Мирослав Кърлежа
Завръщането на Филип Латинович (19)

Седи благородникът Владимир Балочански в бара и наблюдава движението на цветовете, тъканите и женската плът. Движат се разголени женски рамене, движат се поли и волани, движат се лица под звуковете, играе пъстро море в негърски, мъглив, съвсем груб ритъм, а Балочански седи в ложата, пие коктейл след коктейл и наблюдава Боба как танцува по паркета с някакви за него чужди и непознати лица.

„Кои ли са тези млади антипатични типове с подчертано брутално скроени рамене на смокингите, като че ли под този черен плат и под тези пластрони се надига истинска атлетическа сила? Кои ли са тези анонимни хора с гъсти, четинести, загладени с брилянтин коси, със силни челюсти и английско стискане на ръката? Някакви спортисти, които говорят за глупави романи, пътуват през зимата в Бернина, пият с литри чай, а сега сред цветя, в полумрак, разговаряйки за книги и музика, флиртуват с Боба. Танцуват с нея по цяла нощ, а той седи в ложата, пие коктейл след коктейл и чака да удари часът на умората и съмването. Да седне с нея в колата и да я изпрати в къщи. Всичко това е блудно, недостойно и авантюристично, по-право — гадно, безсмислено и скъпо. Да се измъчва така безнадеждно и да чака по цяла нощ, да позволява да бъде измъчван, унижаван, телесно изтощен и все пак да чувствува едно женско тяло над всички тела, да позволява да се измъчва от това тяло и да бъде щастлив. Тук с Боба по паркета се движат гадове. Тук викат и се кикотят последна категория жени, тук удрят по клавишите и саксофоните пияни свирачи, блъскат се търговски продавачи с подути потни ръце и евтини пръстени, тук се танцува по ръба на наказателния закон и скандала, а Боба играе над всичко това радостно и невинно като момиченце. Тук въздухът е мръсно влажен и мирише на прост сапун и какаово масло, келнерите се движат във фракове, стегнати като кукли, а оберкелнерът има златна гривна и пръстен с топаз, прозрачен като старо вино. В лачени обувки, напудрени, под звуците на китара, келнерите обслужват пияните блудници на сребърни подноси и всяка такава рицарска нощ, в която придружава Боба, му струва най-малко хилядарка.“

„А Боба е всъщност нимфоманка!“

„Не, Боба е най-искрената и най-невинна жена на света. Тя не скри от него нито една подробност от живота си! Нито дори за оня, младия унгарски хусарски офицер, женкар и грешник, в чиито ръце е паднала като осемнадесетгодишна. Той бил и рицар, и нищожество, и авантюрист, и лъжец, и любовник, и укротител, и накрая оставил и нея в поредицата на своите любовници и се оженил за друга. Казвал се Немет! Фон Немет! После бракът й с оня антипатичен кариерист Павлинич и всички ония морални рани, които са останали открити след това. Тя не скри от него нито една подробност. И масата флиртове, и гуляйджийските нощи из мрачните кръчми, където блестят животинските очи на пияни бараби, които вонят на кал и пот, а от къдравите им коси стърчат сламки и сено от плевнята, където са прекарали нощта. С такъв един тип, който бил завързал панталоните си с канап, а краката му вместо в обувки били обути в скъсани галоши, Боба останала пияна в някаква каруца в затворена плевня някъде в предградието. Но това всичко е било от отчаяние, защото е била самотна! Това е обяснимо!“

„Да, имаше тук и несимпатични особи! Джуджето Муки, който с маймуната Боби се движеше из стаите на Боба като някакъв дворцов шут: висок деветдесет и седем сантиметра, в смокинг, с малки ръце и съсухрена кожа, както е съсухрена кожата на недоносчета в спирт, този малък Муки подскачаше из жилището на Бобочка като рядко домашно животно, дрънчеше със звънчета, играеше си с хамелеона Биби, носеше червена арлекинска шапка и се напиваше с шампанско. Той успя да отстрани този Муки, но малката челистка, гърбавата Елеонора, вундеркинд, туберкулозно, бледо, болно момиченце, се ползуваше с безкрайно и непрекъснато съчувствие от страна на Боба, а всичко това беше мъгливо и непонятно!“

„И всички тези особи при Бобочка, на нейните вечери и чайове, всички те са тъмни и загадъчни! Някакви ексцентрични типове, които пият вино от човешки черепи, мошеници, които мислят само за раци и аспержи, безделници, които по цели дни говорят за вратовръзки и помади, и в края на краищата всичко това струва много скъпо, всички тези аспержи, артишоци и раци са за негова сметка. Сиамската вечеря, която Боба даде в чест на своя интимен приятел от детските години Лорис, камерен певец, който пристигна в нашия град със собствен RR, тази сиамска вечеря беше доста скъпа. Китайски вощеници, малайски порцелан, гнили яйца, гнили риби, разплути пъпеши с майонеза, някакви тежки подправки, дим — всичко това трябваше да плати, разбира се, Балочански, а беше толкова досадно и излишно.“

„Той всъщност не обича и не цени никого от обществото на Боба. Онази, шашавата графиня Орсивал, твърде често е около Боба и защо тя така често идва на гости от Сент Миклош, после стои тука по няколко седмици? А госпожа Ангелина Бенито-Бенитска, жена с момчешко тяло, съпруга на известен и арестуван лъжец картоиграч, съвсем компрометирана във всяко отношение, за да може една изискана дама да се показва публично в нейна компания. А Боба всяка вечер се появява в ложата демонстративно с тази Ангелика! През салоните на Боба минават все някакви тайнствени ангросисти на парфюми и чорапи от Париж и Лондон, играят по цяла нощ покер, chemin de fer, губят, печелят, тайнствени пътници с големи имена и знатни постове на търговски консули. Всички до един несимпатични хора! Кой ли може да бъде този мрачен грузинец, този мошеник, доктор Кириалес? Този двуличен тип, благородникът Крижовец, адвокатът на Кланфар, чиято единствена мисъл е да го изключи от амстердамските комбинации. После братовчедът на Боба по майчина линия, рицарят Урбан, съветник в санктпетербургската легация, който е паднал толкова ниско, че със собствения си подпис пише из вестниците! Тези дни у Боба беше на вечеря един каирски хиромант Мухарем-Аби-бей и тогава се случи нещо, което и до днес остава загадка за Балочански. Изчезна бисерната огърлица на Боба. На другата сутрин, когато разбраха, че огърлицата я няма, единственото, което им оставаше, беше да се усъмнят в този каирски хиромант, но Боба нито в мислите си дори не допусна тази единствена логична възможност. Когато той каза да се телефонира в полицията, тя започна истерично да плаче, а ето снощи той намери случайно на тоалетката й бележка от една виенска заложна къща именно за тази бисерна огърлица. Какви са тези тайни? Той й беше купил тази огърлица миналия Великден в Милано. Триста и двадесет хиляди! Вилата в Опатия — осемстотин четиридесет и две хиляди. Само сметката при винарската изба миналия месец за сект и хайвер и други дреболии възлизаше на двадесет и седем хиляди! А единадесетте хиляди за абонамент за второто тримесечие за себе си и за Боба, тях беше забравил. И в къщи вече дължеше към осемнадесет-двадесет хиляди от миналия месец, а за този още не беше дал нищо. Ванда не му е казала за това нито дума. А пътуването във Виена, а новата мебелировка, а издръжката на малката Елеонора, която според уверяванията на Боба била голям талант, вундеркинд, музикален феномен?“

„Боба не е добър човек! Тя произнася много неща с гримаса, като че ли се преструва. Често пъти й липсва и най-елементарно образование. Към хората, с които по една или друга причина е скъсала, тази жена е съвършено студена и разстоянията между нея и хората, към които тя е съвсем безразлична, не са само нечовешки: това са всъщност междупланетни разстояния! Оная вечер бяха заедно на опера, а доктор Павлинич, който беше в партера, с интерес наблюдаваше бившата си жена как се показва публично с новия си приятел. От страна на този Павлинич това беше несдържано и доказателство за лошо възпитание, но ненавистта, с която Боба реагира срещу него, беше наистина животинска.“

„Отде на де този мрачен тип ще гледа насам по такъв начин? Режеше тя като с бръснач, а може би оня човек долу в партера не е мислел това, което се получи? Не, Боба не страда от хипертрофия на сърцето.“

„Какво друго, ако не съчувствие, е случаят с малката туберкулозна Елеонора? Това малко момиче лежи по цели дни, а Боба се грижи за него като за по-висше създание, бди над малката гърбава челистка по цели нощи, прави й лимонада, свири с нея, акомпанира й на пиано, грижи се за нея, като че ли й е истинска майка. И какво друго може да е това, ако не добро сърце?“

Седи господин доктор Балочански, благородникът, в бара и гледа Бобочка как танцува. Движат се женски рамене, движат се поли и голи крака, лица се движат под звуците, играе плът в негърски ритъм, а Владимир Балочански, благородникът, седи в ложата, пие коктейл след коктейл и гледа Боба как танцува по паркета.