Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (29) (В очакване на второто пришествие)

Рим, Италия — сестра Етиен. 15 октомври 1998

Защо бе постъпила така игуменката с нея?

Образите от видеозаписа, който и бяха показали, бяха замъглили съзнанието й. Накъдето и да погледнеше, виждаше младия Питър Каренца.

Сякаш виждаше привидение. Той беше постоянно пред очите й и все пак тя знаеше, че не е невменяема.

Отпусна се на меките възглавници и затвори очи… Човекът, облечен в черно, продължаваше да е пред очите й — но там, където би трябвало да е главата му, имаше тъмен водовъртеж, досущ като черната роза, която бе видяла в градината.

Света Дево! Какво ставаше с нея?

Беше помолила игуменката да й уреди аудиенция с папата. Единствено Божият наместник на земята можеше да разбере какво бе видяла. Дълбоко в душата си монахинята знаеше, че Господ й говори и й изпраща известие, което трябва да бъде предадено на Светия отец.

Защо Викториана отказваше да я изслуша?

Етиен премигна и видя, че бялата стена срещу леглото се променя в нещо друго — сякаш прожектираха филм през замъглен обектив. Различи неясно видение на Великата китайска стена, виеща се като змия, увенчана с крепостни кули. Изведнъж земята се разтресе и започна да се стапя. Великата стена се напука и се разпадна като крехка яйчена черупка. Градушка от отломки насипа всичко, а земята продължи да се люлее и трепери, Небето помръкна.

Сестра Етиен чу виковете на хора и животни, извисени в хор от агония и ужас.