Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (24) (В очакване на второто пришествие)

Дюбоа, Пенсилвания — Каренца. 29 август 1998

Събитията се развиваха толкова бързо, че му беше трудно да се приспособи към промените в живота си. Ако Господ го бе избрал да изпъл ни специална мисия, тогава вероятно се налагаше да започне да свиква с това.

Трябваше да признае, че изпитва все по-голямо задоволство от особените си способности. Откакто изцели Дан, Питър се чувстваше много по-добре, защото разбра, че не е създаден само да унищожава. Можеше да се научи да живее с дарбата си и да я контролира. Беше убеден, че рано или къс но ще овладее таланта си.

Подминаваха град след град и докато четеше имената им на табелите, Питър се чудеше какви ли малки драми се разиграват в хилядите домове. Страудсбург, Фенридж, Уайт Хейвън, Мурсбург, Ню Кълъмбия, Клинтъндейл — толкова много места, които не беше виждал, пълни с непоз нати хора. Пътуването вече му предлагаше редица нови преживява ния.

Вероятно нямаше да съжалява, че е избягал от единствения начин на живот, който познаваше.

Отбиха до една стара тухлена бензиностанция с две колонки. До вра тата беше подпрян голям кафяво-черен Харли Дейвидсън, а на него се бе облегнало младо русокосо момиче в кожено облекло. Изгледа ги някак стран но когато слизаха от колата. Те минаха покрай нея и влязоха в магазина към бензиностанцията.

В първия миг никой не видя младежа с пистолета. Видяха само как продавачката изпразва съдържанието на касата в един плик.

— О, Господи! — възкликна Даниел.

— Няма Господ — рече брадатият младеж. — Изпразвайте джобовете!

По-живо!

— Виж какво — обади се Питър, — ако имаш неприятности, можем да ти помогнем. Не е необходимо да правиш това.

Младежът го погледна и се изсмя насила.

— Я не ми опявай! Ще ми помогнете, като ми дадете парите си.

— Няма да стане — каза Питър. Каза го толкова категорично и равнодушно, че младият крадец се вторачи в него.

— Какво каза?

— Казах, че няма да ти дадем парите си.

— И защо?

Момчето се опита да се изсмее подигравателно, но не можа. Насочи пистолета към Питър, но движението беше колебливо, сякаш знаеше, че няма да го уплаши.

— Защото мога да те… унищожа, ако поискам, Питър усети, че всич ки погледи са приковани в него. Чуваше мрачното ехо на собствения си глас. — Знаеш, че говоря истината, нали?

— Кой си ти бе? — почна младежът неуверено.

— Аз съм онзи, от когото се нуждаеш. Свали оръжието и ни остави да ти помогнем.

Момчето рязко насочи пистолета първо към Марион, после към Дан и жената от бензиностанцията.

— Ще ви изтрепя всичките.

Външната врата се отвори и дългокосото русо момиче влезе в магазина.

— Хайде, Били! Какво чакаш? Целият град ще се събере.

— Затваряй си устата, Лорийн! — Хвърли пистолета, Били — каза Питър.

— Майната ти! Пряко волята си младежът се вторачи в очите му.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Били.

Изведнъж пистолетът започна да свети в тъмночервено, Били го изпусна и още преди да падне на пода, пистолетът загуби формата си, разтопи се и се превърна в клокочеща лава. Пищейки Били залитна към Питър. Дланта му пушеше.

— Ръката ми! Мамка ти! — охкаше той.

Блондинката се втурна към вратата, но Марион я хвана.

Червенокосата продавачка заплака и се сви в ъгъла.

Били замахна със здравата си ръка, но Питър го сграбчи за китката и насочи показалеца си към раната на другата му ръка. Ужасен, Били се опита да се отскубне, но движението на Питър беше неумолимо и решително.

Докосна обгорената длан и вече познатото синкаво сияние затрептя като неонова светлина. От очите на младежа потекоха сълзи. Раната му зарастваше. След миг Питър дръпна пръста си и погледна Даниел и Марион. На лицето на йезуита беше изписано безрезервно одобрение.

Марион всеки момент щеше да се разплаче.

— Ръката ми! — изхлипа през сълзи Били и падна на колене. — Господи, кой си ти? В гласа му вече не звучеше гняв, а страхопочитание.

— Да възхвалим Бога! — извика продавачката, изскочи иззад щанда и грабна ръката му. — Слава на Иисус, нашия Господар! Видяхме чудо!

Лорийн се отскубна от Марион и се хвърли към Били. Хвана ръката му, видя, че е здрава, и започна да хленчи.

— Това е чудо — ликуваше червенокосата продавачка. Знак от Бога!

Били и Лорийн бавно се изправиха. Младежът се изкашля и избърса нос в ръкава на коженото си яке. Погледна още горещото парче метал, после Питър и се усмихна.

— Не исках да го правя. Наистина съжалявам.

Питър кимна.

— Знам. Но защо го направи?

— Скоро се оженихме, а ме уволниха. Имахме нужди от пари.

— Толкова ли беше лошо положението, че беше готов да застреляш някого?

Били се усмихна стеснително. Беше грубоват, но хубав.

— По дяволите, пистолетът дори не беше зареден…Нямаше към кого да се обърна за помощ.

— Разбирам.

Били го погледна откровено.

— Като те видях, почувствах нещо странно. Ти какъв си извънземен ли?

Питър се усмихна и сложи ръка на рамото му. Били беше добро момче, ала отчаянието го бе накарало да прибегне до тази стъпка. Каренца беше виждал много хора със същия израз в очите.

— Били — тихо каза той. — Още не знам кой съм. Но възнамерявам да разбера.

— Ти си чудотворец, господине — обади се касиерката. — Не съм виждала такова нещо. Нашият пастор казва, че идва ново хилядолетие и ще има най-различни знамения и поличби — точно като тази, така мисля аз.

Питър погледна Били и се засмя.

— Защо не разчистиш бъркотията, която направи?

Младежът кимна и започна да подрежда разпилените продукти, сетне пак го погледна.

— Какво да правя? Нямаме пари. Нито къде да живеем.

Без да се замисля, Питър се чу да казва:

— Можете да дойдете с нас.

— Къде отивате?

— Не знам — сви рамене Питър.

Даниел се приближи до него и прошепна:

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

Питър го погледна и отново сви рамене, после се обърна към прода вачката.

— Има ли наблизо място за нощуване?

— Тръгнете по шосе 219, на север от Трежър Лейк. Там има много къмпинги — отговори жената благоговейно.

— Ще дойдем с вас — каза Били. — Аз знам пътя.