Джейн Ан Кренц
Проклятието (57)

54.

Гласът на Джак достигна до нея от мрака и я изтегли на повърхността.

— Клоуи, чуваш ли ме?

— Да — тя усети, че ръката му стиска нейната. Отвори очи и видя познат таван. — У дома съм.

— Добре дошла — каза Джак. Чертите му бяха изострени от напрежение. Тя долови лекото пулсиране на психичната му енергия.

— Пак не си спал.

— Само двайсет и четири часа. Нищо ми няма.

— Кой ден е? — попита го.

— Четвъртък. Изнесох те от онзи фитнес клуб по-предната вечер.

— И оттогава стои до леглото ти — съобщи Роуз. — Всички стоим всъщност.

Хектор се надигна, стъпи върху завивката и облиза лицето на Клоуи.

Тя го потупа по гърба.

— Не ми казвайте, че пак е пил вода от тоалетната чиния.

Роуз погледна към Джак от другата страна на леглото.

— Определено се връща към обичайното си състояние. Ще й донеса чаша вода. Има нужда от течности след треската.

Споменът връхлетя внезапно Клоуи. Тя стисна ръката на Джак.

— Добре ли съм? Не си позволил на „Аркейн“ да ми направят нещо, нали?

Той се усмихна леко.

— Фалън знае само, че си почиваш след травматичното преживяване.

— Колко е часът?

Джак погледна часовника си.

— Почти седем вечерта.

— Това обяснява защо толкова спешно ми се ходи до тоалетната. Извинете ме — отметна завивката и свали краката си на пода. Със закъснение осъзна, че е с нощница. И нощницата, и чаршафът й бяха влажни от пот.

— Роуз настоя да те съблече — успокои я Джак.

Клоуи усети как се изчервява, този път не заради треската.

— Е, не е като да не си ме виждал гола.

— Не. Но Роуз смяташе, че после ще се чувстваш притеснена. Нещо свързано с интимността и уязвимостта, защото си била заспала.

— Аха, проблемите с интимността — тя стана от леглото и бързо се отправи към банята.

Хектор хукна след нея и се настани на стража пред вратата. „Страх го е да не го изоставя — замисли се тя. — Какво пък толкова, всеки си има някакви страхове.“

Взря се в огледалото и видя жена, която за пръв път става от леглото след тежко боледуване. Не беше привлекателна гледка. Косата й беше сплъстена от пот, кожата — посивяла и дехидратирана, а очите — напрегнати и изтощени. Нямаше да спечели конкурс за красота, но поне беше жива и относително здрава. Предпазливо отвори сетивата си и установи, че талантът й не е изчезнал. Благодарение на Джак. Той й се бе доверил и беше спазил обещанието си.

Усмихна се на жената в огледалото. Изведнъж се почувства много по-добре, отколкото преди няколко минути.

Когато излезе от банята, откри, че Роуз действа в малката кухня. Джак бе направил цяла кана билков чай. Изпиха го пред прозореца, загледани в старомодните улични лампи на окъпания от дъжда площад.

— Сподели ли с Фалън Джоунс теорията ми, че хората с таланти като моя са имунизирани срещу действието на формулата? — попита Клоуи.

— Не знаех, че е теория — отвърна Джак с прекалено равен тон. — Онази вечер каза, че си сигурна.

Тя се прокашля и взе чашата си.

— Да. Ами бях почти сигурна. Както и да е, каза ли му?

— Не. Оставих това обяснение на теб.

Роуз се обади откъм кухнята:

— Фалън Джоунс звъни на всеки час, откакто Джак те донесе тук. Изключих всички телефони. Този човек никога ли не спи?

— Очевидно не спи много — отговори Клоуи.

Последва кратко мълчание. Тя погледна Джак.

— Е, сега знаем произхода на легендата за Цербер — каза му.

Той кимна, разбрал веднага за какво става дума.

— Третият талант е способността да използваш лампата като оръжие.

— Все още твърдя, че това е един талант. И не забравяй, че са нужни двама души, за да работи лампата по този начин.

Джак не каза нищо.

— Какво мислиш? — попита тя.

— Мисля да не казваме на Фалън Джоунс какво точно върши лампата. „Аркейн“ не се нуждае от нови легенди, свързани с Уинтърс.

Клоуи се усмихна.

— Не се тревожи. „Харпър Инвестигейшънс“ спазва изискванията за конфиденциалност на клиентите си.

— Като говорим за Фалън, готов съм да му се обадя. Искам да разбера какво е станало, след като си тръгнахме от фитнес клуба. В сутрешните вестници вчера и днес няма нищо. Изглежда, че „Аркейн“ и „Нощни сенки“ са успели да потулят нещата.

— Няма нищо невъзможно за тези две тайни организации, когато се опитват да потулят някаква тайна — отвърна Клоуи. — Между другото, мисля, че знам какво се е случило с дневника на Аделейд Пайн. Намира се у жена на име Виктория Найт.

 

 

— Крайно време беше да се обадиш — изръмжа Фалън. — Клоуи добре ли е?

— Казах ти, че е добре — отговори Джак.

— И ме излъга. Но вече започвам да свиквам с това.

— Имаше нужда от почивка. Не исках да я безпокоиш. Какво стана във фитнес клуба?

Фалън изпухтя.

— Нищо особено. Човекът, когото изпратих на място, е намерил тялото на Наш и куп здравеняци в безсъзнание, но нищо друго. Хълси е изчезнал.

— Какво е направил с трупа?

— Не питах — отвърна Джоунс.

— А с компютрите? Записките на Хълси? Някакви документи?

— Агентът е прибрал някои неща, но май няма да ни свършат работа. Очевидно Хълси е взел със себе си всичко ценно.

— Информацията сигурно е била в лаптопа, който е отнесъл със себе си при бягството си през тунела. А какво е станало с ловците?

— Дошли в съзнание до един. Бил им е предложен антидот. Четирима са приели. Вече се лекуват, но се съмнявам, че могат да ни бъдат от полза. Агентите на „Нощни сенки“ на това ниво не знаят почти нищо.

— А тези, които са отказали антидота?

— Нашият човек ги пуснал — отвърна Фалън уморено. — Няма какво да направим за тях. Ако „Нощни сенки“ следват обичайния си модел и ги оставят без лекарство, всички ще умрат съвсем скоро. Опитахме да ги предупредим, но тези хора са като с промити мозъци. Сякаш са от някаква секта.

Джак се замисли над това.

— Може би така „Нощни сенки“ набират хората си на ниските нива.

— Като се представят за секта? — попита Фалън.

— Няма по-печеливш начин за печелене на пари от сектите, като изключим търговията с наркотици.

— Трябва да обмисля тази версия. Все пак открихме един човек, който може да ни свърши работа. Твърди, че се казва Лари Браун. Намерен бил в една от стаите в мазето. Завързан за кушетката. Твърди, че някаква жена му спасила живота. Описанието, което прави, пасва на Клоуи. Искам да говоря с нея.

— По-късно — отказа Джак. — Трябва първо да хапне нещо.

— По дяволите — възрази Фалън, но не много настоятелно.

Джак предвидливо затвори.