Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (28) (В очакване на второто пришествие)

Бесемет, Алабама — Купър. 15 октомври 1998

— И така, момчета и момичета! — извика преподобният Фримейсън Купър и нагласи слушалките на главата си, като внимаваше да не развали грижливо направената и напръскана с лак прическа на сребристите си коси. — Да видим какви злини има днес по света.

Седем часът в жилището с южно изложение на преподобния винаги беше специален случай. Всяка вечер Купър и помощниците му се събираха в обзаведения с кожа и дъб кабинет, за да гледат новините. В съседната стая, отделена със стъклена стена, имаше четири големи телевизора „Сони“, всеки настроен на различна програма от „медийните ястреби“, както той наричаше четиримата си помощници. Купър завъртя стола си към електронната апаратура, която му осигуряваше пълен контрол над уредите в двете помещения. Купър и ястребите му общуваха чрез специална връзка. Зад него чакаха десетки други помощници. Някои седяха и се готвеха да водят записки на портативните си компютри, свързани с близките радиостанции, други стояха и чакаха да им възложат някаква задача.

Наистина беше забавно да имаш много пари.

Купър избра една тънка пура, специален внос от Куба, и я помириса.

Трите пръста бърбън бавно разтапяха кубчето лед в чашата в дясната му ръка. Преди много години баща му му беше разяснил лечебните свойства на уискито. Макар и на деветдесет и една години, старецът още посръбваше и може би знаеше нещо, останало тайна за лекарите.

Адисън, наперен млад мъж, който приличаше на агент от ЦРУ, щракна запалката още преди Фримейсън да поднесе пурата към устата си. На мониторите се появиха лицата на говорителите. Устните им се движеха, но през стъклената стена не проникваше звук. Купър изобщо не се интересуваше от онова, което казваха — за това плащаше на персонала си. Те гледаха събитията на деня, отсяваха житото от плявата и осигуряваха на преподобния материали за нощните му сателитни предавания. Имаше множество противоречиви неща, които винаги можеше да бъдат преиначени, видоизменени и пригодени за негова употреба. Всичко необикновено незабавно стигаше до ушите му.

Купър дръпна от пурата. Уханието беше сладко като влагалището на младо момиче. Примесено с бърбъна, то имаше аромата на горски букет.

Господи, колко хубав беше животът! Фримейсън погледна лениво към екраните, от които репортерите бълваха най-важното събитие на деня — престрелки в Южна Африка, където вилнееше гражданска война. На пръв поглед репортажът не приличаше на послание от Бога, но какво знаеше преподобния за тези неща?

Купър не си правеше труда да тълкува новините. За това плащаше на писари. Десет от най-умните библейски учени на Юга се скъсваха от работа, за да извличат справки от евангелията, свързани с онова, което ставаше по гнета. Наистина бяха добри. Осигуряваха му най-въздействащите и ясни проповеди. Нямаше телевизионен проповедник с толкова много зрители. Неговата сателитна телевизия „Църквата на Светата Дарохранителница“ слагаше всички в джоба си.

Фримейсън много се гордееше с това. Имаше зрители по цялото земно кълбо, а парите, които изпращаха, му даваха непоклатима власт, влияние и богатство. Той беше на гребена на вълната на телевизионния евангелизъм.

Тъй като проповедите му бяха свързани с текущите събития, и беше съдействал за пораждането на тъй нареченото апокалиптично мислене.

Всичките му предавания бяха посветени на настъпващото трето хиля долетие и вероятния свършек на света.

Неизвестно защо много хора намираха тази тема за крайно интересна.

Най-важната новина изчезна от екраните и телевизионните канали преминаха към следващите съобщения. Единството на програмите се разпадна и на мониторите се появиха сцени от различни политически и обществени събития. Не беше тайна, че от Втората световна война насам средствата за масово осведомяване се контролираха от шайка раболепни слагачи и хомосексуалисти. Купър поднесе чашата към устата си и чу шум в слушалките, Някой беше включил звука.

— Преподобни — обади се Номер Три, седнал пред монитора, предаващ новините на Си Би Ес, — мисля, че тук има нещо интересно.

— Какво?

— Сигурно ще поискаш да чуеш всичко. Изключителна новина.

— Е, пускай тогава, момче.

Фримейсън се вторачи в персоналния си монитор, където се появи образът на някаква жена. Излъчваше здраве и сексапил. Гледаше в обектива така, сякаш правеше любов с него, и Купър моментално изпита похотливо желание. Като всеки репортер от мястото на събитието, беше облечена в спортен екип и държеше камера и микрофон, по дрехите не можеха да скрият чувствените форми на тялото й. Беше жена от главата до петите. Точно каквито харесваше преподобният.

Сякаш в отговор на молитвите му на екрана изписаха името й, „Марион Уиндзор от Дабъл Ю Пи Ай Екс“.

— Насилието и кръвопролитията, които измъчваха автомобилния завод „Юзанг“ в Евънсвил, Индиана, през последните два дни, неочаквано спряха. Снощи, точно след полунощ централно време, групи разярени работници смятаха да щурмуват портите на завода. След предизвикателствата на полицията, охраната на завода и пожарникарските части за потушаване на масовите безредици онова, което започна като мирна демонстрация срещу новата политика на корпорацията, ескалира в опасна обсада…

Докато Марион Уиндзор говореше, камерата показваше отблизо как тактическите полицейски части се смесват с огромната тълпа работници.

Силни струи вода поваляха хората на земята. Позната сцена — какво й беше толкова специално? Фримейсън посегна да позвъни на Номер Три и да го наругае, когато Марион Уиндзор стигна до същината на разка за си.

— И сигурно щяха да последват и смъртни случаи, ако не беше внезапната поява на един млад мъж на име Питър Каренца, енорийски свещеник от Бруклин, Ню Йорк, която промени всичко…

На екрана се появи висок мускулест мъж с тъмнокестеняви коси и черни очи. Стоеше върху купчина чували със слама. Свещеник? Та той приличаше на телефонист. Тълпата се вълнуваше под него като море по време на буря. Говореше, но думите му бяха заглушени от гласа на репортерката. Хладнокръвната решителност в очите на младия мъж обезпокои силно Фримейсън.

Уиндзор описа насилието, последвало след взривената по непредпазливост бомба. Камерата показа удивително ясна картина на пламъците, гумените куршуми и адската дъждовна буря. На фона на индустриалния пейзаж проблясваха светкавици.

Купър видя как около младия свещеник се появи сияние. По металната порта и водонапорната кула затанцуваха зелени отблясъци.

Тълпата онемя стъписана и страхопочитанието й проникна дори през екрана на видеомонитора. Фримейсън се вледени. — В Евънсвил се случи чудо…

Б паметта му изникна спомен от детството. Возеше се на задната седалка на бащиния си шевролет. Дъждът плющеше по предното стъкло, колата подскачаше по неравния селски път, а малката пластмасова фигурка на Иисус на таблото излъчваше противна зелена светлина. Блесна светкавица и Фримейсън се уплаши от фигурката. Каза на баща си, но той само се изсмя и продължи да върти волана. Споменът бе избледнял, но за миг се появи с болезнена яснота.

Фримейсън изтри устни с опакото на ръкава си. Потребността от глътка бърбън беше непреодолима, но не можеше да откъсне очи от екрана. Каренца вдигна ръка към водонапорната кула и мълнията я взриви.

Невероятно!

Треперещите пръсти на Купър намериха чашата и я сграбчиха.

— И насилието, което разтърсваше този малък индустриален град, свърши. Марион Уиндзор, репортер от мястото на събитието, Евънсвил, Индиана.

Купър отметна глава и изгълта остатъка от бърбъна, после завъртя стола си и взе гарафата от бюрото. По дяволите, какво беше това? Защо трепереха ръцете му? Защо сърцето му биеше като обезумяло?

Обърна се и погледна помощниците си. Всички изглеждаха озадачени и мълчаха.

— Искаш ли копие от това, преподобни? — попита Номер Три.

— Да — отговори Фримейсън.

— Имам още за събитията в Евънсвил — обади се Номер Едно. — Искаш ли да го видиш?

— Пускай — рече Купър.

Обикновено ръководеше цялата церемония по изслушването на новините. Обичаше да употребява жаргона на бизнеса и да си играе на телевизионен директор, но сега установи, че само наблюдава сцените. Не можеше да се отърси от образа на младия мъж, сияещ в мрака.

От екрана говореше един от стачниците. — Ами онзи тип стоеше там и аз видях как взриви водонапорната кула!

— Като магьосник от рисуваните филмчета.

На негово място се появи млада жена с униформа на пожарникар. — Изумително преживяване. Все едно бях в църква. Не съм виждала тако ва нещо. Той беше поразителен.

— Видяхте ли къде отиде? Разбрахте ли кой е?

— Не… Но бих искала отново да го видя.

— Ако знаете къде е, бихте ли го последвали? Ще го потърсите ли?

— Да… Така мисля.

После показаха друго лице и същия микрофон. — Беше като религиозно преживяване. Сякаш бях спасен. За пръв път изпитвам такова чувство.

На следващия кадър се появиха две младежки физиономии. Момчето беше дългокосо и облечено в кожени дрехи, а приятелката му беше блондинка. Едва ли можеше да се каже, че е красива.

— Аз го познавам — каза младежът. — Той спаси мен и Лорийн.

— Как ви спаси? — Исках да обера един магазин и той ме спря. И после излекува ръката ми. Вижте! Можете да говорите, каквото си щете, но аз ви казвам — той е истинският.

— Какво имате предвид?

Младежът се вторачи в обектива и подигравателната му усмивка изчезна. — Онзи, когото всички чакахме. Видяхте какво направи тази вечер. Само един може да извърши подобно нещо — Иисус.

Фримейсън натисна едно копче на контролното табло и екранът помръкна. Писна му да гледа тъпотии. Да ги вземат дяволите тези от телевизията! Опитваха се да превърнат някакъв млад свещеник в Спасителя. Все пак, трябваше да прегледа видеозаписите, но всичко това безспорно беше номер за спечелване на зрители. Купър вдигна пръст и около него моментално се струпаха неколцина помощници.

— Искам да проучите тази история в Евънсвил. Разберете всичко.

Докато нацията се приготвяше да погълне поредната доза телевизионен наркотик — най-важната новина бе силно земетресение в Китай, — Фримейсън освободи всичките си служители. Плъзгащата се ламперия от полиран дъб скри електронната апаратура, библиотеката замаскира стъклената стена, а контролното табло потъна в пода.

Персоналът се изниза бавно от стаята и го остави сам. Купър си наля още три пръста бърбън, пусна кубче лед и поднесе чашата към орловия си нос, за да вдъхне аромата. Позволяваше си само по три пури на ден и беше изпушил последната по време на телевизионното предаване. Но, по дяволите, тази вечер му се искаше да запали още една. Не можеше да избие от главата си образа на младия свещеник и сиянието около него.

Вероятно беше някакъв фокус, но неизвестно защо това го безпокоеше.

През страничната врата влезе нисък тантурест мъж с остри черти — Престън Дж. Пиърс. Официалната му титла беше директор на управителния съвет, но всъщност той вършеше по малко от всичко — от главен доставчик до финансов съветник на Купър.

Фримейсън му разказа набързо за случката в Евънсвил и за реакцията на хората и нареди:

— Изпрати някои от нашите момчета по дирите му. Погрижи се да го намерят и да го държат под око.