Нора Робъртс
Честни илюзии (4)

3.

Лятото ставаше все по-горещо, докато пътуваха на юг. От Портланддо Манчестър, нататък към Олбани и после в Поукипси, където валя силен дъжд цели два ужасни дни. Уилкис Бар, после на запад в Алънтаун, където Роксана изживя най-хубавото си време в приятелство с две момичета близначки — Теси и Труди. Когато два дни по-късно трябваше да се разделят сред сълзи и тържествени обещания за вечно приятелство, Роксана за първи път вкуси от недостатъците на живота на път.

Тя се муси около седмица, подлудявайки Люк с възхвалите си по адрес на изгубените приятелки. Той я избягваше винаги, когато можеше, но беше трудно, тъй като живееха под един покрив.

Беше се настанил заедно с Мауз в покритата част на камиона, но в повечето случаи се хранеше в караваната. И неведнъж, излизайки от тоалетната, тя изскачаше насреща му.

Не защото го харесваше. Всъщност бе развила у себе си дълбоко отвращение, което никой от двамата още не можеше да осъзнае, че е роднинско съперничество. Но след преживяното с Теси и Труди Роксана вече жадуваше за дружба с някой връстник.

Дори и да беше момче.

Правеше това, което малките сестри правят с по-големите си братя, откакто свят светува. Правеше живота му истински ад.

От Хейгърстаун до Уинчестър, оттам до Роанок и нататък до Уинстън-Салем тя безмилостно се заяждаше с него, ходеше по петите му и не го оставяше на мира. Ако не беше Лили, Люк щеше да се справи с нея, но по неизвестни за него причини Лили беше луда по малката хлапачка.

Доказателство за тази й привързаност беше това, което се случи в Уинстън-Салем.

Роксана обърква номера си, защото не може да си разчете времето, помисли Люк самодоволно, наблюдавайки репетицията, докато се мотаеше из палатката. Днес кльощавата гаднярка не може нищо да улови точно. И хленчи.

Лошата репетиция събуди у него някаква надежда. Той можеше да направи трика много по-добре от нея. Ако Макс му дадеше шанс. Ако Макс само го научеше малко. Люк вече беше практикувал някои от движенията пред малкото огледало в банята.

Всичко, което му се искаше, беше префърцунената Рокс да се разболее от някаква неизлечима болест или да я сполети трагична злополука. Ако тя излезеше от играта, той лесно би могъл да се настани на нейно място.

— Роксана — каза Макс търпеливо, прекъсвайки мислите на Люк, — ти не внимаваш.

— Много ми дойде. — Тя нацупи устни, очите й се напълниха със сълзи. Мразеше да стои затворена в жегата на тази стара палатка.

— Макс — каза Лили, приближавайки се към сцената. — Може би трябва да й дадем малко почивка.

— Лили. — Макс се мъчеше да сдържи раздразнението си.

— Уморих се от репетиране — продължи Роксана, вдигайки почервенялото си нещастно лице. — Уморих се от караваната и от представленията, и от всичко. Искам да се върна в Алънтаун и да се видя с Теси и Труди.

— Страхувам се, че това е невъзможно. — Думите й бяха уязвили Макс и бяха отворили стара рана — чувството му за вина. — Ако не желаеш да играеш на сцена, изборът ще бъде твой. Но ако не мога да разчитам на теб, ще те заменя с друг.

— Макс! — Ужасена, Лили направи стъпка напред, но замръзна на мястото си, когато Макс вдигна ръка.

— Като моя дъщеря — продължи той, а по бузата на Роксана блесна една-единствена сълза, — можеш да проявяваш колкото искаш глезотии. Но като мой асистент ще репетираш, когато е обявена репетиция. Разбрано?

Главата й клюмна.

— Да, татко.

— Добре тогава. Сега защо не си дадем една минута за прегрупиране? Избърши си лицето — започна той и вдигна брадичката й. — Аз искам ти да… — Макс вдигна нагоре ръка и я притисна към челото й. Нещо се сви в стомаха му и коленете му отмаляха. — Но тя гори — каза той със странен глас. — Лили! — Великия Нувел, Невероятния магьосник погледна безпомощно към своята любовница. — Тя е болна.

— О, малкото ми агънце. — Лили моментално коленичи сама да провери температурата й. Челото на Роксана беше горещо и лепкаво. — Мъничко, боли ли те главата? Стомахът?

Две едри сълзи капнаха на сцената.

— Аз съм окей. Просто тук е много горещо. Не съм болна. Искам да репетирам. Не давай на татко да ме замени.

— О, това са глупости. — Лили опипваше с пръсти жлезите да провери дали не са подути. — Никой няма да те замести. — Полагайки главичката на Роксана на рамото си, тя вдигна поглед към Макс. Той беше пребледнял като платно. — Мисля, че трябва да отидем в града да намерим лекар.

Люк наблюдаваше безмълвно как Макс отнесе на ръце разплаканото момиченце. Неговото най-съкровено желание се беше сбъднало. Хлапачката беше болна. Може би е хванала чума. С разтупкано сърце той изскочи от палатката и видя облака прах, който камионът вдигна след себе си.

Тя можеше и да умре, преди да са стигнали до града. Тази мисъл предизвика у него тръпка на паника, последвана от тежко чувство за вина. Роксана изглеждаше толкова малка, когато Макс я изнесе на ръце.

— Къде отиват? — попита Мауз, запъхтян от тичането, за да види накъде запърпори любимият му камион.

— На лекар. — Люк силно прехапа долната си устна. — Роксана е болна.

Преди Мауз да зададе повече въпроси, Люк изчезна. Надяваше се, че ако наистина има Бог, той ще повярва, че Люк не го е искал наистина.

Изминаха цели два ужасни часа, преди камионът да се завърне от града. Когато приближи, Люк тръгна към него, но сърцето му спря, като видя Макс да поема увисналото тяло на Роксана от ръцете на Лили и да го носи към караваната.

— Тя у…? — Гърлото му се сви на този звук.

— Спи. — Лили се усмихна някак отнесено. — Съжалявам, Люк, ти по-добре сега стой настрана. Ние ще бъдем заети известно време.

— Но… но… — Краката му не стояха на едно място и той последва Лили до караваната. — Тя… имам предвид…

— Ще бъде тежко няколко дни, но веднъж да мине кризата, ще се оправи.

— Кризата? — Гласът му пресекна. Запази ни, Боже, това е чума, помисли си.

— А е и толкова ужасно горещо — промърмори тя. — Но ще й създадем всички възможни удобства, докато трае това.

— Аз не го исках — запелтечи Люк. — Кълна се, че не исках тя да се разболява.

Макар съзнанието й да беше ангажирано другаде, Лили спря на входа.

— Ти не си го искал, сладък. Всъщност подозирам, че Рокси получи от Теси и Труди нещо повече от клетви във вечно приятелство. — Тя се усмихна, пристъпвайки вътре. — Изглежда, че е получила като подарък дребна шарка.

Люк остана с отворена уста, когато Лили затвори вратата под носа му.

Дребна шарка? Той щеше буквално да умре от страх, а всичко, което имала малката хлапачка, било дребна шарка.

— Аз мога да го направя. — Люк стоеше упорито в средата на сцената, наблюдавайки навъсено как Макс манипулира с картите. — Аз мога всичко, което прави тя.

— Още си много далеч от готовност за сцената. — Макс постави картите на сгъваемата масичка и светкавично се обърна.

От три дни Роксана беше на легло с висока температура, силно отпаднала. И през това време при всяка възможност Люк пееше една и съща песен:

— Само трябва да ми покажеш какво да правя. — Беше се опитал да склони Мауз да го научи на трика с грамадния цилиндър и се беше натъкнал на невероятна лоялност. — Чух, като каза на Лили, че в програмата се получава дупка заради заболяването на Роксана, а тя няма да може да участва в представленията още най-малко десет дни.

Мислейки с какво да запълни отсъствието на Роксана, Макс започна да разработва една вариация на „Високи аса“.

— Твоята загриженост за здравето й е трогателна, Люк.

Червенина изби по лицето му и той стисна пъхнатите си в джоба ръце.

— Не аз я разболях. — Сега вече беше почти сигурен. — И е само една шарка.

Недоволен от движението на ръцете си, Макс остави картите настрана. Момчето е вироглаво, забавляваше се той, и сигурно би могло да му се повери нещо толкова елементарно като голямата шапка.

— Ела тук. — Люк направи крачка напред; когато погледът му срещна този на Макс, нещо в очите на мъжа накара момчето да потръпне. — Закълни се — заповяда Макс. — Закълни се във всичко, което си и което ще бъдеш, че никога няма да разкриеш никоя от тайните на изкуството, в които ще бъдеш посветен.

Люк искаше да се усмихне, да напомни на Макс, че в края на краищата всичко това е един трик. Но не можа. Ставаше въпрос за нещо, за което той нямаше представа. Когато успя да проговори, гласът му беше само шепот.

— Кълна се.

На Макс му беше нужен още един миг да изучава лицето на Люк, после кимна.

— Много добре. Ето какво искам да правиш.

Беше наистина толкова просто. Когато откри колко невероятно просто е всичко, Люк се изуми, че изобщо някой, който и да било, може да бъде измамван. Не му беше приятно да си го признае, отказа да го признае и на Макс, но сега, след като знаеше как Роксана става зайче, как изчезва изпод плаща, той дори малко съжаляваше.

Макс не му остави време да тъгува над изгубената си невинна наивност. Те работиха, репетирайки непрекъснато, повече от час. Усъвършенстваха разчета на времето, влагаха хореография във всяко движение, заменяха елементите от номера на Роксана, които не бяха подходящи за Люк.

Беше уморителна работа, невероятно монотонна, но Макс не приемаше нищо, освен съвършенството.

— Защо се мъчиш с всичко това за няколко въшливи долара? Те ще са доволни и само на трика с картите и заека в шапката.

— Аз няма да съм доволен. Играй първо за себе си и тогава винаги ще бъдеш най-добрият.

— Но професионалист от твоята класа не е за такива второстепенни панаири.

Макс метна плаща над Люк, щракна два пъти с пръсти и се закикоти, когато тялото под черната коприна остана на мястото си.

— Един добър помощник на факир никога не изпуска нишката, колкото и да бъде отвличано вниманието му.

Изпод плаща се чу изпъшкване и фигурата изчезна. Макс далеч не беше недоволен от напредъка на Люк и мислеше, че момчето ще се справи. Той ще използва неговата напереност, глада и озлоблението му, а и прикритата му уязвимост. Ще използва всичко това, което беше Люк, и в замяна ще му даде дом и шанс за избор.

Една честна сделка, смяташе Макс.

— Отново — каза той просто, когато Люк стъпи на сцената откъм страничния декор.

След още един час момчето се чудеше защо ли е поискало да участва в програмата. Когато Лили влезе в палатката, той тъкмо се канеше да каже на Макс какво може да направи със своята магическа пръчка.

— Знам, че закъснях — започна тя, бързайки към тях. — Днес всичко ми върви наопаки.

— Роксана?

— С температура и изтощена, но се държи. — По челото на Лили се изписа безпокойство, когато погледна назад през рамо. — Не искам да я оставям сама. Точно сега всеки е ангажиран, а и аз… Люк! — Внезапно челото на Лили се проясни. — Сладък, ще ми направиш огромна услуга, ако отидеш да поседиш час, час и нещо при нея.

— Аз? — Тя можеше със същия успех да поиска от него да яде жаби.

— Компанията наистина ще й подейства добре. Ще отвлече вниманието й от сърбежа.

— Е, да, но… — Дойде му вдъхновение. — Бих искал, но с Макс трябва да репетираме.

— Да репетираш?

Никой психолог не би могъл да проникне по-ясно в съзнанието на Люк. Макс се усмихна, поставяйки приятелски ръка на рамото му. Напредък, отчете той. Момчето само за миг се беше напрегнало при докосването.

— Запознай се с най-новия член на нашия състав. Люк тази вечер ще попълни програмата.

— Тази вечер? — Люк се обърна с лице към Макс. — Още днес? Та аз още не съм се изпотявал от мисълта за това дори една нощ!

— Има време. Ако се справиш добре тази вечер, изпотяването ще остане за следващата нощ. Това ние го наричаме изпитателен период. Във всеки случай вече достатъчно репетирахме, така че си съвсем свободен да позабавляваш Роксана. — Той намигна, навеждайки се над момчето. — Ти заложи на хазарт против нас, Люк. И загуби.

— По дяволите, въобще не знам какво да правя с нея — измърмори Люк, слизайки от сцената. Начинът, по който се изрази, накара Лили да въздъхне.

— Изиграйте някаква игра — предложи тя. — И, сладък, аз наистина бих искала да не псуваш около Роксана.

Чудесно, помисли Люк и излезе от сянката на палатката на силната слънчева светлина. Той няма да псува край нея. Ще псува нея.

Отвори вратата на караваната и се запъти направо към хладилника. Когато го отвори да вземе нещо разхладително, инстинктивно се обърна. Все още очакваше някой да скочи отгоре му и да го накаже за това, че взима храна.

Никой не го направи, но през първите седмици той все още се смущаваше от присъствието на Макс. Влизаше в караваната и намираше оставена голяма купа със спагети. Студени ги нагълтваше като вълк, натъпкваше се — все още го преследваше чувството на глад.

Чакаше да го накажат. Чакаше да му кажат, че няма да получи нищо през следващите два, дори три дена. Както майка му беше правила с него толкова много пъти. Подготвен за това, беше скрил в сака си запас от бисквити и сандвичи.

Но не го наказаха. Никой не спомена нищо за това.

Тъй като нямаше кой да му попречи, той уви една филийка хляб около парче колбас и изгълта набързо направения сандвич, преди да отиде при Роксана.

Движеше се тихо — друг навик, развил по необходимост. Тръгвайки по тесния коридор, чу баладата на Джим Крос. Роксана пееше заедно с радиото с треперливо сопрано.

Развеселен, Люк надзърна през вратата. Тя лежеше опъната по гръб, загледана в тавана, а радиото свиреше до нея. До леглото й имаше малка кръгла масичка, на нея — табличка с кана със сок и чаша, до тях — някакви лекарства и колода карти.

Някой беше залепил плакати по стените. Повечето бяха свързани с факири, но от лъскавия плакат на Дейвид Касиди на Люк му се повдигна. Това показваше само колко безнадеждни са момичетата.

— Господи, това е гадно.

Роксана премести погледа си и го видя. Тя почти се усмихна — толкова отчаяно желаеше малко разнообразие.

— Кое е гадно?

— Това — той посочи към плаката с шишето кола в ръка. — Да окачиш на стената си тази звезда на хлапачките, захласнати по джаза.

Доволен от подигравателната си забележка, Люк надигаше шишето с кола и гълташе. Бялата й кожа беше на грозни червени пъпки, покрили цялото й лице. Люк помисли, че то е наистина гадно. Чудеше се как Лили и Макс издържаха да я гледат.

— О, Господи, ти цялата си покрита с тези говна, така ли? Приличаш на нещо от филмите за животни.

— Лили казва, че скоро ще преминат и ще бъда красива.

— Може и да минат — той вложи в гласа си достатъчно съмнение, за да накара Роксана да сбърчи чело от безпокойство. — Но ти все пак ще бъдеш грозна.

Тя забрави ужасния сърбеж по корема и седна в леглото.

— Надявам се да ти предам шарката. Надявам се да се изринеш целият, даже на пишката.

Люк се задави, както пиеше, после се захили.

— Няма да стане. Аз вече я изкарах. Дребната шарка е бебешка болест.

— Аз не съм бебе. — Нищо не беше в състояние да я разгневи повече. Преди Люк да успее да се отмести, тя скочи и се нахвърли върху него, удряйки го с юмруци. Шишето с кола отхвръкна от ръката му, удари се в стената и изплиска всичко наоколо. Би било смешно, той дори се изсмя веднъж, но после се сети колко крехка беше тя. Ръцете й приличаха на малки, пламнали в огън, пръчици.

— Окей, окей. — Веднъж вече го беше борила съвестта, като си пожела тя да умре, и не искаше втори път да изпада в такава ситуация. — Не си бебе, не си. Сега се връщай в кревата.

— Омръзна ми да лежа. — Но тя отново се примъкна в леглото, подкарана и от неговото недотам нежно побутване.

— Ама че работа. Погледни как изпоцапахме. Сега май ще трябва да чистя.

— Ти си виновен — каза тя нацупено и загледа твърдо навън през прозореца — поза на възрастна жена в детско тяло.

Ругаейки през цялото време, Люк излезе да търси парцал. След като изтри разлятото, тя продължи да не го забелязва. Съгласно стратегията това подейства.

Той пристъпваше от крак на крак.

— Слушай какво, аз си взех думите обратно, нали?

Лицето й се обърна малко към него, но ледът не се разтопи.

— Извиняваш ли се, дето каза, че съм грозна?

— Мисля, че бих могъл.

Мълчание.

— Окей, окей. Исусе! Съжалявам, че казах, че си грозна.

Блед признак на усмивка.

— И се извиняваш, че каза, че Дейвид Касиди е гаден?

Сега вече той се захили.

— Няма начин.

В отговор устните й се извиха в усмивка.

— Мисля, че това е достатъчно, след като ти си само едно момче. — Вкусът на властта беше приятен. С надежда да го подсили, Роксана разшири усмивката си. Беше едва на осем години, а умееше да бъде властна. В края на краищата тя беше дъщеря на баща си. — Ще ми налееш ли малко сок?

— Май че да.

Той наля сок от каната в чашата и й я подаде.

— Не говориш много — каза тя след малко.

— А ти говориш твърде много.

— Аз имам много неща да кажа. Всеки казва, че съм много умна. — Тя също беше ужасно отегчена. — Можем да изиграем една игра, ако искаш.

— Аз съм твърде голям за игри.

— Не, не си. Татко казва, че никой не е голям за игри. Затова хората се оставят да бъдат изнудвани с трика с трите карти или с чашите и топчетата по ъглите на улиците и пропиляват парите си. — Тя улови интереса, който трепна на лицето му, и изду кокетно устнички. — Ако изиграеш с мен „Да вървим за риба“, ще ти покажа един трик с карти.

Люк не беше стигнал до дванайсет години, без да се научи как да се пазари.

— Покажи ми трика с картите и после ще играя.

— Ууф! — Усмивката й беше самодоволна, една по-момичешка, малко по-невинна версия на усмивката на жена, която знае, че е хванала мъжа в капан. — Ще ти покажа трика и после ще играем. А след това ще те науча как да го правиш.

Тя взе колодата от масичката и размеси картите с голяма ловкост. Завладян, Люк седна на ръба на леглото и загледа в ръцете й.

— Това се нарича „Губиш-намираш“. Извади която карта искаш и кажи на глас коя е.

— Голям трик, няма що, след като ще ти кажа картата си — измърмори Люк.

Но когато тя отново размеси картите, избра поп пика.

— Невъзможно е да избереш тази карта — каза Роксана.

— Защо не, по дяволите! Ти каза да избера която и да е!

— Но ти не би могъл да видиш поп пика. Той не е там — Усмихната, тя хвърли отново картите и Люк зяпна. По дяволите, той току-що видя този поп, как е могла да се отърве от него?

— Скрила си го шепата си.

Усмивката й беше широка и доволна.

— Няма нищо в ръкавите ми — каза тя, като остави картите в скута си и вдигна двете си ръце да покаже, че са празни. — Избери си друга.

Този път с изострено внимание Люк избра тройка спатия. С демонстративна въздишка Роксана поклати глава.

— Продължаваш да избираш липсващи карти.

Когато тя остави колодата, Люк видя, че не само тройката спатия липсва, но и попът пика се беше върнал. Объркан, той се опита да грабне картите, но Роксана ги вдигна високо над главата си.

— Не вярвам, че колодата е редовна.

— Недоверието е това, което прави фокуса фокус.

Роксана имитира баща си много сериозно. Бързо разбърка картите и след това ги разтвори с лицето нагоре. Посочи с жест на Люк, че двете избрани от него са сред петдесет и двете.

— Окей — въздъхна той, признавайки поражението си. — Какво направи?

Усмихвайки се отново, Роксана го подсети:

— Първо „Да вървим за риба“.

Би й казал да върви по дяволите, но желанието му да разбере как прави трика надделя. След две игри на риболов той омекна дотолкова, че донесе за двамата по едно разхладително и сладки.

— Сега ще ти покажа — предложи Роксана, доволна, че той не се заяжда. — Но трябва да се закълнеш, че никога няма да издадеш тайната.

— Аз вече дадох клетва.

Тя присви очи.

— Кога? Как така?

Да беше си отхапал езика.

— На репетицията преди малко — каза Люк с неохота. — Ще те замествам, докато отново бъдеш във форма.

Устните й се нацупиха. Бавно вдигна картите и започна да ги размесва. Винаги мислеше по-добре, когато правеше нещо с ръцете си.

— Ти ще ме изместиш.

— Макс каза, че без теб се получава празнина в програмата. Аз я запълвам. — После, с дипломатичност, каквато нямаше представа, че притежава, прибави: — Временно. Така каза Макс. Може би само тази вечер.

След още миг размисъл тя кимна.

— Щом татко го е казал, всичко е окей. Той съжали, дето ми каза, че ще ме замени. Обеща ми, че никой никога няма да го направи.

Люк нямаше представа какво е да те обичат толкова много и толкова много да ти имат доверие. Завист прободе сърцето му.

— Ще направиш ето така — започна Роксана, като отново привлече вниманието му. — Първо трябва да наредиш размесените карти на купче.

Раздели ги на две и започна да му показва с търпението на учителка, която учи дете как да напише името си.

Направи трика два пъти, стъпка по стъпка, после му връчи картите.

— Опитай ти.

Както беше казал Макс, момчето имаше добри ръце.

— Това се прави хладнокръвно — промърмори Люк.

— Фокусът изисква максимално хладнокръвие.

Когато Роксана се усмихна, и той й отвърна със същото. За един миг поне те бяха просто две деца със своя обща тайна.