Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (10) (В очакване на второто пришествие)

Бруклин, Ню Йорк — Собески. 23 август 1998

— В Рим ли? Защо? Как така? — попита отец Каренца. Беше изумен от съобщението на пастора.

— Питър, има специална папска комисия, която изучава явления като твоето. Ватиканът винаги се е занимавал с чудесата.

Питър се изкашля дрезгаво и нервно.

— Това ли наричаш чудо? За Бога, Стан, аз убих човек!

— Станало е при самоотбрана — рече Собески. — Не забравяй това.

Престани да се самонаказваш.

Каренца продължаваше да крачи из стаята.

— Ватиканът! Не мога да повярвам, че искат да ме видят!

— Истина е. Видя телеграмата.

— Но защо си им казал?

— Защото такива са изискванията на епархията. Църквата се интересува от свръхестествените явления, особено когато става дума за духовници. Знаеш това. Питър кимна и погледна разсеяно през прозореца.

— Ами, тогава да се качвам горе и да приготвям багажа си — примирено каза той.

— Да.

Каренца стигна до вратата, спря и се обърна. — И все пак не разбирам защо трябва да се бърза толкова… Имам предвид, че това се случи едва миналата седмица.

Собески се прокашля.

— Кой знае как разсъждават в Рим.

Питър се усмихна иронично и излезе. Собески се върна при бюрото си. Замисли се как преди девет години архиепископ Дъфи му беше казал, че към него е прикрепен нов свещеник. Питър Каренца.

Спомни си как получи писмо за назначението, в което обясняваха, че му изпращат младеж, току-що завършил семинарията. После се обади Дъфи.

А накрая, точно преди да пристигне Питър, дойде изненадващото посещение на един високопоставен йезуит от Ватикана.

Тогава се запозна с отец Джовани Франческо — мрачен и решителен човек, който обичаше да командва. Указанията му бяха ясни, макар и малко загадъчни. Ватиканът искаше Собески да наблюдава Каренца отблизо. Трябваше да докладва веднъж в годината на Франческо и незабавно, ако забележи нещо „заслужаващо внимание“ в поведението на младия свещеник. Осигуриха на Собески достъп до линията на тайната служба на Ватикана и в главната квартира на нюйоркската епархия.

Сетне пристигна Питър Каренца. Станислас още си спомняше скептичността си — младият мъж изглеждаше толкова обикновен и нормален. И в продължение на девет години не се случи нищо. Но сега…

Собески винаги се бе чудил защо Ватиканът проявява специален интерес към Каренца, но никога не бе поставял под съмнение онова, което се искаше от него. Щом специалната папска комисия мислеше, че нещо е необходимо, Стан щеше да го направи. Всичко беше много лесно.

Ала сега… когато видя овъгленото момче и чу разказа на младия свещеник, и особено след като съзря блясъка па вълнение в очите на онзи дебел кардинал Лареджа, Станислас щеше да даде мило и драго, за да се върне в Рим с Каренца.

Въздъхна и се отпусна на стола. Познавайки бюрокрацията във Ватикана, можеше да се обзаложи, че никога няма да чуе пак за тази история.