Джейн Ан Кренц
Проклятието (42)

39.

Вечерта седнаха да пийнат по чашка в един от баровете на хотела. Джак отпи от уискито си и се замисли колко му е хубаво да си седи така с Клоуи. Беше като истинска среща, само дето не можеше да си представи някоя от другите жени, които познаваше, да седи така спокойно на една маса с мъж, който можеше за миг да я изпрати в бездна от кошмари. Но Клоуи не приличаше на никоя от жените, които познаваше.

— Какво смятат да предприемат „Джоунс и Джоунс“ оттук нататък? — попита тя.

— Фалън е отчаян — той сви рамене. — Това изобщо не е обичайното му състояние.

— Не може да открие мистериозната жена, която е посетила Стоун?

— Не. Но той и бездруго е сигурен, че тя не би го довела доникъде. Фалън е убеден, че след като лампата е в „Аркейн“ и е прибрана на сигурно място, „Нощни сенки“ ще прекратят този проект. Отговорните за провала ще получат наказанието си по обичайния за организацията начин.

— Ще им спрат лекарството.

— Очевидно.

— Но Фалън още не знае защо са искали да се сдобият с лампата?

— Работната му хипотеза е, че „Нощни сенки“ търсят лампата поради същата причина, поради която им е била потребна и формулата.

Тя кимна.

— Заради способността й да въздейства върху талантите.

— Има логика. Но каквато и да е причината, това вече не ни засяга. Проблемът си е на Фалън.

Клоуи вдигна чашата си за наздравица.

— Още един приключен случай за „Харпър Инвестигейшънс“.

Неясно защо, това не му хареса. Прозвуча му прекалено окончателно. Но тя беше права.

— Наистина си много добра.

— Казах ти.

Той се усмихна.

— Да, каза ми. Знаеш ли, мислех си…

— Какво? — подкани го нетърпеливо.

— Според Фалън, „Нощни сенки“ са изключително добре структурирани. Съществуват няколко кръга или нива на властта, разположени йерархично, а на върха има нещо подобно на корпоративните управителни съвети. Между отделните кръгове, изглежда, няма връзки. Всеки функционира самостоятелно.

Аурата на нетърпение и очакване, която я бе обгърнала, се разсея. Той беше почти сигурен, че я чу да изпуска кратка тъжна въздишка. Имаше чувството, че нещо е сбъркал. Какво очакваше да каже? Клоуи веднага се окопити.

— С други думи, дори „Джоунс и Джоунс“ да елиминират някои от кръговете, това няма да ги отведе до хората на върха.

— Точно така. Но има и още нещо. Независимо колко добре са организирани, „Нощни сенки“ в същината си би трябвало да е организация, която печели пари.

Тя повдигна вежди.

— Тоест смяташ, че целта им е финансова печалба?

— Крайната цел на организации от типа на „Нощни сенки“ е властта. Но парите са горивото, което захранва двигателя. Съдейки по онова, което Фалън ми разказа, „Нощни сенки“ се занимават с фармацевтични проучвания и разработки, производство и дистрибуция. Високотехнологичните лаборатории и дистрибуторските мрежи, законни или не, не могат да оперират без пари. Те се нуждаят от пари. Много пари.

— Звучи логично — съгласи се тя.

— Това означава, че тези клетки или кръгове трябва да изкарват пари. Нещо повече, със сигурност всеки кръг трябва да предоставя част от печалбата си на тези на върха. По този начин работят всички организации, създадени с цел печалба.

— Което означава?

— Което означава — продължи той убедено, — че колкото и да е изолиран един кръг от останалите, трябва да има начин да изпраща пари към върха на организацията. Освен това лекарството се нуждае от дистрибуция.

— Имаш ли някаква идея?

— Чудя се дали Фалън Джоунс си спомня най-старото правило в бизнеса.

— Което е?

— Следвай парите — Джак отпи от чашата си и направи кратка пауза, за да се наслади на ефекта от думите си. — Веригата на парите навярно е основната слабост на „Нощни сенки“, едно от местата, в които са най-уязвими.

Клоуи изглеждаше заинтригувана.

— Говори ли с Фалън за това? Може би твоята помощ няма да му е излишна. Стори ми се, че не му достигат хора.

— Може да му се обадя след вечеря.

Тя се усмихна.

— Направи го.

Час по-късно двамата излязоха от казиното и тръгнаха из фантастичния свят на Вегас. Нощта беше хладна, но тротоарите, свързващи големите комплекси, бяха пълни с хора, които сновяха между лъскавите хотели.

По булевард „Лас Вегас“ се виждаха всевъзможни специални ефекти: пиратски кораби в естествен размер плаваха в изкуствени морета и стреляха със старинни оръдия; пламъци изригваха от огромен вулкан; гондоли се носеха по канал, сякаш бяха в сърцето на Венеция; фонтани изстрелваха високи разноцветни струи, които искряха и танцуваха под звуците на музика. Светлинните реклами с движещи се надписи с имената на гостуващите шоузвезди грееха толкова силно, сякаш бяха малки слънца.

Джак спря на стъпалата пред един древноримски форум и се обади на Фалън.

— Някакви новини? — попита Джоунс нетърпеливо. — Малко съм зает.

— Мислих по въпроса за парите.

От другата страна последва необичайна пауза.

— Какво за тях? — попита Фалън заинтригувано.

— Просто се чудех докъде си успял да проследиш парите в тази история с „Нощни сенки“.

— Почти доникъде — приятелят му въздъхна дълбоко. — Формално лабораториите, които елиминирахме, изглеждат независими една от друга и имат различни собственици. Привидно липсват връзки между тях.

— Това е невъзможно. Трябва да има начин, по който парите се движат нагоре по веригата до тези, които са на върха. Освен това би трябвало да има и канали за дистрибуция на лекарството.

— Прав си — каза Фалън. — Но моите хора не успяха да открият никакви връзки между тях. Организацията им е наистина много добра, Джак. Не забравяй, че е създадена от човек, който години наред е работил под прикритие за тайните служби.

— Щом са толкова добре организирани, защо използват такива евтини и некадърни хора да им вършат мръсната работа?

— За двамата мотористи, които опитаха да отмъкнат лампата ли говориш?

— Те бяха ловци, но не особено силни таланти.

— „Нощни сенки“ използват доста такива хора, чието наемане не струва скъпо — обясни Фалън. — Навярно защото се намират без проблем и са лесно заменими. Винаги могат да се открият нови хора там, откъдето идват тези, ако разбираш какво имам предвид.

— Къде?

— В какъв смисъл къде?

— Къде се намира този безкраен ресурс от евтини наемници? — попита Джак търпеливо.

— Ами опитай в Ел Ей, Сан Франсиско или Лас Вегас. Навсякъде се намират.

— Но все трябва да ги набират по някакъв начин, да ги убедят да започнат да вземат лекарството, после да ги държат под контрол. Не мога да си представя някакви костюмирани шефове да се занимават с това или да изпращат хора из затънтените квартали и улици да интервюират кандидати за тази работа.

Фалън отново направи необичайно дълга пауза.

— Имаш ли някакви идеи? — попита той накрая.

— Мисля по въпроса.

— И добре правиш. Обади ми се веднага щом измислиш нещо. Един пробив няма да ми дойде зле.

Връзката прекъсна внезапно, както винаги.

Джак погледна Клоуи.

— Мисля, че Фалън току-що ме нае да работя за „Джоунс и Джоунс“.

— Добър ход от негова страна — тя погледна през рамо към хотела. — Е, аз май трябва да се връщам в стаята, да си събера багажа и да си направя резервация за сутрешния полет до Сиатъл. Ти кога заминаваш?

— Не съм мислил за това — с огромна изненада установи, че то е самата истина. Изведнъж идеята да се върне в Сиатъл, в студения си апартамент от бетон и стъкло, му се стори последното нещо, което би искал.

Чак когато посегна да хване ръката й, осъзна, че никога не са правили нещо толкова просто като да се разходят, хванати за ръце.

Пръстите му стиснаха нейните.

— Доста напрегнати дни бяха — каза й, като търсеше как да подхване темата. — Нямахме време да говорим за нищо друго, освен за лампата.

— Какво друго?

— Например какво ще правим сега.

— Сега?

Той я погледна.

— Не ме улесняваш. Опитвам се да говоря за нас двамата.

— Ако ти е трудно да говориш за нас двамата, може би това е знак, че трябва да смениш темата — каза тя внимателно.

— Признавам, че не съм много добър в подобни разговори, но това не означава, че не искам да го проведем.

— Джак, всичко е наред, наистина.

Нямаше нужда от специален талант, за да отгатне, че този разговор върви главоломно към пълен провал.

— Кое е наред? — попита я предпазливо.

— Ти и аз. Няма нужда от обяснения или извинения. Разбирам какво се случи помежду ни.

— Така ли? Тогава го обясни и на мен.

— Това беше резултат от напрежението, на което бяхме подложени — понечи да махне с другата си ръка, но осъзна, че в нея държи тежката си дамска чанта. Отпусна я надолу. — И двамата бяхме изложени на стрес. В крайна сметка, опитаха се да ни убият. Това генерира много силни, но преходни емоции.

— Емоции — повтори той, като се стараеше тонът му да остане неутрален.

— Точно така. Освен това знам, че сигурно изпитваш благодарност към мен в момента, защото приключихме случая. Това е нормална реакция. Много клиенти я изпитват.

— Казваш ми, че не трябва да съм ти благодарен?

— Казвам ти, че не трябва да бъркаш благодарността и физическото привличане с… с друго. Сигурна съм, че има и други хора с талант като моя, които биха задействали лампата със същия успех. Просто случайно попадна на мен, това е всичко.

— Бях привлечен от теб, преди да знам дали ще можеш да откриеш лампата, какво остава да я задействаш — каза той. — А мисля, че ти също се чувстваше привлечена от мен. Как ще обясниш това?

— Признавам, че имаше силно първоначално привличане помежду ни, но то прехвърли всякакви граници заради напрегнатата ситуация, в която се озовахме. А и да не забравяме, че лампата може би е въздействала върху аурата ни. Би трябвало да погледнем нещата в перспектива.

Той я издърпа от потока крачещи хора в сенките до голямо външно стълбище, което водеше към горния етаж на някакъв търговски център. Притисна я между себе си и стената и опря ръцете си от двете й страни.

— Джак?

Наведе се напред и отвори сетивата си за нежната аура на женствената енергия, която беше неповторимо нейна. Доближи устните си до ухото й.

— Искаш перспектива? Ще ти дам перспектива — целуна я по шията. — Желаех те още преди да открием лампата. Желаех те, след като открихме лампата, и още те желая, въпреки че лампата е в хранилището на „Аркейн“ — целуна я леко. — Това е моята перспектива. А каква е твоята?

Няколко секунди тя не помръдна. После издаде нисък, гърлен звук и ръцете й се обвиха около врата му.

— Е, така погледнато…

Не беше пълната капитулация, която той очакваше, но и на това бе доволен. Тази вечер щеше да се радва на това, което имаше. Беше във Вегас, а в този град стратезите знаеха кога да спрат. Целуна я отново и усети как тялото й омеква в ръцете му. Шумът от уличната тълпа сякаш заглъхна в далечината.

След известно време двамата тръгнаха обратно към хотела, хванати за ръка.

Джак си каза, че лесно може да свикне с това чувство, каквото и да беше всъщност. По дяволите, вече бе пристрастен към него.