Марио Пузо
Четвъртият К (6)

Глава VI

В султаната Шерхабен Ябрил застана на вратата на отвлечения самолет, подготвяше се за следващото действие, което трябваше да изпълни. После пълната му концентрация се разсея и той си позволи да огледа пустинята наоколо. Султанът бе пратил там ракети, имаше и радар. Бронирано армейско подразделение беше отцепило района, така че телевизионните коли не можеха да се приближават на по-малко от сто ярда, а зад тях напираше огромна тълпа. Ябрил си помисли, че утре ще трябва да издаде заповед да допуснат телевизионните екипи и тълпата много по-близо. Нямаше опасност от нападение — самолетът бе здраво блокиран, а Ябрил знаеше, че може да хвърли във въздуха всичко, да се разлетят парчета метал и трупове и после да ровят из пясъка на пустинята за разпилените кости.

Накрая се дръпна от вратата на самолета и седна до Тереза Кенеди. Бяха сами в салона за първа класа. Терористите охраняваха пътниците заложници в салона, една група стоеше и в кабината на екипажа.

Ябрил с всички сили се постара да успокои Тереза. Каза й, че за пътниците заложници като нея се грижели добре. Разбира се, те не се чувствали съвсем удобно както тя или дори самият той. С кисела физиономия й заяви: „Знаете, че е в мой интерес да не ви се случи нищо лошо“.

Тереза му повярва. Въпреки всичко неговото тъмно, напрегнато лице й се струваше симпатично; колкото и да беше ясно, че е опасен, всъщност не й беше неприятен. С цялата си наивност си въобразяваше, че нейната високопоставеност я прави неуязвима.

Ябрил започна почти умолително:

— Можете да ни помогнете, можете да помогнете на останалите заложници. Нашето дело е справедливо, самата вие го признахте преди няколко години. Но еврейската върхушка в Америка се оказа твърде силна. Тя ви затвори устата.

Тереза поклати глава:

— Сигурна съм, че имате оправдания, всеки може да си намери оправдание. Но невинните пътници в този самолет никога не са причинявали зло на вас или на вашето дело. Те не бива да пострадат заради греховете на вашите врагове.

Ябрил изпита особено удоволствие от мисълта, че тя е смела и интелигентна. Нейното лице, по американски приятно и хубаво, също му харесваше, сякаш беше някаква американска кукла.

Пак се учуди, че тя не се страхува от него и не се тревожи какво може да се случи. Слепотата на високопоставените към съдбата, гордата самоувереност на богатите и силните. И, разбира се, това беше част от историята на нейното семейство.

— Мис Кенеди — каза той с учтив тон, който я накара да се заслуша, — известно ни е, че не сте обикновена глезена американка, че съчувствате на бедните и потиснатите по света. Съмнявате се даже в правото на Израел да прогони един народ от родината му и да създаде там собствена войнствена държава. Може би ще кажете това пред видеокамера, та целият свят да чуе записа.

Тереза Кенеди се вгледа в лицето на Ябрил. Погледът на кафявите му очи беше бърз и топъл, от усмивката слабото лице изглеждаше почти момчешко. Бяха я възпитали да вярва в света, да вярва на другите хора, да вярва в своя ум и собствените си убеждения. Сега виждаше, че този мъж искрено вярва в онова, което прави. По някакъв странен начин той вдъхваше респект.

Отказът й бе учтив:

— Може би казвате истината. Но никога няма да направя нещо, което да навреди на баща ми.

Замълча за миг, после добави:

— Освен това не смятам, че методите ви са интелигентни. Не вярвам, че убийствата и терорът могат да променят нещо.

При тези думи Ябрил усети силен прилив на презрение, но отговори внимателно:

— Израел беше създаден с терор и американски пари. Учихте ли това във вашия американски колеж? Ние се учихме от Израел, но без вашето лицемерие. Нашите арабски петролни шейхове никога не са били така щедри към нас, както вашите еврейски филантропи към Израел.

Тереза отвърна:

— Вярвам в държавата Израел, вярвам също, че палестинският народ трябва да има родина. Нямам влияние върху баща си, непрекъснато спорим с него. Но нищо не може да оправдае вашата постъпка.

Ябрил стана нетърпелив.

— Трябва да разберете, че за мене сте съкровище — каза той. — Изпратих исканията си. След изтичане на срока ще разстрелвам по един заложник. И вие ще сте първа.

За негово учудване по лицето й все още не се четеше страх. Глупава ли беше? Можеше ли една безспорно осигурена жена да прояви такава смелост? Интересно му беше да намери отговора. Досега към нея се държаха добре. Бяха я отделили в салона на първа класа и пазачите се отнасяха с най-голямо уважение. Изглеждаше много ядосана, но се успокояваше, като отпиваше от чая, който той й бе поднесъл.

Сега Тереза го погледна. Ябрил забеляза колко строга рамка беше светлорусата й коса за нежните черти. Клепачите й тегнеха от умора, устните без червило бяха бледорозови.

Тереза каза с равен, безстрастен тон:

— Двама мои прачичовци бяха убити от такива като вас. Семейството ми живееше със смъртта. Баща ми се разтревожи за мене, когато стана президент. Предупреди ме, че в света има и хора като вас, но аз не му повярвах. Сега ми е любопитно. Защо постъпвате като злодей? Мислите ли, че можете да уплашите целия свят, като убиете едно момиче?

„Може би не — помисли Ябрил, — но аз убих папата.“ Тя не знаеше това, поне засега. За миг се изкуши да й каже. Да обясни целия грандиозен замисъл. Подкопаването на авторитета, от който се страхуват всички, силата на великите държави и великите църкви. И как човешкият страх от силата може да се подкопае от единични терористични действия.

Но той само протегна ръка и я докосна успокоително.

— Няма да ви направя нищо лошо — каза той. — Те ще преговарят. Животът е преговори. Както си приказваме, двамата с вас преговаряме. Всяка ужасна постъпка, всяка обида, всяка похвала е част от преговори. Не вземайте думите ми прекалено сериозно.

Тереза се засмя. Стана му приятно, че тя го намира за остроумен. Напомни му за Ромео, проявяваше същия инстинктивен възторг от малките удоволствия в живота, дори от една игра на думи. Веднъж Ябрил каза на Ромео: „Бог е най-големият терорист“, а Ромео възхитен изръкопляска.

Сега на Ябрил му призля, зави му се свят. Срамуваше се, че иска да омае Тереза Кенеди. Беше повярвал, че ще дойде ден, когато ще преодолее тази слабост. Да можеше само да я убеди да направи записа, тогава нямаше да се наложи да я убие.