Марио Пузо
Четвъртият К (18)

Глава XVIII

Сал Тройка реши да разобличи Кристиан Клий. Преглеждайки показанията пред комисиите на Конгреса по разследване на експлозията на атомната бомба, той забеляза, че голямата международна криза поради отвличането предхожда показанията на Клий. Но в такъв случай имаше засечки: Тройка установи, че има несъответствие във времето. Кристиан Клий бе изчезнал от сцената на Белия дом. Къде е бил отишъл?

Сигурно бе, че няма да разберат от Клий. Но нещото, което би могло да накара Клий да изчезне по време на кризата, трябва да е било ужасно важно. Ами ако Клий е отишъл да разпита Грес и Тибът?

Тройка не се консултира с шефа си, конгресмена Джинц, а се обади на Елизабет Стоун, административната сътрудничка на сенатора Ламбертино, и се уговори с нея да вечерят в един уединен ресторант. През изтеклия месец след кризата с атомната бомба двамата бяха установили сътрудничество както в обществения, така и в личния си живот.

На първата си среща, предложена от Тройка, бяха постигнали съгласие. Под самоуверената хладна красота на Елизабет Стоун се криеше пламенна сексуалност, но умът й бе остър като бръснач. Тя започна със следното:

— Шефовете ни ще загубят постовете си през ноември. Мисля, че ние с тебе трябва да правим планове за бъдещето си.

Тройка бе изненадан. Елизабет Стоун бе известна като една от онези помощници, които са вярната дясна ръка на шефовете си в Конгреса.

— Битката все още не е приключила — каза той.

— Разбира се, че е приключила — отговори Елизабет Стоун. — Шефовете ни се опитаха да свалят президента. Сега Кенеди е най-големият герой на страната от Джордж Вашингтон насам. И ще ги изрита.

Тройка несъзнателно бе по-предан на своя шеф. Не от чувство за чест, но тъй като бе борец по характер, той не искаше да се смята, че е на страната на губещите.

— Е, можем да го поотложим — продължи Елизабет Стоун. — Не сме от тези, които първи напускат потъващия кораб. Ще се оправим. Но аз мога да намеря и за двама ни по-хубава работа. — Усмихна му се закачливо и Тройка се влюби в усмивката й. Това бе усмивка на весело предизвикателство, усмивка, изпълнена с коварство и признаваща коварството си, усмивка, говореща, че ако той не е очарован от нея, тогава е мижитурка. Отвърна й с усмивка.

Сал Тройка притежаваше, дори по негово собствено мнение, някакъв мазнишки, мръсен чар, действащ само на определен тип жени, и това винаги учудваше другите мъже и него самия. Мъжете уважаваха Тройка заради ловкостта му, високия заряд от енергия, способността му да изпълнява възложените му задачи. Но обстоятелството, че може да очарова жените по такъв мистериозен начин, увеличаваше възхищението им.

И сега той попита Елизабет Стоун:

— Ако станем партньори, значи ли това, че трябва да те чукам?

— Само ако поемеш ангажимент — отговори Елизабет Стоун.

Две бяха думите, които Сал Тройка мразеше най-много от всичко в английския език. Едната бе „ангажимент“, а другата „връзка“.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да имаме връзка, да поемем ангажимент един към друг, нещо като любов? — попита той. — Както някога в любимите ти южни щати слугите негри са имали връзка с господаря си?

— Твоят глупав мъжки шовинизъм може да стане проблем — въздъхна тя. После продължи: — Мога да уредя нещо за нас. Помагала съм много на вицепрезидентката в нейната политическа кариера. Тя ми е задължена. Сега трябва да погледнеш реално на нещата. Джинц и Ламбертино ще бъдат смазани на изборите през ноември. Хелън Дюпре подновява щаба си от сътрудници и аз ще бъда сред първите й съветници. Имам място за тебе като мой помощник.

— Това за мен е понижение — отговори Сал. — Но ако си толкова добра в леглото, колкото предполагам, ще си помисля.

— Няма да бъде понижение, след като оставаш без работа — отвърна нетърпеливо Елизабет Стоун. — И после, щом се изкача нагоре по стълбата, същото се отнася и за тебе. Накрая ще имаш своя отдел от сътрудници като помощник на вицепрезидентката.

Замълча за малко и после продължи:

— Слушай, ние се харесахме в канцеларията на сенатора, може да не е любов, но сигурно е страст от пръв поглед. А съм чувала, че спиш със сътрудничките си. Но аз те разбирам. И двамата работим толкова много, че нямаме време за истински светски живот или за истинска любов. И на мене ми е омръзнало да спя с мъже по два пъти в месеца само защото съм самотна. Искам истинска връзка.

— Много бързо подкара — рече Тройка. — Е, ако ставаше въпрос за щаба на президента… — Сви рамене и се ухили, за да й покаже, че се шегува.

Елизабет Стоун му пусна същата усмивка. Това бе всъщност упорито озъбване, но според Тройка бе очарователно.

— Кенеди винаги са били без късмет — продължи тя. — Вицепрезидентката може да стане президентка. Но моля те, бъди сериозен. Защо да не бъдем партньори, ако предпочиташ да го наречем така? Никой от нас не иска да се жени. Нито пък искаме деца. Защо да не можем да живеем някак си заедно, като всеки запази квартирата си, разбира се, но да живеем заедно по някакъв начин? Можем да си правим компания и да правим любов, и да работим заедно като един отбор. Можем да задоволяваме човешките си потребности и да действаме по най-ефикасен начин. Ако стане, това ще бъде чудесно постижение. Ако не стане, можем просто да кажем, че сме квит. Имаме време до ноември.

Същата вечер легнаха заедно и за Тройка Елизабет Стоун се превърна в откритие. Подобно на мнозина свенливи, сдържани хора — мъже или жени, — тя бе истински всеотдайна в леглото. Благоприятно бе, че актът бе консумиран в градската къща на Елизабет Стоун. Тройка не бе предполагал, че е обезпечена материално. „Криела е това като истинска англосаксонка — помисли си той, — а аз щях да го афиширам.“ Тройка веднага забеляза, че къщата й би била идеално жилище и за двамата, много по-удобно, отколкото неговия почти приличен апартамент. В нея той и Елизабет Стоун можеха да си открият кантора. Къщата се поддържаше от трима прислужници, което би го освободило от такива отнемащи време досадни подробности като носенето на дрехи на химическо чистене и покупките на храна и напитки.

А ревностната феминистка Елизабет Стоун се държеше в леглото като някоя легендарна куртизанка. Превръщаше се в робиня на неговите желания. „Е — помисли си Тройка, — жените са такива само първия път. Както при първото събеседване за постъпване на работа, а после изглеждат съвсем други.“ Но през последвалия месец бе опроверган.

Създадоха си почти идеални отношения. Чудесно бе и за двамата, че могат да се приберат след дългите часове при Джинц и Ламбертино, да излязат за вечеря навън късно, а после да си легнат и да правят любов. А сутрин тръгваха заедно на работа. За първи път през живота си той се замисли за женитба. Но усещаше инстинктивно, че Елизабет не би се съгласила.

Водеха умерен живот — смесица от работа, приятелство и любов, — защото наистина бяха започнали да се обичат. Но най-смислената и най-приятната част от времето им заедно бе, когато решаваха как да променят събитията в техния свят. И двамата бяха съгласни, че Кенеди ще бъде преизбран за президент през ноември. Елизабет бе убедена, че предприетата от Конгреса кампания срещу президента е обречена на неуспех. Тройка не бе толкова сигурен. Имаше още много непредвидени ходове.

Елизабет мразеше Кенеди. Омразата й не бе към личността му, а бе твърдо противопоставяне срещу човек, когото смяташе за тиранин.

— Важното е — казваше тя, — да не се позволи на Кенеди на следващите избори да получи такъв Конгрес, какъвто на него му се иска. Именно за това трябва да се преборим. От предизборните изказвания на Кенеди става ясно, че той ще промени структурата на американската демокрация. А това би създало много опасна историческа ситуация.

— Щом като си толкова много против него сега, как можеш да приемеш работа като сътрудник на вицепрезидентката след изборите? — недоумяваше Сал.

— Ние не сме политици — отвръщаше Елизабет. — Ние сме администратори. Можем да работим за когото и да е.

И така, след месец на интимна връзка Елизабет бе изненадана, че той я кани да се срещнат в ресторант, а не в удобната градска къща, която вече приютяваше и двамата. Но той бе настоял.

Докато пиеха аперитива си в ресторанта, Елизабет попита:

— Не можехме ли да говорим вкъщи?

— Знаеш ли — отговори замислено Сал, — проучих много документи и се разрових доста назад. Нашият министър на правосъдието, Кристиан Клий, е много опасен човек.

— Е, и? — попита Елизабет.

— Може да подслушва къщата — тихо отвърна Сал.

— Страдаш от мания за преследване — възкликна със смях Елизабет.

— Нима? — отговори Сал. — Добре, какво ще кажеш за следното: Кристиан Клий е държал под арест тия двама хлапаци Грес и Тибът и не ги е разпитал веднага. Но има несъответствие във времето. И хлапетата са били предупредени да си държат устата затворени, докато семействата им осигурят адвокати. Ами Ябрил? Клий го крие, никой не може да го види или да говори с него. Клий протака нещата, а Кенеди го закриля. Според мене Клий е способен на всичко.

— Можеш да издействаш Джинц да призове официално Клий да се яви пред комисията на Конгреса — отговори замислено Елизабет Стоун.

— А аз мога да помоля сенатора Ламбертино да направи същото. Можем да накараме Клий да се покаже от дупката си.

— Кенеди може да упражни пълномощията си и да му забрани да даде показания — отвърна Сал. — Можем да си изтрием задниците с нашите призовки.

Елизабет обикновено се смееше, когато й говореше мръсотии, особено в леглото, но сега не й бе до смях.

— Упражняването на пълномощия в този случай ще му навреди — каза тя. — Вестниците и телевизията просто ще го съсипят.

— Добре, можем да го направим — съгласи се Сал. — Но какво ще кажеш, ако само аз и ти отидем при Одблъд Грей и се опитаме да го притиснем? Не можем да го накараме да говори, но може би ще каже нещо. Той е идеалист по душа, но може би е ужасен психически от начина, по който Клий потули случая с атомната бомба. Възможно е дори да знае нещо конкретно.

Решението им да се обърнат към Одблъд Грей не бе най-доброто. Грей не пожела да ги приеме, но приятелството на Елизабет с вицепрезидентката Хелън Дюпре изигра решаваща роля в нейна полза. Грей изпитваше огромно уважение към Дюпре.

Сал Тройка започна разговора с въпроса:

— Не е ли странно, че министърът на правосъдието Кристиан Клий държи под арест ония две момчета отпреди експлозията и не е получил никаква информация от тях?

— Те държат на своите конституционни права — предпазливо отговори Грей.

— Клий има репутацията на доста силен и изобретателен човек — сухо каза Тройка. — Могат ли двама хлапаци като Грес и Тибът да му се опънат?

— Не мога да отговарям за Клий — сви рамене Грей.

Тогава Елизабет Стоун постави въпроса направо:

— Господин Грей — започна тя, — знаете ли нещо, или имате ли поне някаква причина да смятате, че министърът на правосъдието тайно е разпитал двамата младежи?

При този въпрос Грей почувства внезапен изблик на гняв. „Чакай, чакай — помисли си той, — защо, по дяволите, трябва да защитавам Клий? В края на краищата повечето от убитите в Ню Йорк бяха чернокожи.“

— Това, което ще ви кажа, е неофициално — каза той — и под клетва ще го отрека. Клий наистина проведе таен разпит, като всички подслушващи устройства бяха изключени. Официално няма нищо. Възможно е да се помисли и най-лошото. Но дори да е така, трябва да знаете, че президентът няма никакво участие.