Марио Пузо
Четвъртият К (23)

Глава XXIII

Опитът за покушение издигна Кенеди на върха на неговата популярност. През ноември Франсис Зейвиър Кенеди бе преизбран за президент на Съединените щати. Победата му бе толкова внушителна, че той прокара със себе си почти всички избрани от него кандидати за долната камара и за Сената. Най-сетне президентът контролираше и двете камари на Конгреса.

В периода преди официалното му встъпване в длъжност, между ноември и януари, Франсис Кенеди организира работата на администрацията си по изработването на нови проектозакони, които щяха да се внесат за разглеждане от новия и послушен Конгрес. Действията му се подкрепяха от вестниците и телевизията, чиято версия бе, че Грес и Тибът са свързани по някакъв начин с Ябрил и с покушението и че цялата работа представлява една гигантска конспирация. На този въпрос всички седмичници отделяха първите си страници.

Когато президентът Кенеди запозна своите сътрудници с революционните си планове за преобразуване на правителството на САЩ, те тайно се ужасиха. Водещите отрасли щяха да се регулират от новосъздадени агенции. Дейността на големите корпорации щеше да бъде обект на намеса от страна на наказателното, а не на гражданското право. Ясно бе, че всички обвинителни актове щяха да бъдат само от областта на наказателния кодекс. Президентът дори бе отбелязал конкретни имена — Инч, Салънтайн, Одик и Грийнуел.

Кенеди подчертаваше, че най-сигурният начин предложението му да получи обществена подкрепа е да се изкорени престъпността в американското общество. Плановете му включваха и промени в конституцията, целящи въвеждането на драконовски мерки срещу престъпниците. Щяха да се изменят не само начините за вземане на показания, но и чрез закон се предвиждаше при криминалните случаи задължително да се прави мозъчен тест за установяване на истината.

Но поразяваше най-силно предложението за създаване на наказателни колонии за рецидивисти в Аляска. Това на практика бяха доживотни присъди.

На сътрудниците си Франсис Кенеди каза:

— Бих желал да се запознаете с тези предложения. Ако не сте съгласни с тях, макар че би ми било неприятно, съм готов да приема оставките им. След три дни очаквам отговор.

По същото време Одблъд Грей помоли за лична среща с президента. Обядваха заедно в Жълтата овална зала. Грей се държеше напълно официално и умишлено избягваше да изтъква близките си връзки с Кенеди в миналото.

— Господин президент — каза той, — трябва да ви кажа, че се противопоставям на програмата ви за контрол над престъпността в страната.

Президентът му отвърна със сериозен вид:

— Тези програми са необходими. Най-после имаме Конгрес, който ще утвърди нужните закони.

— Не съм съгласен с трудовите лагери в Аляска — каза Грей.

— Защо? — запита Кенеди. — Там ще се изпращат само рецидивисти. Преди векове Англия е решила същия проблем, като е изпращала престъпниците си в Австралия. Това се е оказало правилно решение и за двете страни.

Президентът говореше рязко, но това не стресна Одблъд Грей. С известна горчивина в гласа той каза:

— Знаете много добре, че повечето от тези престъпници са чернокожи.

— Ами тогава да престанат да вършат криминални деяния — каза Кенеди. — Нека се присъединят към политическите процеси в страната.

Грей не му остана длъжен:

— В такъв случай нека големите ви корпорации да престанат да експлоатират чернокожите като роби…

— Престани, Ото — каза Кенеди. — Това не е расов въпрос. С теб сме работили заедно доста години. Много пъти съм ти доказвал, че не съм расист. Сега можеш да вярваш или на мен, или на Сократовия клуб.

— В това отношение не вярвам на никого — отвърна Одблъд Грей.

— Ще ти кажа направо — Кенеди почти се ядоса. — Чернокожите престъпници ще бъдат отстранени от чернокожото население. Какво му е лошото на това? Та нали жертвите са също главно измежду чернокожите? Защо е необходимо те да защитават своите нападатели? Ще бъда откровен, Ото. Бялото население на страната, с право или не, е уплашено до смърт от чернокожите престъпници. Какво лошо има в това да интегрираме нормалното чернокожо население към останалото нормално население?

— Вие предлагате да се елиминира една голяма част от младото поколение чернокожи — каза Грей. — Това е смисълът на предложението ви. И аз казвам „не“. — Той млъкна за момент и след това добави: — Да речем, че ви повярвам, Франсис, но какво ще стане при следващия президент? В тези лагери той може да заточава политически революционери.

— Такива намерения нямам — каза Кенеди и се усмихна. — Пък и мога да се задържа на поста си по-дълго, отколкото мислиш.

Това изказване накара Грей да замръзне. Възможно ли бе Кенеди да възнамерява да внесе в Конституцията поправки, които да му позволят да заеме трети мандат? В главата на Грей заехтяха алармени звънци.

— Не е толкова просто — каза той и смело добави: — вие самият може да се промените.

И точно в този момент той усети как Кенеди се изменя. Те вече бяха врагове.

— Или си с мен, или не си — каза Кенеди. — Обвиняваш ме, че ще елиминирам цяло поколение чернокожи. Това не е вярно. Те ще отидат в трудов лагер, където ще се образоват и ще се научат на дисциплина, така че после да подкрепят обществения договор. Виж, със Сократовия клуб ще постъпя далеч по-драстично. На тях няма да им предложа този избор. Направо ще ги унищожа. Напълно.

Грей виждаше, че Кенеди няма никакви колебания или съмнения. Никога преди не го бе виждал толкова решителен и хладнокръвен. Това го накара да се почувства слаб. В този момент Кенеди постави ръка на рамото му и каза:

— Ото, не ме изоставяй точно сега. Ще изградим една велика Америка.

— Ще ви отговоря след встъпването ви в длъжност — отвърна Грей. — Но, Франсис, не ме предавай. Това за мен е истинска агония. Ако черните задници на хората ми трябва да мръзнат в Аляска, бих желал заедно с тях да мръзнат и достатъчно голям брой бели задници.

 

 

Президентът Кенеди се срещна с екипа си в служебната зала. Специално поканени бяха и вицепрезидентката Дюпре и доктор Анакони. Кенеди знаеше, че трябва да бъде много внимателен — това бяха хората, които го познаваха най-добре, и не биваше да ги оставя да се досетят за истинските му намерения. Той се обърна към тях с думите:

— Доктор Анакони има да съобщи нещо, което може да ви учуди.

Кенеди слушаше с разсеян вид, докато Анакони обясняваше, че понастоящем методът на сканиране чрез позитронна томография е вече усъвършенстван до такава степен, че десетте процента риск от сърдечни усложнения и пълна загуба на паметта са сведени до една десета от процента. Той леко се усмихна на възмущението на Хелън Дюпре, че законът ще принуждава свободни граждани да се подлагат на подобно изследване. Бе очаквал реакция от нейна страна. Той се усмихна и когато Анакони показа, че е обиден от изявлението на Дюпре — Зед бе умен човек и не следваше да бъде толкова чувствителен.

Изказванията на Грей, Уикс и Дази не му бяха толкова забавни — всички те подкрепиха вицепрезидентката. Но той бе предвидил правилно, че Кристиан Клий няма да се изкаже.

Сега всички наблюдаваха Кенеди, изчакваха го и се опитваха да предугадят отношението му. Той трябваше да ги убеди в правотата си. Без да бърза, той каза:

— Зная всички трудности, но съм решил твърдо това изследване да стане част от правната ни система. Не изцяло, естествено — колкото и да е малък, все пак риск има. Но разполагам с уверенията на доктор Анакони, че по-нататък рискът ще бъде сведен до нула. Според мен това постижение ще доведе до революция в нашето общество. Каквито и трудности да има, ще ги изгладим.

Анакони тихо се намеси:

— Конгресът няма да утвърди подобен закон.

— Ще ги накараме — каза Кенеди мрачно. — Методът ще се прилага и от други държави. Ще го използуват и чуждите разузнавания. Значи трябва и ние да го прилагаме. — Той се засмя и каза на Анакони: — Ще трябва да ти орежа бюджета. Откритията ти причиняват твърде много неприятности и лишават от работа адвокатите. Но пък започне ли да се прилага, с това изследване никога няма да може да се осъди невинен човек.

Той рязко се изправи и отиде до вратата, която гледаше към Розовата градина. След това каза:

— Ще ви покажа колко много вярвам в това. Враговете ни непрекъснато ме обвиняват, че съм бил отговорен за избухването на атомната бомба. Казват, че съм можел да го предотвратя. Юджийн, от теб искам да помогнеш на доктор Анакони и да подготвите явяването ми на този тест. Искам да бъда първият, който се е подложил на сканиране на мозъка. Веднага. Уредете присъствието на свидетели и другите правни формалности.

Той се усмихна на Клий.

— Ще ми зададат въпроса дали по някакъв начин съм отговорен за избухването на атомната бомба. И аз ще им отговоря. — Той направи пауза за момент и след това каза: — Ще се подложа на теста, а така ще направи и моят министър на правосъдието. Нали така, Крис?

— Разбира се — Клий се усмихна насила. — Но само след вас, сър.

 

 

В болницата „Уолтър Рийд“ към запазеното за президента Кенеди отделение имаше и специална зала за конференции. Сега в нея се намираха президентът и личните му сътрудници, Уикс, Грей, Дази й Дюпре заедно с конгресмена Джинц и сенатора Ламбертино. Присъстваха и трима висококвалифицирани лекари, които щяха да следят и да потвърдят резултатите от сканирането на мозъка. В момента доктор Анакони им обясняваше процедурата.

Той подреди диапозитивите си, включи прожекционния апарат и започна лекцията си с думите:

— Както вероятно някои от вас знаят, настоящият тест представлява безпогрешен детектор на лъжата. До истината се достига чрез измерване на нивата на дейност на някои от химическите съставки в главния мозък. Това става на базата на прецизно сканиране чрез позитронна томография. Процедурата е изпитана за първи път, макар и в непълен вид, във Висшия медицински институт „Вашингтон“ в Сейнт Луис. Дейността на мозъка е заснета на диапозитиви.

На големия бял екран пред тях се появи някакво изображение. Последваха го и други. Виждаха се ярки цветове, просветващи в различни части на мозъка, докато пациентите четяха, слушаха или говореха. Или просто докато обмисляха значението на някоя дума. Добре се виждаше и действието на белязаните атоми.

— Накратко, при сканирането чрез позитронна томография — говореше доктор Анакони, — мозъкът говори в цветове. По време на четене в задната част на мозъка се появява светещо петно. Сега виждате как в средната част на мозъка на тъмносин фон примигва едно бяло петно, с леки примеси на розово и светлосиньо. Това е, когато човек говори. Подобно петно светва и в предната част на мозъка — когато мисли. Върху тези изображения сме наложили магнитнорезонансно изображение на анатомията на мозъка. Целият мозък сега за нас е нещо като магически фенер.

Доктор Анакони се огледа, за да види дали всички следват мисълта му, и след това продължи:

— Виждате ли как онова петно в средната част на мозъка се изменя? Когато някой лъже, количеството кръв, протичащо през мозъка, се увеличава, а това променя изображението.

И наистина, в центъра на бялото петно сега се образуваше червен кръг на леко неправилен жълт фон.

— Този човек в момента лъже — каза доктор Анакони. — Когато изследваме президента, трябва да търсим такова червено петно на жълт фон — и той кимна на президента. — Сега можем да отидем в другата стая и да проведем теста.

Стаята, в която отидоха, бе с оловни стени. Франсис Кенеди легна на една твърда и студена маса. Зад него имаше някакъв голям и дълъг метален цилиндър. Докато доктор Анакони прикрепваше пластмасовата маска към челото и брадичката му, Кенеди внезапно усети пристъп на страх. Мразеше да го докосват по лицето. След това привързаха ръцете му от двете страни на тялото и доктор Анакони плъзна масата в цилиндъра. Вътре бе по-тясно, отколкото той очакваше. По-тъмно и по-тихо. Около него имаше кристални детектори за радиоактивност.

Внезапно Кенеди чу ехото от гласа на доктор Анакони, който го инструктираше да гледа в белия кръст, намиращ се право пред очите му. Гласът звучеше някак кухо.

— Трябва да гледате в кръста — повтори докторът.

В една друга стая пет етажа по-надолу, в сутерена на болницата, в пневматична съобщителна тръба имаше спринцовка с радиоактивен кислород, един вид циклотрон с белязана вода.

Когато отгоре се обадиха, че всичко е готово, по пневматичната тръба изпратиха спринцовката и тя премина като ракета през стените на болницата и достигна целта си.

Доктор Анакони отвори тръбата и взе спринцовката. Отиде до скенера и оттам повика Кенеди. И отново гласът му беше приглушен — нещо като ехо. Кенеди чу: „Инжекцията“ и усети как докторът бърка в тъмнината и забива иглата в ръката му.

През стъклените панели на съседната стая сътрудниците на президента виждаха само стъпалата му. Когато доктор Анакони отново се върна при тях, той включи компютъра, поставен високо на стената, така че всички да могат да наблюдават дейността на мозъка на Кенеди. Те гледаха, а през това време белязаните атоми проникваха в кръвта на Кенеди, отделяйки позитрони — частици антиматерия, които се сблъскваха с електроните, довеждайки до експлозии от гама-лъчи.

Радиоактивната кръв обливаше мозъчната кора, а гама-лъчите мигновено се улавяха от пръстените кристални детектори за радиоактивност. През цялото време Кенеди, съгласно инструкциите, продължаваше да гледа в белия кръст.

И тогава, по свързания директно със скенера микрофон, Кенеди чу въпросите на доктор Анакони.

— Как се казвате?

— Франсис Зейвиър Кенеди.

— Каква е професията ви?

— Президент на Съединените щати.

— Имате ли някакво участие в заговора за избухването на атомната бомба в Ню Йорк?

— Не, нямам.

— Разполагали ли сте с някакви сведения, чрез които експлозията би могла да бъде предотвратена?

— Не, не съм — отвърна Кенеди. Вътре в мерния цилиндър отзвукът от думите му го лъхна като вятър по лицето.

Доктор Анакони наблюдаваше екрана на компютъра над главата си.

Компютърът показваше формирането на изображенията в синкавата маса на мозъка на Кенеди.

Сътрудниците му гледаха напрегнато.

Но на екрана нямаше и следа нито от издайническото червено петно, нито от жълтеникавия фон.

— Президентът казва истината — каза доктор Анакони.

Кристиан Клий усети, че краката му не го държат. Той знаеше, че няма да издържи подобен тест.