Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (56) (В очакване на второто пришествие)

„Бевърли Хилс“ — Клемънс

Фреди Бевинс седеше във фоайето и четеше „Лос Анджелис Таймс“. Беше със сив костюм и черна вратовръзка, Дрехите му го отличаваха толкова явно като пришълец, че Били се зачуди дали да не се е докарал така нарочно.

— Здравей, Били — рече Фреди и стана да се ръкува с него. В другата си ръка стискаше бял плик.

— Добре ли пътува?

Били сви рамене. Нямаше време за празни приказки.

— Какво има, Бевинс?

Фреди пое въздух и го издиша бавно, дори театрално.

— Казаха ми да се обърна към теб по този въпрос, тъй като си постоянно край отец Каренца. Да отидем в бара. Ще те почерпя нещо и ще ти обясня какво да правиш.

— Мислех, че си в хотел „Уестуд“ с другите от охраната…

Бевинс кимна.

— Така е, но тук се отседнали едни приятели, затова реших да съчетая работата с удоволствието.

Бевинс се ухили и Били му се усмихна неловко. Фреди изглеждаше приятен тип, но у него имаше нещо мазно.

Минаха през обраслата с буйна растителност градина и покрай басейна, където голи жени позираха и се печаха на слънцето, за да привлекат вниманието на някоя известна особа. Бевинс се усмихна, като видя, че Били ги оглежда.

— Хубаво е, нали?

— Казват, че в този град се прави най-много секс на глава от населението. Май са прави.

Бевинс се изсмя. Седнаха на високите столчета до бара. Помещението беше свръхлуксозно. Появи се барманът и Бевинс си поръча уиски, а Били бира.

— Е, защо ме повика, Бевинс?

Бевинс въздъхна тежко и каза:

— Шефът вероятно има доста силни врагове, Били. Съзнаваш ли това?

— Предполагах, че може да стане така. Напоследък е много… откровен.

— Да — усмихна се Бевинс.

Барманът донесе напитките, после дискретно изчезна.

— И така, за какво намекваш, Бевинс? Охраната е главната ми задача.

Бевинс изпи уискито на един дъх и бавно отвори плика, откъдето измъкна малко квадратно парче пластмаса.

— Вземи… — рече той и го подаде на Били.

Младият мъж видя, че това е значка за самоличност — със снимката на Питър.

— За какво ми е?

— Това е пропуск за Спортния комплекс. Охраната на стадиона ги раздава на всички, които ще бъдат горе на сцената, както и на онези, близо до тях — журналисти, технически лица и други.

— Добре, но какво общо има това с мен?

Бевинс го погледна заговорнически.

— Искам да накараш отец Питър да си я сложи. И то точно тази.

— Какво толкова й е специалното? — попита Били и го изгледа изпитателно.

— Вътре има захранван със слънчева светлина микрочип и предавател.

— За какво са?

Били преглътна с усилие. Нямаше представа какъв ще бъде отговорът, но предчувстваше, че ще е странен.

— Това ще ни позволи да разберем дали някой използва ултразвукови или лазерни прицели.

— Имаш предвид снайпер?

— Точно така. И по-сложни устройства.

Бевинс прокара пръсти през пригладената си коса.

— Ако този предавател засече нещо, веднага ще сигна лизира на нас, охраната.

Били отпи от бирата.

— Звучи добре.

— Така е. Но трябва да си сигурен, че Каренца ще носи значката през цялото време.

— Защо не му я дадеш ти?

Бевинс отново се усмихна.

— Защото и той е като другите, които съм охранявал. Мисли, че всички го обичат и че е недосегаем.

— Защо смяташ, че ще послуша мен?

— Виж какво, не му обяснявай подробности за охраната. Не споменавай нищо, освен ако не махне значката.

— Аха, ясно. Били пак отпи от бирата.

— Добре. Само направи така, че да я носи през цялото време.

— Да, мисля, че ще се справя.

Бевинс сложи значката в плика и го подаде на Били.

— Благодаря… Много улесняваш задачата ми.

— Няма проблем.

Бевинс бутна стола настрана и потупа Били по рамото.

— Е, трябва да отивам на работа. Имам да свърша още много неща преди да е започнало шоуто.

— Добре, Фреди. Не се притеснявай за значката. Аз ще имам грижата за нея.

— Знам, че ще го направиш — усмихна се Бевинс.