Мирослав Кърлежа
Завръщането на Филип Латинович (18)

У благородника Владимир Балочански все повече се обаждаше плътта и плътското. Всъщност през целия си живот той живееше като в санаториум за нервно болни, където в интерес на пациентите не беше позволено да се прави абсолютно нищо. Човек не можеше да пуши, да пие, да играе на карти, да люби и лудува, да се наслаждава, да мисли! Нищо не беше позволено и всичко беше предписано по точно определен ред, като в някаква частна лудница. Освен тази болнична еднообразност в дългогодишните си дневни занимания, които ставаха по предписана програма, освен това отчаяно болнично, пациентско подчиняване на реда, на правилника, на принципите, какво ли друго беше преживял? Мъртвило на волята, дневно дългогодишно примирение, привидно неопределено въображаемо щастие, което всъщност не беше никакво щастие, а убийствено, филистерско умиране на всичко положително у него.

„Всъщност, ако се погледне искрено, какво изобщо беше преживял той? Беше боледувал от бронхит и ангина и пил чай от слез. Веднъж на Свети Дух в пети клас си навехна крака и четири седмици кракът му беше в гипс — това е всичко, което беше преживял! Единствената истинска и незаменима сензация от детските му години бе едно нощно пътуване с покойния му баща с файтон до Божаковачкото лозе. Тайнственото трептене на файтонджийския фенер по лъскавите космати заоблени конски бедра и бутове — това бе неговото единствено голямо преживяване в детските му години. Бобочка има право, като твърди, че най-голямото проклятие на нашия съвременен живот е това системно унищожаване на всичко непосредствено, дълбоко, фантастично у нас! «Трябва да се живее свободно, както живеят маймуните в тропическите гори!» Съвсем независимо от целия този наш интелектуален европейски баласт, така трябва някак си да се живее наистина! Срамота е, но е вярно, че първата чужда незаконна жена, която той притежаваше, беше една публична жена в Рожнятово, в Галиция, през шестнадесета година. Беше през Световната война, а той воюваше вече две години като тридесетгодишен конен офицер.“

„А сега тази необикновена жена, тази Бобочка е за него истинско откровение! При нея той може да се освободи от всичко досадно, обикновено, делнично, тя разкри светли страни в живота и една за него съвсем непозната сила на преживяването!“

„И какво му повтарят сега тези глупави фрази за задълженията на «съпруга и бащата на семейството»? През целия живот му повтаряха това, тези глупави фрази за задълженията. И гувернантката с нейното непоносимо «occupation quotidienne», и майка му, която тридесет години го тероризираше със своята патетична любов, после училището, изпити, работа — само ограничения! Тича човек, впрегнат като файтонджийски кон, а те от файтона му подвикват, че това било «задължение на съпруга и на бащата», на единствения, добре възпитан син и той трябва да продължава да тича така в неизменен тръс, до гроба си от първа класа, който вече е закупен и подготвен за всеки случай. Той няма намерение да направи нищо против тези свои задължения. Нека му позволят само един-единствен път да спре и да си отдъхне! Той не иска нищо друго, освен един-единствен път да си отдъхне в това безнадеждно мъчение!“

„Той е от восък, той няма воля, той е картоиграч, който е поставил на карта щастието на децата си!“

„Това са глупости! Какво значи воля? Маймунско подражание на някакви обичайни движения. Той има воля «да поиска» веднъж нещо необикновено! Досега той нямаше воля, да, и сега едва за пръв път в живота разбра същността на тази буржоазна фраза какво всъщност значи «да искаш». И това, което той «иска», това не е против ничии интереси! Той само иска да има една по-светла почивка в тази сива досада, един-единствен излет без придружители и без надзор. Той ще се върне, защо са се разтревожили толкова много, като че ли няма да се върне? Защо е необходимо това прекалено внимание към неговата особа? Това са негови лични работи! Те не засягат никого! Хората са прекалено натрапчиви и безогледни. Особено дамите от обществото и особено пък, ако са майки! Той работи, той печели, той храни тези натрапчиви и безогледни хора на собствената си маса и за какво са тогава тези излишни вълнения и тази нервност?“