Марио Пузо
Четвъртият К (15)

Глава XV

Комуникационният център на Белия дом получи съобщението за атомната експлозия в Ню Йорк точно шест минути след полунощ. Дежурният веднага уведоми президента. Двадесет минути по-късно президентът Франсис Кенеди се обърна към Конгреса. Придружаваха го вицепрезидентката Дюпре, Одблъд Грей и Кристиан Клий.

Кенеди беше напълно сериозен. В най-съдбовния миг в живота му нямаше време за нищо друго, освен за най-прям диалог. Формално той вече не беше президент на Съединените щати, но говореше, сякаш продължаваше да е пълновластен държавен глава.

— Идвам при вас тази вечер без озлобление — започна Кенеди. — Голямата трагедия, големият удар срещу нацията трябва да ни обедини. Сега вече не може да не ви е ясно, че бях избрал правилния път. Това е последният удар в плана на терориста Ябрил, който си въобразява, че ще накара Съединените американски щати да паднат на колене и да капитулират пред неговите искания. Трябва да заключим, че съществува добре обмислен заговор срещу Съединените щати. Принудени сме да обединим силите си и да действаме съвместно. Сега непременно трябва да постигнем съгласие… Затова ви моля да анулирате гласувания импийчмънт. Искам обаче да съм откровен с вас — ако откажете, аз въпреки всичко трябва да се помъча да спася страната. Ще отхвърля решението за моето отстраняване, ще го провъзглася за незаконно и ще обявя военно положение, за да предотвратя всякакви по-нататъшни разрушителни терористични действия. Искам да ви уведомя, че Конгресът, този славен орган, защитавал свободата на Америка още от самото си създаване, сега се охранява от шест поделения на Тайната служба и един полк от специалните войскови части. Когато кризата приключи, пак можете да гласувате моето отстраняване, но не и преди това. Изправени сме пред най-голямата опасност за страната през цялата й история, длъжен съм да отговоря на предизвикателството. Моля ви, не допускайте разделение на нашата велика страна заради политически различия. Не позволявайте държавата да затъне в гражданска война, умишлено подпалена от враговете. Нека се обединим срещу тях. Анулирайте гласувания импийчмънт.

В залата настъпи голямо оживление. Членовете на Конгреса добре бяха схванали думите на Кенеди — не само че са надеждно охранявани, но и че зависят от неговата воля.

Пръв след Кенеди взе думата сенаторът Ламбертино. Той предложи да се анулира решението и двете камари на Конгреса изцяло да подкрепят президента на Съединените щати Франсис Зейвиър Кенеди.

Конгресменът Джинц подкрепи предложението. Заяви, че развоят на събитията е доказал правотата на Кенеди и че се е получила непреднамерена заблуда. Потвърди, че президентът и Конгресът ще вървят ръка за ръка, за да опазят Америка от враговете. И даде думата си, че ще направи всичко възможно за това.

Гласуваха. Взетото решение за отстраняване на президента от длъжност бе отменено.

Единодушно.

Кристиан Клий се възхити от блестящото изпълнение на Франсис Кенеди. Нямаше никакви съмнения в неговата искреност. Но за пръв път през всички тези години Кристиан хвана Кенеди в явна и съзнателна лъжа. Президентът бе заявил пред Конгреса на Съединените щати, че Ябрил е замесен в избухването на атомната бомба. А Кристиан Клий знаеше, че няма никакви доказателства за подобно твърдение. Кенеди също знаеше, че това не отговаря на истината.

„Значи бях прав“, помисли Кристиан Клий. Беше отгатнал какво иска от него Франсис.