Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (19) (В очакване на второто пришествие)

Рим, Италия — Тарджено. 27 август 1998

— Стига сме си играли на криеница, Джовани — каза Тарджено.

— Хайде да бъдем откровени един с друг.

Свещеникът го изгледа кръвнишки. Тарджено се усмихна и продължи:

— Иначе не става. Досега разменяхме информация както децата делят бонбончета — никой не дава по-хубавото на другия.

— Казах ти всичко, което мога — отговори Франческо и се обърна към прозореца.

— Не си — каза Тарджено. — — Чуй ме сега. Хората на Масериа се провалиха на летище „Кенеди“. Не знам как двама обучени агенти са били спрени от един свещеник, но ще разбера, повярвай. Йезуитът се обърна и се вторачи в него.

— Не мога да ти кажа нищо повече!

— Не дрънкай глупости! Ти и приятелите ти сте наели герман ски учен, за да оплоди по изкуствен начин едно наивно момиче, току що постъпило в манастир.

Франческо чак подскочи.

— Какво? Как…

— Е, не беше толкова сложно да разбера.

Тарджено знаеше, че е само въпрос на време да получи информа цията, която искаше.

— Въртим се в един и същ затворен кръг, отче. Франческо се от пусна на стола и тежко въздъхна. Признак на отстъпление ли беше това?

— Имаше още двама…

— И за това знам. Лареджа и игуменката Викториана. Единственият друг човек, който е знаел нещо по въпроса, е бил покойният папа.

Франческо изглеждаше изумен.

— Как успя…

— Някои неща научих от монахинята, други — от компютърните файлове. Знам също, че ти се е обадил наставникът на Каренца и че е използвал кодовото име Бронзини. Сигурно ти е казал нещо, което те е накарало да повикаш Каренца тук. В момента събирам сведения от Америка за Каренца. Ако напоследък му се е случило нещо необикновено, скоро ще разбера.

— Ти си невероятен — каза Франческо.

В гласа му прозвуча отвращение и едновременно възхищение.

— Ако мислиш, че можеш да запазиш цялата история в тайна от мен, след като ми възложи задачата, значи просто не ме познаваш. Малко интуиция и малко досетливост — усмихна се Тарджено. — Така запазих живота си през всичките тези години.

— Да, предполагам, че имаш право. Зная, че си добър професионалист. Не би трябвало да се изненадвам, че си разбрал какво става.

— И така, кой друг знаеше за експеримента ви?

— Покойният папа, както ти сам спомена. Той знаеше какви са плановете ни и ги одобряваше.

— А сегашният?

Франческо поклати глава.

— Той не знае нищо. Никой от папите след Павел VI нямаше представа за плана. Тарджено кимна.

— И така, открадвате бебето, посвещавате го на Църквата, а после го изпращате в Америка. И сега го искате отново тук, но той не желае да остане. Защо?

Франческо поклати глава и покри лице с тънките си дълги пръсти.

— Не очаквах, че Каренца ще се държи така. Или не вярва на онова, което е научил за себе си, или е ужасен от него. Както и да е, не иска да тръгне по пътя, който сме му начертали.

Тарджено се приближи до бюрото на йезуита и се надвеси над него. — Именно това искам да знам… Какво точно сте направили, че да накарате Каренца да избяга?

— Вероятно това е единственото, което проучванията и интуицията няма да ти кажат.

— Може и да е така — рече Тарджено и погледна часовника си, — но докато разговаряме, твоят беглец се изгубва в огромния град, а?

— Ще кажа на Масериа да те накара да ми помогнеш.

— Наистина ли мислиш, че Масериа може да ме накара да направя нещо, което не искам? — усмихна се Тарджено.

— Какво искаш да кажеш?

— Отдавна жадувам за дълъг отпуск. Пък и не съм имал възможност да разгледам добре Америка. Мога да отделя малко време и пари, за да попътувам из страната. Може никога да не започна да търся твоя свещеник и ще постъпя умно.

— Няма да го направиш.

— Слушай, отче. Вероятно мислиш, че съм само пионка в игрите ти, но ще ти кажа, че Тарджено е човек, който може да разсъждава!

— По дяволите! Не мога да ти кажа нищо повече!

— Трябва, инак не мога да ти помогна. Франческо поклати глава и от ново скри лице зад пръстите си.

— Никой не бива да знае тайната…

— Научих и още нещо — продължи Тарджено. — През 1969, когато Масериа тепърва започвал да се учи как да стане йезуитски главорез, полицията го разпитвала във връзка с изчезването на един твой служител.

Смуглото лице на Франческо внезапно пребледня.

Един млад семинарист на име Америго Понти. Безследно изчезнал в нощта, след като Ватиканската Комисия му възложила задачата да изследва Свещената плащеница.

Франческо удари с юмрук по бюрото.

— Върви по дяволите…

Тарджено се усмихна.

— Лека-полека ще разбера всичко, но ще ми отнеме много време, а дотогава ще загубим дирите на твоето момче. Готов ли си да отговориш на въпросите ми?

— Да, да те вземат дяволите…