Сандра Браун
Френска коприна (5)

Глава четвърта

Клер се изненада от желанието му.

— Опитах се да го купя от няколко щанда за списания, но не можах да го открия — поясни Касиди.

— Каталогът не се продава в магазините. Изпраща се по пощата само на абонати.

— Какво в него толкова е възмутило преподобния Уайлд?

— Трябваше да го попитате.

— Е, тъй като вече не мога да се обърна към него — каза той сухо, — бих искал да се уверя сам.

Клер се бе надявала, че след като репортерите престанаха да я преследват за изявление, грижите й във връзка с убийството са приключили. Последното нещо, което бе очаквала, бе посещение от помощника на областния прокурор. Все пак засега се бе справила добре със ситуацията. Но вече отчаяно желаеше той веднага да си тръгне, за да може да събере мислите си. От друга страна, не искаше да проявява враждебност, за да не създаде впечатление, че крие нещо. В края на краищата той просто бе поискал да види каталога. Стига въпросите му да не ставаха прекалено лични, като че ли нямаше опасност да изпълни желанието му.

— Разбира се, мистър Касиди, седнете. — Тя му подаде изданието на каталога на „Френска коприна“ за последното тримесечие. За да не се взира нервно в него, тя се обърна към прозореца. Небето бе потънало във великолепните багри на залеза. Реката бе придобила цвят на разтопен месинг.

— Е, вече стана време за коктейли. Ще пийнете ли нещо?

— Задължително ли е да е шери? — попита той.

— Вино или нещо по-силно?

— Скоч, ако имате.

— С лед, вода или сода?

— С лед.

Тя приготви питието му и си наля чаша вино. Когато се върна до него, той разлистваше каталога. Остави го разтворен на коленете си, примигна и шумно въздъхна.

— Страхотно!

Клер погледна на коя страница бе отворил и отбеляза:

— Опитваме се да осъществяваме женските фантазии.

Очите му още не можеха да се откъснат от лъскавите страници, но той се усмихна иронично.

— Е, аз със сигурност не съм жена, но и аз бих фантазирал за нещо от този род. Извинете, че го казвам, но тази манекенка е на практика гола.

— Облечена е.

— С едно…

— Мече.

— Това не оставя нищо на въображението.

— Туй е нашият бизнес, мистър Касиди. Продаваме бельо и будоарни аксесоари. Искаме клиентките ни да се чувстват глезени, желани, неустоими, когато носят нашите модели.

— Хей, аз не съм Джексън Уайлд. Не е необходимо да защитавате продуктите или маркетинговата си стратегия пред мен. Всъщност как бих могъл да се абонирам за каталога?

Когато той я погледна усмихнат, Клер усети някакво странно чувство. Не й се случваше често някой да флиртува с нея, защото повечето от познатите й мъже бяха нейни бизнес партньори. Понякога й се случваше невинен флирт в самолет или асансьор, но никога не се надвишаваше проста размяна на погледи или небрежен поздрав. Клер не насърчаваше нищо повече. Така че реакцията й към дяволитата усмивка на Касиди бе неочаквана и смущаваща за нея. Отпи от виното си, за да се успокои.

— Всъщност каталогът е поле за изява на Ясмин — обясни тя. — Не за набирането на абонати, за тази цел използваме телевизионни реклами. Ясмин го създава, мисля, че това е точната дума. Тръгва от някаква концепция и стига до крайното оформление.

— И демонстрира моделите.

Той обърна списанието към Клер. Цялата страница бе заета от реклама на копринена пижама, която представяше Ясмин в цял ръст, полегнала на едно легло. Горнището на пижамата не бе закопчано, но разкриваше само вътрешните извивки на гърдите й. Долнището бе смъкнато на два-три сантиметра под пъпа. Всичко бе достатъчно благоприлично. Но навлажнените, леко раздалечени устни и погледът на гладна тигрица правеха снимката много предизвикателна.

— Образът й се продава много добре — обясни Клер.

Касиди продължи да изучава снимката още няколко секунди.

— Мога да разбера защо.

— Но освен всичко друго, тя е и много умна. Започнала е да работи като фотомодел, за да може да плаща за колежа си. Дори и след като кариерата й на модел е потръгнала, тя продължила да учи. Когато създадохме общата си фирма…

— Кога стана това и как?

— Преди шест години. Аз имах малка фирма за луксозно бельо, но продавах само в града. Исках да разширя бизнеса си и занесох, скиците на моделите си в Ню Йорк с надеждата, че ще намеря някой да ги произвежда и продава. Не успях да намеря никого — каза тя тъжно, спомняйки си любезните, но твърди откази, които бе получила на Седмо Авеню. — Съвсем случайно срещнах Ясмин. Тя ме попита какво ме води в Ню Йорк. Естествено бях много поласкана, когато хареса моделите ми. Дори ми поръча няколко неща за себе си. Видяхме се още няколко пъти. Тя е страхотна, ослепителна, но също така е и много делова и не забравя, че кариерата на фотомодела е до време. Разбра много добре какво се опитвах да постигна. Да проектирам и произвеждам линия от уникално бельо и да го продавам на цени, каквито средната жена може да си позволи. Всеки сезон създаваме нови модели, с които се надяваме да разпалим въображението на купувачите. Предлагаме стоки, който са различни и вълнуващи, но достъпни. Жените могат да си купуват бикини, сутиени и комбинезони и в универсалните магазини. Обаче „Френска коприна“ им продава дрехи, с които да осъществяват фантазиите си. Ние направихме сексапилното бельо почтено.

— Джексън Уайлд не е смятал така.

— Аз също не мислех, че той е почтен.

Касиди кимна леко да покаже, че е разбрал идеята.

— Да се върнем на Ясмин, кога се включи в бизнеса ви?

— Една седмица след първата ни среща.

— Толкова бързо?

— Усещах, че нещата ще потръгнат. Ясмин търсеше нещо ново, в което да вложи артистичните си способности. На мен ми трябваше професионално ноу-хау. Ясмин получи дял от фирмата, но пък ме запозна с много хора от бизнеса, от които имахме полза. След като излезе първият каталог, просто не насмогвахме да изпълняваме поръчките. До края на третата година бяхме изплатили кредитите си. Бизнесът ни продължава да процъфтява.

— Истинска история на успеха.

— Благодаря.

Касиди обърна на друга страница.

— А, вие използвате и мъже.

— Това е сравнително отскоро. Ясмин предложи идеята, на мен ми хареса и създадох няколко модела за мъже.

— Обзалагам се, че Уайлд е имал конкретни възражения към тази снимка. Рекламата изобразяваше жена, приведена над красив млад мъж, седнал на кожен стол. Ръцете на жената бяха върху страничните облегалки на стола, за да запази равновесие. Сатенената й роба висеше разтворена. — Изобщо няма съмнение къде е лявата ръка на мъжа.

— Намирате ли това за еротично, мистър Касиди?

— По дяволите, да — отвърна мъжът. — А вие на друго мнение ли сте? — Той вдигна глава към нея и Клер се почувства така, сякаш някой я бе ухапал по шията закачливо, но силно.

Тя сведе поглед към рекламата.

— Мен ме възбуждат други неща. Цената на този халат е сто двайсет и пет долара. Това е един от най-скъпите модели в каталога. Поръчали сме изработката на халатите в Хонконг и на нас ни струват далеч по-малко от продажната цена. Дори и като се сложат разходите по опаковането и транспортираното, както и пощенските разходи за изпращането до купувача, печалбата ни пак е огромна. Като погледна тази снимка, аз се надявам, че всяка жена, която я види, ще се изкуши да направи поръчка.

— С надеждата да съблазни някой хубавец със сапфирени очи и изпъкнали бицепси.

Клер се засмя.

— Мистър Касиди, говорите като възмутен консерватор и прилагате двоен стандарт.

Смехът й го накара да се намръщи.

— Така ли? Не бих искал.

— Но бихте предпочели младият мъж да не присъства на снимката?

— Доста е идеализиран.

— Сега можете да разберете как се чувства една жена, чийто любовник се заглежда по красавиците в списанията. Ние отговаряме на фантазиите на своите клиентки, като ги караме да се усещат уверени, че могат да бъдат също толкова съблазнителни. Посланието ни е, че всяка дама може да бъде красива и желана. „Облечете това и ще бъдете обожавана“. За жената това може да означава просто да изтръгне съпруга си от дрямката му пред телевизора.

След като внимателно изслуша обяснението й, Касиди отново се съсредоточи върху каталога. Клер замълча, но продължаваше да го следи как мести поглед по страниците. Устните му бяха широки, тънки, мъжествени, смекчени от малко по-пълната долна устна и от трапчинката на лявата буза.

Обективно погледнато, той бе много привлекателен мъж. Сивите нишки на слепоочията подсилваха чара му. Кестенявата му коса падаше в красива линия. Малцина мъже можеха да си съперничат по ръст с Ясмин, но когато Касиди се бе ръкувал с нея, Клер забеляза, че той е седем-осем сантиметра по-висок от нея. Беше слаб, но ръцете му изглеждаха достатъчно мускулести и силни.

След като стигна до последната страница, той затвори каталога.

— Благодаря.

— Е, сега мислите ли, че Джексън Уайлд е имал основание да отправя обвиненията си? Намирате ли каталога за похотлива мръсотия?

— Неофициално казано — не, в никакъв случай. Той е чувствен, еротичен, но не и порно. Официално би трябвало да изразя безпристрастност.

Тя се зарадва, че той не бе склонен да я осъжда. Остави чашата си на масата и се изправи.

— Можете да вземете този екземпляр със себе си. Може пък да решите да си поръчате нещо.

Касиди взе каталога и също се изправи.

— Съмнявам се. Аз съм от заклетите привърженици на памучните слипове.

— Може пък да ви хареса да облечете чифт копринени боксерки за някой изключителен случай.

— Кой знае. Притежавате ли пистолет?

Въпросът я стресна, изречен толкова бързо след приятелската размяна на реплики.

— Не, не притежавам, мистър Касиди.

— А имате ли достъп до някакъв пистолет?

— Не, никога не съм имала.

— Да се върнем на първия ми въпрос: къде бяхте в нощта, когато е бил убит Джексън Уайлд?

Тя преглътна, овладявайки ядосаната си реплика, и отвърна спокойно:

— Не си спомням да съм излизала. Предполагам, че съм прекарала една спокойна вечер у дома.

— Някой може ли да го потвърди?

— Необходимо ли е? Мислите, че ви лъжа ли?

Тя продължи да го гледа право в очите сякаш цяла вечност, въпреки че погледът му я пронизваше.

Най-накрая той каза:

— Благодаря за питието. — Взе сакото си и го преметна през рамо.

— Моля — отвърна безизразно тя.

Остъклената стена привлече погледа му. Вече се бе здрачило. От тази страна на сградата се разкриваше чудесна гледка към реката. Светлините на кея и моста проблясваха в изобилие от цветове — от наситено пурпурно до искрящо златисто.

— Страхотен изглед! — възхитено отрони той.

Клер се бе погрижила да запази тази гледка от прозорците си, купувайки всички имоти от фабриката до кея. Беше ги превърнала в огромен паркинг. Начинанието бе печелившо, а и така бе сигурна, че пейзажът няма да бъде скрит от някой висок хотел или търговски център. Земята сега струваше хиляда пъти повече, отколкото когато я бе купила, но тя не би се разделила с нея на никаква цена.

— Ще ви изпратя до вратата.

Тръгна пред него, премина през лъскавата приемна и влезе в асансьора. Щом потеглиха, Касиди попита:

— Какво има на третия етаж?

— Там е апартаментът ми.

— Вече малцина се придържат към този странен обичай да живеят над мястото, където работят.

— Във Френския квартал го правят.

— Казахте го, сякаш знаете от опит.

— Тук съм родена, никога не съм живяла на друго място. Дори докато бях в колежа, живеех вкъщи и пътувах всеки ден с трамвая до Тюлейн.

— Щастливо детство, без особени сътресения и кризи?

— Никакви.

— Дори и заради майка ви?

Клер присви рамене.

— Тъй като никога не съм я познавала по друг начин, аз се приспособих към болестта й, както правят всички деца е болни родители.

— Ами баща ви?

— Умрял е, когато съм била бебе. Мама така и не се омъжи повторно. Живеехме при нейната леля Лоръл. Малко след като тя почина, се преместихме тук.

— Майка ви все още ли живее с вас?

— Да.

— И никой друг ли?

— Само Ясмин, когато е в града.

— Кой е Хари?

— Това е мис Хариет Йорк, нашата икономка, която се грижи за мама. Тя не спи тук, освен когато аз съм извън града.

— Често ли се случва това?

— Два пъти годишно пътувам до Европа и Близкия изток, за да купувам платове. Освен това ми се налага да предприемам няколко пътувания годишно до Ню Йорк.

— Ясмин колко често идва в Ню Орлийнс?

— Зависи от много неща.

— Например?

— Например на какъв етап сме от изготвянето на новия каталог. — Не бе необходимо да му обяснява, че пътуванията на Ясмин до Ню Орлийнс напоследък бяха зачестили, нито да му казва причината. Би било глупаво доброволно да му дава повече информация от необходимото. Още от дете Клер се бе научила да няма никакво доверие във властите. Те можеха да използват всяка информация срещу теб, стига да бе от полза за бюрократичните им цели. Въпреки силните си мъжествени ръце и очарователната си трапчинка мистър Касиди си бе един бюрократ.

— Има ли още нещо, мистър Касиди?

— Какво ще прави Ясмин в Ню Орлийнс този път?

— Обсъждаме следващия каталог. — Клер въздъхна ядосано. — Тя работи много всеотдайно и вече е избрала мястото за снимките. Заедно трябва да решим кои модели ще рекламираме и кои манекени ще ги представят.

— Ами през останалото време? Когато тя не е в Ню Орлийнс?

— Тогава живее в Ню Йорк.

— Работи ли още като фотомодел?

— До миналата година имаше договор с една козметична компания. Но това й омръзна и сега се снима в реклами единствено за каталога на „Френска коприна“. Освен че се грижи за бизнеса си тук, тя следи инвестициите си и е постоянно заета с нещо.

Клер с облекчение видя, че са стигнали до първия етаж. Пътуването никога не й се бе струвало толкова дълго, нито асансьорът толкова тесен и душен. Погледът на Касиди така я пронизваше, че й се прииска да потъне вдън земя.

Касиди отвори тежките врати. Клер смотолеви едно „благодаря“ и тръгна през огромния склад. Беше тихо и тъмно. Вентилаторите стояха неподвижни. Складът бе акумулирал топлина цял ден и сега бе като пещ. Жегата сякаш залепваше по кожата и проникваше в дробовете.

Единствено алармените светлини хвърляха светли кръгове върху циментовия под. Клер не спираше на тези островчета светлина, те й напомняха за затворите във филмите, където ужасяващи прожектори търсеха избягали престъпници.

Лоран отвори външната врата и я задържа, за да изпрати нежелания си посетител.

— Довиждане, мистър Касиди.

— Нямате търпение да се отървете от мен. Нали?

Клер се упрекна, че чувствата й са така прозрачни. Опита се да измисли някакво логично обяснение:

— Мама пие лекарства, трябва да се храни в точно определени часове. Не искам вечерята й да закъснява заради мен.

— Извинението ви е чудесно. Бих изглеждал истински негодник да го поставя под съмнение.

— Това е самата истина.

Лукавата му усмивка показа, че той няма да оспорва лъжата й.

— Един последен въпрос и си тръгвам. Някога имали ли сте проблеми с полицията?

— Не!

— А арестували ли са ви?

— Казахте един въпрос, мистър Касиди. Този е вторият.

— Отказвате ли да отговорите?

Дяволите да го вземат. Мразеше да отстъпва пред когото и да било, но отказът й да отговори само усложняваше нещата.

— Никога не са ме арестували и се чувствам оскърбена, че питате.

— Приемам възражението — отвърна той, без да се разкайва. — Лека нощ, мис Лоран. Скоро ще се видим пак.

Тя се зарадва, че седи в сянката и той не може да види притесненото й изражение.

— Вече ви казах всичко, което знам.

Той отново я прониза с невероятния си поглед.

— Не мисля, че е така. — Беше навил каталога на руло, което сега вдигна към челото в подигравателен поздрав. — Благодаря още веднъж за питието. Купувате си много добро уиски.

Клер затръшна вратата в лицето му, заключи и се облегна на хладния метал. С мъка си поемаше дъх, сякаш бе пробягала няколко километра. Сърцето й биеше силно, кожата й бе потна. Обясняваше си го с жегата… Макар да си даваше сметка, че причината е друга.