха от „Френска коприна“, предизвикаха фурор сред репортерите и демонстрантите. Към Клер отново заваляха въпроси от всички страни.

— Мис Лоран няма да направи никакъв коментар — заяви Касиди на репортерите.

— Касиди, мислите ли…

— Без коментар.

— Вярвате ли, че сте открили убиеца?

— Не коментирам. — Без да обръща внимание на микрофоните, който стърчаха пред лицето му, той поведе Клер през тълпата. Тя се чувстваше изтощена, смазана и объркана и вървеше покорно. Поне Касиди бе познат противник.

Скоро излязоха от тълпата и двама униформени полицаи застанаха редом с тях. Тръгнаха надолу по тротоара, без да губят повече време.

— Ще я откарам с моята кола — каза Касиди на ченгетата. — Благодаря ви за помощта.

— Да, сър.

— Постарайте се да разпръснете тълпата и дръжте под наблюдение сградата.

Полицаите се върнаха, за да изпълнят нарежданията му. Касиди и Клер стигнаха до колата му, която бе паркирана на забранено място зад ъгъла. Той отвори вратата и се отдръпна, за да се качи Клер. Прекалено изморена, за да спори с него, тя се отпусна на седалката.

— Как успя да ги спреш да не покажат погребението по телевизията — попита той, когато потеглиха.

— Поставих им капан. Журналистите тръгнаха след една погребална кола с фалшив ковчег и са се усетили чак в Ню Джърси. — Тя докосна златната гривна на китката си. Това бе една от любимите гривни на Ясмин. Клер бе уверена, че Ясмин би искала тя да я вземе. — Не бих могла да го понеса, ако бяха превърнали погребението в някакъв карнавал.

Беше минала повече от седмица, откакто тя бе пристигнала пред дома на Алистър Петри и бе заварила приятелката си мъртва пред прага на къщата. Пред очите на конгресмена и дъщеря му Ясмин се бе простреляла в главата, унищожавайки с един изстрел прекрасното си лице. Имаше моменти сега, когато Клер почти забравяше, че Ясмин е мъртва. После реалността отново се стоварваше отгоре й.

Почти не й бе останало време да се отдаде на скръбта си. Дните след самоубийството бяха изпълнени с тъжни задължения — трябваше да подпише безброй формуляри и документи, да уреди куп неща, да се погрижи за някои висящи ангажименти на Ясмин, да се справи с медиите, да отговори на въпроси, за които нямаше отговор. Как можеше да обясни защо една жена, която привидно е имала всичко, е решила да свърши със себе си по такъв гротескно поетичен начин?

Клер грижливо опази тайните на Ясмин. Тя не би предала доверието на приятелката си дори и сега, когато вече нищо нямаше значение. На общите им приятели, които бяха шокирани от новината и настояваха за някакво обяснение, Клер просто каза, че Ясмин се бе чувствала изключително нещастна напоследък. Тя не се впусна в подробности за провалената й любовна връзка и за финансовите й затруднения.

Тъй като единствените роднини на Ясмин бяха няколко братовчеди, разпръснати по източното крайбрежие, с които тя дори не бе контактувала особено често, отговорността за погребението бе паднала върху плещите на Клер. Ясмин не бе оставила никакви специални указания, затова Клер последва инстинкта си и реши приятелката й да бъде кремирана. На скромната траурна служба бяха допуснати само най-близките. Сега една урна, поставена в малка гробница, бе единственото останало от красивата, талантлива и жизнерадостна Ясмин, която бе живяла толкова динамично и активно, преди да се влюби в недостойния за нея мъж.

Като се сети за конгресмена, Клер се обърна към Касиди, който караше мълчаливо.

— Дъщерята на Петри добре ли е?

— Според това, което чета във вестниците, се оправя. Вчера писаха, че има още кошмари, но е под грижите на детски психолог.

— Не мога да си представя, че Ясмин е направила нещо толкова ужасно пред едно дете.

— Петри е любовникът, който я е зарязал, нали?

— Правилно предположение.

— Чух, че после намерили най-различни вуду-дивотни в стаята й. Чух, че и ти си се появила на мястото на самоубийството.

— Намерих олтара в стаята й и помислих, че е решила да го убие. Тръгнах след нея, но пристигнах прекалено късно.

— Доктор Дюпоа ми каза, че си отказала да се отделиш от трупа и си отишла до моргата.

— Тя ми беше приятелка.

— Твърдо си решила да ме държиш на разстояние, така ли?

— Мислех, че от деня, в който се запознахме, е ясно, че не бихме могли да бъдем приятели. — Двамата се спогледаха за миг. След известно време Клер каза: — Това сигурно ще затрудни кампанията на Петри. Той как ще успее да се оправдае?

— Не си ли чела?

— Не, стараех се да не чета нищо за самоубийството и теориите около него. Не бих могла да ги понеса.

— Тогава не ти препоръчвам да четеш пресата от последните дни. Всички — от „Ню Йорк Таймс“ до „Нешънъл инкуайърър“, имат теории за причините за самоубийството.

— Точно от това се боях. Подскажи ми какво ще трябва да отричам.

— Че е била под въздействието на наркотици.

— Очаквах тази версия.

— Че се е чувствала засегната от Петри на расова основа.

— Ясмин бе аполитична.

— Че е била изоставена тайна любовница.

— Което той със сигурност е отрекъл.

— Всъщност той не е казал официално почти нищо. Крие се зад полите на жена си и я е оставил тя да говори. Доста хитра тактика, като се замислиш. Щом жена му така твърдо го подкрепя, не може той да е имал извънбрачна връзка.

— Точно така. Значи ще изкарат Ясмин някаква откачалка.

— Общо взето. — Касиди спря колата на паркинга пред прокуратурата.

— Защо ме доведе тук? — попита Клер възмутено. — Изморена съм от пътуването, чувствам се скапана. Не ми се отговаря на никакви въпроси. И съм ти бясна, че си разпитвал майка ми… Освен това мислех, че вече са те отстранили от случая, Краудър още ли не те е сменил?

— Не след някои най-нови разкрития.

— Честито! Но какво общо биха могли да имат тези най-нови разкрития с мен? Аз дори не бях в града.

Той се извърна към нея и постави ръката си върху облегалката на седалката й.

— Направихме рутинен балистичен тест на куршума, с който се е самоубила Ясмин. Оказа се идентичен с тези, с които е бил убит Джексън Уайлд. Всички те са били изстреляни от револвера, който бе взет от ръката на мъртвата Ясмин.