Марио Пузо
Четвъртият К (8)

Глава VIII

Сряда

Вашингтон

В сряда, единадесет часа сутринта, най-важните политически фигури в държавата се събраха в заседателната зала да решат какви действия ще предприеме страната. Присъстваха вицепрезидентката Хелън Дюпре, членовете на кабинета, шефът на ЦРУ, началникът на Обединените генерални щабове, който обикновено не идваше на подобни срещи, но бе инструктиран от Юджийн Дази да дойде по молба на президента. Когато влезе Кенеди, всички станаха.

Кенеди им махна да седнат по местата си. Прав остана само държавният секретар. Той каза:

— Господин президент, всички ние сме съкрушени от сполетялата ви загуба. Поднасяме ви нашите съболезнования и най-искрено съчувствие. Уверяваме ви в пълната ни лоялност и преданост при тази ваша лична криза и криза за страната. Тук сме, за да ви дадем не само професионални съвети. Ние сме тук, за да ви засвидетелстваме нашата преданост.

В очите на държавния секретар имаше сълзи. А той се славеше като човек хладен и сдържан.

Кенеди за миг сведе глава. Беше единственият в залата, който видимо не изразяваше емоции, с изключение на бледността на лицето. Изгледа ги продължително, сякаш ги разпознаваше един по един и им благодареше за привързаността. Знаеше, че съвсем скоро ще разбие това добро чувство. После каза:

— Искам да благодаря на всички ви. Признателен съм ви и разчитам на вас. Но сега ви моля да извадите личното ми нещастие от контекста на съвещанието. Събрали сме се тук, за да решим кое е най-доброто за страната. Това е наш дълг и свята отговорност. Решенията, които взех, изобщо нямат личен характер.

Замълча, за да даде време на шока и осмислянето да се уталожат и да овладее положението.

Хелън Дюпре си помисли: „О, господи, той ще го направи“.

Кенеди продължи:

— На това съвещание ще разгледаме възможностите, които стоят пред нас. Съмнявам се, че вашите варианти ще бъдат приети, но съм длъжен да ви дам шанс да ги защитите. Позволете ми обаче първо да представя моя сценарий. Искам да заявя, че имам подкрепата на личните си помощници.

Пак замълча — упражняваше целия си магнетизъм. Стана и започна:

— Първо, анализът. Последните трагични събития са реализация на смело замислен и безмилостно изпълнен план. Убийството на папата на Великден, отвличането на самолета в същия ден, умишлено неизпълнимите от техническа гледна точка искания за освобождаване на заложниците и въпреки съгласието ми да изпълня всички искания, най-накрая ненужното убийство на дъщеря ми рано тази сутрин. Дори залавянето на убиеца на папата тук, в нашата страна — събитие далеч извън рамките на щастливата случайност, — също е част от цялостния план, за да се поиска освобождаването на атентатора. Доказателствата в подкрепа на този анализ са повече от достатъчно.

По лицата на присъстващите се четеше недоверие. Кенеди помълча и продължи:

— Но каква би могла да е целта на такъв ужасяващ и сложен сценарий? В днешния свят съществува неуважение към авторитета, авторитета на държавата и особено неуважение към моралния авторитет на Съединените щати. То се простира извън обичайното историческо презрение към авторитета, което е присъщо на младите и често пъти е положително. Целта на терористичния план е да се злепоставят Съединените щати като авторитетна фигура. Не само в живота на милиардите обикновени хора, но и в очите на правителствата по света. Трябва да отговорим все някога на тези предизвикателства и това време вече е дошло… За протокола. Арабските държави не участват в заговора. С изключение на Шерхабен. Със сигурност световната терористична нелегална организация, известна под името „Първа стотня“, е оказала техническа и кадрова помощ. Но уликите водят към един-единствен човек, който държи контрола в ръцете си. И явно той не приема да бъде контролиран, освен може би от султана на Шерхабен.

Нова пауза.

— Знаем със сигурност, че султанът е съучастник. Войските му са разположени около самолета, за да го пазят от външни нападения, а не да ни помогнат за освобождаване на заложниците. Султанът твърди, че действа в наш интерес, а фактически е замесен в играта. Но за да сме справедливи към него, трябва да подчертаем доказателствата, че той не е знаел за намеренията на Ябрил да убие дъщеря ми.

Изгледа седналите около масата, за да им направи още веднъж впечатление със спокойствието си. После подхвана отново:

— Второ, прогнозата. Това не е обичайна ситуация със заложници, а хитър заговор, с цел да се унизят максимално Съединените щати. Да се принудят да молят за връщането на заложниците, след като претърпят поредица унижения, които ще ни накарат да изглеждаме безсилни. Ситуацията ще се изстисква докрай от всички средства за масово осведомяване седмици наред. А няма никаква гаранция, че всички останали заложници ще се завърнат благополучно. При тези обстоятелства не мога да си представя някакъв друг край, освен хаос. Собственият ни народ ще изгуби вяра в нас и в държавата.

Кенеди пак млъкна, видя, че е направил впечатление и присъстващите са разбрали неговата идея. Той продължи:

— Средства за уреждане на въпроса. Проучих доклада за възможностите, които имаме. Струва ми се, че това са все недодяланите спасителни мерки от миналото: икономически санкции, въоръжени спасителни операции, политически натиск, задкулисни отстъпки, придружени с декларации, че никога не преговаряме с терористи. Тревогата, че Съветският съюз ще откаже да ни позволи мащабно военно нахлуване в Персийския залив. Всичко това навежда на мисълта, че трябва да се примирим и да приемем дълбокото унижение пред очите на целия свят. А по мое мнение така или иначе ще загинат още заложници.

Държавният секретар го прекъсна:

— Моят департамент току-що получи изрично обещание от султана на Шерхабен, че всички заложници ще бъдат освободени, след като се изпълнят исканията на терористите. Той е възмутен от постъпката на Ябрил и заявява, че е готов за нападение срещу самолета. Получил е уверения от Ябрил, че още сега ще освободи петдесет заложници като проява на добра воля.

Кенеди го изгледа. Лазурносините му очи бяха изпъстрени с черни точици. После с хладна и напрегната любезност и добре овладян глас, в който прозвънтяха металически нотки, президентът отбеляза:

— Господин секретар, след като свърша, ще дам думата на всеки от вас. Дотогава ви моля да не ме прекъсвате. Тяхното предложение ще бъде потулено и никога няма да стигне до журналистите.

Държавният секретар видимо се изненада. Президентът никога досега не беше разговарял с него така хладно, никога така демонстративно не бе проявявал сила. Държавният секретар се наведе над своя екземпляр от доклада, само бузите му леко почервеняха. Кенеди продължи:

— Решение. Нареждам на началника на канцеларията да планира и организира въздушно нападение над петролните полета на Шерхабен и промишления център Дак. Целта на удара ще бъде да се разрушат всички нефтодобивни съоръжения, сонди, тръбопроводи и така нататък. Градът да бъде унищожен. Четири часа преди бомбардировката над града да се хвърлят позиви с предупреждение към населението да се евакуира. Въздушният удар ще се осъществи точно след тридесет и шест часа, тоест в четвъртък, единадесет часа вечерта вашингтонско време.

В залата настъпи мъртва тишина, обзела над тридесет души, които държаха цялата власт в Америка. Кенеди продължи:

— Държавният секретар да се свърже със съответните страни за разрешението за прелитане над тяхна територия. Да им заяви направо, че всеки отказ би означавал прекратяване на всички икономически и военни връзки. Последиците от отказа ще са много тежки.

Държавният секретар се понадигна от мястото си да протестира, но се овладя. Понесе се шепот от изненада или шок.

Кенеди протегна ръце. Жестът беше почти гневен, но той им се усмихваше. Усмивката изглеждаше насърчителна. Заповедническият тон малко се смекчи, стана почти обикновен, когато президентът се усмихна на държавния секретар и се обърна пряко към него:

— Държавният секретар незабавно да прати при мене посланика на султаната Шерхабен. На посланика ще кажа следното: султанът трябва да освободи заложниците до утре следобед. Да предаде терориста Ябрил по начин, който изключва възможността за самоубийство. Ако султанът откаже, цял Шерхабен ще престане да съществува.

Кенеди млъкна. В залата цареше тишина.

— Това съвещание е абсолютно поверително. Никакво изтичане на информация. В противен случай ще се приложи законът с цялата му строгост. Сега имате думата.

Виждаше, че присъстващите са вцепенени, личните му сътрудници са свели глави и не смеят да срещнат погледите на останалите.

Кенеди седна, отпусна се на черния кожен стол и протегна крака под масата чак до другия й край. Докато продължаваше съвещанието, той гледаше към Розовата градина.

Чу държавния секретар да казва:

— Господин президент, трябва отново да оспоря вашето решение. То ще е катастрофално за Съединените щати. Международната общественост ще ни отхвърли като парий, ако използвате силата си да смажем една малка държава…

Гласът продължаваше да звучи, но президентът не се вслушваше в думите.

После се разнесе гласът на министъра на вътрешните работи, равен и все пак привличащ внимание:

— Господин президент, като разрушаваме Дак, ще унищожим петдесет милиарда щатски долара, това са пари на американските петролни компании, пари на средната класа в Америка, вложени в акции на тези компании. Освен това ще съкратим източниците си на нефт. Цената на бензина ще се удвои за потребителите в страната.

Последва объркано бръщолевене на други аргументи. Защо да се разрушава Дак, преди да се постигне каквато и да е отстъпка? Трябва да се проучат много други възможности. Голямата опасност се състои в прибързаността. Кенеди погледна часовника си. Всичко продължаваше вече повече от час. Той се изправи.

— Благодаря на всички за съветите — каза Кенеди. — Разбира се, че султанът на Шерхабен би могъл да спаси град Дак, като незабавно изпълни исканията ми. Но това няма да стане. Град Дак трябва да се разруши, иначе заплахите ни ще бъдат пренебрегнати. Алтернативата е да управляваме страна, която всеки човек с достатъчно смелост и малко оръжие може да унижи. Тогава по-добре да премахнем флота и армията и да спестим пари. Съвсем ясно виждам нашия курс и ще го следвам. Сега за петдесетте милиарда долара загуба за американските акционери. Бърт Одик оглавява консорциума, който е техен собственик. Той вече си е възвърнал неговите петдесет милиарда, ако не и повече. Разбира се, ще се постараем да му помогнем. Ще дам на господин Одик да спаси инвестициите си по друг начин. Ще изпратя самолет до Шерхабен да прибере заложниците и военен самолет да доведе терористите, за да бъдат изправени пред съда. Държавният секретар ще покани господин Одик да отиде в Шерхабен с единия от двата самолета. Неговата задача ще бъде да убеди султана да приеме моите условия. Да го убеди, че единственият шанс да спаси Дак, Шерхабен и американския нефт в страната е да отстъпи пред моите искания. Това е сделката.

Държавният секретар се обади:

— Ако султанът не се съгласи, това значи, че ще загубим още два самолета, Одик и заложниците.

— Най-вероятно — отговори Кенеди. — Ще видим дали на Одик му стиска. Но той е умен. Ще разбере, както аз разбрах, че султанът трябва да се съгласи. Толкова съм сигурен, че ще изпратя там и съветника по националната сигурност господин Уикс.

Шефът на ЦРУ каза:

— Господин президент, сигурно знаете, че противовъздушната отбрана около Дак е комплектувана от американци с граждански договори с правителството на Шерхабен и американските петролни компании. Специално обучени американци, които поддържат ракетните установки. Те могат да окажат съпротива.

Кенеди се усмихна:

— Одик ще им заповяда да се евакуират. Разбира се, като американци ще се смятат за изменници, ако окажат въоръжена съпротива, и американците, които им плащат, също ще бъдат съдени за измяна.

Президентът направи пауза за осмисляне на казаното. Одик ще бъде съден. После Кенеди се обърна към Кристиан:

— Крис, можеш да започваш работа по юридическото оформяне.

Сред присъстващите имаше двама представители на законодателната власт — лидерът на мнозинството в Сената Томас Ламбертино и спикерът на долната камара на Конгреса Джинц. Сенаторът заговори пръв:

— Мисля, че такава линия на поведение е прекалено драстична, за да не бъде обсъдена подробно в двете камари на Конгреса.

Кенеди отговори учтиво:

— С цялото си уважение към Конгреса трябва да кажа, че няма време. А като ръководител на изпълнителната власт имам правомощия да действам по такъв начин. Несъмнено законодателната власт може по-късно да разгледа въпроса и да вземе подходящо според нея решение. Искрено се надявам обаче Конгресът да подкрепи мен и страната в тази крайна ситуация.

Сенаторът Ламбертино каза почти тъжно:

— Това е страшно, последиците са тежки. Умолявам ви, господин президент, не действайте така прибързано.

За пръв път Франсис Кенеди изостави учтивия тон:

— Конгресът винаги ми се е противопоставял. Може да обсъждаме всички сложни варианти чак докато заложниците загинат и Съединените щати станат за смях пред всяка държава и всяко селце на този свят. Държа на моя анализ и моето решение. Това влиза в правомощията ми като ръководител на изпълнителната власт. Когато кризата свърши, аз ще изляза пред народа и ще дам пълен отчет. Дотогава ви напомням, че дискусията е съвършено поверителна. Няма да ви задържам повече. Докладвайте за извършеното на началника на канцеларията.

Отговори му Алфред Джинц:

— Господин президент, надявах се, че няма да се наложи да изрека тези думи. Но сега Конгресът настоява да се оттеглите от преговорите. Затова съм длъжен да ви уведомя, че още днес Конгресът и Сенатът ще направят всичко възможно да ви възпрат на основание недееспособност поради личната ви трагедия.

Кенеди се изправи над тях. Красиво изваяното му лице бе застинало като маска, сините очи бяха невиждащи като на статуя.

— Ще го направите с риск за самите вас — каза той. — И за Америка.

И излезе.

 

 

Заседателната зала се раздвижи и забръмча. Одблъд Грей прегърна през раменете сенатора Ламбертино и конгресмена Джинц. Но лицата им бяха мрачни, а гласовете — студени. Конгресменът каза:

— Не можем да допуснем това. Мисля, че сътрудниците на президента не са изпълнили задълженията си, като не са го разубедили.

Одблъд Грей се обади:

— Той ме убеди, че не действа поради личен гняв. Това беше най-ефективното решение на проблема. Тежко е, разбира се, но такива са времената. Не можем да изтървем положението. Ще се стигне до катастрофа.

Сенаторът Ламбертино каза:

— За пръв път виждам Франсис Кенеди да постъпва така произволно. Винаги се е проявявал като президент, който уважава законодателното тяло. Можеше поне да се престори, че участваме във вземането на решение.

— Подложен е на силен стрес — обясни Одблъд Грей. — Би било полезно, ако Конгресът не засили този стрес.

„Никакъв шанс“, помисли той в мига, когато изричаше тези думи.

Конгресменът Джинц заговори разтревожено:

— Проблемът може да е в стреса.

Одблъд Грей си помисли: „Мръсник, набързо ще кажеш едно любезно «довиждане» и ще хукнеш да звъниш по телефона на конгресмените“. Той лично бе смаян от резкия подход на Кенеди, но твърдо бе решил да прокара линията на Кенеди пред Капитолия.

Съветникът по националната сигурност Артър Уикс се опитваше да сондира мнението на министъра на отбраната и да се увери, че незабавно ще последва съвещание на Генералните щабове. Но министърът на отбраната изглеждаше слисан от събитията, мънкаше, съгласяваше се, но не поемаше никакви ангажименти.

Юджийн Дази бе забелязал затрудненията на Одблъд Грей с представителите на законодателната власт. Щяха да се получат големи неприятности.

Дази се обърна към Хелън Дюпре:

— Как мислите?

Тя го изгледа хладно. Дази забеляза колко е красива. Реши да я покани някой път на вечеря. После тя отговори:

— Мисля, че вие и останалите сътрудници на президента сте го подвели. Реакцията му на кризата е прекалено драстична. И къде, по дяволите, е Кристиан Клий да се оправя точно сега?

Клий бе изчезнал и Дюпре се изненада, защото не беше в негов стил да се спотайва в съдбоносни мигове като сегашния.

Дази се ядоса:

— Позицията му беше логична и дори да не сме съгласни, трябва да го подкрепяме.

Хелън Дюпре отговори:

— Така я представи Франсис. Очевидно Конгресът ще се помъчи да му отнеме преговорите. Ще се опитат да го отстранят от длъжност.

— Само през труповете на сътрудниците му — заяви Дази.

Хелън Дюпре му каза тихо:

— Моля ви, бъдете внимателни. Страната е в голяма опасност.